Част II, глава II (2)

<<< Продължава: от тук

Интервю с Кояна Тренчева

Р.Узунова: С какво Вие, Кояна Тренчева, си обяснявате враждебността на официалната власт към „Подкрепа” в частност и към другите независими сдружения, и какви проблеми са възникнали за вас лично заради участието ви в „Подкрепа”?

Кояна Тренчева: Аз вече споменах, че всеки опит за алтернативно мислене и то в организирана форма среща пълно неразбиране от страна на властите. При състоянието на пълна монополизация на формите на обществен живот от страна на бюрокрацията естествено е всяка проява на алтернативно мислене и на алтернативно действие да се посрещне на нож. При това положение до известна степен е неизбежна известна политизация на самодейните сдружения. На Запад например класическият път за политизация на профсъюзите е опосредствуван, ако мога така да се изразя, тъй като някои профсъюзи там имат тесни връзки с една или друга партия. Това обаче, поне на настоящия момент у нас е невъзможно. Нас не ни възприемат като евентуални партньори и всяко независимо сдружение - било то религиозно, екологично, синдикално и пр., и пр. се посреща като поставящо под съмнение монопола на властта. Тук властите, според мен, сякаш че са изпаднали в политически делириум, непрекъснато им се привиждат врагове. И най-учудващото е, че те виждат врагове в наше лице. Това не мога по никакъв начин да си го обясня, за сега. А що се отнася до проблемите ми като студентка във връзка с членството ми в Профсъюза, мисля че не е нужно да разказвам надълго и на широко познати неща – заплахи, дружески разговори във Вузовския комитет на ДКМС, разговори с ректора и партийния секретар на Института, заплахи от страна преподаватели, при които ми предстои изпит, да не говоря за заплахите от страна на органите на МВР, и пр., и пр. С други думи, или с една дума бих могла да кажа, прекъснах обучението си през тази година, просто така се налага, за да мога да продължа по-нататък. Една година, според мене, е много време и аз се надявам, че през това време ще се промени отношението към дейността на Синдиката, както и към останалите независими и неформални сдружения.

Р. Узунова: А предполагахте ли, все пак, Кояна Тренчева, че властите ще предприемат такива драстични мерки като задържането на д-р Тренчев и други дейци на неформални сдружения?

К. Тренчева: И да, и не. И не за друго, а защото в последно време действията на властите в много сфери /и в частност действията им срещу Синдиката/ са непредсказуеми. И аз си го обяснявам това и с противоречиви мнения относно съществуването на самодейните сдружения и сред някои представители на властта.

Р. Узунова: Какви са отношенията на „Подкрепа” с другите неформални сдружения?

К. Тренчева: Първо бих казала, че между всички нас има определена симпатия. Що се отнася например до Независимото дружество, до Комитета за защита на религиозните права, Дружеството „Екогласност”, мога да кажа, че ние отчасти се познаваме помежду си. Бих искала да спомена и това, че ние сме синдикална, междупрофесионална организация и всеки е свободен да членува в други обществени движения. Така например двама наши членове са членове и на „Екогласност”, а няколко членуват и в Независимото дружество. Също така имаме и един член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Мое лично мнение е, че всяко самодейно сдружение на настоящия етап изяснява преди всичко своята платформа и форми на действие, търси своята специфика. С други думи заети сме повече със себе си и това е нормално, според мен. В някои аспекти обаче сигурно имаме и допирни точки, но работата по тях е въпрос на бъдещето. Но що се отнася до репресивни мерки на властите спрямо някои членове на самодейните сдружения, особено ако тези репресивни мерки са продиктувани не от правни, а от други съображения, позицията ни, мисля, трябва да бъде обща. Примери в това отношение мисля, че не липсват – и Петър Манолов, и д-р Тренчев, а сега вече и Тодор Гагалов и другите, които са задържани, бяха защитени и се защитават все още с граждански действия от широк кръг представители именно на тези самодейни сдружения у нас, защитават се и от свободни граждани.

Р. Узунова: Мислите ли, Коята Тренчев, че е възможно „Подкрепа” да бъде регистриран като профсъюз един ден и да започне нормална дейност?

К. Тренчева: Ако не мисля тези неща, нямаше да се запиша в този профсъюз и нямаше да бъда член. Аз свързвам този въпрос с проблема за регистрацията не само на нашия синдикат, но и с другите сдружения /ако последните вече са внесли необходимите документи за регистрация/. Лично мнение мое е, че въпросът за регистрацията на неформалните сдружения в момента не е само в ръцете на съдебните власти, както би трябвало да бъде. Тук бих искала да вмъкна едно уточнение по повод с интервюто с Юлий Бахнев, което в момента тече по радиостанция „Свободна Европа”. На въпрос, свързан с регистрацията на самодейните сдружения, той спомена, че в момента се изчаквали някакви нови законодателни актове. Аз нямам нищо против тях, макар да не съм прочела нищо за подготовката им, а доколкото знам и от обявените предварително сесии на Народното събрание за тази година разглеждането на подобен законопроект, свързан с неформалните сдружения, липсва. Принципът е обаче, че до влизането в сила на нов законодателен акт, действа стария, т.е. е в сила стария законодателен акт. А ние сме в правото си по силата на сега действащото законодателство да бъдем регистрирани, ако отговаряме на съответните условия, разбира се, и сме подали необходимите документи. Изчакването за мене е нарушение на нашето законодателство. Ето защо ме учудва, че сдруженията нямат отговор във връзка с подадените документи. А в крайна сметка, що се отнася до бъдещето, аз съм оптимистка…

Р. Узунова: И последен въпрос, Кояна Тренчева, как виждате бъдещето на Независимия профсъюз “Подкрепа”?

К. Тренчева: Отново ще свържа този въпрос изобщо с бъдещето на всички организирани форми на алтернативно мислене и алтернативни граждански действия у нас. Съгласна съм със социолога Петко Симеонов, който в интервю пред вас каза, че никакви репресии не могат да унищожат тези форми на сдружение, и че те ще се разрастват. Що се отнася конкретно да Профсъюза, в него има вече натрупан някакъв организационен опит. Има интересни виждания, има интересни предложения за работа, интересни хора с гражданско мислене. Стремим се да натрупаме и повече познания за независимото синдикално движение и на Запад, и на Изток. Стремим се да се запознаем и с традициите у нас - от преди доста години. Синдикалното съзнание,… как да ви кажа, то е особен вид съзнание и то не се придобива изведнъж. Но всичко това, надяваме се, че ще привлича повече хора към нас. Освен това надявам се, че у нас ще се появят и други независими синдикати. Този процес, според мен, е неизбежен. Не е задължително всички да се насочват към членство в нашия синдикат - ние не искаме да бъдем шапка на цялото независимо синдикално движение у нас. Доколкото можем, ние ще подкрепяме създаването и на други професионални и междупрофесионални обединения. Още повече, че това и наше уставно задължение. Какво повече да ви кажа за сега? В настоящия момент, както сами виждате, ние влагаме всичките си усилия не само да си защитим Сдружението, но и себе си като граждани от редицата противозаконни действия срещу нас.

Р. Узунова: Благодаря, Кояна Тренчева.

К. Тренчева: И аз ви благодаря.

(Кояна Иванова/Тренчева, студент-медик, съучредител на „Подкрепа”, 26.06.1989 г., ролка № 222)

Две съобщения на Пламен Даракчиев

(…) Пламен Даракчиев: Другото: за регистрацията на „Подкрепа”. Огнян Велчев и Кояна отиват в Старозагорския съд. Там са им отговорили, че делото е гледано при закрити врати. Между впрочем научихме, че имат това право да го гледат и при закрити врати.

Р. Узунова: Къде, в Кодекса?

Пл. Даракчиев: Да. Имат го, тъй като става въпрос за фирма и имат това право. Гледали са го при закрити врати и са уведомили онзи, който трябва да уведомят, т.е…

Р. Узунова: Константин Тренчев?

Пл. Даракчиев: А така! Оттук се получава един невероятен казус.

Р. Узунова: Да, да. Той ми каза, Огнян…

Пл. Даракчиев: Така ли, да. Значи той ти е обяснил.

Р. Узунова: … че само той има право да обжалва.

Пл. Даракчиев: Обаче има и едно такова положение, че срокът на обжалване тече, седем дневният срок, само при положение, че Константин е подписал това...

Р. Узунова: … че го е получил.

Пл. Даракчиев: Че го е получил, да, това съобщение. А той няма да подпише нещо, сигурен съм, което не е видял. Ако те му го покажат пък, той съвсем няма да го подпише, тъй като ще съобрази. Така че от това положение, считам, че сме застопорени здраво. От другото, което е по-нормалното, според мен, е да изпратят това решение на домашния му адрес. Така би трябвало да бъде. Той си е указал домашния адрес, а не адреса на Главно следствено управление, в крайна сметка.

Р. Узунова: Пратили ли са го?

Пл. Даракчиев: Моля?

Р. Узунова: Пратили ли са го?

Пл. Даракчиев: Нищо на домашния няма. Логиката подсказва това - те е нормално да кореспондират с него на неговия домашен адрес, а вече домашните му да го препратят и да поискат контакт с Главно следствено управление. Ако те са го препратили до Главно следствено управление, това излиза извън техните компетенции, нали, според мен, това е просто шантаж от тяхна страна, ако са го направили. (…)

(9.07.1989 г., По времето на разговора председателят на „Подкрепа” д-р К. Тренчев от месец и половина е задържан в Главно следствено управление, София. Ролка № 211)

(…) Р.Узунова: И един последен въпрос, Пламен Даракчиев. Какво е състоянието на профсъюза “Подкрепа” в отсъствието на неговия председател д-р Тренчев и на заместник-председателя Тодор Гагалов? Чувства ли се липсата им?

П.Даракчиев: Да, аз бих добавил и на Николай Колев. Определено се чувства липсата, общо взето Синдиката живее някакъв живот, доколкото му се позволява, срещаме се, обсъждаме ред неща. Трябва да ви кажа, че Константин Тренчев е човек, който притежава лидерски способности и ни липсва и с разум, и с мнение, и с много неща. Но тяхното отсъствие, трябва да ви кажа, че ни се отразява не само като отсъствие на съмишленици, но и като отсъствие на /…/, и на приятели, ако щете.

Р. Узунова: По конкретно, в организационно отношение как се чувства тяхната липса?

Пл. Даракчиев: Ние сякаш сме предвидили ситуациите, защото май месец, на 4 май, да, сега си спомням, на 4 май бяхме на дело в Пловдив. На дело по повод молбата на Профсъюза за регистрация и на това дело, така, като се поразговорихме, решихме, че е възможно да има някакви репресии спрямо нас, просто си го помислихме и избрахме едно дублиращо ръководство за всеки случай, както се казва. Единодушно, беше целия Профсъюз там, по-голямата част на Профсъюза. Националният съвет също беше. И това ръководство – дублиращото, след задържането на д-р Константин Тренчев и на Тодор Гагалов всъщност влезе в действие. Така че в организационно отношение, мисля, че оцеляхме.

Р. Узунова: Благодаря ви, Пламен Даракчиев.

Пл. Даракчиев: Да, и аз ви благодаря.

(По това време Пл. Даракчиев е временен председател на „Подкрепа”, 11.07.1989 г., ролка № 212)

Анна Манолова разговаря с Пламен Даракчиев за ролята, дейността и бъдещето на Независимия Профсъюз „Подкрепа” и за делото за регистрация с новите учредителни документи

Ана Манолова: Пламен Даракчиев? Добър ден! Ана Манолова се обажда от “Свободна Европа”. Вие сте член на независимия профсъюз “Подкрепа”. Журналист сте. Би ме интересувало вашето мнение във връзка с последните събития у нас, във връзка с нападките срещу Независимия профсъюз, с арестите на негови членове, на председателя на Профсъюза проф. Тренчев, на Николай Колев – Босия, с конфискация и обиски, и конфискация на документи. Би ме интересувало да чуя вашето мнение, как вие виждате работата на Независимия профсъюз.

Пламен Даракчиев: Преди всичко искам да кажа, че нашата основна цел в момента, но и до момента беше насочена към някои основни документи на Профсъюза: всеки от нас в някакъв аспект работи, свързва се със специалисти, чете литература, подготвя проекти (на тези документи). С една дума, готвим някаква платформа, която естествено, че не може да стане за един или за два дни. За съжаление, в момента акцентът на нашите усилия се измества по посока оцеляване на Профсъюза, тъй като в последно време, знаят и вашите слушатели и изобщо мнозина знаят у нас, че се предприеха някои крути мерки - имам предвид обиските, изземване на част от документацията на Профсъюза, както и ареста на д-р Тренчев и на Николай Колев. Но ние въпреки всичко няма да спрем да работим и в този аспект – изясняване на платформата на Профсъюза; за нас това е много важно, тъй като напълно осъзнаваме, че само една разумна, демократична и бих казал радикална платформа на Профсъюза би привлякла и повече хора към нас, а и би ни представила по-добре, и би съдействала изобщо за оздравяване на посятата у нас… социално-икономическата имам предвид ...

А. Манолова: Един момент!... Можете да говорите…

Пл. Даракчиев: Бих могъл да кажа как се очертават нашите виждания и планове за бъдещата работа на Профсъюза, поне до момента. Ние добре съзнаваме, че сме първият независим синдикат у нас и че ролята на пионери много ни задължава. Преди всичко се наложи да изясним някои въпроси, свързани с това докъде се простират функциите на Профсъюза. И стигнахме до едно заключение – че освен някои моменти, заложени в Устава, свързани със защитата на конкретни членове, на конкретни граждани, е необходимо да наблегнем и върху някои други моменти. Бих ви прочел един, така съществен член от Устава, от глава Общи положения. Чета Ви го: „т. Г – Да съдейства /става дума за Профсъюза/ за обществено-политически преобразования в НРБ в съответствие с принципите на демократизма, свободомислието и новото политическо мислене.” Наложи се да си изясним още един момент. Постигнахме общо становище, че сме и правозащитна организация, и че в основата на нашата работа трябва да бъде защитаването на гаранциите за социално-икономически и културни права изобщо у нас, имам предвид законодателни гаранции. (…) Ако трябва все пак да ги конкретизираме тези виждания, бих се спрял на две-три неща. Преди всичко бих искал да отбележа, че още в началото на Устава е заложено това, че ние сме за решаване на основните права и нужди на хората, произтичащи от човешката им същност и нормите на цивилизовано поведение, приети и провъзгласени от ООН във Всеобщата декларация за правата на човека и в Международния пакт за гражданските и политическите права, Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и другите международни договори, по които НРБ е страна. Ние смятаме, че без този цялостен пакет от документи не е възможна и нашата работа. Същевременно съзнаваме нашата специфика и акцентираме повече върху Пакта за икономическите, социалните и културните права. Естествено е и в нашата платформа да е акцентирано върху тях. Но особено ни тревожи нас реформата в икономиката. Нашето мнение е, че тази реформа се провежда, ако мога така да се изразя, с вулгарно-икономически методи и стремежът на бюрокрацията днес е на всяка цена да запази за себе си собствеността и по-конкретно формите, по които се разпределя тя. И ето защо ние смятаме, че е необходима радикална социализация на самата икономическа реформа, а това означава, в тази реформа човекът най-сетне да стане страна; означава, че тази реформа трябва да бъде прицелена точно в него, в неговата мотивация за труд. Аз не бих искал да говоря общи неща и ще ви помоля да ме прекъсвате с по-конкретни въпроси.

А. Манолова: Знаете ли какво, ние ...

Пл. Даракчиев: По-принцип ние искаме да пледираме за социализация на тази реформа, за повече социални мерки. Необходимо е просто, защото ...

А. Манолова: Какво стана всъщност с регистрацията на Профсъюза?

Пл. Даракчиев: Регистрацията на Профсъюза за сега би трябвало в 30 дневен срок, доколкото знам, да бъде насрочено ново дело.

А. Манолова: Тридесет дневен срок от кога?

Пл. Даракчиев: Ами от…, мисля, че делото беше на 6 май - последното дело. На това дело ние изтеглихме всички предишни документи. Бих могъл да ви кажа с каква цел ги изтеглихме. Същевременно внесохме изцяло нови документи, вече в Старозагорския окръжен съд. И очакваме да бъде насрочено дело, може би тези дни. Нищо не се е променило във връзка с репресиите срещу Профсъюза.

А. Манолова: Напротив.

Пл. Даракчиев: А между другото, имаме и други искания, те са искания изобщо на българския народ – преди каквато и да е финансова и данъчна реформа, и въобще преди нещо да се прави, за да можем да говорим изобщо за прогресивен данък, би трябвало да се обявят най-сетне и заплатите на висшия ешелон; заложили сме го като искане, просто необходимо е, народът го иска вече. Ние считаме, че гаранции за подобни по-радикални социално-политически мерки на този етап и за контрол върху тях могат да бъдат единствено свободните профсъюзи. И ето защо едно от нашите искания е да бъде разработен и приет Закон за профсъюзите, както и в частност в този закон, а може и с отделен закон - вече това са неща, които просто предлагаме, а вероятно има хора, които ще решават – но да се регламентира и правото на стачка у нас с всичките права и задължения, които произтичат от него.

А. Манолова: Така, вие бяхте почнал да изреждате предложенията на Профсъюза.

Пл. Даракчиев: Ние особено държим на едно наше предложение, че е време да се излезе - правителството ни, най-сетне да си влезе в ролята на правителство и да постави въпроса, … всъщност ние да поставим въпроса за разработването и предлагането на обсъждане на антиинфлационна програма. Сега е момента.

А. Манолова: Пламен Даракчиев, всички тези предложения, които споменахте, които цитирахте, като инициативи на профсъюза “Подкрепа”, всички те звучат много добре. Това, което бих искала да зная, бихте ли могли да ги направите достояние на обществеността, да могат хората да ги чуят, да помислят върху тях, да видят дали ще се съгласят или не, да бъдат обсъждани? Как мисли Профсъюзът да действа?

Пл. Даракчиев: Вижте, преди всичко, за да бъдат обсъждани е необходимо да можем свободно да се събираме и да ги обсъждаме. Но, за съжаление - аз ви казах вече каква е обстановката - трудно би могло да има подобни събирания, макар че ние ще правим опити… Това, за което говорим сега, са само част от нещата, които мислим… Може би ще можем по-спокойно да ги обсъждаме също с ангажирани специалисти, които независимо, че не са членове на “Подкрепа”, биха могли да помагат. Още повече, че става дума за…, че интересите са ни общи. Но вече след учредяване на Профсъюза. Учредяването веднага би ни дало много, много възможности, страшно много възможности за работа в това отношение, разбирате ли?

(Края на м. юни, преди ареста на Т. Гагалов; извадки от текста в ролка № 204)

4. Независим комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности

Окръжно № 1 на КЗРП, чете о. Христофор Събев

Отец Х. Събев: 2 април 1989 година - в ляво. В дясно - Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Велико Търново. Окръжно № 1. До областните Комисии, до клириците и миряните - сътрудници и симпатизанти на Комитета. Братя и сестри, възстановяването на древните Апостолски традиции, изключителното възвръщане към духа на първичното, автентично Християнство, както и удовлетворяването на изискванията на съвременността и съобразяването с прогресивните възможности за комуникация, динамичност и организационно усъвършенстване трябва да залегнат в основите на една актуална религиозна Програма за всеобщо спасение на хората - в смисъл на възприемане изкупителните заслуги на Бого-човека Исус Христос. Ето защо се поставя на дневен ред създаването и учредяването на Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, призван да реализира органично съчетание на древното със съвременното при внедряването на високо-етичните принципи на Християнството в общественото съзнание и духовния живот на хората. Актуалността на такъв Комитет е наложена от многото нерешени въпроси на религиозната действителност, като: отношението между Църква и общество, религиозната информация и обучение, разширяване на благотворителната дейност на вярващите. Тук се включват и проблемите за усъвършенстване на законодателството и привеждането му в съответствие с подписаните от НРБ междудържавни споразумения; а също и необходимостта от корекция на някои положения на Устава на Българската православна църква с цел да се хармонизира с каноничната система на Светото православие, например чл. 16, гл. 2: „Избиране на Патриарх”, където е регламентирана антиканоничната намеса на светските власти при избор на висши духовници, което е в разрез с 30то правило на Светите апостоли, 3 правило на Седмия вселенски събор - 787а година и 5 правило на Лаодикийския събор. Разбира се, не всички положения в Устава на Българската православна църква са неправилни. Например: чл. 129, изискващ свикването на Църковно-народен събор на всеки 4 години - за отчет пред него на Синода и ръководството на Църквата. За съжаление, такъв Събор не се е свиквал вече приблизително 15 години. И тъй, целта е не да се нарушават принципни положения и справедливи закони, а да се внесат предложения пред органите със законодателна инициатива в НРБ, които да имат конструктивен и отговарящ както на съвременността характер, така и да бъдат съобразени с тези древни и вечни изисквания за човешки права и свободи. Идеята на този Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности възникна в град Велико Търново - духовният център на България, от едно братство от вярващи християни, съставен от Исихасткото дружество „Синове на светлината” и Православното движение „Единство за християните”; след провеждане на четири литийни шествия през 1988а година - съответно на 14 август, 7 септември, 24 септември и 19 октомври по улиците на град Велико Търново, в които участваха няколко стотин представители на християни от градовете Шумен, Варна, Габрово, Трявна, Горна Оряховица и, естествено, от Търново; се положиха основите на  Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности - на историческия хълм "Трапезица", в чест на Св. Иван Рилски. Комитетът потърси юридическо признание и регистрация пред съдебните органи на НРБ след 9 март 1988а година, в чест на Светите 40 мъченици. Въпросът за регистрацията му обаче остава още открит…

А.Манолова: Момент, момент, отец Христофор, на 9 март `88а казахте вие?!

от. Христофор: Да, това е… за регистрацията! … `89а, прощавайте!

А. Манолова: Именно. Трябва да се поправите. Тогава едно изречение преди това. И направо продължете текста – това ще го изрежем…

от.Христофор: (започва, и отново повтаря 88 година) То, по психоанализата на Фройд стават тия работи… (Смеят се, той повтаря отново) За съжаление, намират се хора от официалната църковната йерархия, които се обявяват за радетели на делото на Христа и Светото православие, но проявяват неразбиране, недоброжелателство към Комитета за защита на религиозните права, оправдавайки се лицемерно със загриженост за добрия ни народ, а всъщност мислейки единствено за собственото си материално благополучие и високо обществено положение. Те обявяват търновския Комитет за самозвано самочинно сборище. И така, истинските поклонници на Бога в дух и истина са изправени пред дилемата: набедена самочинност или псевдо дисциплина. Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности единодушно изразява своята увереност, че за тези честни християни няма да е трудно да направят верния в Господа избор за Светата църква между самочинната вярност към Христа и дисциплинираното следване по стъпките на Юда. Ръководството на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности призовава Божието благословление над своите предани сътрудници и остава верен в Христа молествувател. Амин. Това е.

А. Манолова: Много хубаво…

(йеромонах Христофор Събев, от Велико Търново, свещенослужител „на разположение”, бивш атомен физик, председател на КЗРП. Началото на м. април 1989 г. Ролка № 341)

о. Благой Топузлиев за създаването, целите, дейността и възможностите за регистрация на КЗРП

Р. Узунова: Отец Благой Топузлиев? Румяна Узунова ви се обажда от радио "Свободна Европа". Бих искала да говоря с вас по един въпрос, с който запознахме вече нашите слушатели, а именно за новоучредения Комитет за защита на религиозните свободи и свободата на съвестта. Ние запознахме нашите слушатели с изборния Протокол, а също така и с целите, задачите и Устава на този нов Комитет, но тъй като вие сте, така да се каже, негов представител в чужбина, а от друга страна дето се казва до вчера сте били в България, до вчера сте живели с тези проблеми, бих искала да ви задам няколко въпроса. Първият от тях е, че това, което прави впечатление, е, че хората, които са основали този Комитет са много млади хора, родени между `46а и `67а година, как си обяснявате това?

Отец Бл. Топузлиев: Това всъщност е един отраден факт. Известно, е че младите хора се отличават с една неподправеност, спонтанно откликват на всяка красива и благородна идея и се залавят с жар за работа. Особено когато това правят вярващи и го правят за доброто на Църквата, следователно за слава на Бога, а и за собственото си спасение, за спасение на душите си - както на своите, така и на своите ближни, което е мисия на Църквата. Това е много радостен факт наистина, и тая възраст - между 26 - 7 - 8 до 40 и малко над 40 години. Вие знаете, че още в Стария завет едно от изискванията за заемане на високо обществено служение е било възрастта да бъде около 30 години.

Р. Узунова: Христовата възраст!

о. Бл. Топузлиев: Още в Стария  завет обаче, знаете, Давид се възкачи на престола на 30 години, и Йосиф бе въздигнат от фараона на 30 години, Йоан Кръстител излезе на 30 годишна възраст също да проповядва, и сам Христос беше, както знаете, на 30 години, когато се кръсти в Йордан и започна своето обществено служение. Така че, това е една възраст, в която се съчетават младостта, енергията на младостта, на жизнените сили с вече понатрупан социален опит. Затова и усилва нашите надежди за успешна работа.

Р. Узунова: Членовете-основатели и тези, които са влезли в ръководството на КЗРП действащи свещеници ли са и завършили ли са българската Семинария, Духовната семинария?

от. Бл. Топузлиев: В момента един от членовете на ръководството на Комитета е семинарист, един е студент в Духовната академия. Председателят е с две висши образования: завършил е атомна физика в Софийския университет, бил е научен работник към Академия на науките, след което се отказва от научна работа, за да се посвети на служение Богу и Церкви и приема монашество, завършва Духовната академия; сега е йеродякон - Христофор Събев – вече известен вам. Освен това свещеник съм аз и един дякон. Другите са цивилни.

Р. Узунова: В учредителният акт са споменати целите на новосъздадения КЗРП. Бих искала да дадете известни разяснения във връзка с тях. Точка първа казва: „Спазване на принципа на ненамеса на светските власти в духовните дела.”

Бл. Топузлиев: Да. Това е един много болен въпрос за Българската православна църква - и не само за нашата страна, разбира се. Във всички страни, които са с комунистическо управление, съществуват такива проблеми. Светските власти, въпреки формалното отделяне на  Църквата от държавата, се намесват много силно, много грубо често във вътрешно-църковните дела. Например, дори според Устава на БПЦ, чл. 15, например, има няколко точки, що се отнася до избирането на Патриарх ... Има няколко точки - 4, 5, 6, 7 - дори в които се споменава, че при избора на Патриарх вземат участие представител на Отечествения фронт, представител на Външно министерство - директора на изповеданията, представител на БАН и представител на Върховния съд на Републиката. Всички те по задължение трябва да бъдат атеисти, а стават участници в един Църковно-народен събор. В забележката, разбира се, след тази точка е казано, че те автоматически се отчисляват след завършване на Събора, на избора, се отчисляват от състава на Църковно-народния събор. Освен това в чл. 45, т. 2 се казва, че трябва да се радва на доверие и пред правителството. А знайно е какъв трябва да бъде, за да се радва на доверие на едно атеистично правителство. И за съжаление, напоследък е обществена тайна, че всички митрополити наши се избират просто не от Светия Синод и от вярващите, а директно от Комитета по църковните въпроси. За това този болезнен за всички вярващи въпрос трябва да бъде решен. Освен това, според чл.12 от Закона за вероизповеданията се казва, че ако някой свещенослужител не се харесва със своята дейност, със своите проведи, със своята активна религиозна дейност, не се харесва на светските власти, то те могат спокойно да наредят на съответния митрополит той да го освободи и ако „този свещенослужител не бъде освободен от изповедното ръководство, се казва в този чл. 12и, той се отстранява по административен ред”, т.е. независимо от желанието на духовния ръководител, на митрополита. Така че има болни въпроси, такива, които действително чакат своето разрешение и Комитетът се е заел с това, позовавайки се, разбира се, на Апостолските правила, освен на правилата на Светата Православна Църква, на Свещеното предание и Свещеното писание, и така нататък. Казано е, знаете, в Апостолско правило 30, че „епископ, който получи архийерейска власт чрез и със съдействието на светските власти, трябва да бъде низвергнат”, а огромната част от нашите епископи - от младите, са получили точно така своята архийерейска власт и това е много болен, много болен и жалък факт, трагичен.

Р. Узунова: Втората от целите на КЗРП така, както е упомената в Учредителния акт, цели свободно религиозно обучение на младежта и учащите се.

о. Бл. Топузлиев: Да, знае се, че е задължително атеистичното обучение на младите, на подрастващите поколения в училища - начални, средни, даже висши имат задължителни предмети по Диамат, Исмат, Политикономия, а не се разрешава дори факултативно, незадължително обучение по религия. Преди известно време беше издигната идеята за всестранно-развитата личност в нашето ново, социалистическо, „развитото социалистическо общество”- както тогава се казваше, и не можем да говорим за всестранно-развита личност, която нищо не знае за една от основните - даже първата - форма на обществено съзнание, за религията. За това ние ще искаме да се позволи преподаването на такъв предмет - както навремето е имало вероучение - в училищата. Не е задължително, разбира се, всеки по собствено желание може - ученик или студент - да посещава или да не посещава,… освен това ще бъде според вероизповеданието: мюсюлманите да могат да си посещават обучение по мюсюлманско вероизповедание, християните по християнско и така нататък. Защото има нужда всеки от такава духовна храна. От друга страна, остават неразбрани най-големите произведения на изкуството от средновековието, шедьоври на изкуството не могат да бъдат разбрани – защото…

Р. Узунова: Не са подготвени?!

о. Бл. Топузлиев: …не са подготвени и те не знаят свещената история. Гледат картини на Рембранд, на Рафаело, на Леонардо да Винчи, на Микеланджело и не могат нищо да разберат, защото не са чели Библията, не знаят за какво се разказва, не са я виждали! За това пък друга точка от нашата Програма…

Р. Узунова: Третата точка е свободната религиозна информация, за която, отец Благой Топузлиев, бих искала да ви попитам?

о. Бл. Топузлиев: Да, така е. Искаме да се издаде Библията в масов тираж, както и друга религиозна книжнина, за да може всички - и вярващи, и невярващи - да си закупят свободно Светото писание и да се образоват. А когато даже един невярващ прочете Библията и особено Новия завет, от там ще му заговори живия Бог в лицето на Исуса Христа и неговият атеизъм несъмнено ще бъде разклатен.

Р. Узунова: Дори и да не е разклатен, информация все пак трябва да има човек. Трябва да се запознае с философиите, към които има пристрастие, а и към тези, които би искал да отрече.

о. Бл. Топузлиев: Да. Точно така. За да може да отрече, трябва да познава. Но познае ли християнската религия, той ще разбере, че няма друго учение, което да може поне до някъде да се сравнява по своята нравственост с християнското учение, с учението, което Христос донесе, за да облагороди живите по света.

Р. Узунова: Четвъртата от целите на новоучредения КЗРП е насочена към свободна благотворителна дейност на изповеданията - право да откриват болници, сиропиталища, старопиталища и пансиони. Как виждате, как би могла тази цел да се изпълни, като за нея и средства са необходими, и хора много, ангажирани вътре в нея?

о. Бл. Топузлиев: Наистина това е един въпрос, по-трудно разрешим.

Р. Узунова: Такива традиции е имало в България? Има навсякъде по света.

о. Бл. Топузлиев: Точно така е. И понеже аз в момента се намирам в един католически пансион във Виена и с болка констатирам колко много Православната църква на изток е изостанала в това отношение. Католическата църква в това отношение е много, много напред. Но целите на нашия Комитет могат да бъдат разделени условно на по-близки и по-далечни. Откриването на такива домове на милосърдието, както казахте – болници, пансиони, сиропиталища и т. н., е малко по-далечна цел…

Р. Узунова: Но все пак може би един ден една българска Майка Тереза ще има?

о. Бл. Топузлиев: Да се надяваме. И дай Боже! Дай Боже да имаме не една, а много. Защото много обич към хората, много вяра е необходима, за да посветиш живота си на болни, сакати, на хора които са лишени от обич, от нежност, от ласка. Това е наистина изключително ценно качество човешко и мисля, че то най-много ще бъде оценено от Бога в отвъдния свят, когато по причина на естеството си си отидем от тоя свят. Защото сам Христос, когато говори за Съдния ден и когато отговаря на въпроса за Царството Божие, той казва, „ще каже на тия, които са от дясната Му страна: Елате вие, благословени от Отца и в Царството, приготвено за вас от века, защото гладен бях и ме нахранихте, гол бях и ме облякохте, жаден бях и ме напоихте, бос и ме обухте, в темница и болен бях и ме посетихте, споходихте ме.” И когато го питат: „Кога, Господи, сме те видяли гладен и жаден, гол и бос, нахранили и напоили?, Той казва: Доколкото сте го сторили на моите по-малки братя – т.е. един другиму сте го сторили – дотолкова на мен сте го сторили.” Така че това е най-сигурния път към Царството Божие. И искаме още тука много хора - страдащи, болни, немощни, сакати - да почувстват Божията любов чрез любовта и грижите на ближния си.

Р. Узунова: Петата цел, така, като е формулирана в Учредителния акт, е насочена към поддържане на мирното съвместно съществувание между различните изповедания. Имали известни търкания, известни сблъсквания между различните вероизповедания, за да дадат основание тази цел да бъде поставена в учредителния акт на новосъздадения КЗРП, отец Благой Топузлиев?

о. Бл. Топузлиев: Вие знаете, че у нас стана насилствено преименуване на турците, на българо-мохамеданите и на циганите. И, за съжаление, стана причина за едно враждебно отношение у някои хора, които мислят така малко на по-ниско ниво. Разбират повечето от тях, че народа, вярващите християни не са виновни за това, и разбират още, че това е една пошла политика на правителството. Но има хора, естествено, които биха могли да обвинят дори вярващите християни – което, разбира се, не би било много основателно. Освен това във връзка с това преименуване бяха съборени джамии, доста. Например в изданието на Светия Синод, Синодално издателство, в брошурата „НРБ  и религиозните изповедания в нея” на стр. 23 - това е книжката, издадена 66-та година, четем за мохамеданското вероизповедание, че тогава - преди около 20 години сме имали 1180 джамии специално за турците-мохамедани, и за българо-мохамеданите 120 джамии. Това означава 1400 джамии. А днес, в едно интервю Главният мюфтия на София Недю Генджиков казва, че са 550.

Р. Узунова: Толкова малко останали…

о. Бл. Топузлиев: …Останали са около една трета, малко повече от една трета. Самият той пък - това е във връзка с по-горните точки, самият той е работил в Държавна сигурност 15 години и след това по партийно поръчение отива да учи богословие в Дамаск, Сирия и го правят главен мюфтия. Така че такива случаи има много, с други мюфтии - с мюфтията, да кажем, на Смолян, също кадрови партиен работник, който по партийно поръчение става мюфтия. Представете си един партиен секретар, който трябва да стане свещеник и да се моли!

Р. Узунова: Не можех да си представя подобно нещо. Странно звучи! Но такива партийни поръчения вероятно има.

о. Бл. Топузлиев: Звучи невероятно, но това са факти - и то трагични факти.

Р. Узунова: Още в началото на Устава на новия Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности се казва, че той е аполитичен. Аз не виждам и как би могъл да бъде политичен един такъв Комитет. Това нарочно ли е поставено в началото на Устава?

о. Бл. Топузлиев: Да. Съвсем съзнателно, защото опитът на НДЗПЧ - вие сигурно усещате идейната връзка между възникналото през януари миналата година Независимо дружество и идеята за тоя Комитет - показва, че властите се опитват по всякакъв начин да дискредитират, да злепоставят, да опетнят членовете на всяко сдружение, на всяка организация, която се бори за човешки права, бори се за демократизиране на нашето общество, за това да могат членовете на това общество да дишат спокойно и свободно, да се чувстват хора, да имат самочувствие, да имат достойнството на човешки същества. И затова изрично сме споменали, че е аполитичен и че ще се придържаме, освен в рамките на нашите Апостолски правила, правилата на Светата православна църква, така и в рамките на действащите закони.

Р. Узунова: Аз нямам юридическо образование, но така, като чух изборния протокол, устава и другите документи, направи ми впечатление, че те са поставени на напълно законна основа и с познаване на закона. Мислите ли, че това ще помогне за регистрирането на КЗРП? Тъй като НДЗПЧ имаше доста неприятности - и продължава да ги има, впрочем - във връзка с регистрирането. Какви са вашите прогнози?

о. Бл.Топузлиев: Нашият опит до сега показва, че както Дружеството до сега не е регистрирано и не се дава възможност на ръководството на Независимото дружество да се събере, да обсъди и отново да подаде документи за регистриране; както до сега не е регистриран профсъюз "Подкрепа", така властите няма да искат да регистрират и новоучредения Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Но дори да не ни регистрират, ние ще работим - според силите си и според условията - за постигане на тези цели. Дори може без регистриране да работим за тия цели, защото това е мисия на Църквата и въобще на вярващите.

Р. Узунова: И Църквата, и вярващите правят тези неща със и без Комитет.

о. Бл. Топузлиев: Точно така: би трябвало да ги прави! Но, за съжаление, вече споменах, че светската власт се намесва,… не просто се намесва - тя направо ръководи делата на Църквата и това вече е непоносимо и нетърпимо.

Р. Узунова: И всъщност този Комитет е учреден, за да помогне на Църквата да изпълнява своите естествени функции, на които се пречи, така ли?

о. Бл. Топузлиев: Точно така е. Точно така е. Ние искаме да съдействаме…

Р. Узунова: Всъщност, документите са подадени на 9 март?

о. Бл. Топузлиев: Да. Избрахме нарочно тая дата. Може би прави впечатление, че в календара това е ден, в който се чества паметта на Светите 40 мъченици. Т.е. ние отчитаме реалностите, даваме си сметка, че ще имаме трудности, че ще бъдем преследвани, но кой християнин примерно - защото до сега в Комитета има само християни! - кой християнин не знае думите на Христос: „Ако мене гониха, и вас ще гонят". Ние знаем, че всеки, който се бори за правда, за истина, за справедливост, ще бъде преследван от силите на злото.

Р. Узунова: Всъщност, до 9 април, когато трябва да се даде законен отговор, в законен срок да се даде отговор за регистрирането на Комитета, времето не е чак толкова много. Дето се казва: да стискаме палци, да се молим Богу, дано властите проявят разум и разбиране.

о. Бл. Топузлиев: Да се молим Богу, да! Дано Бог ги вразуми. Да разберат, че не може повече да се слага прът, както се изразяват, в колелото на историята, защото животът иска своето. Хората вече са дотолкова изгладнели духовно, че това става нетърпимо и ние смятаме, че този Комитет може да бъде много, много полезен в тоя смисъл. Очакваме също така да се разрешат радио и телевизионни предавания - богослужения. Било от "Александър Невски" в София, било от катедралите на митрополитските центрове, което би било много полезно, а и много красиво.

Р. Узунова: Да, това е включено в третата цел на Комитета - свободна религиозна информация.

о. Бл. Топузлиев: Да, да…

Р. Узунова: Да, благодаря ви много, отец Благой Топузлиев.

(о. Бл. Топузлиев, свещеник от Пловдив, член на НДЗПЧ и на КЗРП, екстрадиран от страната, бивш говорител на КЗРП. 18.03.1989 г., по телефона от Виена, ролка № 340)

За отказа за регистрация на КЗРП от Великотърновския съд и за намесата на светия Синод на БПЦ (о. Христофор Събев)

Р.Узунова: Отец Христофор Събев, Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. Ние съобщихме на нашите слушатели за организирането, за учредяването на Независимия комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Разказахме им също така, че Вие сте представили всички документи за регистриране в съда и че Ви е било отказано. Бихте ли казали, с няколко думи, по какъв начин беше отказано, защо точно беше отказано да бъде регистриран този Комитет?

Хр. Събев: Комитетът за защита на религиозните права... беше подал молба за регистриране пред Окръжния съд, фирмено отделение във В. Търново, като ние по някаква наивност, или незнание прескочихме Районния съд, но няма значение. Окръжният съд с председател Стоян Цонев ни извика на свое заседание на 22 март, без писмена покана, устно по телефона, и отидохме със секретаря на Комитета, Петър Кънев, следобед, някъде към пет часа без 15, явихме се пред съда. Обаче те фактически ни съобщиха решението на съда, без да има някакво дискутиране на проблемите, като имаше някакво недоразумение във връзка с подадените документи, защото ние бяхме дали нотариално заверени ксерокопия. Аз обясних на Председателя, че това е заради подаването по пощата – служителите бяха отказали да приемат, и ние по пощата пратихме документите. Той прие наште обяснения...

Р.Узунова: А те искаха оригинали, така ли?

Хр. Събев: Оригиналите. Аз му показах и оригиналите на другия ден. Въпросът е, че

бяха представени ксерокопия, нотариално заверени ксерокопия с подписите, а отделно му показах и оригинала. Той ми каза, че това няма да го прави на проблем, на въпрос, и минахме по същество защо е отказана регистрацията. Те казаха, че всъщност не са разгледали обстойно целия Устав, и са се хванали за първите очевидни, тъй да се каже, несъответствия със сега действащия Закон за изповеданията като изтъкнаха, че Уставът е в несъответствие с чл. 20 от Закона за изповеданията, и 21 член, които гласят, че възпитанието на младежта и учащите се е монопол на държавата, а 21 член, че благотворителната дейност, сиропиталища, болници и т.н. са пак монопол само на държавата, и са вън от кръга на дейност на изповеданията. Разбира се, аз дадох ясно да се разбере, че ние няма да извършваме дейност в разрез с дори сега действащия Закон; че нашта цел е преди всичко със законодателна инициатива да въздействаме върху органите на ..., да внесем предложение да бъдат приведени всичките тия текстове на нормативните документи в съответствие със сключените от България споразумения в Хелзинки, Виена и всички пактове, които е подписала, и които всъщност народът не ги знае и досега точно. Ако знаят хората какви свободи биха ни били предоставени по сключени документи, по подписани документи, то много биха се радвали. За съжаление обаче, това си остава на книга и то извън България, не е вътре в страната. Та, аз му обясних това нещо, защото иначе е чист софизъм да се смята, че ние сме в състояние дори да извършим някаква дейност в разрез с тия членове на Закона, тъй като нито имаме материална база, за да направим ние ... Комитетът не може да направи болници, не може да направи сиропиталища; ние нямаме и пари. Аз, в момента, не съм получавал две заплати, нали, това е отделен въпрос… Но искам да кажа, че ние не сме в състояние да извършим тая дейност; нито пък имаме под ръка нужните учители – те ще се намерят, но първо трябва да се въздейства върху съответните органи, със законодателна инициатива да се внесат изменения, както и въобще има такъв… желанието да се извършат някакви промени в законодателството на България, или поне някакви обещания. Това всъщност обясних на Председателя, но той каза: „Вие нямате право да извършвате дейност в разрез с тези два члена на Закона. Ние не искаме сега да регистрираме Комитета, но ви даваме право да обжалвате пред Върховния съд на Републиката.”

Р.Узунова: Вие обжалвахте ли?

Хр. Събев: Ние го обжалвахме, значи, подадохме документите онзи ден, чрез Окръжен съд, пак чрез същия председател. Той собственоръчно се разписа като му представих документите; с подписи от всички членове бяха, на Комитета. Ние се събрахме специално в неделя в къщи и подадохме документите. И сега ще чакаме, разбира се, да ни извикат на заседание на Върховния съд. Аз мога да Ви прочета, ако желаете, точно Жалбата, която подадохме до Върховния съд, ако считате, че е необходимо… Един момент, само… „Жалба от Комитета... Граждани съдии, спрямо Решението на Великотърновския Окръжен съд по фирмено дело № 17 от 22 март 1989 г. имаме много съществени и обосновани възражения. Решението е незаконосъобразно, за което ще изложим необходимите аргументи на съдебно заседание на Вашата авторитетна инстанция. Моля ви да отмените гореспоменатото Решение на Великотърновския окръжен съд, и вместо него да постановите ново Решение в съответствие с нашето искане. Очакваме, че Вашата компетентна и безпристрастна намеса ще доведе до единственото правилно решение – регистрирането на Комитета ...., следват подписите.

Р.Узунова: В предаването за българите в чужбина, от 28.03. т.г., радио „София” дава следното съобщение, че „официалният Синод е подал молба Комитета за защита на религиозните права ... да не бъде регистриран от съдебните органи.” Какъв е Вашият коментар за тази странна молба, всъщност?

Хр.Събев: Аз знам… Мога да кажа следното: че Решението на Съда, въобще на съда - било Окръжен, било Върховен - не може да бъде предрешено от подаването на една такава молба от официалния Синод, той няма право да предрешава едно такова решение; това е извън неговата компетенция, първо. И второ, разбира се, това ме учудва, защото в Устава, който предоставихме на съда, и който е бил и в разпореждане, сигурно, на официалния Синод, няма нищо анти-канонично, нищо анти-църковно и нищо срещу интересите на официалния Синод. Освен ако тези интереси не са в разрез с Църквата. Ако техните интереси, т.е на членовете на официалния Синод, не са в разрез с вярата в Христа. С една дума, епископатът, според регламента на Устава на БПЦ се избира под влиянието на властта - и това е въведено още от патриарх Кирил. Затова именно беше заставен екзарх Стефан, покойния екзарх Стефан, преди България да бъде обявена за патриаршия, нали, беше заставен да подаде оставка. Защото той искаше да защити интересите на българската Църква, на каноничността, това е причината той да бъде просто отстранен от църковното ръководство. Патриарх Кирил, въпреки че е известен като силна личност, обаче, прие този компромис. Но този компромис е антиканоничен. Ето нашият Комитет искаше да се преразгледа и този въпрос. Именно защото един от принципите ни е: последователно спазване на принципа за ненамеса на светските организации и власти в работите на Църквата. И е много странно, че един Синод иска да отхвърли Комитет, който се стреми към засилването на Църквата, и приема една действителност, в която тоя Синод е в положение на една марионетка на властта. И ето, фактически излиза, че с това решение на Синода те не служат на Бога. Те тук могат да ни осъдят, могат да ни низвергнат, могат всичко да направят с нас. Но това дали е угодно на Бога, което ще извършат, първо и второ, дали няма те да отговарят на Страшния съд именно за това, че призвани да защитават интересите на Църквата, те напротив, са ги поругавали по този начин? /Ало, аз може би се увличам, имаме ли време?/... Има примери в църковната история, когато архиереи или духовни лица са защитавали интересите на Църквата в противоречие с целия Синод. От друга страна, не бива да се учудваме, ако пък е имало в църковната история патриарси, митрополити, епископи, презвитери и т.н., т.е. от всякакъв ранг в духовната йерархия лица, които са предавали интересите на Църквата или са били или еретици, или канонически незаконни и т.н… Така че въпросите са много сложни и не бива човек да смята, че вземането на решение от една земна организация, че това всъщност е меродавно за Царството небесно. Напротив. Но ще видим и съответните крачки, които ще предприеме след това Синода, защото аз мисля, че те няма да се спрат с това само, но ще изчакаме да видим тяхната реакция. Дотука обаче те донякъде се дискредитират. Много свещеници ми заявяват, че подкрепят Комитета, че са възмутени от това становище на Синода. И също църковната общественост не е на страната на Синода, но официалния Синод. Друг е въпросът, че в България, че българският народ е доведен до състояние да търпи и неправди дори, и това е внедрявано 500 и повече години, това състояние и досега продължава. Нашият народ не е народ на смелостта. Малцина са дръзвали да защитават неговите интереси...

Р. Узунова: Но при нас се обаждат много слушатели да се интересуват за новия Комитет. В радиото, по телефоните на радиото се обаждат много наши слушатели, които изказват съчувствие, добри чувства към Комитета

Хр.Събев: Да, благодаря Ви. Благодаря и на тях, на всички тези слушатели, които са изявили своето съчувствие към нас и аз знам, че наистина ни съчувстват много хора, които не са се обаждали, но ни съчувстват. Това, което правим ние, е в интерес на целия народ. Ние не го правим за себе си, нито за кариера, нито за нищо друго. Ако се наложи да говорим конкретно за всеки от нас - за членовете на Комитета, но това просто не ми е приятно, да говоря на такива теми. мога да посоча, че аз имах предложение за кариера. От мои приятели в светската власт,… и да стана епископ и т.н., да ми помогнат – както се става днеска епископ… Но аз не мога да приема да направя този компромис. И наистина, предпочитам да си остана един обикновен божи раб, свещеник, обаче да бъда верен на Господа и да не се отклонявам от Неговата правда. За мене е ясно едно, че Христос обича и най-малките, и най-нищожните, но и обича онези, които защитават правдата. Както казва: „Блажени ...”

Р.Узунова: А представители на официалния Синод направили ли са опити да разговарят с вас?

Хр. Събев:, Не, засега нямаме никакъв контакт с тях. Аз си стоя в къщи, не съм имал никакъв контакт с представители на официалния Синод…

Р.Узунова: Не са се обаждали нито по телефона, не са искали среща? ...

Хр. Събев: Не, и друго нещо, нали – аз бях изненадан не толкова от туй, че те реагират така; аз знаех, че те няма да реагират положително, защото ги познавам, вече 9 години и нещо съм клирик на БПЦ, а отделно пък съм бил, нали, обикновен мирянин и член на тая Църква. Но аз ги познавам... Но не очаквах, че те ще постъпят по този начин. Те уведомиха първо външната общественост чрез предавания на БТА на английски език, и от там вече аз научавам за туй решение на Синода и за тая молба. Докато при нас не е така. Ние първо подадохме до гражданските власти, тука знаеха хората за тоя Комитет и тогава вече стана известно чрез „радио-амвона”, чрез вас вече на по-широката общественост. (…)

Р. Узунова: Какви перспективи виждате за регистрирането на Комитета – надявате ли се за регистрация, надявате ли се, че ще можете да развивате дейност?

Хр.Събев: Аз се надявам - ако всичко мине както си му е реда и ни извикат на делото на Върховния съд, там някак си по-другояче да се развиват нещата и дори да бъде регистриран Комитета. Защото официалният Синод няма никакво юридическо право да се вмесва в раздаването на правосъдие в НРБ. Това е чисто едно морално въздействие, което опитват да упражнят, един натиск върху властите, а всъщност това е движено, според мене, от Комитета по изповеданията. Това е просто един затворен кръг, един омагьосан кръг е цялата работа. Но те по тоя начин се застраховат, че видите ли, ние сме винаги безрезервно с вас, с кого – с безбожните съдии?! Нали, това е едно дискредитиране, това е едно саморазобличаване.

Р.Узунова: И в съобщението на радио София се казва, че Синодът изразявал пълно несъгласие с постановките и целите, залегнали в обявените материали?

Хр.Събев: Много смешно… Това е много жалко. Значи те не искат да има религиозно обучение на младежта и учащите се. Ами това е в разрез със Светото писание? Ами безбожното обучение, атеистичното обучение, което се дава, не е ли съблазняване на тия хора, не е ли отклоняване от Христа? Един истински християнин не може да не остане възмутен от една такава позиция. Или пък, когато искаме да се предава неделното богослужение от някои високопоставени лица по радиото или телевизията, нали, да кажем от „св. Ал. Невски”, там да се сложат камерите и да се предаде богослужението, светата Литургия, целият народ да наблюдава това нещо, какво пречи това на Светия Синод, какво лошо вижда във това нещо, кое е в разрез със Светото писание? Кое е в разрез с Църквата? Или пък, когато искаме да има болници, които да ръководи и финансира Църквата, които да контролира Църквата - ами това си е древна, стара практика на Църквата, в целия свят е тая практика. (…) Фактически ние искаме нещо, което го има навсякъде като религиозна практика. И в Съветския съюз ...

Р.Узунова: Един момент…

(30.03.1989 г., ролка № 153)

Интервю с о. Иван Бонев

Р. Узунова: Отец Иван Бонев? Румяна Узунова се обажда от радио "Свободна Европа". До нас достигнаха сведения, че много членове на независими дружества са били викани в милицията, разпитвани. Знаете ли нещо по този въпрос?

И. Бонев: Да, разбира се. След призива, който аз отправих лично в защита на отец Христофор Събев, получих по телефона различни заплахи за изселване. И на Петровден ме помолиха за „приятен” разговор тука, в МВР-то в град Кърджали. Зная, че почти всички членове на Комитета са привиквани на подобен такъв "приятен" разговор и наставлявани и уверявани, че не е сега времето за такова преустройство в Църквата. Говорихме надълго и нашироко за Комитета. И за липсата на Библии ме увериха - човек от София - че за Кърджали могат да издействат около хиляда бройки. Разбира се, това е локално третиране на въпроса. Тъй като складът на Светия Синод бил пълен, но ето, видите ли, вие от Комитета не пишете писма и не искате. А всеизвестно е на всеки български свещеник, че това ще бъде глас в пустинята. Ние говорихме спокойно и обстойно за този Комитет. На въпроса ми за възстановяването на Свещеническия съюз, където подчертах, че аз лично съм влязъл в този Комитет именно във връзка…, за възстановяването на този Свещенически съюз, Светият Синод е имал решение - така ме увериха - още от преди две години. Имал е решение и по изменение на Устава на БПЦ, и по Закона за вероизповеданията, и по много други щекотливи въпроси. „Но вие от Комитета - така ми отговориха - много бързате.” Относно факултативното обучение в училищата властите просто недоумяват, че може това да стане в България, а също и за сиропиталищата и благотворителните домове. Колкото за телепредаванията - вече те го правили на 24 май и сега, по повод на 250 годишнината от ... Софроний Врачански, ще го излъчат по телевизията. Аз не считам, че това е едно уверение: от две години да се разисква точка, без да има някакво решение до ден днешен! Изведнъж една неформална организация като нашия Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности се появява на този Божий свят и те изведнъж казват, че има такива разисквания, има такива внесени нормативи, но… От две години са тези нормативи!

Р. Узунова: А какво, отец Иван Бонев, говорихте за неформалните сдружения, за съдбата на неформалните сдружения, ако изобщо сте говорили по този въпрос?

И. Бонев: Говорихме, и ясно беше подчертано, и категорично, че на настоящия етап на развитие на нашето общество неформални организации няма да съществуват и няма да бъдат регистрирани.

Р. Узунова: Мислите ли, отец Иван Бонев, че това е начало на един диалог между властите и независимите сдружения? И ако това е начало на диалог, защо трябва да се води в милицията?

И. Бонев: Да, но такъв е методът. Може би този диалог е въпрос на бъдещето и той вече просто чука на вратата ни.

Р. Узунова: Мислите, че смяната на тона на милицията, на властта вече е нещо, така ли?

Ив. Бонев: Да. (…)

(о. Иван Бонев, свещенник от Кърджали, член на КЗРП, 14.06.1989 г., откъс от текста на интервю в ролка № 343)

5. Независимо сдружение „Екогласност”

Програмна декларация на Движението „Екогласност”, чете Пламен Даракчиев

Р. Узунова: Добре, включих…

Пл. Даракчиев: „Програмна декларация на Движението “Екогласност”. Влошаването на жизнената среда все повече застрашава здравето и живота на хората. Но техните усилия да спасят себе си, своите деца и природата от екологически апокалипсис са парализирани от липса на пълна и навременна информация за опасностите, които се крият във всичко онова, без което не можем – въздуха, водата, хранителните продукти, почвата. В основата на нашия обществено-икономически живот стои фактът, че различните социални групи имат не еднакво участие в процеса на вземане на решенията, които определят насоките на цялостното обществено развитие. Онези, които вземат стратегическите решения, не са същите, които понасят главните последствия от тяхното изпълнение. Този базисен социален факт пронизва несъмнено и досегашната политика в екологическата сфера. Тук има привилегировани „главни готвачи” и непривилегировани „консуматори”. Има виновни, а има и потърпевши. Нещо повече: степента на отговорно участие във вземането на решения е за всеки индивид обратно пропорционално на степента, в която той понася зловредното действие на екологичните замърсители. Живеем в страна, притежаваща една в огромна степен антиекологична икономика, с нейните остарели технологии, с нейните ниско ефективни или изобщо липсващи пречиствателни съоръжения, с ниска технологична култура, недалновидно планиране и управление, с безотговорно разпиляване или пренасочване на и без това оскъдните средства, отделяни за опазване и възпроизводство на природната среда. Решаването на все по-задълбочаващите се екологични проблеми е в ръцете на тясно специализирани професионалисти и управници, чиято дейност практически не се познава и още по-малко подлежи на демократичен контрол от страна на обществеността. Без да принизяваме служебните старания на тези хора, трябва да си даваме сметка, че те най-често са хванати на тясно във всеоплитащата мрежа на заинтересовани ведомства, чийто апарат минава като валяк над природната среда и над общественото мнение, и над фактически символичните санкции от страна на официалните природозащитни органи. Това налага необходимостта от демократичен, публичен контрол над екологичната политика. Като изхождат от потребностите за екологична самозащита на населението, участниците в Движението “Екогласност” са решени да обединят своите усилия по посока на едно дълбоко социално екологично преустройство. Те виждат основното стратегическо средство на своята борба в пълната екологична гласност, която е предусловие за всенароден контрол върху дейността на съществуващите ведомства. Въз основа на своята радикално демократична социална позиция Движението “Екогласност” издига следните програмни искания: пълна гласност за замърсеността на въздуха, водите, почвата и хранителните продукти; информация за структурата на замърсяванията по съответните параметри и региони; разкриване източниците на замърсяване и осигуряване на възможност за независими експертизи; разсекретяване на всички секретни данни, засягащи пряко или косвено здравето на хората и състоянието на жизнената среда /причините за секретност, ако изобщо има такива, да бъдат ясно и недвусмислено обосновани пред обществеността/; пълна и незабавна информация за местата на радиоактивните отпадъци и своевременна информация за всяка международна стъпка, която се предприема в областта на атомната енергетика; публикуване на точни статистически данни за структурата на заболяванията, както и за малформациите у новородените и децата по териториален признак; ежеседмично актуализиране на екологичните карти на големите градове на публични места без никакво ограничаване на достъпа до тях; създаване на система за постоянно информиране на населението за текущото екологично състояние на съответния град, област и в страната като цяло; изработване и предлагане за всенародно обсъждане на програма за технологично обновление във всички отрасли на икономиката, с оглед осигуряване на безвредни технологични цикли; преход от природоразрушителна към природоопазваща икономическа система; незабавно изнасяне извън населените места на предприятия, чиито производства са в противоречие с действащите в страната нормативи; създаване на нови и разширяване на съществуващите резервати и национални паркове, с оглед на това защитените природни територии от различен тип да достигнат оптималните международни норми; ясно и демократично ориентирано екологично законодателство, което да се приеме след всенародно обсъждане в средствата за масова информация; Закон за печата, който да демократизира издателската дейност и да осигурява възможност неформални групи и сдружения да издават безпрепятствено свои печатни органи; разкриване на извършените до момента екологични престъпления, на лицата и интересите, стоящи зад тях; разобличаване и обществено осъждане на виновниците; осигуряване на достъп на представителите на “Екогласност” до всички международни екологически форуми у нас и в чужбина; широко застъпване на екологичната проблематика в образователната програма и създаването на университетска специалност “Екология”. “Екогласност” е широко обществено движение, обединяващо доброволно и неинституционно усилията на онези лица, които изразяват своята загриженост за екологичната обстановка и участват в инициативите на Движението. “Екогласност” няма претенции за единственост в качеството си на обществен гарант на екологичната безопасност на народа. Обвързаността с ценностите на Движението е единствено морална, не съществува списъчен състав на участниците и организационна структура. Но Движението може да излъчва от себе си сдружения, които да получават статут на юридическо лице. Участниците в Движението ще се стремят към формиране на демократична обществена атмосфера и съвременно екологично съзнание, което да противодейства на стагниращия монополизъм и деморализиращия команден централизъм във всички сфери на живота, имащи отношение към екологичните проблеми. Екологията не е отделна изолирана дейност. Проследено до своите логически следствия, изискването за екологично преустройство е същевременно призив за коренни социални преобразования. Понеже смятат, че правото на екологична безопасност и здравословен живот е едно от основните човешки права, участниците в Движението разглеждат своята дейност като аспект на по-широкото масово демократично движение за мир, човешки права, свобода и социална справедливост, което движение в момента в нашата страна е в стадия на неговото формиране. Като се ръководи от убеждението, че хуманизмът, социалната справедливост и мирът са неразривно свързани с екологическото оцеляване на човечеството, “Екогласност” ще защитава правото на всички български граждани да образуват демократични сдружения и движения по свой избор, и ще протестира при всички случаи на посегателство върху това право. Съзнавайки, че съвременният прогрес има не само технически, но и морални измерения, предполагащи будно чувство за отговорност, участниците в “Екогласност” ще се борят за преобръщане посоката и целите на научно-техническия прогрес. Самоунищожителната тенденция към безогледен растеж трябва да бъде заменена от такива и само такива икономически стъпки, при които човешкия живот нито за момент не се превръща в средство за напредъка на технологията. “Екогласност” ще поддържа дадено производствено-технологическо предприятие само доколкото то не е за сметка на живота и здравето на хората. Без да отстъпва от програмните си искания, “Екогласност” ще влиза в диалог с всички държавни и обществени институции, доколкото последните признават и подпомагат Движението, без това да означава, че ще им признават статут на членове на Движението или право на участие в вземането на решения относно негови инициативи. За участниците в “Екогласност” е важно да бъдат последователно независими от всички държавни институции, за да могат по-ефективно да отстояват своите плуралистични и демократични ценности, и за да си запазят възможността да предлагат своя собствена радикално-демократична алтернатива по всеки възникващ екологичен проблем. Фактът, че екологични движения от различни страни вече започнаха да интернационализират своята борба е основание за надежда. “Екогласност” ще се стреми към сътрудничество с онези екологични и общо демократични движения в чужбина, които имат сходни програми и ще разглежда като свои естествени съюзници тези измежду тях, които декларират своята независимост от официалните правителствени институции в техните страни. “Екогласност” ще изисква съдействие от средствата за масова информация, за да направи своята дейност достояние на обществеността. Участниците в Движението ще използват и всички други законни средства за разпространение на информация. Участниците в Движението “Екогласност” вярват, че тяхната дейност ще задълбочи процесите на гласност, преустройство и демократизация в нашето общество. От сдружение “Екогласност”.

Р. Узунова: Дата?

Пл. Даракчиев: Дата няма.

Р. Узунова: А ти знаеш ли я горе-долу кога?

Пл. Даракчиев: Март. Мисля, че Движението е учредено по-рано. Виждаш ли особеността: има Движение и след това се излъчва,… и сега вече има и Сдружение, макар и все още непризнато...

Р. Узунова: Месец поне?

Пл. Даракчиев: Мисля че, ако не се лъжа, месецът е март. “Екогласност” за пръв път е споменато на едно, аз не знам ти дали знаеш, на едно събрание...

Р. Узунова: Дето имаше в Профсъюзния дом, новия, едно събрание?

Пл. Даракчиев: Така, опитът за митинг, след което последва - е последвал, защото аз тогава още не бях в “Екогласност”…

Р. Узунова: Дати, долу-горе, помниш ли?

Пл. Даракчиев: Това беше март, ако не се лъжа, мотае ми се в главата 9 март датата, но Румяна, ще те излъжа, ако ти кажа, защото ...Бих могъл допълнително да ти кажа нещата по дати и всичко... Миналият път, аз мисля, че правих някакви записки, докато Сашо говореше и сега просто да ги видим сега, за ориентация, но някъде съм ги бутнал, но тази информация беше… общо за развитието на нещата, как е възникнала “Екогласност” - за новите членове.

Р. Узунова: Е, ако имаш записки, ще ми кажеш.

Пл. Даракчиев: Имам записки, но просто не знам къде съм ги бутнал…

(Пл. Даракчиев, журналист, член на сдружение „Екогласност” и по времето на разговора временен председател на „Подкрепа”, 11.07.1989, ролка № 113)

Интервю с Александър Каракачанов

Румяна Узунова: Искам да ви попитам, Александър Каракачанов, за следното:

Вашата организация - Движението Екогласност, неговите идеи, неговите принципи, неговата борба, като че ли се успоредяват доста точно с официалната линия по екологичната политика, официално изразената; с приказките на всичките тези хора, които работят в различни места, които наблюдават екологията, нали,… Всички хора дишат един и същи въздух , всички ядат една и съща храна, всички са застрашени от екологията. Грижата е обща. Защо тогава е това враждебно отношение към вас?

Ал. Каракачанов: Разбирам Вашия въпрос…Наскоро беше зададен този въпрос и нашия говорител. Георги Аврамов много хубаво и точно отговори, съвсем кратко: „Дишаме един въздух, но интересите ни са различни.”

Р. Узунова: Но въздухът е общ…

Ал. Каракачанов: Въздухът е общ, но за съжаление, някои хора предпочитат да дишат малко по-лош въздух, но да имат някакви други облаги. Това е смисълът на „интересите ни са различни”. Всъщност проблемът, за съжаление, е много по-сложен… и по-тъжен. Какво имам предвид? В рамките на съществуващата ситуация в България ние все пак си признахме, че сме една страна, която има бюрократична и анархистична система на властта и съответно това води до тежки последствия. Т.е. ние сме една бюрократична държава все още - макар да казваме, че ще се преустроим. Това е хубаво, но процесите не стават за една - две години, с няколко съответни излизания на важни документи. То току-така не става! Какво имам предвид, като казвам всичко това, каква е връзката с екологията? Както преди малко ви споменах, ведомствените интереси просто надделяват над интересите на обществото. Всъщност, властта у нас, за съжаление, все още се намира в ръцете на „апарата”. „Апарат” - имам предвид във всички области - като започнете от чисто държавния апарат и стигнете до апарата на съответното ведомство. И когато едно ведомство получава едни големи доходи от някакво предприятие, то естествено ще направи всичко възможно това предприятие да остане да работи, независимо, че то може да е много опасно с това, което, да кажем се пуска във въздуха, или пуска във водите, или други начини има за замърсяване. И всъщност тук е възелът от проблеми: че ведомствените интереси застават над обществените. А защо ведомственият интерес надделява у нас? Защото тази бюрократична система е такава, че определящи са интересите на апарата, понеже той е този, който решава проблеми у нас. И тогава, естествено се стига до тази ситуация. Оттук нататък, ако искаме да бъдем по-точни, трябва да правим доста дълъг анализ на нашето общество, но може би ще се отдалечим от екологичните проблеми. Така че, за съжаление, екологията всъщност е и политика. И тука вече: много често по отношение към нас - става въпрос за „Екогласност” - се прокарва една много неприятна демагогия, когато на нас ни казват „Вие много се политизирате”. Но това е и така, и не е така. Защото ние, естествено, нямаме желание да се политизираме, но за съжаление, когато всъщност екологията вече се е превърнала в едно явление, което засяга интересите на огромна част от населението, естествено тя се превръща и в политика и засяга нечии интереси - щом стигнем до интересите, стигаме и до политиката. Това е съвсем ясно. Всъщност това е моят отговор по въпроса. Надявам се да съм бил достатъчно ясен.

Р. Узунова: Да. Благодаря ви, Александър Каракачанов.

(Ал. Каракачанов, философ, секретар на сдружение „Екогласност”, 30.08.1989 г., ролка № 54)

Откъси от интервюта на Петър Слабаков

(…) Румяна Узунова: Доколкото знам, движението “Екогласност” е участвало твърде активно в това събрание, което беше направено в София, мисля, в новия Профсъюзен дом с Управлението на екологията?

Петър Слабаков: Да. Ами ние имахме среща… И Общественият комитет за защита и възпроизводство на природната среда ни предложи да се влейме с тях. Но ние не приехме, понеже те проявяват компромиси с учрежденията, междуведомствените учреждения, и второ, че те по една или друга причина скриват екологична информация от населението.

Р. Узунова: И вие искате да бъдете независимо движение, така ли?

П. Слабаков: Ами, разбира се, независимо. Народът просто трябва да знае какво е положението в страната. Каква е храната, колко е отровена земята, какъв е въздухът, какви са водите?! А пълна такава информация няма. А сдружението “Екогласност” просто иска и да осведоми населението, и да бъде стъпало, да бъде връзка между населението и най-висшите органи. Понеже някак информацията се губи в тоя промеждутък, т.е. ние да бъдем стъпало - направо да съобщаваме на най-висшите органи – министерства, институти и да се вземат незабавни мерки.

Р. Узунова: Има ли широк отзвук сред населението, желание да се участва в Движението “Екогласност”?

П. Слабаков: Населението, то по начало е разтревожено от това нещо. Обикновеният гражданин е разтревожен и търси някаква помощ… То се отзовава, когато своите болки то ги казва на нас, чрез нас ги прехвърляме през няколко стъпала нагоре, за да може да стигне…, да се вземат мерки по тия въпроси.

Р. Узунова: Трудна, но благородна задача. Може би още не съм забелязала, но не съм видяла в средствата за масова информация – вестници, списания - някаква обстойна статия за Вашите цели, за вашите задачи. Дори ми се струва, че не съм срещала името “Екогласност”

П. Слабаков: Няма още за него. Ние сме дали да бъде утвърдено. Дали сме в съда да бъде узаконено нашето…

Р. Узунова: Да бъде регистрирано?

П. Слабаков: Да бъде регистрирано. Дали сме го на 13ти (април) и срокът е 13 май.

Р. Узунова: Да. Надявам се, че всичко ще мине както трябва, че ще бъде узаконено...

П. Слабаков: Чакаме…Да можем по-спокойно да работим. Не, няма неспокойствие всъщност в нас. Ние дали ще бъдем регистрирани или не – тя, тревогата си остава. Но аз мисля, че няма причини, за да не бъдем регистрирани.

Р. Узунова: Да, с такива благородни цели би било... (…)

(8.05.1989 г., ролка № 135)

Румяна Узунова: Ето, включих сега. Моля да ме извините... Петър Слабаков, Румяна Узунова се обажда от радио "Свободна Европа". Не съм имала възможността да се запозная с устава на "Екогласност", имам само програмната декларация, за това бих искала да ви помоля най-напред да разкажете нещо за организационната структура на движението "Екогласност".

Петър Слабаков: В нашето сдружение по Устава може да влезе всякой, който споделя целите и задачите, които то си е поставило. Програмата, тя се състои… мога да ви кажа само в четири точки, които са разработени и това са за чистия въздух, чистата вода, чистата храна, чистата земя. Това - в основни линии. Те водят от себе си това, че не трябва да има никаква тайна по екологията, че всичко трябва да бъде ясно на населението. Да не се забранява информацията, която – (няма значение) дали е външна или вътрешна… - просто хората да бъдат запознати с всичките тия неща, защото около нас екологията… Полагат се усилия, обаче само едни усилия... Много мероприятия са навързани в цялата тая история, което пречи да се върви нормално. Самият проф. Мако Даков (председател на Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на околната среда), сам той казва, че се отпущат средства, а доста от тия средства не могат да се оползотворят. Дори… Ние не се съгласихме с тях да бъдем заедно, защото те, без да искат, правят компромиси. А ние не сме за компромиси. Задачите ни са едни и същи, обаче има междуведомствени такива компромиси, които спъват работата. Едното ведомство да не направи така, да не препъне другото… и така се стига до отстъпки. За екологията, според нашето сдружение, компромиси няма. Отстъпки не трябва да се правят тук.

Сега искам да ви кажа, че аз миналия път ви казах, че ние сме подали документи на 13 май, обаче не бяхме зарегистрирани и ни беше съобщено, че на 23.6 е отхвърлена нашата молба.

Р. Узунова: С какви мотиви?

П.Слабаков: Мотивът е, че ние трябва да бъдем под надзор на някаква организация. Известно е, че в нашата правна система съществуват три начина за образуване на юридически лица: разпоредителен, разрешителен и нормативен. При първите два метода елементът от фактическия състав на образуването на юридическо лице е волята на овластен с това държавен орган. При третия начин, при който сме и ние, е необходимо само съгласието на учредителите. И именно по тоя елемент сформираме нашето сдружение. Обаче на нас ни се казва - Софийският градски съд се позовава на някакъв специален закон, който изисквал надзорен орган на сдружението с нестопанска цел "Екогласност". Без да посочва някакъв подобен нормативен акт. Не го посочва, защото няма такъв документ. Те правят още един пропуск – Фирменото отделение допусна съществено процесуално нарушение като разгледа молбата ни на закрито съдебно заседание, а не по предвидения по чл. 136 ал. 3 на Закона за лицата и семейства. Ако беше разгледал молбата в открито заседание, съдът би изслушал и преценил нашите аргументи. И би могъл да стигне до други изводи. Но, така или иначе, ние сме отхвърлени и въз основа на новата ни молба ние искаме решението на Софийския градски съд от 23. 06. 89. година по гражданско дело 729/ 89 година  да бъде отменено и ние да бъдем зарегистрирани като еко…, да бъдем за регистрирани като сдружение. Следва, така... подпис. Така че ще чакаме. Аз смятам, че би трябвало, няма причини, за да не бъдем…

Р.Узунова: А липсата на регистрация спира ли дейността ви или "Екогласност" продължава да действа?

П.Слабаков: Ами ние просто между другото гледаме да се утвърдим, обаче нито едно наше събиране, така, не е без някакво решение. Ние винаги излизаме с решение нещо да стане. (…)

(19.07.1989 г., ролка № 68)

(…) Р.Узунова: Включих. Добре. Един момент, да видя какви са въпросите нататък. Така - беше за резултатите… С какво си обяснявате, Петър Слабаков, това враждебно отношение - може би враждебно е силна дума, но това незачитане на вашите, всъщност благородни усилия да се опази околната среда?

П.Слабаков: Аз мисля, че всички искат това. Но това е една бюрократична машина, която трудно може да се разбие. Компромиси…, понеже човек, когато направи един път компромис, той неминуемо ще направи и втори… Аз разбирам, че човек такъв компромис може да направи, но тука компромис с народа не става, с децата не става, със земята не може да стане. Природата е такава, че тя ако заболее, тя ни го връща стократно, една природа може да заболее и нейната болест е не вековна, тя е хилядолетна… тя ще изтрае, но един човек може да изтрае месец, два, година, две и заминава, той е такъв организъм. И когато се разболее природата и когато го предаде на нас, не можем да се отървем просто от това. А тия хора не искат ли да го забележат? Някои! Аз мога да ви дам и примера с Рила. Например Георги Белички, който е отговорник на тоя, комплекса „Рила”, той с такъв ентусиазъм говори, че е щастлив /и във вестника го пише/, че е щастлив, че може да осъществи това решение на Министерския съвет от `85а година! Дори той казва, че е бил подпредседател на Екологичния комитет... Аз просто се чудя как може да бъде той в екологията, щом той не може да проумей тия неща. Може би е случаен… и такива хора като него - сигурно той не е един, за да може да мине това решение! Да се обезводни една Рила, която е към ЮНЕСКО; която има такава даденост, такава флора и такава фауна, че тя е един от екземплярите, дето, така, един човек трябва със свещ да я пази! … Ние така с лека ръка ще я ликвидираме! Аз не знам…, сигурно като го изпълни това нещо, той ще получи някаква награда… Но на народа му е все едно дали той ще я получи или не. Но след като той го направи, след като я получи…, народът ще го забрави и все едно..., но пустинята ще си е пустиня. Тука вече е въпрос и до Рилския манастир - там има стенописи, а там ще се прави язовир! Тия стенописи при тая влага, кой знай какво ще стане! А това е едно от най-добрите творения на нашия народ, което е направил. Там хората свещенодействат, когато разговарят и говорят за този манастир. Има там, непрекъснато има служители, историци и музейни уредници, с такава гордост говорят за него, а ние с такава лека ръка можем да го ликвидираме!... Просто, така, човек недоумява как могат да стават тия неща…

Р.Узунова: И последен въпрос: Как виждате, в оптимистична светлина или в по-мрачна бъдещето на сдружението „Екогласност” и реалните резултати от дейността му?

П. Слабаков: Аз мисля, че ние няма да спрем. Не знам точно какъв ще бъде резултатът, но ако поставиме въпроса упорито, без да се огъваме, така - направо, остро да се постави… Защото наистина екологията така се отплаща: тя изведнъж толкова остро ще се обърне към нас и природата, че няма да се усетим кога нас няма да ни има… Така че искаме по същия начин, както тя би ни отвърнала, по някакъв начин да й помогнем, на нея, а не просто заради самите нас. Така че няма отстъпка у нас… Дали е оптимистично, аз не знам… Доколко виждам, целият свят е загазил в тая екология, дано целият свят да се обърне с лице към нея, за да … просто да оцелеем.

Р. Узунова: Много ви благодаря, Петър Слабаков, и дано ме извините, че толкова много време ви отнех.

П. Слабаков: Нищо… (смях) То стана наистина разговор…

(П. Слабаков, актьор, учредител на Русенския комитет, член на инициативната група на Движение „Екогласност”, председател на Управителния съвет на сдружение „Екогласност”. В последния откъс Слабаков говори за проекта Хидрокомплекс „Рила”, целящ за прехвърли водите от Рила в Горнотракийската низина за напояване. По време на Екофорума „Екогласност” прави подписка до Народното събрание за спирането на проектите ХК „Рила” и ХК „Места”. 19.07.1989 г., ролка № 53)

Съобщение на Пламен Даракчиев за два отказа: за регистрация на сдружението и за провеждане на бригада за засаждане на рози в Парка на свободата по случай Международния ден на екологията

(…) Пламен Даракчиев: Другото: за регистрацията на „Екогласност”. На „Екогласност” са ни отговорили, казвам „са ни”, защото и аз съм член на „Екогласност”, че не могат да ни регистрират, тъй като е необходим надзорен орган.

Румяна Узунова: Надзорен орган, какво е това?

Пл. Даракчиев: Точно така са се изразили. Изглежда, че е нещо като „шапка” - дали ще бъде нещо като Комитет по опазване възпроизводството на околната среда или... (…) След това, „Екогласност” е направило възражение, ако не се лъжа, до Върховния съд. Има и друго възражение – то е по повод … на „Екогласност” беше отказано правото на една бригада.

Р. Узунова: Да, за събота бригадата.

Пл. Даракчиев: А така. И не само й е отказано, но просто се държат невероятно грубо от Столичен народен съвет. И „Екогласност” внесе протест. Протестът е отказан да бъде приет.

Р. Узунова: Къде са го внесли?

Пл. Даракчиев: Мисля, в Столичния народен съвет. Но понеже „Екогласност” никак не са глупави хора, след като е отказан на трима човека, те са отишли после 30 човека горе-долу. И вече при наличието на цялата тази група са го приели протеста. Това е около регистрацията, това успях да науча в София…

(9.07.1989 г., ролка № 211)

6. Група за Гражданска инициатива

Програма на Движението за гражданска инициатива (Чете Любомир Собаджиев)

Р. Узунова: Ето, включих.

Л. Собаджиев: Така.1. Народното движение за гражданска инициатива е масова непартийна политическа организация на привържениците на политиката на гласност и преустройство у нас. Движението представлява и обединява основаващото се на инициативата от долу на гражданите общонародно Движение в подкрепа на курса на социалистическо преустройство и претворяването му във всички области на обществено-политическия, стопанския и културния живот на нашата страна… Движението за гражданска инициатива си поставя за основна задача да работи за разширяване на демократичните преобразования у нас, за превръщането на процеса за гласност и преустройство в необратим. Основна цел на дружеството остава насочване на гражданите към изграждане на общество, в което деец на правото е народът и в което свободното развитие на личността е условие за свободно развитие на обществото. От това произтичат следните цели на Движението: Организираните в Движението за гражданска инициатива привърженици на преустройството, обединени в името на подкрепа на курса на преустройство действат за пресичане и осуетяване на всякакви опити да се замрази процесът на демокрация и гласност от страна на командно-административните структури в обществено-политическото управление, както и от страна на отделни бюрократично появяващи се личности. По своята същност Движението служи на народа като социален гарант в провеждането на обновителните промени в духа на гласността и преустройството. Движението желае да съдейства за превръщане на НРБ в правова държава, в която субект на правото се явява сам народът и където свободното развитие на личността е условие на свободното развитие на обществото.

Р. Узунова: По-бавничко, повторете изречението…

Л. Собаджиев: Тук има едно повторение, моля... Дейността на Движението трябва да доведе до създаване на условия за преминаване от показно народовластие към реално пълновластие на народа; Разделяне на законодателната изпълнителната и съдебна власт; Гражданите трябва да имат от никого неоспорима и неотнимаема възможност да се реализират на политическата сцена, независимо от националната, социалната, партийна или религиозната им принадлежност, както и техния пол, цвят на кожата и прочие дискриминационни белези. Движението за гражданска инициатива трябва да се превърне в действителен изразител на единната воля на народа,…желае да се превърне. Движението ще работи за извеждането на народното стопанство, природната среда, културата и образованието от критичното състояние - резултат от прилаганите до сега административно-командни методи на обществото; За подобряването на управлението на социалната сфера и организацията на труда; За повишаването на благосъстоянието и жизненото равнище на народа; За укрепване здравето на хората и генетическия фонд на нацията; Да работи за развиването на особена система за защита на децата и подрастващите; Ще работи щото да се развиват тенденциите към преобладаване на хармонично семейство; За зачитане на традиционните човешки и нравствени ценности. Принципи на дейността на Движението на гражданска инициатива: Демокрация и социалистически плурализъм; Уважение към личността и защита на правата на човека; Търпимост към идеите и верската принадлежност на гражданите; Свободно културно развитие на не българските етнически общности; Законност и правов ред; Гласност, социална справедливост и открит характер на дейността на участниците в Движението; Колективност при вземане на решения и колегиалност в ръководството; Взаимно уважение и сътрудничество; Самоизявяване на личността и самодисциплина. Начини и средства за осъществяване задачите на Движението за гражданска инициатива: … Аз тука отново трябва да ви повторя, че това е един много съкратен вариант на Програмата. Ние я подготвихме, за да…(прекъсване): Дейността на Движението за гражданска инициатива се организира и провежда в строго съответствие с Конституцията. Ало!? Тя е легална и е основана на безкомпромисно зачитане на закона. За да може да се постигне действително спазване на положенията в Конституцията, да се работи щото гражданите, техните обединения и организации, както и държавните учреждения да се ползват от своите конституционни права. … Ало?! Някой друг се намесва, затова викам! … Движението ще подкрепя инициативите на Българската комунистическа партия и правителството, които задълбочават и ускоряват процеса на преустройството, инициативи, които консолидират силите на народа, дават възможности за решаване на насъщните проблеми на нацията. Преустройството и гласността у нас трябва да получат правни, икономически и политически санкции. Работата за осъществяване на коренни промени в народното стопанство, културата и образуванието, здравеопазването и охраната на природната среда е… също ще влиза в компетенцията на Движението за гражданска инициатива. Движението за гражданска инициатива изисква щото в нашата страна да могат да бъдат гарантирани реална власт и реални пълномощия за активни народни представители, избрани от народа в свободни и демократични избори. Движението за гражданска инициатива излиза с инициатива и участва в разработката на модела на народното самоуправление, при който гражданите ще имат възможността да участват в решаването на държавните и обществените работи на всички равнища. Да участва в избирателните кампании като при нужда издига свои кандидати. … Ако имате намерение да го четете това, последният абзац в бъдеще време ще го сложите… Ще!... Водене на непримирима борба в случаите на злоупотреба с власт и обществено положение, както и с проявленията на неотстранената административно-командна система. Движението ще претендира да управлява контрол над разпределението на националния бюджет, да внася предложения за разпределяне и преразпределяне на националния доход, а също и ще внася предложения за изменение на структури в народното стопанство и в управлението в съответствие с потребностите на обществото. Движението ще организира запитвания до общественото мнение и представяне резултатите на гласност. Ще внася предложения за организиране на обществени обсъждания и гласувания. Движението ще оказва помощ на властта - на обществената власт, на правителството при провеждането на подобни мероприятия… Това е, в общи линии. Ние имаме много

Р. Узунова: Дата има ли? Кога е приета тази Програма?

Л. Собаджиев: Тя е приета още на 25 декември `88а година.

Р. Узунова: Това е съкратен вариант?

Л. Собаджиев: Да, това е много съкратен вариант. Специално за пресата, за популяризиране... Аз ви ще назова едно име за председател. Но то е чисто номинално, разбирате ли? Всъщност председателят е човек, който не може, на който обстоятелствата не позволяват да се впусне по-активно в тези дейности. Той много би искал, но просто обстоятелствата не го позволяват. Има тежко семейство, тежка, трудна работа, която го изтощава. Има трудна биография. 14 години е бил в затвора. Димитър Тодоров Ангелов от Русе. Може да му съобщите името. Той няма да се разсърди ... но всъщност той е номинално председател..., ние всички сме секретари, ние всички сме съветници, ние всички сме упълномощени -12 души. Един съвет от 12 души - това сме активното ядро на групата.

Р. Узунова: И вие сте говорител, така ли?

Л. Собаджиев: Да. (…)

(1.08.1989 г., ролка № 234)

Интервюта на Любомир Собаджиев

Р. Узунова: Любомир Собаджиев, Румяна Узунова се обажда от радио “Свободна Европа”. Добър вечер. Първо искам да разкажете, Любомир Собаджиев, кога и как възникна Групата за гражданска инициатива в град Русе?

Л. Собаджиев: Групата за гражданска инициатива се появи през есента на миналата година. Състои се от привърженици на идеята за демократични преобразования в нашата страна. По-голяма част от тях са от Русе, но имаме членове и от другите части на страната. На 25 декември миналата година се събрахме на Учредително събрание. След обсъждането и приемането на държавните документи, ние бяхме арестувани. Документите не ни се върнаха, включително и подготвената молба за регистрация. Впоследствие се отказахме от идеята за регистриране на групата.

Р. Узунова: А каква е, Любомир Собаджиев, организационната структура на Групата за гражданска инициатива?

Л. Собаджиев: Как да ви кажа, на този въпрос по много начини би могло да се отговори. По принцип ние сме само група. Ние сме тия, които сме подели инициативата. Чрез публикуване на нашата програма, на устав и други подобни програмни документи ние ще направим достояние нашите идеи на цялата нация, на целия народ, на цялата общественост. От там нататък предлагаме на всички граждани, които мислят като нас, да създадат свои местни Комитети за гражданска инициатива. И в съответствие с идеите на … гражданската инициатива, в съответствие с Устава, който ще предложим и с Програмата, да действат докато се стигне, бих се изразил, до съгласуване на действията между повечето Комитети - местни, частни комитети и до обединението им в една национална организация…

Р. Узунова: Но имате ли възможност…

Л. Собаджиев: …Ние сме просто група. Ние - тия, които подехме инициативата, сме малко като число. На някои може да не им се хареса тази работа. Имаме един номинално определен председател. Имаме един говорител. Всъщност аз съм говорителят на Групата. Всички останали са правомощни и пълномощни, заедно с председателя, заедно с говорителя. Но никой не може, без съгласието на останалите, никой не може на своя глава да прави изявления или да предприема някакви действия или акции. За сега това е, което сме изградили. Димитър Тодоров Ангелов е председателя.

Р.Узунова: Какъв е той по професия?

Л. Собаджиев: Той е работник-докер. На 50 години е. Цял живот се е самообразовал. Има завидни познания във всички области на живота и науката и е една достойна фигура за нашата борба.

Р. Узунова: А какъв е социалният състав на членуващите в Групата за гражданска инициатива?

Л. Собаджиев: Аз с известна гордост заявявам, че в болшинството си ние сме работници. Между впрочем, това не може да бъде някакъв определящ фактор. Чисто и просто така се е получило, така се създадохме, така се определихме. Ние на драго сърце ще работим, ще включваме в нашите редове и интелектуалци, и представители на други професии и на други съсловия.

Р. Узунова: А успявате ли, Любомир Собаджиев, да провеждате събрания, да обсъждате спокойно проблемите, които времето поставя пред вас? И малко повече за Учредителното събрание?

Л. Собаджиев: Всеки си гледа работата. Властта се старае да ни попречи, ние се стараем да се съберем въпреки желанията на властта. Когато нещата се свършат както трябва, когато се разберем как да се търсим, как да се намираме, как да си организираме събранията, никой не може да ни попречи. Наскоро проведохме едно, голямо…, сравнително голямо събрание - с 18 души и не ни се случи нищо неприятно. През декември, когато ни се взеха документите на Учредителното събрание, се случи така, че някаква информация изтече по телефоните. Чисто и просто някои хора много непредпазливо говориха по този въпрос по телефоните и от това се получиха някои неприятности. Оттогава досега нямаме неприятности - в това направление.

Р. Узунова: Вие казахте, че искате да разпространите своята Програма, своя Устав. Имате ли възможност да правите това?

Л. Собаджиев: У нас всичко е относително. Официално – можем, административно, по реда на милиционерските наредби – не можем. Но ние си намираме начин да осъществим това.

Р. Узунова: А правили ли сте, Любомир Собаджиев, опити да се регистрирате в съда като независимо сдружение?

Л. Собаджиев: Това също е много относително. Може да се каже, че предприехме опит да се регистрираме. В какво се изразяваше този опит? Подготвихме си молба за регистрация, заедно с Устав, заедно с Учредителен протокол, заедно с Програма. Утвърдихме всичко това, решиха, че трябва да се нанесат редакционните поправки и на следния ден да се подпише от учредителите. И да се представи, където трябва - в Районния съд, в отделението за регистрация на фирмите, фирменото отделение. На излизане от събранието обаче бяхме арестувани, документите ни бяха прибрани заедно с Конституцията и Гражданско-Процесуалния кодекс. Впоследствие тия два последни държавни документа ни бяха върнати, но молбата за регистрация, с Устава, с Учредителния протокол не бяха ни върнати. Това не е беда, ние имахме в нас други екземпляри. Но в един момент ние чисто и просто се отказахме от регистрацията. Просто решихме, че това не може да бъде нещо важно, не му отдадохме значение.

Р. Узунова: И нямате намерение отново да правите опити, за да се регистрирате в съда?

Л. Собаджиев: Сега, вижте какво, на този въпрос се гледа твърде неправилно. Регистрация съвсем не значи легализация, не значи узаконяване. Дейността на самодейните граждански организации се узаконява изрично и по право от член 52и от нашата Конституция. Няма такава практика да се узаконява законно установеното. Няма. В разразилата се в регистрирането на другите неформални организации полемика властите съзнателно придават ново значение на думата „регистрация” – за да отклонят нежеланото от тях признаване на свършения факт: съществуването на неказионни, неформални граждански организации. Още повече, че тези организации желаят да провеждат своята обществена дейност извън контрола на властта. Казвам „извън контрола на властта” - ние бихме се радвали да провеждаме своята дейност заедно с властта, разбирате ли ме?! Бихме се радвали да провеждаме своята дейност заедно с властта. Тоест, да й помагаме в провеждането на преустройството, във въвеждането на гласността. Сега за сега властта няма такава охота. Считаме, че веднъж узаконена от основния закон на нашата страна, дейността ни не се нуждае от допълнителни милиционерско-съдийски санкции. Проблемът е изключително интересен както с простотата на разрешаването му, така и с усилията, които се полагат от най-високо място неформалните организации да не стигнат самостоятелно до това разрешаване. Аз си позволявам много силно да се съмнявам в правомерността на подобни хитрувания. Правото на организиране и съществуване на гражданските самодейни формации е узаконено от Конституцията. Критерии и контрольор е чувството ни за граждански дълг и дисциплина. Морални правомощни санкции получаваме от гражданите, които стоят на нашата страна и подкрепят нашата дейност.

(1.08.1989 г., ролка № 233)

(…) Р. Узунова: … избирате мястото, където можете да се съберете, да проведете своите сбирки?

Л.Собаджиев: Ами зависи как трябва да се гледа на това. Салон не може да се намери, салон частен не съществува в нашата страна. Ние се събираме на частни места. Но пък и това налага да спазваме някои предохранителни мерки - не от съображение за лична сигурност, а от съображение за успешно провеждане на събранието. Имаме горчив опит от миналата година …

Р. Узунова: Бихте ли го повторили?

Л. Собаджиев: Бяхме изненадани на 25и декември миналата година, след Учредителното събрание, от специални части на милицията, обучени за борба с… за потушаване на демонстрации, за борба с… някакви си там, както те си ги знаят и ги наричат подривни елементи. Бяхме арестувани по много варварски начин: с белезници на ръцете, с юмруци в хълбоците, в кръста и т. н. Та имаме горчив опит. Това исках да ви кажа - и взимаме предохранителни мерки. Събираме се изключително на частни терени. Не искаме от никого разрешение да се събираме, и от никого не искаме терен - салон, каквото и да било там - зала и пр.

Р. Узунова: А какви въпроси разглеждате на вашите събрания?

Л. Собаджиев: Разглеждаме най-различни въпроси. Някои от тях сега ще се въздържа да ви съобщя. Но, общо взето, най-важното, с което се занимаваме, това е да се намери начин бързо, ефикасно и на много широка основа да се разпространят нашите идеи, нашите разбирания и да подготвим почвата за свикване на Национален конгрес на всички симпатизанти на идеята за гражданска инициатива.

Р. Узунова: А други пречки от страна на властите срещате ли - освен това, което ми разказахте, Любомир Собаджиев?

Л. Собаджиев: Какво да ви кажа? Аз като личност, като индивид, като отделен човек мога да кажа, че кой знае какви пречки не срещам. Властта възприема една много странна тактика. Тя, например, не е (…) Общо взето, като личности, като представители, като хора, които изповядват една или друга идея, ни толерира. Но не желае да допусне организирана проява – поне от такъв характер като частни събирания, на които да се появи някакво разискване. В това се изразява отношението на властта. Мога да кажа, че общо взето, погледнато в ретроспектива, от миналата година всички събрания на всички неформални организации в нашата страна са били провалени. И са били провалени единствено по невнимание и неспазване на елементарни правила за сигурност от дейците на тези движения.

Р. Узунова: Пропуснах да ви попитам, Любомир Собаджиев, правили ли сте опити да регистрирате вашата Група?

Л. Собаджиев: Формално погледнато - не. Ние подготвихме всички наши документи, включително и молба за регистрация. В момента, в който гласувахме тези документи и ги одобрихме, бяхме заловени и те ни бяха иззети. Екземпляри останаха у нас. Ние можехме още на другия ден да подадем молба за регистрация. Но виждате ли, възникна един много интересен въпрос: Кой може да регистрира гласа на съвестта?! Кой може да регистрира будното гражданско чувство?! Един районен съд ли? Във никакъв случай, това са въпроси на гражданската съвест на всеки гражданин на нашата страна. Ние сами пред себе си се регистрираме и гарантираме своята гражданска доблест, своето честно отношение към проблемите на нашия народ именно с дейността си. Ние сме легални просто по силата на законите на нашата страна, на нашата Конституция. Ние сме граждани. Имаме право на глас, имаме право на изразяване на мнения, на вземане на отношения, становища. Ние се отказваме съзнателно от нашия път на регистрацията. Една регистрация не значи легализация на едно неформално движение. Една регистрация, юридически погледнато, значи само признаване статут на юридическо лице - някаква си фирма, или група, или организация, която има намерение да се занимава не само с идеални цели… Разбрахте ли ме добре? (…)

(Л. Собаджиев, работник от Русе, два пъти политзатворник, говорител на Групата за гражданска инициатива, 26.07.1989 г., ролка № 380)

7. Демократична лига за защита правата на човека в България

Устав на Демократичната лига за правата на човека

Румяна Узунова: Говорете…

Женски глас: Искам чрез ваш`то радио да запозная със съдържанието на /…/ Демократичната лига за правата /…/

Р. Узунова: По-бавно, моля ви, по-бавно. И по-високо, нищо не се записва...

Женски глас: Много се притеснявам...

Р. Узунова: Добре, иначе няма смисъл, няма да се…

Женски глас: Добре, само точките ще ви кажа...

Румяна Узунова: Добре…

Женски глас: Първа точка: Признаването на Демократичната лига пред Народното събрание, Второ: Признаването като малцинство в България, даване на съответния статус, съответната Конституция; Трето: /…/ Чувате ли ме? Изцяло премахване на дискриминацията; Четвърто: Възстановяване на унищожените произведения на турската култура; Пето: Воденето на обучението в училищата на роден език и свобода на вероизповеданията; Шесто: Ново преобразяване(?)… (преброяване) на населението и официално обявяване на броя на гражданите от турски произход; Седмо: Независимост на Комитета за правата на човека към Народното събрание и създаване на малцинствен отдел към него; Осмо: Създаване на независими политически, културни, професионални, религиозни и други защитни органи; Девето: Издаване на литература на турски език; /…/ организиране на съответни радио-телевизионни предавания; …

Румяна Узунова: Нататък?…

Женски глас: /.../ и осигуряване на условия за развитие на целостта на културата; Десето: свобода на мисълта, уважение на честта и достойнството и честта на всеки човек; Единайсто: безусловно освобождаване на всеки пострадал през периода на така наречения „Възродителен процес”; Дванайсто: пълна реабилитация на пострадалите… Не мога…

Р.Узунова: Да… Какво е дванайсто?

Женски глас: Те са 22 точки… 22 точки са…

Р. Узунова: А, добре…

Женски глас: И тринайсто ще го кажем: осигуряване правото на предимствено изселване на всички пострадали и даване възможност за събиране на разделени семейства, свобода за изселване на желаещите.

Р. Узунова: Нямате ли възможност да ми дадете някакъв телефон? И аз да се обадя на него?

Женски глас: Моят телефон… Ама няма ли да ми направят нещо?

Р. Узунова: Е ми не знам…

Женски глас: (диктува телефонен номер в Сливен)

Р. Узунова: Къде е то?

Женки глас: Сливен.

Р. Узунова: Ами аз може, да речем, по-късно да се обадя?!… След седем?

Женски глас: Не тази вечер!

Р.Узунова: Утре сутринта?

Женски глас: Не, в петък вечерта, след 7 часа.

Р.Узунова: (повтаря телефона), добре, ще се обадя.

Женски глас: Добре… Какво ще кажете, … кой е дал телефона?

Р.Узунова: Румяна ще кажа

Женски глас: Не, не…

Р. Узунова: Кого да търся?.

Женски глас: И какво ще кажа, кой е дал телефона? Се едно, че брат ми дал… моят брат е Сабри /.../(?) Искендеров.

Р. Узунова: Сабри, да, да.

Женски глас: Той е член на това…

Р.Узунова: Да, да. Да се обадя в петък вечерта …добре… понеже...

(вероятно 7.03.1989 г., ролка № 38)

Изявление на Али Хюсеинов

А. Манолова: Ало? Да направим един опит дали ще се записва добре и след това можете да направите изявление.

Али Хюсеинов: Казвам се Али Мустафов Хюсеинов. Член съм на Демократичната лига за защита правата на човека в България. Поради обективни причини, известни на цялото човечество, от страна на Ръководството съм натоварен със задачата да съобщя на света за състоянието на Демократичната лига. Първо, въпреки заплахите от страна на МВР, с всеки изминат ден членовете на Демократичната лига се увеличават. И няма да е прибързано да съобщя, че в близко време можем да надминем стотици хиляди. Второ: За улеснение на гражданите от турски произход, за циганите-мюсюлмани, за помаците, Ръководството съобщава, че са открити филиали, разхвърляни по области и общини:

а/ Бургаска област – в гр.Сливен и в с.Ябланово;

б/ Варненска област – в гр. Шумен, тел.(номер) – Ахмед Османов;

в/ Разградска област – с. Недоклан(?) Разградска община – Али М. Хюсеинов;

г/ гр. Силистра, (адрес) – Хайредин Алиев;

д/ Хасковска обл. – в с. Клокотница – името му не зная.

За другите филиали или местни клонове ще съобщим допълнително.

Ръководството на Демократичната лига за защита правата на човека съобщава, че към Дружеството е избран Съветник по правни въпроси, юристът Наазъм Салиев от Силистра, бивш интерниран в гр. Роман, Врачанско. Накрая, искам да прочета и едно Изявление на секретаря на Демократичната лига за защита правата на човека в България, Сабри Искендеров

(5.04.1989 г., ролка № 316)

Откъс от интервю с Мустафа Юмеров

Румяна Узунова: Питам Ви, питам Ви, защото и други ръководители на правозащитни организации са били прокудени от България на 9 май. Някак си изглежда като акция, защото паспортите им са били от 8 май.

Мустафа Юмеров: Да, и моят паспорт е от 8-ми май. Естествено, в момента цялото, временното ръководство на Демократичната лига се намира в изгнание действително. Предстоеше ни І-ви конгрес на 13 май. За да предотвратят провеждането на Конгреса, и за да обезглавят организацията, и за да нанесат удар на нашата борба, те пристъпиха към изгонване от страната на ръководното тяло на Лигата.

(М. Юмеров, председател на Демократичната лига. 29.05.1989 г., ролка № 133)

8. Дружество за подкрепа „Виена `89”

Интервюта на Авни Велиев

Авни Велиев: Моето намерение е да ви съобщя, че след като излязох от затвора и още на 30 януари…

Р. Узунова: Тази година?

Авни Велиев: Да, още на 30 януари тази година създадох организация, която е Дружество за подкрепа на „Виена `89”. Защото на 19 януари съобщенията, които идваха от Виена ни окуражиха, че въпреки положението, в което се намираме, все пак ние трябва да се надяваме на някакво по-добро бъдеще. Защото България като страна също подписа тези споразумения, тези договорености във Виена. Разбира се, от 30 януари до сега нашата организация вече доста се стабилизира, но…

Р. Узунова: Към днешна дата колко члена наброява?

Авни Велиев: Членовете?... Не е ли по-добре да премълчим, защото започва страшно преследване впоследствие, след като се изкажат някои членове… Аз не се страхувам от лично преследване, но в края на краищата, като съм избран за председател на Дружеството, съм длъжен да се съобразявам и с хората, с които ще работя. Не мислете, че сме в рамките на десетки или стотици. Затова, ако се отдаде случаи, мога друг път да ви кажа и точния брой, и мен не ме е страх нито от бройката, нито от имената на хората, които ще издам, но не е хубаво за организацията…

Р. Узунова: Да, разбира се, както вие решите…

Авни Велиев: Затова решавам да премълча, но ако трябва да докажа истинността на нещата - аз съм готов. Имаме програма, имаме устав, не зная дали ще можете да записвате всичко това…

Р. Узунова: Да, да, продиктувайте ги…

Авни Велиев: За това всичко това ще ви предам някой друг път, но сега имам една молба към вас… Бих желал да изпратя едно устно писмо до президента на Франция Франсоа Митеран. Защото на 30 май се открива Съвещанието, Конференцията по правата на човека в Париж и мисля, че е належащо да се направи всичко възможно да се чуе и нашето становище по въпроса за наличието на турското малцинство в НРБ и в края на краищата за условията, при които са принудени да живеят тези хора в настоящия момент… Не зная дали ще можете да предадете това устно писмо, тази устна молба…

Р. Узунова: Ако е във вас писмото, прочетете го.

Авни Велиев: Аз днеска се посъветвах с хората от организацията, мислехме да ви натоварим, да ви упълномощим да предадете това писмо

Р. Узунова: Ако го имате на разположение, прочетете го…

Авни Велиев: „Г-н Президент, предполагаме, че светът вече достатъчно добре е информиран за съдбата на турското малцинство в Народна република България, което бе насилствено асимилирано през `84а – `85а година. Лъжите, измислиците и клеветите на средствата за масова информация и на органите на властта в НРБ безочливо продължават своята кампания за отричане на нашия етнически корен. Правителството, което приведе в действие държавната машина, за да бъдат погазени последните ни права и свободи, днес твърди безсрамно, че нашите имена били сменени по наше собствено желание и по наша лична молба. По районите, където живее компактно турско население, продължава от `85а година насам извънредното военно положение и строгия контрол над нашето ежедневие. Няма ден, в който милицията и органите на властта да не са наказали някой член на нашата общност - било с парична глоба, било с жестоко малтретиране и с принудителното изселване в други области на страната, забрана на труд, поставяне под домашен арест, изпращане в лагер или затвор. Въпреки всичко нашето турско малцинство продължава своята мълчалива съпротива и мирна борба за запазването на своя етнически корен, национални традиции и религиозни вярвания, продължава своята упорита съпротива за своите човешки права и свободи.”(…)

(вероятно април 1989 г., ролка № 130)

Р. Узунова: Включих машината, говорете.

Авни Велиев: Аз съм Авни Алиев Велиев – председател на Дружеството за подкрепа на Виена `89. Довчера бях председател на това Дружество. От днеска председател на Дружеството е някой друг, който оттук нататък ще се представя не със собственото си име, а с името Йозгюр Батмар(?). Това означава: цялото Дружество вече е принудено да работи в дълбока нелегалност и името ще представлява Символът на това Дружество. Защото срещу нас започнаха преследване, репресия; хората по нашия край вече не могат да излизат по улиците. Всички са преследвани. Не зная, нямам думи как да сравнявам, защото не искам да се връщам дълбоко в средновековието, нито пък в онези закони, известни като „закони на джунглата”. (…)

Р.Узунова: Вие имате ли Програма на Вашето независимо обединение?

А.Велиев: Програмата? Не Ви ли я предадоха?

Р.Узунова: Не. Изпратили ли сте я на компетентните лица?

А.Велиев: А, ние имахме намерение да я изпращаме тая Програма, въпреки че знаем, че никога няма да бъдем регистрирани. Но те избързаха и ни ликвидираха, както виждате, в самото начало. Въпреки всичко, нашият брой расте – ние вече се броим с хилядите. Каквото и да кажат, няма да стане на тяхното. Правото е на наша страна. Мислим, че справедливостта, рано или късно, ще възтържествува.

Р.Узунова: Да, благодаря Ви много.

А.Велиев: Дочуване, госпожо Узунова, пак ще Ви потърся.

(Авни Велиев е от с. Зорница, Кърджалийско, завършил Шуменския университет, два пъти политически затворник, инициатор и председател на Дружеството за подкрепа Виена`89, 25.05.1989 г., ролка № 311)

9. „Партия на зелената маса”

Писмо, чете Димитър Томов

(…) Румяна Узунова: Съжалявам, че в такъв момент ще искам повече информация от Вас, но понеже нямаме… Бихте ли ни казали нещо и за тази Партия на зелените маси?

Д. Томов: Тука имам едно писмо, подписано от председателя Стефан Чолаков, от гр. Враца и секретар Румен Цанков, от гр. Лом… То започва така: “Приятно прекарване…” Писмото е написано в малко хумористичен дух, което отговаря напълно на стила и маниерите на Румен Цанков. Те просто се подиграват с тази действителност, която е толкова трагична - във всички аспекти погледната. Да чета ли?

Р. Узунова: Да.

Д. Томов: “Вечна и радостна група врачани, които се събраха и разгледаха вътрешното и международното положение, реши да излезат извън рамките на вътрешното разглеждане на международните клюки и вътрешностопанския музевенлък /?/ и огласи конкретни мисли за преустройството и усъвършенстването на демократичното общество и управлението в България. Според нас, за да даде състезателно начало, трябва да има поне двама състезатели за избиране на народен представител. Поради това основно предложение, което поставяме /както е упоменато в Конституцията на НРБ, чл.52, т. І, цитираме: „Гражданите могат да образуват организации с политическа, професионална, културна, научна, религиозна, спортна и други нестопански цели.”… Спазвайки конституционните членове и чл. 58, ние решихме да създадем Партия на зелената маса, по подобие на европейските Партии на зелените в защита на природата, природната среда, спазвайки природните закони, човешките права, по Универсалната Харта на ООН, Международния пакт за гражданските и политическите права, … в сила от 23 март `86а година, /…/ 4, 3, брой 86 на „Държавен вестник”, Хелзинки `75а и други, /…/ предлагаме: Народните представители да се откажат от символичните заплати и да работят за чест и достойнство. Партията на зелената маса се стреми да усъвършенства управлението в България чрез предложенията, които ще внася за разглеждане в Народното събрание за гласуване, опирайки се на исканията на народа. По този начин ще бъде премахната практиката на еднопартийната /…/ и безпартийните народни представители. В Партията на зелената маса да влезе всеки български гражданин без ограничение. Всеки сам може да се предложи и да бъде предлаган за избор на ръководство. Вторият изборен открит Конгрес за членство и ръководство на Партията на зелената маса за всички групи и представители от България ще стане на 2 април `89а г. в гр. Трявна по случай 110 годишнината от създаването на Търновската Конституция и Априлския пленум от 1956 година. На конгреса ще се направи Устав и ще се избере ръководство с гласуване. Линията, която ще поеме Партията на зелената маса, ще бъде успоредна на Априлската и по-права от нея... “Панта рей!” - всичко, което тече, всичко се изменя… Мотото: зелен байряк със зелен лъв, „За чиста и свята република”, диктувано от българските демократи Раковски, Левски, Ботев, Каравелов и всички радетели за българската идея от Оборище `76 г. и илюстрирани в стиховете на Стефан Стамболов "Не щеме ний богатство,…

Р. Узунова: … не щеме ний имот…”

Д. Томов: Така, на Стефан Чолаков(?): "Който чака свободата, роб да бъде и проклет!" - това не знам как го разбирате Вие, това е в кавички сложено. Настоящият документ ще бъде разпространен писмено и гласно сред народа и представен за узаконяване пред Народното събрание и Върховния съд на НРБ. Временно ръководство: председател СтефанЧолаков, Враца; секретар Румен Цанков, Лом.17 ноември 1988 г., два подписа.

Р Узунова: Коя е датата?

Д. Томов: 17 ноември 1988 година.

Р. Узунова: 17 ноември 88 г. Знаете ли горе-долу колко хора членуват в тази mартия?

Д. Томов: Нямам представа. Но по мои данни и Румен Цанков, и Стефан Чолаков в момента са задържани. Румен Цанков от Лом беше задържан на 29 декември. Аз лично получих информацията от жена му. На 29 декември милицията отишла в тях и съобщила на жена му, че той е задържан. Не е казала къде е задържан, за какво е задържан и колко време ще бъде задържан. До момента аз нямам информация той да е пуснат. А вчера разбрах, че и Стефан Чолаков също е задържан. И просто не знам и той за какво е задържан. Ние влязохме във връзка с тях и Стефан Чолаков стана член на нашето НДЗПЧ и оттогава нямаме никакъв контакт - това е някъде около осем дена разлика.

Р. Узунова: Да.

Д. Томов: Това е в общи линии, което мога да Ви кажа за Партията. Много малко сме разговаряли - просто няколко часа имахме взаимен контакт.

Р. Узунова: По телефона или лично?

Д. Томов: Лично, лично разговаряхме с него. Той много съжаляваше, че не е знаел, просто не е чул за нашето Дружество, за да дойде веднага при нас. Той сам поел инициативата да направят нещо друго и тъй като го бяха почнали, решиха да продължат по техния път, но това не им попречи да се присъедини към нас Стефан Чолаков. Просто съжалявам, че не разполагам с повече информация …

Р. Узунова: Това е достатъчно, разбира се.

(Около 10.01.1989 г., ролка № 4)

Разговор със Стефан Чолаков

Румяна Узунова:… Отново, ако обичате… Започнете. Партията на…

Стефан Чолаков: Вижте… Партията на зелената маса е с желание да обедини Русенския комитет, Комитета за гласност в София, който в Университета се организира, Комитета, който съществува, за защита на правата на гражданите… Петър Манолев… който му е секретар, … изобщо да се създаде едно ново движение, защото Конституцията ни дава това право. В чл. 52 от Конституцията ние имаме право да създадем партия. Докато унгарците… разбирате ли, там трябва да променят цялата си Конституция, за да създадат многопартийност. Ние това право си го имаме още от търновската Конституция.

Р. Узунова: Вие подали ли сте всичките документи и до къде?

Ст. Чолаков: Още на 24и ние сме изпратили препоръчани писма до Народното събрание и до Върховния съд. Аз съм известил и прокурора във Враца, че на… Вторият конгрес ще се състои във Враца. Поради тази причина ме задържаха и съм давал обяснение в София, в Главно следствено управление - за Партията на зелената маса. След това ме разпитваха и за едно друго писмо, дето съм искал да напусна страната - едно писмо, което съм изпратил до Главния прокурор на Републиката. Там имаше и съобщения за неизпълнение на служебни задължения на прокурори и съдии.

Р. Узунова: Докога трябваше да ви дадат отговор по законен път?

Ст. Чолаков: Има закон, в който се казва, че на писмото се отговаря в рамките на един месец. Народното събрание би трябвало да отговори в месец и половина.

Р. Узунова: Сроковете изтекли ли са ?

Ст. Чолаков: Не мога да ви чуя.

Р. Узунова: Искам да ви попитам дали са изтекли сроковете, в които би трябвало да ви дадат отговор?

Ст. Чолаков: От 24и, 25и ноември досега колко време е минало? Направете сметка, това са около три месеца.

Р. Узунова: Досега нямате никакъв резултат, никакъв отговор?

Ст. Чолаков: Нямам никакъв отговор. Защото мене ме държаха два месеца в Главно следствено управление в град София, да дам обяснение колко човека сме, кой е съставил този документ… И аз им казвам, че аз съм го съставил. И с Румен лично сме го подписали. И искаме да направим Движение, където да създадем едно ново мислене, едно ново преустройство.

Р. Узунова: Два месеца ви задържаха в Главно следствено?

Ст. Чолаков: Ами да. От 6 януари до 2 март ме задържаха.

Р. Узунова: На какви основания? Какво ви обясниха?

Ст. Чолаков: Че искам да създам недоверие към властта, което не е истина, не основателно така да се говори, такива приказки. Че не сме били регистрирали партията си и т.н., че сме я регистрирали чрез чуждестранните радиостанции. Напротив, първо сме изпратили документите в страната - на редакции, на списания, на телевизия, на хора: на Блага Димитрова, на Генчев, на професора - на Николай там Василев, на министър Александър Фол и т.н., и т. н.

Р. Узунова: И никой не ви отговори? От официална страна никой не ви отговори?

 Ст. Чолаков: Хората се страхуват. Страхуват се да си дадат мнението. Може би тези 40 години, когато не имало многопартийност в България… или претрошването на многопартийността през `49а година е създало такъв страх в хората. Е, те това е цялата работа…. Не мога сега в един телефонен разговор, където не мога да чуя и вашия въпрос, и много тихо се говори, да ви… такова…

Р. Узунова: Да, да ми обясните точно… А колко души членуват в вашата партия?

Ст. Чолаков: Ние с Румен сме два. Просто… от двамата тръгна цялата идея. Няма други хора. Бяхме двама, обаче създаваме Движение. Това сме го казали на следствието. Те не могат да проумеят, че аз съм в основата на цялата тази работа, че съм написал документа…, и на вас съм ви изпратил едно писмо. Стигнало, стигнало, ако не …В Германия ли, по ВВС - да се знае навсякъде, че съм ги информирал. (…)

(Малко по-късно Ст. Чолаков е изгонен от страната, 6.03.1989 г. ролка № 25)

10. Още една идея

Интервю с „Димитър Иванов”

Димитър Иванов: …Ще публикувате, когато му дойде времето. Не искам да се разгласява сега.

Р. Узунова: Добре.

Д. Иванов: Вижте, Румяна, ще си позволя да цитирам изказване на мой приятел, които каза така, малко вулгарно звучи: „Знаеш ли, приятелю, че в ски спорта има един термин: форлойтер (?), това са тези, които се спускат по трасето преди асовете.” Аз казах: „Това не е ли обидно за тези хора, тези мъченици?” „Да, вика, но не забравяй, че ние по-рано бяхме форлойтерите; тогава никой не ни викаше, всеки викаше: „Разпни го!”. Но нали, не е момента - аз и одеве ви казах, на обяд, затова да говорим реални неща, реални неща. Просто ножът е опрял на кокъла, няма място изобщо за никакви лични проблеми, абсолютно всичко трябва да се подчини на една кауза - каузата ние я знаем коя е. Сега, въпросът е: какво точно искам да съобщя на вашата редакция и конкретно на вас, което се различава коренно, наистина коренно от всичко, което вие знаете до момента за дейността тука, в България. Първото нещо, което ние искаме: да създадем алтернативно творческо сдружение, в противовес на всичките творчески съюзи, разбирате ли, без да търсим някаква конфронтация с тях. Просто идеята ни е да няма никаква дискриминация, каквато е била до сега. Второ: смятаме да създадем, отчасти по подобие на съветското обединение „Мемориал” наше обединение с доста символичното название „Възраждане”, да припомним хубавите възрожденци, тези, които именно възродиха духа на българите. Защото, де факто, когато се прави една революция сред безпросветни маси, резултатът го виждате на лице: 7 десетилетия. Ние не трябва да забравяме, че по времето на същото това Възраждане, в средата на ХІХ век в нашата страна, имаше формулировки от рода на “Лозето не ще молитва, а мотика! “ и “Свободата ще не екзарх, иска Караджата!“. Ние си позволяваме да ревизираме тези постановки дотолкова, доколкото именно преди всичко нашата нация се нуждае от висока култура. Сега, може би малко ще се стабилизират /…/, защото до известна степен имаме едно покритие с това, което през последните две денонощия се говори на тази среща на Политбюро. Но какво да ви кажа, не забравяйте, че там също има умни хора, макар и еклектици, които от време на време дават достатъчно разумни съвети. Въпросът е доколко те се изпълняват. Третото, което ние предвиждаме: без да търсим още пълна конфронтация със сегашния режим в България /не говорим все още за партии/, но ние предвиждаме - рано или късно това лято - да свикаме Национален събор абсолютно на всички, които съществуват до момента и които в бъдеще ще съществуват - аз съм убеден, че те ще никнат буквално като гъби след дъжд - неформални организации и ще създадем Национален фронт. Вярно, този Национален фронт може да бъде изтълкуван като противовес на съществуващия Отечествен фронт; но кой както го разбира! Сега, най-важното, което аз искам да подчертая: че ние се стремим, за първи път в социалистическите страни, да търсим интернационализиране на нашите проблеми. Дотолкова, доколкото че не сме съгласни с това да се разглеждат регионално тези проблеми за всяка от соц.страните в Източна Европа. И затова, първото нещо, което предвиждаме да направим: да влезем в контакт, съвсем официален контакт с „Мемориал” и да направим /ето сега ни изпревари Тодор Живков със своя доклад/, но ние ще търсим директна връзка с „Мемориал” и с Института по история при Министерството на отбраната в Москва, за да ни се дадат дотолкова, доколкото е възможно, при разсекретяване на някои архиви на бившите организации, на КГБ, данни за българите - репресирани и загинали по времето на Сталинските чистки. В никакъв случай не приемаме и не сме съгласни с изводите, които се цитират завчера от Тодор Живков, в никакъв случай. Това са нереални неща. Още повече, никак не можем да приемем и голословните твърдения, че този проблем е решен още преди 30 години в България. Относно другото: в края на миналата година в. “Неделя“ публикува любопитен материал, придружен с една историческа снимка – честване на Октомврийския празник на 7 ноември 1938 г. Снимката представляваше трибуната на Мавзолея на Ленин и на трибуната от ляво на дясно наредени: най-отляво – Сталин, най-отдясно – Ежов. По средата - Георги Димитров. Отдолу имаше обяснителни бележки за всеки от запечатаните на тази историческа снимка. И най-накрая: две изречения: „Единствен, който остави неопетнено името си, бе Г. М. Димитров.” Аз писах до главния редактор на „Неделя”, но това писмо явно не е стигнало. Излишно е да ви обяснявам каква е причината. В това писмо аз си позволих да се усъмня категорично в това твърдение. Не се спрях на никакви други моменти от неговата биография, а само на периода `35 – `45 година. И като минах само през този момент - за многото, многото българи, изчезнали безследно в тези смутни години. Аз обърнах внимание на нещо друго: за цвета, елита на международното комунистическо и работническо движение, което по това време беше намерено приют - както през ХІХ век най-светлите умове на Европа бяха намирали приют в Париж, във Франция - така през това време, когато вече се беше разразила Втората световна война, мнозина от асовете на комунистическото движение намериха убежище в Съветския съюз. Какво стана с тези асове? И тяхната гибел как мина така, без да бъде санкционирана от изпълняващия длъжността Ген.Сек. на Коминтерна, въпросният Г.М. Димитров? Това е, което искам да кажа до тука.

Р. Узунова: До тук е само като информация?! Чувате ли ме?

Д. Иванов: Така. Може ли да кажа още нещо, което няма нищо общо с това, и след това ще ви издиктувам текста.

Р. Узунова: Да, разбира се.

Д. Иванов: Чувате ли ме?

Р.Узунова: Да, да, чувам ви.

Д.Иванов: Сега, Румяна, ние твърде много разчитаме на вас. Дано да ни разберете правилно…

Р. Узунова: Ще се постарая.

Д.Иванов: Това може би ще ви прозвучи като сълзлив апел, но не е така. Просто разчитаме на вас. Това ви го казах и днес: вие сте единственото, алтернативно на нашите средства за масова информация, към което ние можем да се обърнем. Плюс това, нека да не се залъгваме, не сме деца: никой не се интересува чак толкова от нашите проблеми в Западна Европа. От време на време…, ако някой интелектуалец реши да си поначеше езика, че имало преследвания и тъй нататък – нека да ги оставиме тия приказки на интелектуалците. Всеки да си гледа в своите проблеми.

Р. Узунова: Не чувам достатъчно добре!

Д. Иванов: Моля?

Р. Узунова: Не чувам достатъчно добре.

Д. Иванов: (говори по-високо) Сега чувате ли ме?

Р. Узунова: Да, да.

Д. Иванов: Мисълта ми е следната: В момента, директно, ние не сме започнали открита дейност поради много съображения, които…

Р. Узунова: Един момент. Кои сте вие? Какво обединение, какво дружество…?

Д.Иванов: Около 300 души, преди всичко обаче от пловдивска интелигенция

Р. Узунова: 300?!

Д. Иванов: от цяла България /…/, двама художници и актьори…

Р. Узунова: Да, да. Засега имате ли някакво име на сдружението, или все още не?

Д. Иванов: Все още не

Р. Узунова: А по какъв начин контактувате помежду си, как се свързвате, как обсъждате проблемите?

Д. Иванов: Вижте какво, Румяна, в момента аз съм координатор на организационния комитет.

Р. Узунова: Да, благодаря.

Д. Иванов: Ако трябва, ние ще ви уведомим, Предстои в най-близко бъдеще вече официално излизане на арената – защото за нас това действително е арена.

Р. Узунова: Да, да, да. Засега…

Д. Иванов: …арена, на която предстоят много жестоки битки…

Р. Узунова: За сега бихте искали…

Д.Иванов: Защо да се залъгваме?... Лично за мен, бих искал да ви кажа едно, Румяна: главната причина, поради която до днес се изчакваше, е това че имам много малко бебе. Бях вече, по-конкретно, заплашван. Съпругата ми е съдия, респективно се очакват санкции и за нея. Живеем на две места - в София и в Пловдив. Поради ред съображения, не само това бебе, и други… И днес ви казах: евентуални санкции срещу мен и хора като мен ще бъдат несравнимо по-тежки, отколкото срещу Петър Манолов и другите. Несравнимо по-тежки. По простата причина, че това, което те направиха, е просто инцидентно, докато при нас няма да бъде без последствия.

Р. Узунова: Затова, това да го знаем го казвате, а не искате да го популяризираме и да го излъчваме, така ли?

Д.Иванов: Все още не. Ние ще ви уведомим. Това просто искам да го имате като информация.

Р. Узунова: Добре. Разбира се.

Д. Иванов: За което ние много разчитаме на вас, специално на вас, Румяна, и на Владо Костов – за някакъв по-пряк контакт,… дано да ми разберете контекста.

Р. Узунова: Да. Разбирам ви.

Д. Иванов: Някъде най-късно до първи май, защото ние не можем да разчитаме на телефонната връзка само. Плюс това: до момента, до днеска всички хора около мен ме възпрепятстваха да излезна открито заради това, че не съм завършил това, което пиша… И те може би са прави, защото всичко може да се случи, всичко, абсолютно всичко…, имаме няколко горчиви примери, за които вие по всяка вероятност не сте осведомени, съдейки по вашите предавания. В противен случай…

Р. Узунова: Но ние не можем да бъдем за всичко!

Д. Иванов: Да, няколко случая са вече – доста тъжни, трагични…

Р. Узунова: Арестувани хора?

Д. Иванов: Не, по-лошото, Румяна, най-лошото!

Р. Узунова: Убити?!

Д. Иванов: Да, най-лошото. Но засега просто етиката ми забранява да говоря…

Р. Узунова: Добре.

Д. Иванов: Не нещо друго, защото все пак аз съм запознат с презумпцията в юриспруденцията...

Р. Узунова: Да, малко по-височко

Д. Иванов: Вижте какво, Румяна, /…/ но все пак става въпрос за хора, които по един или друг начин са се занимавали с подобна дейност…

Р. Узунова: Да…

Д. Иванов: … Прекалено голямо съвпадение, за да се получи вече някаква своеобразна система. Сега, вижте, касае се за следното, Румяна, Аз съм подготвил, но не съм го завършил, за мое голямо съжаление, и дето има една дума, само Бог ще узнае какво може да ми се случи през останалите 24 и 48 часа… и може само да съжалявам, че не съм си завършил цикъла… Това са 12 писма… Чувате ли ме ?

Р.Узунова: Да, чувам добре

Д. Иванов: 12 писма до вас. Посветени са на Георги Марков, цитирам : „Посвещава се на Георги Марков, когото убиха и на Владимир Костов, когото не успяха да убият. Двама доблестни българи, които намериха сили и смелост да кажат истината.” Вие, слушах ви, в едно свое интервю зададохте въпроса на Петър Манолов: “Как всъщност в България се става дисидент и лесно ли е да станеш дисидент?“ И фактически, с писмата ми отговорът идва до вас.

Р. Узунова: Дано да мога да ги получа.

Д. Иванов: Много се надявам. Ще търсим начин. Но преди всичко трябва да го завърша, защото в края на краищата професионалната етика изисква да не седнеш да го „претупаш” за няколко дни.

Р. Узунова: Е, естествено.

Д. Иванов: Това са неща, които свестните ги работят с месеци и години.

Р.Узунова: Така е, да.

Д. Иванов: В края на краищата, дано да ме разберете правилно, Румяна, не съм графоман.

Р. Узунова: Разбирам ви напълно.

Д. Иванов: Просто тази нация има нуждата, има нужда малко повече да й се каже истината в очите, а не да се занимава само с Корекомския си манталитет, с парцали и

с впиянчените си проблеми!

Р. Узунова: Да

Д. Иванов: За съжаление. Сега искам да ви продиктувам текста. Извинете, моята молба е: дано отново да ме разберете правилно…

Р. Узунова: Да.

Д. Иванов: Излъчете я. Чудя се дали под моето име? Може би вече е засечен разговора, може би – не. Не зная… Сложете името Димитър Иванов.

(„Д. Иванов”, художник; средата на април 1989 г., ролка № 285)

11. Коментари за независимите дружества

Коментар на Камен Каменов

Камен Каменов: … Вие повдигнахте, всъщност не е повдигане, но дадохте една интересна идея: за независимите дружества. И доколкото си спомням, въпросите бяха формулирани горе-долу така: защо сега, а не преди пет или десет години?...

Румяна Узунова: Първият беше: Какво знаете за тях? След това: защо сега възниква този феномен?

К. Каменов: И какви са, внесени ли са или е българско изобретение, независимо от вън?

Р. Узунова: И кои от тях смятате за необходими и кои за излишни?

К. Каменов: Мисля, че много пространно ще стане, ако обърна внимание на всичко…

Р. Узунова: И включвам машината. Камен Каменов? Румяна Узунова се обажда от радио “Свободна Европа”. Бих искала да говорим с Вас за една доста широка и неизяснена тема в България, ако става дума за нея, за онзи социален феномен, който вече се развива като верижна реакция във всички източноевропейски страни и в Съветския Съюз, а именно възникването на независими сдружения, сдружения на хора, обединени от общи идеи, професионални интереси, обединени от желанието си да подпомогнат процеса на преустройството, да защитават правата на граждани на ХХ век на съвременна Европа, да отстояват верските си убеждения, да опазят, да речем, природната среда или пък да седнат заедно и да си изприкажат онова, което мислят и то по начин, различаващ се от казионните изказвания. Бих искала да ви попитам първо: Какво знаете за независимите комитети, дружества, общо - за неформалните групи в България? 

К. Каменов: Ами, вижте, за неформалните групи - да ги наречем със събирателно неформални: знам за Дружеството за защита правата на човека, всеки знае за него. Знам за Дружеството за защита на религиозните свободи. Знам за Дружеството на турското малцинство. Тука има един проблем: липсата на достатъчна информация. Ето сега аз и доста хора знаем за съществуващото Дружество “Екогласност”. Упрекът ми е, ако мога да си позволя въобще упрек към вас, това е, че за това Дружество ние знаем твърде малко, защото бяха излъчени един - два материала, не повече, доколкото си спомням…

Р. Узунова: Интервюто с Петър Слабаков чухте ли?

К. Каменов: Чух го, но вижте, то беше излъчено така, че малко хора успяха да го чуят. Направете пак да се излъчи.

Р. Узунова: Добре, ще видя какво може да се направи.

К. Каменов: Така че това, което знаем за дружествата, не е чак толкова много и фактически тези, които ги изброих, са единствените, за които знаем. Носят се слухове – това е единствения начин на разпространяване на информация, че има и други, но знае се, че вратите са добре заключени и ние нищо повече не можем да разберем.

Р. Узунова: А как мислите, защо именно сега възниква този феномен, а не, да речем, преди пет или десет години?

К. Каменов: Ние говорим за независими дружества, но нека първо да уточним терминологията: Що е независимо дружество? Ще си позволя, може би малко прибързана, малко неточна дефиниция, но можем да приемем, че са обединения на хора /говоря за тези дружества - това са обединения на хора/ извън държавните институции със собствени финанси, собствена организационна структура и водени от еднаква цел. Ако смятате, че такава дефиниция е приемлива, нека да я използваме като база, като ...

Р. Узунова: До уточняване на по-добра, можем да я приемем - и то по-пълна, по-обхватна. Бихме могли да я приемем като основа…

К. Каменов: Да. Така. Лично според мен, такива дружества биват легални – в съгласие със законите, и нелегални. Легални - примерно еколозите, колекционерите, дружества за човешки права, религиозни, спортни; а нелегалните - съответно това са терористите, политическите партии в някои случаи. Като пример може да приемем, че едно неформално дружество е Мафията или партизанските движения. Има промяна в статуса им понякога - например политическа партия идва на власт и става държавна институция, вече не е неформално дружество. Като пример да вземем БКП. Такива,  които от нелегални стават легални, например „Солидарност”. У нас и в социалистическия лагер изобщо има понякога, в практическото използване на определенията нелегален или легален, една такава доста размита граница. Сигурно това е естествено при недемократичните страни и в лишени от правни гаранции държави. Чието име е парадокс: самостоятелни, а пък държавни - тайно или явно. Например ОСО-то в България, спортните дружества, Комитета за опазване на околната среда /говоря за държавния Комитет/, те са по форма независими, но фактически са държавни, доколкото са несамостоятелни.

Вие задавате въпроса: защо сега, а не преди десет години. Това е естествено. Преди десет години помните какво стана. Говоря десет години приблизителен срок. Преди десет години /и повече/ имаше Чехия, малко по-назад ако се върнем, имаше Унгария. Те също започнаха неформално. Но имаше и здрава ръка тогава. Помните, че Брежнев и Суслов изобщо не даваха никаква възможност за разговори. Те предпочитаха монолога. Просто това дълго време на стагнация беше деформирало до голяма степен и хората. Това промиване на мозъци... Ние бяхме абсолютно обезличени; казвам бяхме, а до голяма степен сме и сега. Ние бяхме “винтчета”. Тая терминология, която вече подлежи на масова критика и осмиване, тогава беше канон. Плюс това, неформално дружество при нас се считаше за нещо нелегално и в контекст - нещо противозаконно. Ние имахме толкова време идентифициране на власт с народ /и сега го имаме, няма какво да го крием!/. Всичко, което беше различно от мнението и действията на властта, естествено се смяташе за престъпно. После - помните ли времето, когато се борехме с космополитизма? Това беше нещо, за което можеше и в затвор да се влезне. Ние си бяхме затворена система - социалистическия лагер, и естествено е всичко, което идва от вън, да спира на границата, вкл. и независимите дружества. Тука има нещо парадоксално, че вижте… казах и одеве: БКП е била някога неформална организация на хора идеалисти, обединени от високи цели. Казвам го това като син на баща, който се е борил в редовете на тая партия. Както виждате, впоследствие нещата твърде много са се деформирали, за да се стигне дотук. Това е едно натрупване… Като има и един друг момент: имаме една известна икономическа стабилност в България. Доста дълги години беше това. Неделният телевизор, пантофите – те са вече осигурени. Човекът е сит, а ситият човек е естествено, ако няма по-широки интереси, да се затвори в себе си. Ние не сме като поляците, които са доста експанзивни, просто са с по-друг манталитет. Не сме като унгарците. Ние сме хора тихи, хора доста смачкани и много често, ако нямаме катализатор отгоре /говоря за властта/, той ще дойде отвън. Ето тези фактори се събраха… Вече и информационният поток дойде и при нас...

Р. Узунова: Следващия ми въпрос всъщност беше: Как смятате, това явление привнесено отвън ли е, или би възникнало в България, защото е специфично за историческия момент, и би се появило независимо от външния опит, от външния пример?

К. Каменов: Да, да. Може би, без да исках, Ви отговорих и на този въпрос. Знаете ли, ами няма нищо, което да е наше изобретение. Искам се доуточня: ние сме взаимно зависим свят, взаимообвързани сме. Даже и независимостта често пъти е само юридическо понятие, но това е друга тема. Това не е наше изобретение, повтарям, това е нещо, дошло отвън. Нещо, което трябваше да дойде с хора като Горбачов. Тяхното идване беше подготвено от Чехия, през `68а; беше подготвено преди това от Хрушчов. Трябваше да дойде Горбачов и неговият екип: хора грамотни, хора интелигентни, хора искащи да вървят напред, а не да тропат по масата - за да може да се разтвори малко “желязната завеса” и оттам вече, заедно с това разтваряне, да дойде и по-топъл въздух. Точно за това ние сме взели тези дружества ... Те са нещо, което винаги е съществувало. Ние просто сме го взели, понеже атмосферата ни в момента е по-топла, позволява да разцъфне такова дружество, то да се развива. Всичко при нас е било готово. Ние сме го имали, може би, но железният похлупак беше страшен.

Р. Узунова: Вие казахте, че атмосферата е по-топла, но доколкото виждам, до колкото чета вестници, и доколкото мога да усетя в разговори с участници в тези независими дружества, организации, сдружения и т.н., отношението към тях е подчертано враждебно. В тази светлина, как виждате бъдещето на тези независими сдружения, на тези неформални групи? 

К. Каменов: Това, което казвате, е така, но за хора, които живеят в един доста по-цивилизован свят от нашия. Дори и това, което става в момента, все пак е някаква стъпка напред. И нещо, което е доста интересно ..., не, то не е интересно, но при нас се явява за пръв път и затова е интересно: тези дружества се политизират постепенно, в добрия смисъл на думата - тука не става дума за дружества, които искат да свалят властта… Това е анахронизъм, според мене…

Р. Узунова: И такива, според мен, няма.

К. Каменов: Да. Възможно е…, инкриминират се, и подобни неща… Но, политизирането идва автоматически, като ответна реакция. Вижте, хората се събират и искат да защитават човешките си права, или искат да се изчисти въздуха над Русе. И какво става? Появява се железният юмрук, смачква това дружество. То много естествено, че реакцията, която ще настъпи сред хората, е: те не търсят виновния чиновник, а вината за това смачкване я прехвърлят на властта, която е в момента. Може би, и до голяма степен, правота!... Не знам дали се изразявам ясно, може би не съвсем конкретно, но в момента ситуацията е такава. Вижте, направиха се такива изказвания в официалната преса - антибюрократични. Изобщо  властта се постара да се дистанцира от най-…, от ексцесиите в отношението към тези дружества. Това беше нещо, което още повече направи…, увеличи дистанцията между  властта и тези дружества. А това вече е по вина на властта. Нямаше диалог и до момента го няма. В такъв смисъл усилията на властта да се смачкат тези дружества са абсолютно безперспективни.

Р. Узунова: Мислите, че те ще просъществуват, така ли?

К. Каменов: Те безусловно ще просъществуват, те ще разраснат, ще се развиват – по хоризонтала, и във вертикала, защото нека да не забравяме: катализаторът е от изток. Това, което толкова дълго ни замразяваше, сега ни стопля. Посоката е една и съща - поне за България и в този момент, да не се разпростирам в далечно бъдеще. Но тези хора, които днес са мачкани, по същия начин след година, пет или десет, ще бъдат първият ешелон на нашата общественост – не говоря за държавна власт и т. н. Те ще бъдат хората, които ще бъдат в авангарда на обществеността ни. Можем да направим аналогия пак със Съветския Съюз - няма нищо лошо в това, нали?

Р. Узунова: Щом примерът е добър!

К. Каменов: Да, примерът е добър. Ние виждаме как хора, излишно е да напомням името на Сахаров, които до вчера буквално бяха мачкани, днес се оказа, че те са хора за пример. Почти същото, съобразно нашите условия, разбира се, по някакъв друг начин ще бъде, но членовете на тези дружества: от поета Манолов през актъора Слабаков до Босия – този, Николай Колев, поета, това ще бъдат хора, на които ще бъде дадена трибуна. Те няма да бъдат оплювани по най-примитивен начин в най-официалните ни вестници. На тези хора ще бъде дадена трибуна. Те ще защитят идеите си, убежденията си. Ако не са прави, ще бъдат критикувани, ще бъдат отхвърлени или ще бъдат приемани, но тези хора ще бъдат на равни начала с в момента властващата партийна бюрокрация. Това е развитието на дружествата в бъдеще, според мен.

Р. Узунова: Амин! Дай боже!

К. Каменов: Дай боже! Но ние нямаме друга възможност, защото казано беше някъде: “В началото беше словото”, нали?! И всичките диктатори в началото са се плашили от интелигенцията. Някои са я убивали, някои са си правили придворни … поети са си фабрикували. Ето, при нас словото започна вече. Словото го има. Е, ритано, мачкано, но го има. Значи, ние нямаме друга възможност. И не ние, а властващите нямат друга възможност - те трябва да го приемат. Или да си отидат. С това “да си отидат” /понеже ние, българите, много обичаме да се хващаме за думите на дребно/, не казвам, че тази власт, просто казано, трябва да бъде свалена. Не. Просто на нас ни трябват грамотни хора като Горбачов, Рижков и т. н., да не увеличавам количеството примери.

Р. Узунова: Завършихме ли?

К. Каменов: Да.

Р. Узунова: Един момент, да направя сега края… Благодаря Ви, Камен Каменов. Съгласен сте това интервю да бъде излъчено по радио “Свободна Европа”?

К. Каменов: Да, разбира се. Нямам нищо против.

(15.05.1989 г., ролка № 5)

Откъс от интервю с Веселин Донков

(…) Р. Узунова: Да се върнем към вашата гладна стачка.

В. Донков: По-същественото може би, че тази гладна стачка всъщност е едно съдбоносно за мен решение, защото аз дори и да изразявам протест, то е протест чисто човешки срещу несправедливото ми отстраняване от работа и бездушното отношение към съдбата ми, но аз, на практика, се присъединявам към тези наши правозащиници, които в момента се намират, са незаконно задържани, намират се под следствие и в скоро време се очаква самия обвинителен акт, да не изброявам имената е излишно, просто се знае кои са. Но, по-важното е, че аз вече за себе си твърдо реших да се присъединя и наистина дори със самия разговор сега, се присъединявам към Независимият Профсъюз „Подкрепа” с пълното съзнание, че тук е бъдещето на България.

Р. Узунова: В независимите сдружения или специално в Независимия профсъюз „Подкрепа”?

В. Донков: Аз считам, че е щастие наличието… Но то е обективна реалност и потребност - просто не можеше да ги няма тези независими, неформални сдружения, но аз залагам своята чест, своята съвест, своето чувство за бъдеще на независимия профсъюз „Подкрепа”.

Р. Узунова: Вярвате в целите, в задачите му?

В. Донков: Да, там е цялата работа, че в началото, когато се запознах с целите и задачите му, доколкото той се беше обявил само за едва ли не интелигентски, такъв … независим… профсъюз, малко насмешливо погледнах на тях, защото считам, че без онази масова подкрепа на работниците няма да се получи някакъв реален социален протест, от който да се получат и добри резултати..

Р. Узунова: Имайки предвид може би на “Солидарност” примера?

В. Донков: Точно това ми е... Ние си имаме това щастие, че вече имаме пред нас примера на “Солидарност”. И българската дума “подкрепа” не е нищо друго, това е солидарност. Точно в този смисъл аз си мисля, че около „Подкрепа” в бъдеще трябва и да се прави онова единение на неформалните движения. Може би не трябва, не съм упълномощен да го правя в разговор, колкото откровен да съм, но считам, че това единение предстои и то ще бъде малко или много под егидата на този независим профсъюз „Подкрепа”. Тука искам да си позволя един… малко проява на черен хумор, като зная как са настроени някои хора, днешни властници към независимия профсъюз „Подкрепа” конкретно и ми се струва, че им се иска да натикат „Подкрепа” под крепа. Разбирате ли, креп. Но не, не, аз съм убеден, че „Подкрепа” ще получи подкрепа в цялата страна.

Р. Узунова: А с какво си обяснявате, Веселин Донков, това толкова негативно отношение на властите - и репресивните, и всички други - към независимите сдружения? С какво им бодат очите?

В. Донков: Ние имаме, като свободна независима държава едно стотина - сто и десет години…, става въпрос за освобождението от Турско робство. До 9 септември `44 г. има периоди, през които страната изживява много демократичен парламентарен живот, има години, това знаете и вие, когато този парламентарен живот е замирал. След `44 г. у нас фактически няма парламентарен живот. Имаме Народно събрание, но аз когато чуя Народно събрание, Народен съд, знаете ли, припомням си една руска такава „блатная” песничка, в която се казва “при чем же тут народний суд, в суда я был - народа там не видел”. Та в този смисъл цялото ни общество не е научено на елементарен плурализъм, т.е на елементарна толерантност между отделните политически сили и то на абсолютно всички нива.

Р. Узунова: Загубена е традиция...

В. Донков: Да, то се е превърнало…, дори не е традиция, то се е превърнало в един механизъм, който така се върти, така се върти, че не позволява почти нищо около него. И аз не бих считал, че в тия 45 години, които изминават от победата на 9 септември, нека да го приемем наистина за победа, наистина победа, че нови политически сили са дошли на обществения живот – да го приемем, че е така. Но през тези 4 десетилетия главното е било утвърждаване на тоталитарно-репресивната форма на управление, на сталински, брежневски, хайде да не намесваме Хрушчов тука, брежневски методи на управление, които у нас в момента нямат никакво намерение да си отиват, поне от определената част, от утвърдилата се партийно-държавна бюрокрация. Въпреки че отдолу вече кипи…, а когато отдолу закипи, става неудържимо. Но аз искам тука нещо много съществено да споделя пред вас, на практика пред всички и пред онези, които са ми съмишленици, - тъй като аз се оказах основател, съосновател - извинявайте, съосновател на Комитета за спасение на Русе. След това, сега от тази година съм активист от сдружението „Екогласност”, съвсем от…, аз от 23и съм си подал заявление за членство в „Подкрепа”…, - искам да кажа няколко думи към тези, с които съм работил и тези, с които в бъдеще ще работя. На нас ни трябва освен масовизация на тези неформални движения, но истинска масовизация, стигане до обикновения човек, а не затваряне в определени такива кръгчета. Клуб за преустройство и гласност, чудесно си го имаме, „Екогласност” – чудесно, че го имаме, но „Подкрепа”, Клуб за правата на човека, всичко това са просто няколко такива шепи будни български интелектуалци, но те не могат да решат проблема. И затова аз искам да си изразя веруюто – нашето бъдеще се състои, от една страна, в единението и второ, в колкото се може по-скорошната масовизация на нашите организации. Без това нещо ние сме обречени, ако не на гибел, то поне на едно декоративно съществуване.

Р. Узунова: Но това е един исторически процес, винаги има апостоли, има и тези, които ги следват...

В. Донков: Да, има такова нещо. Имам един великолепен пример. Отново се връщаме към Левски. Той ни е показал нещо, което днес може би трябва да направят апостолите на неформалните организации. Да, може би, точно по този начин трябва да тръгнеме, ако искаме да постигнем реален авторитет в нашето общество. И още нещо, ...

Р. Узунова: Веселин Донков, и заптиетата са много, освен апостолите...

В. Донков: Да, много са, много са, но представете си и това нещо, че сред самите заптиета, сред самите политически сили, които днес не желаят, не желаят да ни признаят, че ние съществуваме и ако ни признават ни репресират, но сред тях също има честни хора. Ние в никакъв случай не можем да си позволим да си присвоим правото, само за себе си правото да бъдем честни - честни хора има на всяка крачка. Ето още един пример. Днес, 26 август, пред Народното събрание трябваше да се съберем активистите на профсъюз „Подкрепа” и под формата на една сказка за 200 годишнината на Френската революция и правата на човека в тази връзка, ние искахме да покажем, че съществуваме, да покажем нашата концепция, нашата платформа, нашата програма, не да се конфронтираме. Обратното. Да покажем, че и ние съществуваме и предлагаме търсенето на обществен консенсус, на споразумение с днешните политически сили. Но на нас ни беше отказано това. И въпреки всичко, важното е, че искахме да го направим под егидата на Казионния комитет за защита правата на човека /на Константин Теллалов/. Като казвам за него, аз имам предвид следното нещо: не познавам всичките, но познавам лично Велко Вълканов, на този човек аз мога да му вярвам всякак. Той е честен човек. Той работи за един казионен Комитет, но ние нямаме никакво право да не търсим честните хора навсякъде. А тях ги има. Просто трябва наистина да се научим на малко по-голяма търпимост, както от страна на днешните власти, така и от наша страна. И още, да ви дам един пример. На последното заседание на „Екогласност” се прие да не се търсят никакви контакти с т.нар обществено-политически комитети в страната. Да, вярно, те са изкуствена форма, но сред тях също има честни хора, също има хора, които са склонни, но които още кураж ни им стига, дали още опит не им стига, но рано или късно трябва да бъдат привличани, ако не за буквално наши активисти, то поне като хора, които да разбират, че ние точно като тях желаем доброто на тази страна. Желаем консенсус, споразумение с тях. Без това отиваме към една трагедия в родината. Ако трябва в малко по-голяма подробност, как аз виждам, казвам лично мнение, че профсъюз „Подкрепа” може и трябва да се превърне в една реална сила в страната, то е като под егидата на профсъюз „Подкрепа” се създават на принципа на федеративността независим съюз на журналистите, независим съюз на електротехниците, независим съюз на артистите, независим съюз на научните работници, на учителите, а от независими, наред със съществуващите днес, и именно във взаимодействието между официалните - да ги наречем казионни - и нашите ще се научим и ние на демокрация, и те на демокрация, на взаимно уважение. Така виждам демократическия и профсъюзен плурализъм. И в тоя смисъл „Подкрепа” би могла да бъда тази…

Р. Узунова: Наистина подкрепа.

В. Донков: По човешки съм влюбен вече в идеите на това движение при положение, че тя наистина тръгне да създава такива институции, които да търсят общественото споразумение с всички останали. И именно в това, бих го нарекъл не конфронтиране, а обратното - стремежа да покажеш по-доброто разбиране на ситуацията, правилния път за развитие на обществото, в това можем взаимно да се учим с тези сили, които съществуват у нас. Поне аз съм привърженик на такава форма на обществен живот.

Р. Узунова: Благодаря Ви, Веселин Донков.

В. Донков: Ами и аз Ви благодаря. Дано да е за хубаво.

(В. Донков, философ, бивш журналист във в.” Учителско дело”, член на „Екогласност”, 26.08.1989 г., ролка № 115)