Интервюта и репортажи от архива на Румяна Узунова: Част IV, глава IV

Глава 4. Репортажи и интервюта на Румяна Узунова

Интервю с о. Георги Гелеменов

Румяна Узунова: На телефона е Румяна Узунова, специален пратеник на радио „Свободна Европа” в София. Съобщихме вече, драги слушатели, за литургията и панихидата, които бяха организирани от Комитета за защита на религиозните права и духовните ценности. И на двете - и на литургията, и на панихидата - имаше много хора, в много тържествена, много приятна атмосфера протече всичко, но о. Георги Гелеменов, в чиято църква, в църквата, в която той е свещеник, където се проведоха тези две неща, би искал да каже нещо повече по този въпрос

О. Георги Гелеменов: Във връзка със извършената на 19 октомври литургия няма забележка във вестниците, но по отношение на извършената панихида на 21 октомври тази година срещнах някои недостойни изявления от тяхна страна като едното от тях е, че в църквата, в която аз служа, „Св. Димитър” в кв. „Хаджи Димитър”, бе проведен „необичаен водевил за защита на църквата със участието на двама дошли от провинцията съдени свещеници”, без да се споменава броя на всичките свещеници, които бяха там. Искам да кажа на уважаемите слушатели, че бройката на свещениците бе не двама, а осем човека и всичките ние служихме много вдъхновено, за да можем да впечатлим наистина паметта на загиналите при екологичните катастрофи. Не е достойно да пишат вестниците такива неверни информации и да заблуждават по този начин своите читатели. Всеки, който е присъствал на панихидата, проведена на 21 октомври от 17 часа, знае колко хубава беше тя и колко достойно служеха свещениците, присъстващи там. На 26 октомври тази година в моя храм, т.е. в който аз служа, беше проведен и празника на Св. Димитър Солунски, но за съжаление аз, като енорийски свещеник на тази църква, не можах да присъствам, защото ми беше предадено устно съобщение от епископ Неофит, че аз, свещеник Георги Гелеменов и моята „хунта” няма право да пристъпва прага на църквата „Св. Димитър”. Това е обида и за мене, и за моите колеги, и за моите приятели, които ме посещават в църквата „Св. Димитър”. Освен тези съобщения, които предадох сега, искам да кажа нещо, което ми предаде о. Христофор по телефона: него неизвестни лица го заплашват, че ще го убият. Те заплашват него и майка му. Мисля, че това, което се върши, не е достойно. Всички ние знаем кой стои зад тези заплахи и мисля, че е крайно време това да престане. Уважавам безкрайно отец Христофор и всички хора, които го познават, го уважават безкрайно, а тези, които изпращат тези заплахи срещу него, не го познават и затова не могат да го уважават. Но те нямат и право да заплашват по този начин…

Румяна Узунова: Благодаря ви, отец Гелеменов. На телефона беше Румяна Узунова, специален кореспондент на радио „Свободна Европа” в София

(21.10.1989 г., ролка № 123)

К. Каменов: Почвам. В градинката пред " Кристал", днес, около 11.15 ч. Градинката беше заградена от всички страни с цивилни и униформени милиционери. Вътре имаше няколко художници, които просто присъстваха, за да се види, че няма кой знае каква блокада. От всички страни беше обградена площта им - във връзка с мероприятието на "Екогласност". Около 11.30 ч. група на "Екогласност" дойде по ул. "Раковска", посока "Кристал". Пред входа на градинката те бяха спрени от цивилни и униформени милиционери и при сблъскването, така да го наречем, между милиционер, с униформа на подполковник и групата на "Екогласност" имаше …, вероятно е имало разменени удари, защото… и по-скоро удари от страна на Сигурността, защото няколко жени изпищяха. Говори се, че е пострадал един журналист, който се казва Пауел или Пауър. Ало? Чувате ли? Връщам се малко назад: преди групата на "Екогласност" да дойде пред „Кристал”, е имало отново сблъскване със Сигурността - значи това е било някъде около 11 часа пак на ул. „Раковска”, близо до пресечката с „Хан Крум”. Там е имало автобус, марка "Чавдар", в който също са били натикани няколко души. Арестувани са Кюранов и Каракачанов. Връщам се отново пред градинката. Това става около 11.30. Започнаха да се чуват викове за освобождаване на Каракачанов и Кюранов. Някакъв цивилен, от Държавна сигурност вероятно, започна да чете някакво писмо, с което се отказва демонстрацията на "Екогласност", която беше насрочена за трети. Ало?! Публиката наоколо започна да освирква силите за сигурността. Имаше и много чужди журналисти. При срещата с милицията, милицията запази старата си обноска, да я наречем: каменни лица и тихи подканяния да се разпръсне тълпата. Значи, те бяха освиркани, защото са използвали прийом за арестуване: цивилни милиционери се вкарват в групата хора в гръб… Ало, абе много лошо ви чувам! Пак ще те набера, затвори!... Ало?... Може ли да почакате така?... При арестуване прийомът е следния: агентите се вкарват гърбом в тълпата и внезапно сграбчват най-близкия до тях и го набутват в автобуса. С два автобуса, в които се вкарваха арестуваните, беше преграден входът на градинката пред "Кристал" откъм ул. „Раковски”, за да не се види какво става, нещо като стена беше образувана. Така, а номерата на автобусите, в които бяха откарани арестуваните, са със софийска регистрация, (диктува номерата им). Моето впечатление е, че повечето от активистите на "Екогласност" бяха арестувани. В 11. 50 основната група на "Екогласност" беше арестувана, но не знам какво става с Петър Слабаков, който също присъстваше там. Пред градинката също имаше – в тия бързи сблъсквания, също имаше чужди журналисти. Не знам какво е станало с тях и не мога да разбера и до тоя момент. В 11. и 50 вече основната група, както казах, беше изнесена вече с автобусите, районът беше обграден от милиция, гражданите се разпъждаха. Ало? … След това вече напуснах района. В момента часът е 13.05 ч. Не знам какво е станало до този момент. Ало?... Сега, сутринта, тази сутрин в 8.30 разговарях с Димитър Томов от Михайловград. Чувате ли?!... Който ми каза, че сутринта е бил арестуван за кратко време, подписал е предупредителна декларация, че ако продължава с дейността си, ще бъде осъден по член 273 от Наказателния кодекс, и че му е забранено да напуска Михайловград за 14 дни. Това е информацията. Ако искате, звъннете на другия телефон.

Н. Павлов: Колежке Узунова, кажете какво ново става, какво ново има на Екофорума в София?

Р. Узунова: Не бих могла да кажа нещо ново за работата на Екофорума, за това защото през тази седмица се провеждат закрити пленарни заседания, на които естествено не се допускат журналисти - там се коват, така да се каже, правителствени решения. Бих могла да разкажа за страничните инициативи - досега имаше много интересни неща. Много първи в историята на България събития, за които разказах - къде по-подробно, къде по-кратко. Но от вчера една тревога започна да витае във въздуха. Във вчерашния репортаж поканих хора от "Екогласност", които разказаха за затрудненията, които имат при тази благородна инициатива за събирането на подписи под Петиция до Народното събрание за спасяване на Рила и Места. Днес обаче, както се казва, играта загрубя. Ние се разделихме сутринта в 11 ч. с Деян Кюранов, който е от "Екогласност", който трябваше да вземе материалите от някакъв апартамент или къща – не знам, близо до Втора (Първа) градска (болница) и аз отидох в НДК - Народния дворец на културата, тъй като беше обявено официално, че българската делегация ще даде пресконференция, на една много интересна тема: за обществените организации и Екофорума. Когато отидох там, без каквито и да е обяснения, допълнителни обяснения, на таблото пишеше на няколко езика, разбира се, че пресконференцията се отлага. Междувременно започнаха да се връщат колеги - западни журналисти и да носят доста тревожни сведения, че този път милицията е попречила и то с доста груби средства на представителите на "Екогласност" да поставят масичката и своя плакат на същото място в градинката пред "Кристал". Казаха ми, че има бити. Бити са Петър Слабаков, т.е. арестувани са Петър Слабаков, Деян Кюранов, Красимир Кънев, Александър Каракачанов, Едвин Сугарев, Лиляна Александриева, Данко Марков, Николина Николова, Владимир Кънев, Цветан Пенчев, Юрай Квака, Костадин Георгиев, Димитрина Петрова. Деян Кюранов, Александър Каракачанов и други са били бити, когато са ги вкарвали вътре в нещо като фургон, милиционерска кола. Около тридесет са били задържани. Всичко това го знам от колеги - западни журналисти, които идваха в Пресцентъра ужасно разтревожени какво е станало. Но тук в момента има свидетели, които биха могли да кажат какво са видели с очите си. Ето например тука е Валерий Петрович Андреев, съветски гражданин, който е бил жив свидетел на събитията… Задържан е...(Към В. Андреев) Моля!... Ще му дам телефона сега да разкаже накратичко какво е видял.

Валерий Андреев: Ало, съвсем случайно близо до "Кристал" се намирах и видях голямо раздвижване на хора, милиционери. Като се приближих, попитах първия попаднал ми милиционер какво става? Отговорено ми беше, че се провежда някакво мероприятие и да се разкарам по-бързо, да минавам. Преминах този пост. И първата група хора - а те бяха множество такива групи хора - спрях се при първата група хора и попитах какво става? Беше ми отговорено, че това е акция на групата "Екогласност". И аз попитах: може ли да ми се даде повече информация за тази група и какво точно става в момента? Започнах да получавам информация и впоследствие се оказа, че това е Пламен Даракчиев, който ми даваше тази информация и в нормален, съвсем нормален разговор… Това продължи около 10 минути, изведнъж спря милиционерска кола и насила бяхме натикани в тази кола общо около десетина човека. Без да ни бъде обяснено къде ни откарват и защо. Впоследствие, когато стигнахме и спря колата, се оказа, че сме пред Южния парк. Вратата се отвори, поискаха ни документите. Аз протестирах, изразих протеста си пред младши лейтенанта, който ни събираше паспортите и му обявих, че съм съветски гражданин и че това, което правят в момента с мене, е задържане, ограничаване на моята свобода за придвижване по улицата, и на какво основание? Той не се аргументира; каза, че колегите му, които са ни задържали, би трябвало да са ми обяснили. Казах му, че такова обяснение не съм получил. Поисках той да ми се легитимира? Отговорено ми беше, че той не си носел документите в себе си, но трябвало да се обърна към Първо Районно управление за обяснение… и в този вид продължи диалогът ми с него. Впоследствие бяха събрани и другите паспорти, на другите граждани. Между нас имаше и човек, който беше явно болен, инвалид първа група, както се оказа впоследствие, на който му бяха отнети документите при ареста, но не бяха предадени на групата милиционери, които ни транспортираха… и въобще имаше един такъв диалог за уточняване на самоличност. Бяха заплашени, че ще бъдат закарани в Районното управление тези, които нямат паспорти. Това е, в общи линии, което мога да кажа като свидетел.

Р. Узунова: Ето тука е още един свидетел, Радослав Ненов…

А. Манолова: Руми, чуваш ли ме?! Имай предвид, че ще трябва след малко да сменим лентата.

Р. Узунова: Искаш сега да я смениш ли? Да, добре…

(26.10.1989 г., ролка № 349)

Румяна Узунова: Включено ли е? Добре… Тук е и Пламен Даракчиев, секретар на независимия профсъюз "Подкрепа", член на "Екогласност", който също е бил свидетел на част от събитията. Ще му дам телефона да разкаже какво е видял.

Пламен Даракчиев: Аз малко позакъснях, но когато дойдох, видях, че освен от "Екогласност", имаше и доста непознати хора. Те се държаха изключително арогантно и крещяха, заплашваха ни всички с Народен съд - на нас, от "Екогласност" щяло да има Народен съд. През това време милицията действаше, и то главно ми се струва, че действаше с обучени каратисти. Млади момчета, дъвчат си дъвка и работят здраво. Просто Димитрина Петрова видях как е влачиха по земята. Същото и с Вероника (Николова). Константин Георгиев, секретар на Независимото дружество - също. И в крайна сметка ние останахме с последната група. Формираха пак един кръг граждани наоколо. От другата улица имаше доста граждани. Не ги закачаха тях. И в общи линии това си беше планирана милиционерска акция. Това мога да ви кажа.

Р.Узунова: Междувременно екстрадираха от София отец Христофор Събев с белезници. За това всъщност вчера стана дума. В момента е във Велико Търново. Тази сутрин - Николай Колев-Босия, Антон Запрянов също; други има ли, Пламене? Тези трима са екстрадирани от София. Да не останат тук, да не присъстват на събитията. Задържан е Собаджиев, но Пламен Даракчиев знае повече. Нека той да каже.

Пламен Даракчиев: Аз не мога, не съм видял как са го задържали, но преди малко стана дума, че той е задържан, но още не знаем дали той е пуснат. Докато за другите знаем кой къде е, за него още нищо не знаем.

Р.Узунова: Между впрочем Асен … Хасан Исаев Белков също беше задържан, но и той е пуснат. Сега в този момент обстановката е толкова тревожна, защото не се знае колко души са задържани и къде са. Какво е станало с Александър Каракачанов, който както научих, бил откаран в болница, но един колега, Майк Пауър пристигна от мястото на събитията и каза, че и него са го ударили и някой е стъпкал камерата му, фотоапарата му.

Женски глас: Руми, той на кого е журналист, на "Ройтер" ли е ?

Р.Узунова: Майк Пауър, ти го знаеш, тоя Майк, който идва с жена си в деня... при нас, които бяха от „Севън дейс”… Само че той сега и за ББС работи, и той ми разказа за това, че Александър Каракачанов е в болница, тъй като доста силно е бит. Впрочем в НДК срещнах Найден Петров, който отговарял от милицията за сигурността в Двореца на културата и разговарях с него, и Майк Пауър беше с мен. Той каза, че абсолютно нищо не знае и че не може да повярва, че е възможно в наше време такова нещо да се случи…

Р. Узунова: Бих искала и още нещо да кажа, странично. „Комитет 273” е имал скоро заседание и в Комитета „273” има два нови члена. Единия от тях…, двамата са писатели, двамата са завършили право. Единият от тях е Радой Ралин, другият е Георги Величков. Това означа първо, че не само се интелектуализира и разширява „Комитет 273”, ами и започва да разполага с тъй необходимите им юристи, които да погледнат правната страна на въпроса, защото, нали „Комитет 273” има задачата да следи до колко точно, до колко правилно се изпълняват законите в страната. Чуваш ли ме?

Женски глас от студиото в Мюнхен: Руми? Кажи ми бързо, искам нещо да те питам, Олег, тя не чува нищо…

Р. Узунова: Румен Воденичаров е тука и иска да прочете изказването си, което би искал да направи всъщност утре вечер на събранието на "Екогласност". Мисля, че бях казала, че след първото събрание на "Екогласност" ще има и второ, и трето в кино "Петър Берон", но при така стеклите се обстоятелства Румен Воденичаров се безпокои, че няма да има възможност да прочете своето изказване. След това … ще му дам телефона да го прочете сега.

Румен Воденичаров: Добър ден. Стана ясно за всички, че Държавна сигурност не е подготвена за такава игра на нерви и аз лично силно се съмнявам, че утре вечер ще бъде разрешено на "Екогласност" да проведе своето събрание в кино" Петър Берон". Затова искам да ви прочета моето пет минутно изказване, тъй като всеки от присъстващите имаше право да занимае залата със своето мнение по екологически въпроси.

„Уважаеми граждани, уважаеми представители на изпълнителната власт в НРБ. Условията на живот в една свободна страна се различават от тези в тоталитарната с това, че в първата са в сила велики принципи, които с една дума могат да бъдат дефинирани като правозаконност. Тези принципи са изработени главно през миналия ХІХи век от светли умове, изстрадани от милиони хора във войните от ХХи век и придобили окончателния си вид в Международната харта за правата на човека. Международните пактове и Хартата, ратифицирани от българското Народно събрание още през 1970 година, представляват общи правила, които, доведени до знанието на всеки член от обществото, му дават правото да предугажда как властите при определени обстоятелства биха използвали репресивния апарат и по такъв начин индивидът или независимото сдружение от граждани могат да планират своите действия. Мисля, че не е трудно за всеки присъстващ в тази зала да разбере, че тъй като на човек е присъщо да греши, правовата държава ограничава до минимум областта, в която органите на изпълнителната власт могат да действат по свое усмотрение. Правителството в правовата държава е лишено от възможността да сведе до нула усилията на сдружения от граждани или дори на отделния гражданин, като действа според случая или както казват руснаците: "в чрезвичайном порядке". Следователно в правова държава Петиция на дружество като "Екогласност", която изисква спирането на неразумен проект, не може да бъде отхвърлена само поради факта, че дружеството не е регистрирано. По същия начин протестът на турското многочислено мнозинство за връщане на истинските им имена не може да бъде оставен без обсъждане само защото един или друг идеолог или историк временно е наложил твърдението, че в България турци въобще няма. Общество, което се управлява от закона, прилича на движение, което се ръководи единствено от Правилника за движение. Общество, което се управлява с постановления и наредби, може да се сравни с движение, чиято посока е предварително определена. В единия случай човек се подчинява на общи принципи, на закона, а във втория случай - на отделни хора. В първия случай човек е свободен, а във втория е несвободен. Когато след 9и септември пред обществото беше поставена високата цел да се построи обществото на всеобщо благоденствие, представата за него се свързваше с… безкрайни кооперативни поля и надпревара на дървосекачи. Голямата цел…

Женски глас: Ало, Румен, бихте ли повторили, много ви моля последното изречение, изведнъж изчезна абсолютно вашия глас…

Румен Воденичаров: Добре. Ще повторя. Когато след 9и септември пред обществото бе поставена високата цел да се построи обществото на всеобщото благоденствие представата за него се свързваше с комини, бълващи дим, стени на големи язовири, безкрайни кооперативни поля и надпревара на дървосекачи. Голямата цел на този левичарски социализъм оправдаваше години наред лишенията, както в бита, така и в областта на човешките права. На правителството бе предоставена неограничена власт. Юридически се узаконяваха най-произволни постановления и като резултат на това демокрацията, с която в началото на пътя се гордеехме, породи най-завършения по своята форма деспотизъм. По пътя на дългосрочното планиране стана практика законодателните пълномощия да се предават на различни министерства и никнещи като гъби след дъжд изпълнителни органи. Последните в дейността си не са ограничени от твърди правила. Какъвто е примера с Правилника за движение. И започват да регулират най-различни области от човешката дейност изцяло по свое усмотрение. Ние смятаме, че точно тези законодателни актове и ведомствените наредби нарушават както човешките права, така и дават простор и за екологическите престъпления. Икономическо-географската карта на България е карта на екологическите престъпления срещу идващите поколения. Това е карта, показваща до голяма степен разпределение на родните места на българските държавници-волунтаристи, които, осигуряващи поминък на земляците си под формата на морално остарели или работещи на загуба заводи, са оставили и тежко наследство за времето, когато човека ще търси отново хармония с природата. Писателката Блага Димитрова пише в есето си „Името”: „Вината не може да бъде анонимна.” Но до днес нито един министър не е заклеймен и осъден като екологичен престъпник. До днес отсъства законодателство, което да наложи провеждане на референдуми за проекти засягащи здравето на цялата нация. До днес сме свидетели на парадокс: този, чиято дейност е била свързана с изсичането на българската гора, да ръководи Комитета по опазване на околната среда. Пътят по установяване на екологическите престъпления минава през демократически преобразования. И на първо време през подмяна на абсурдната игра на думи: "Всеки е отговорен за всичко пред всички", което означава всеобща безотговорност спрямо принципа: "Всеки, без разлика на партийна принадлежност и убеждения е отговорен за своите действия и действията на ръководеното от него ведомство пред закона.”

Р.Узунова: Благодаря ви, Румен Воденичаров.

(26.10.1989 г., ролка № 94)

Румяна Узунова: На телефона е Румяна Узунова, специален кореспондент на радио "Свободна Европа" в София. Вчера от шест чеса вечерта в кино "Петър Берон" се състоя второто събрание на независимото екологично сдружение "Екогласност". И това събрание, според мен, има особено място в създалата се доста напрегната обстановка, в която, макар и с необичайни средства, се чупят ледовете на мълчанието относно независимите сдружения в България. Наистина името на "Екогласност" или на някое друго сдружение в България все още се споменава изключително рядко. При това в определено негативен тон, но интересът на гражданството расте. И което е доста показателно - представители на отделни институции вече приемат предложението за диалог. Диалог все още ограничен, често изместен от центъра на въпросите, но все пак диалог. Показателно е също така, че още на същия ден след милиционерската разправа над членове на "Екогласност", подписката под Петицията до Народното събрание продължи мирно и упорито, с убеденост в правотата на идеите и намеренията. Пред входа на Южния парк вчера, часове след нанесеният му побой, намерих Петър Слабаков, председател на "Екогласност" и той не с усилия да овладее духа си, а напълно спокойно искаше да довърши един плакат с името на сдружението, който трябваше да постави на мястото на разкъсаните, смачканите. „Всъщност нищо не се е случило”, каза спокойно Петър Слабаков, черпейки навярно тази мъдрост от дългия си житейски опит. Пред кино "Петър Берон" вчера се беше събрало множество от хора, два или три пъти по-многобройно от местата в салона. Едва успях да вляза, хората ми помагаха да премина през множеството. Отвътре, запречената от милиционери врата, мой познати от "Екогласност" трябваше да хванат протегнатите ми ръце и да ме издърпат през кордона. Едва вътре в салона осъзнах, че стискам някакъв лист, който пътем бяха пъхнали в ръцете ми и това се оказа Протестно писмо до Народното събрание на НРБ, до председателя на Изпълнителния комитет на Софийски народен съвет, до вестниците: "Литературен фронт", "Народна култура", в което български интелектуалци протестираха срещу упражненото насилие. Цитирам писмото, цитирам сега точно писмото… те протестираха „срещу упражненото насилие, включително побой и задържане над известни български интелектуалци, ангажирани в мирни акции за опазване на околната среда, организирана от "Екогласност". Ние - продължава текстът на писмото - приемаме случилото се като посегателство върху гражданските права и човешкото достойнство". Не мога да разчета всички имена на подписалите се. Между тях са литературни критици… литературни критици като Михаил Неделчев, Елка Константинова, Енчо Мутафов, Александър Йорданов. Вътре е подписа на Добри Жотев, поета Добри Жотев, на белетристите Георги Мишев и Ивайло Дичев… Сега всъщност и в София, а и в провинцията, обикалят редица писма в знак на протест срещу неразумни деяния на хора, облечени във власт. Но да се върнем към второто събрание на "Екогласност" в кино "Петър Берон". Събрание, отново историческо, защото е втора публична изява на едно независимо сдружение, т. е. започва да се регистрира периодичност на независимите обществени прояви. Събранието бе ръководено отново от Деян Кюранов, който пак засвидетелства умението си да успокоява духовете и да направлява събранието в правилна посока - към деловитост и ритъм на работата. Секретарят на "Екогласност" Александър Каракачанов напомни в началото на събранието неекологичните събития от предишния ден и препрочете текста на Обръщението на сдружението "Екогласност" до страните-участнички в Европейската среща по опазване на околната среда, с чието съдържание ще ви запозная сега, драги слушатели:

"До страните-участнички в Европейската среща по опазване на околната среда. На 26и октомври `89 година, след няколкодневна клеветническа кампания, в централната част насочена срещу "Екогласност", при която старателно се избягваше споменаването на името на сдружението, властите в София преминаха към открити репресии. Нямайки никакви законни основания за спиране на мирните ни акции, чиято цел е чисто екологическа, представители на МВР още на 25.10.89 година започнаха да отправят открити заплахи към нас, блокираха местата, където "Екогласност" провеждаше своите акции и правеха опити за задържане на наши активисти. На всички въпроси от страна на ръководството и членове на сдружението относно основанията за такива действия на служителите на МВР получавахме отговор, че съществува някакво устно разпореждане на председателя на Изпълнителния комитет на СГНС Стефан Нинов. Многократното искане да се предяви това разпореждане бе многократно отхвърляно от горепосочените служители. Такова разпореждане не може да бъде издадено, ако софийските власти имат желание все още да придават някакъв вид на законност на своите действия. Не съществува нормативен документ, въз основа на който би могло да бъде издадено такова разпореждане. Всички други „устни” заповеди са незаконни, което се доказа и от нежеланието на председателя на Изпълнителния комитет на СГНС да ги предяви в писмен вид. Те са обикновена проява на властнически произвол. След като не можаха със заплахи и шантаж да спрат законните искания на "Екогласност", на 26.10. 89 година властите преминаха към открито насилие. Активисти на сдружението бяха влачени по земята и брутално хвърляни в специално докарани за целта автобуси, при което бяха нанесени и телесни повреди. От побой и грубо отношение от страна на униформени и цивилни сътрудници на МВР не бяха /оградени, т. е./ предпазени дори жените. Проверяваха дамски чанти, друг личен багаж, иззеха материали на "Екогласност", но нито едното, нито другото не бяха извършени съобразно изискванията на закона. Пострадаха и случайно присъстващи граждани, изразяващи открито своето възмущение от действията на органите. Имаме сведения за произшествие с наши членове в провинцията. На задържаните не бе предявен изискващия се при такива случаи документ за задържане. Повечето от служителите на МВР не пожелаха да се легитимират. Имаме основания да смятаме, че провеждането на такава акция точно в този брутален вид е предварително подготвена. За това говорят насрочената по същото време, но не състояла се пресконференция с чужди журналисти, вероятно целяща да ги отклони от събитията, а също така селективното отношение към репресираните. Участващите в акцията няколкостотин служители явно са познавали по лице и малтретирали точно най-активните членове на "Екогласност". Бруталните действия срещу сдружението представляват грубо нарушение на Виенските договорености и по същество саботират Хелзинкския процес. "Екогласност" е независимо екологично сдружение, чиято основна цел е да се бори за опазване на природната среда в България. Основно средство в тази борба за нас е пълната гласност по всички проблеми, имащи отношение към околната среда. Сдружението е създадено и съществува в пълно съгласие с Конституцията на НРБ, с действащото в страната законодателство, включително разпоредбите на СНС (Софийски народен съвет). Неговото съществуване е в пълно съответствие с духа и буквата на Виенските договорености от `89 година. Но при съществуващата обстановка управляващите среди в България напълно съзнателно пречат на "Екогласност" да съсредоточи усилията си в борбата за опазване на природната среда и с оказвания натиск върху сдружението те го заставят да отделя много време и сили в борба за собственото си опазване. Самозащитните действия на "Екогласност" след това се тълкуват като политически изяви и на тази основа му се приписват някакви, на никого неизвестни и от никого публично изречени, но затова пък „тъмни политически цели”. Вярно е, че "Екогласност" възникна не по решение и по внушение на властовите структури, а като спонтанна инициатива на разтревожени граждани. Но нима начинът на възникване на сдружението и последователното отстояване на правото му да съществува като независимо, могат да бъдат основания за това да му се приписват цели, различни от обявените в Устава и Програмната му декларация? Ние заявяваме, че няма да позволим на никого да ни отклони от целите, които си поставяме. Ние отново и отново заявяваме, че ще се борим за достигането на тези цели само с мирни и законни средства. Ние отново заявяваме, че сме за диалог с всеки и с всички, които наистина са загрижени за това какво наследство ще оставим за идните поколения. Но ние сме длъжни отново да припомним очевидната истина, че за да има диалог, трябва да има поне две страни, които взаимно да признават правото си на съществуване, че културата на диалога е близка проява на взаимно уважение от страна на всички участници. Ето защо ние заявяваме своя протест срещу действията на българските власти. Ние протестираме и ще протестираме срещу всички опити да бъдем насила разгромени. Ние протестираме срещу разрастващата се кампания, целяща оклеветяването на "Екогласност". Ние ще настояваме за това с този случай да се занимае парламентарна комисия, която да изясни престъпните и нарушаващи законите действия на служители на МВР и установи кой е разпоредил провеждането на тяхната акция. Ние се обръщаме към всички страни- участнички в Европейската среща по опазване на околната среда с молба да излъчат Комисия, пред която да изложим всички обстоятелства около инцидента. От сдружение "Екогласност", София, 27.10.89 година."

Чухте текста, който сдружение "Екогласност" изпрати до страните-участнички в Европейската среща по опазване на околната среда. Продължавам моя репортаж за събранието, което вчера бе проведено в кино "Петър Берон". След прочитането на този документ, д-р Петър Берон, който е единственият член на "Екогласност", който взима участие в официалната работа на Екофорума, /включен е в състава на група от 30 експерти/, та д-р Петър Берон запозна присъстващите с изявлението на Николай Дюлгеров, ръководителя на българската делегация на Екофорума, относно случилото се предния ден и за отношението, изразено от другите държави по този неприятен и развалящ престижа на България повод. Пирин Воденичаров, химик, запозна присъстващите с Черната книга, изготвена от "Екогласност" за най-сериозно застрашените от екологична гледна точка места в България, посочи пунктовете, върху които би трябвало да се съсредоточи вниманието на всички - учени, държавници, общественици и обикновени граждани, а именно: нитратите в селското стопанство, емисиите на серен двуокис и азотни окиси, вредните отпадъци от чуждите страни, складирани в България срещу валута, замърсяванията от целулозното и дрождевото производство, замърсяването с арсен и т. н., и т. н. Пирин Воденичаров придружаваше с реални факти тези екологични опасности, пред които е изправена България. Социологът Петко Симеонов даде, така да се каже, свидетелски показания, че висшият партиен ешелон е знаел за радиационната вълна над България след атомната катастрофа в Чернобил, взели са били предварително предохранителни мерки за тях и за семействата им още на 4.05.(1986 г.), а населението в България е било оставено на произвола на случайностите. „Кой взе решение за лъжата в Чернобил?” - попита Петко Симеонов. Чавдар Гиков, живущ в софийска община „Студентска”, разказа за силното екологично увреждане, за този силно екологично увреден район, в който живее самият той, и в който се намират още болници, старчески домове, училища, детски градини - един район, който наричат „омагьосаният квадрат”, хората се борят предприятията-замърсители да бъдат изнесени оттам, но не могат да се преборят с магията на административното бездушие. Александър Каракачанов, който освен секретар на "Екогласност" е и градски съветник при Софийски градски съвет допълни, че още преди четири месеца е внесъл доклад по този повод и както е законната от процедурната гледна точка /в разстояние на един месец/ е трябвало да бъде разгледан доклада му и да бъде взето решение, но досега нищо такова не е направено. Полковникът от запаса Борис Спасов, член на управителния съвет на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, прочете декларацията на Клуба, адресирана до председателя на Народното събрание на НРБ и средствата за масова информация, в която интелектуалците от Клуба изразяват своето негативно отношение към методите, с които си послужиха репресивните власти на 26.10. тази година, но с неговото съдържание всъщност запознах нашите слушатели вчера. След това думата бе дадена с предимство на Януши, член на унгарската делегация на Екофорума, който бе изпратил бележка от свое име и от името на неколцина чужди журналисти, които не бяха могли да влязат в залата. Прекалено много хора искаха да сторят това, но не успяха, за това и накрая на събранието присъстващите гласуваха да се напише молба за по-голяма зала. Г-н Януши каза, че той и един негов приятел представляват тук на събранието унгарската опозиция и група, независима група за защита на природната среда в Унгария. Той изрази искрените си благопожелания към "Екогласност" и каза още, че пред киното стоят - пред кино"Петър Берон" стоят, без да могат да влязат, представители на други страни, включително Съединените щати, Холандия, Ирландия, Унгария, само представител на Белгия, до колкото той е видял, е успял да влезе. Всички тези делегати, продължи г-н Януши, могат да свидетелстват, че днес на Екофорума българските домакини изразиха съжаление за бруталността на милицията и обещаха, че ще направят всичко възможно да запазят необходимата спокойна атмосфера за продължаването на Екофорума. Около двадесет делегации, каза Януши, между които Унгария, Полша и Съветския съюз от изток, от източните страни, изразиха надежда, че тази атмосфера, както и възможностите българската общественост да изразява своите мисли, трябва да остане в сила, както сега, така и след Конференцията. Надяваме се - каза той, каза г-н Януши, че навярно всички вие усещате напълно нашата симпатия, нашето съпричастие и солидарност. След това, пак с предимство, думата бе дадена на Йордан Йотов от „Енергопроект”, който благодари, че му е дадена извънредно думата, но изрази протест и възмущение срещу - както се изрази той, „демагогския начин на изложението на "Екогласност". Той възрази срещу твърдението, че „Енергопроект” не търсил диалог с "Екоглосност", че бягал от диалог с "Екогласност". „Енергопроект” - каза Йордан Йотов, търсеше допир с тези хора, които изнесоха не дотам компетентни данни. Според него „Енергопроект” е готов да отговаря на всички въпроси. Следващ в списъка на изказващите се бе Андрей Ангелов от Самоков, който говори за курса на преустройство, спря се на въпроса дали е независима "Солидарност", т. е. "Екогласност", изтъкна ролята на "Екогласност" и изрази желание да се присъедини към това сдружение. След Георги Скачков, който засегна някои промени за опазването на природата в исторически план, на трибуната се качи Нина Георгиева, която говори за атомната енергетика; след това думата бе дадена на Елена Банова, журналистка, мисля, от „Вечерни новини”, която заяви, че не е член на "Екогласност" и не желае да бъде. Би предпочела да внесе 200 лева, да речем, за организирането на Екоучилище, не би искала да даде пари за хора, които ще заминат, както каза тя, на екоексурзия. Не ми стана впрочем ясно защо Елена Банова поставя въпроса за някакви пари, след като "Екогласност" е независима и доброволна организация, която не е юридическо лице, за да работи с парични средства. Елена Банова обвини секретаря на "Екогласност" Александър Каракачанов, че не си гледал работата като народен съветник, спирайки се на два случая, които след това Александър Каракачанов енергично отхвърли като неотговарящи на истината. Накрая Стефан Гайтанджиев, който не е член на "Екогласност", но е симпатизант, предложи да се подпише Апел до Столичния народен съвет за по-голяма зала и идеята бе гласувана единодушно. Това, казах, беше второто събрание на независимото екологично сдружение "Екогласност", което говори за известна периодичност на проявите, което е начало на една традиция.

Също днес от 11 часа сутринта, мисля, Румен Воденичаров, бе проведено и второто събрание на открито на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Проведено бе на открито в Южния парк. Румен Воденичаров е тук. Нека дам телефона на него, за да разкаже за това събрание.

Румен Воденичаров: Второто събрание на НДЗПЧ премина по съвсем различен начин в сравнение с първото. Докато първото приличаше повече на събор-надвикване, тъй като от общината бяха докарани към петдесет клакьора, които правеха непрекъснати обструкции на ораторите, сега ръцете на Държавна сигурност бяха като че ли свързани след енергичните протести на почти всички делегации във връзка със станалите репресии на 26и срещу активистите на независимото дружество"Екогласност". Така че те този път предпочетоха да извадят кестените с чужди ръце и изпратиха функционер от общината, който да ни предупреди, че не е желателно провеждането на събранието. Тъй като в началото в читалище "Петър Берон" съвсем деликатно ни беше отказано под предлог, че имат много голяма заетост на салона, по-късно пък, съвсем тактично, ни беше намекнато, че трябва да го проведем в понеделник вместо в събота събранието. Но така или иначе ние бяхме решителни, че мирното събрание на Независимото дружество ще се проведе и то започна в акомпанимент на един духов оркестър, който за съжаление не можа, т. е. не за съжаление, а за щастие мобилизира слушателите и този път те пазеха идеално мълчание и независимо от фона работата потръгна. В началото беше прочетена Декларацията на нашето Дружество към всички европейски страни, участнички в софийското Съвещание по опазване на околната среда, която Декларация аз бих ви представил отделно, защото тя се посрещна с изключително одобрение от присъстващите. В нея ние правим, така от наша гледна точка, от гледна точка на защита на накърнените права на човека, една рекапитулация, и установяваме, че от 27 члена на Международния пакт за гражданските и политически права, по време на Екофорума българското правителство е нарушило 11. Това е така, ако ми позволите една шега, изравнен европейски рекорд, като предишният е принадлежал на Румъния вероятно. Сега ще ви прочета пълният текст на тази Декларация, която е по-кратка от декларацията на "Екогласност" и която сме разпространили на всички делегации, участнички в софийското Съвещание, а също така и на кореспондентите на западни средства за масова информация: „До делегатите на европейските страни, участнички в софийската среща по опазване на околната среда - Екофорум на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Декларация на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Уважаеми господа, като приветства главите на европейските демократически страни, Съединените щати и Канада за техните принципни, критични, високо хуманни встъпителни речи при откриването на Софийския Екофорум, НДЗПЧ се обръща към делегациите на държавите-участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа със следната декларация: В момент, когато екологическото състояние в страната-домакин може да буди само тревога, българските власти, нарушавайки грубо Международния пакт за гражданските и политическите права, а именно чл. 5, чл. 7, чл. 9 т. 1, чл. 12 т. 1, чл. 17 т.1, чл. 18 т.1, чл. 19 т.1 и 2, чл. 21, чл. 22 т.1, чл. 26 и чл. 27, извършват спрямо активистите на независимите сдружения, провеждащи паралелни на софийския Екофорум мирни инициативи, репресии, които за най-голямо съжаление показват, че разминаването между техните думи и дела продължава да е факт. Независимото екологично дружество "Екогласност" спечели уважението на всички патриотично мислещи българи с пакета от документи, подготвен за високия форум. То се представи пред българската общественост с програма, Харта за опазване на природното наследство и изобличаващи доказателства, които само за една седмица утроиха неговите членове. Петицията на "Екогласност" с около 10000, поставени с отговорност за бъдещото поколение на България, е първи пример за упражняване на гражданското право, съгласно чл. 25 на Международния пакт, „всеки гражданин да взема участие в ръководството на обществените работи без каквато и да е дискриминация.” Противно на всякаква логика и без следа от духа на Хелзинки и Виена, хората, които ръководят репресивния апарат на МВР в България, си позволиха по време на Екофорума в София действия с методи, които са отречени завинаги в демократичните страни. Полицейски кордони в центъра на София, подслушване и прекъсване на телефонните връзки, непрекъснати паспортни проверки, незаконно задържане на активисти на "Екогласност", нанасяне на побой над членовете на ръководството на "Екогласност", екстрадиране на активисти-членове на независимите сдружения от София, срамна кампания в българските вестници срещу кореспондента на радиостанция "Свободна Европа", получил официална българска виза. На 26.10. силите за сигурност действаха така масирано и безогледно, че пострадаха и понесоха щети и чужди кореспонденти. Печалните подробности вече са известни на целия свят. С тези си действия българското правителство показа на демократична Европа, че България е страна, която се управлява не от закона, а от хора, разполагащи с властта по свое усмотрение. НДЗПЧ протестира остро срещу демонстративното погазване на основни човешки права на граждани, подписали петицията и на активистите от "Екогласност". То апелира към делегациите на 35те страни-участнички да отправят протест към българското правителство, съгласно т. 3 от Заключителния документ на Виенската среща по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и да настояват решително мирното поднасяне на Петицията на 3 ноември да не бъде осуетено под никакъв предлог от органите на Държавна сигурност. При откриването на софийската среща по опазване на околната среда вашите делегации съвсем правилно посочиха на българското правителство тясната връзка между екологията и зачитането на човешките права. Сега, преди закриването на високия форум, идва ред да се напомни на страната-домакин, че в Общия европейски дом ще може да се влиза само ако се спазва правилника за вътрешния ред. София, 27.10.1989 година.” Сега, ако ми позволите, ще си продължа нататък. След тази Декларация 4ма от нашите членове, сменяйки се един друг, изчетоха един обзор за нарушаването на правата на човека в България. Това беше може би най-вълнуващия момент, защото хората отдавна на публично място, на открито, чуха доста силни изрази, доста силни обвинения към тези, които нарушават правата на човека в България. След този обзор се прочете още един път Апела за освобождаване на политическия затворник, осъден по чл. 273 на една година затвор Коце Иванов от Михайловград. След като чуха за какво е бил осъден, хората буквално налетяха на нашите членове с листовете за подписка и само през днешния ден бяха събрани около 400 подписа. Заедно събраните 500 подписа от предишния митинг и седмицата след това в защита на Коце Иванов, до Михайловградския окръжен съд ще бъде изпратена петиция с около 1000 подписа. Подписката продължава още. Имаме една листовка, която сме дали на членовете от Клуба за гласността и преустройството. Има няколко листовки, които се въртят, така да се каже, из провинцията. Хората бяха толкова жадни за продължаване на политически ред и дискусия, че в момента, когато поканих д-р Тренчев да се изкачи на скамейката, за да го видят хората, те го посрещнаха с бурна овация и оттам нататък събранието се преля в събрание на профсъюза "Подкрепа". След няколко разяснения, дадени от д-р Тренчев по програмата на тяхното Дружество, се наложи изчитане на цялата програма на Дружеството, … на профсъюз "Подкрепа", след това започна нова дискусия, която завърши с изчитане на пълния текст на контраписмото, така да се изразя, до поета Дамян Дамянов, което беше подписано от стотици хора. Съдържанието на писмото беше подписано от стотици присъстващи. Когато аз си тръгвах към два часа, дискусията все още продължаваше, този път на щанда на "Екогласност" на около стотина метра от ротондата, в която ние проведохме нашето събрание. Така че днешния ден показа, че българското общество може да бъде политизирано. Ние получихме само за няколко часа около петдесет нови молби за членство в Независимото дружество за защита на правата на човека. Като знаете, че на нашето Дружество се гледа особено пристрастно от властите, защото както се изразявахме шеговито преди няколко дни, на редакция „Лъч” е отредено да отразява въпросите за правата на човека у нас, което някои…

(28.10.1989 г., ролка № 67)

Р.Узунова: На телефона е Румяна Узунова, специален пратеник на радио "Свободна Европа" в София. Бих искала да кажа няколко думи най-напред за предложението на делегацията на Съединените щати на Екофорума, предложение за включване в текста на заключителния документ. В това предложение се казва, че Съединените щати настояват да се осигури правото на отделни личности и организации да изразяват свободно техните възгледи и загриженост за проблемите по отношение на природната среда, а също така да могат да се включват при вземането на решения. Това предложение влезе в по-разширен вид и в изказването на ръководителя на американската делегация Ричард Смит на днешните закрити заседания на Екофорума в София. В своето изказване Ричард Смит каза, че околната среда не е само грижа на правителствени, на официални лица, а тя е грижа и на всеки отделен човек на планетата. Всъщност съвсем общо казвам какво е казал той, дори може би не превеждам съвсем точно, но той казва, Ричард Смит казва, че хората, обществата трябва да имат законното право да участват в решенията, които засягат техния живот, тяхната собственост и онези неща, които те високо ценят. След като г-н Ричард Смит направи своето изявление на тези закрити заседания, той посети журналистите, които бяха в пресцентъра и даде известни обяснения, отговори на въпроси, разширявайки и доизяснявайки своята позиция. Той каза, че с предложението, което е направено от американска страна са се съгласили почти всички страни, само представител на Съветския Съюз е казал, че всъщност тези неща ги има и във Виенския документ, не е необходимо да влизат и в заключителния документ на Софийската среща. Но нещата не може да се каже как ще протекат. За сега изглежда, че едно такова предложение ще влезе в заключителния документ. Но и моя колега Егълстон отразява нещата, може би той ще даде допълнителни обяснения, допълнителни факти относно този проблем.

Аз бих искала днес да включа в моя репортаж от София новото есе на Марко Ганчев. Нашите слушатели знаят, че редовно, всяка седмица пущаме неговите есета под общото заглавие "На прощаване с тоталитарната система". Но той току-що е написал ново есе, което се казва "Обувките на софийската Пепеляшка" и би искал то да дойде малко по-напред. Ето давам телефона на Марко Ганчев да прочете своето ново есе.

Марко Ганчев: "Обувките на Софийската Пепеляшка". На 26 октомври 1989а година към обяд, когато завърши милиционерския погром над активистите на "Екогласност" в центъра на София, насред асфалта на ул. "Раковски" остана една дамска обувка. Цивилните и униформените биячи толкова припряно влачеха жертвите си към специалния автобус, че най-малката им грижа бе да не изпадне върху асфалта нечия обувка. "Когато секат гора, трески хвърчат". Тая крилата фраза на времето я бе изрекъл самият Йосиф Висарионович Сталин. Камо ли сега да не изхвърчи някоя дамска обувка. Голяма работа! Един гражданин изтича насред опустялата улица и вдигна обувката. "Момчета,момичета", - трогателно-безпомощно се заозърта минувачът, "Обувката, обувката на вашето момиче. Горкото, по чорапи къде ще го карат? Занесете му я!"- молеше той някой от младежите, който му се виждаше симпатичен. Но се оказваше, че оня е от другата страна на барикадата и с отвращение му отблъскваше обувката, като внимаваше да не прекърши китката на ръката му. Гражданинът разбра, че трябва да я даде на някого от влачените и ританите на уличното платно. Но на тях не им бе до чуждите обувки. "Момчета, момичета, обувката? - беззвучно вече мърдаше устни минувачът, а може би викаше силно, но го заглушаваха виковете на свидетелите от тротоарите, от входовете на магазините, от прозорците на сградите. "У, позор, фашисти!". Обувката на софийската Пепеляшка остана върху асфалта да чака своя принц. Не ще е нужно принцът да праща глашатаи по цялото царство, които да открият на чие момиче принадлежи обувката. Ще я намерят лесно нашата Пепеляшка не само в столичния ни град, под тоновете оловна пепел от "Кремиковци"; ако не я намерят в изпепеленото поле на Пирдоп и Златица, тя ще да е някъде в лунните кратери на Средногорието, изкопани от комбината "Медет", надвишаващи по размер огнището на вулкана "Етна"; ще я познаят по сивата Девненска пепел в косите й или по златистата пепел от циментовите заводи край бившата Златна Панега. В никой случай не ще я оставят да си измие косите в бълбукащите някога карстови извори, реки, на тия две щастливи долини. Но най-бързо глашатаите ще намерят Пепеляшка край угасналото огнище на нашите надежди. Изрива пепелта, за да търси живо въгленче из нея. Ако България се оказа мащеха на своите Пепеляшки, те се оказаха нейни истински дъщери и на свой ред искат да бъдат истински майки на своите деца, а не мащехи, които хладнокръвно да им поднасят мляко, пълно с радиоактивен йод. Гласност за това, което поглъщаме с млякото и ябълките искат "Пепеляшките" от "Екогласност". Гласност къде ще иде водата от високата част на Рила планина. Ясно, ще иде за стоманата в "Кремиковци", но къде ще иде стоманата от "Кремиковци"? Дали няма да отиде за танкове, които от своя страна ще отидат в Кабул, в Прага или в Будапеща? Изтърбушили сме планините си до последното късче медна руда, но по петнадесет години чакаме за телефон - защото нямало достатъчно медни жици и официалната директива е да се телефонизират само 30% от жилищата в страната. А къде отива денонощното производство, например, само на севлиевския кабелен завод? Развитите страни платиха с екологическото си замърсяване поне своя висок стандарт, а ние хем се замърсихме, хем си останахме бедни. „Пепеляшките” вече искат гласност и за това. Там е цялата болка на властите, не свикнали още да боравят дори още и с дозирана гласност като своите съветски колеги, камо ли със свобода на словото като в Полша и в Унгария. Целта на голямото побоище от 26и беше да се изтласкат сбирките на неформалните организации от централната част на столицата някъде към периферията, където ще им симпатизират по-малко минувачи. Активистите от "Екогласност" понесоха върху ожулените си от асфалта гърбове своите плакати към Южния парк. Върху явно пукнатите им масички, разгънати пред скрито пукнатите им ребра, продължиха да събират подписи срещу проекта за обезводняване на Рила планина. Позасрамени от световното обществено мнение, властите на 28и октомври дори докараха духова музика близо до тяхната масичка. Денят бе почти лятно топъл и слънчев, духовата музика свиреше, опрощаващи усмивки се разменяха между разпозналите се бити и побойници от оня ден. Може би всеопрощението настъпваше под въздействието на мекия есенен ден, чрез който майката-природа се показваше към всички ни наистина майка, а не мащеха. Но защо диригентът толкова внезапно даде знак на свирачите да надуят силно инструментите, преди още да са си поели дъх както трябва? Господи, защо било?! Защото в съседната алея провеждало събрание Независимото дружество за защита на правата на човека. Духовата музика съвсем не била докарана за нашето добро настроение, а за да заглушава ораторите. Тоя път мащехата биеше заварените си деца не с милиционерски, а с диригентски палки. Е, все пак не е толкова жестоко. Но не можа гръмката държавна музика да заглуши малкия оркестър на надеждата. Тия от публиката, които стояха по-близо до ораторите, препредаваха думите им от уста на уста към цялото множество. От уста на уста и от епоха на епоха се препредават пламенните думи на младото и непознато племе, жадуващо за свобода. Млади връстници на моите синове, а знаете ли, че аз помня връстниците на моя баща, как когато бяха на вашите години, също жадуваха за свободата с толкова пламнали очи, колкото и вие? Това, навярно, можете да си представите! Но ако ви кажа, че те същите, вече не така млади, са издали заповедта над вас оня ден, те същите днес докараха духовата музика да заглушава вашите думи?! Утре и вие ще станете като тях. Вие ще отдавате заповеди на цивилни и униформени биячи да разпръсват събранията на вашите деца и внуци. Вие ще преобличате в цивилни дрехи военни духови музики да заглушават ораторите им. Не вярвате ли? Само създайте своя организация на принципа на демократическия централизъм и няма да усетите колко скоро ще си размените местата. Дано независимите ви сдружения си останат завинаги независими, ръководени от най-високата по ранг конфедерация на общочовешките въжделения Свобода, милост, взаимопомощ, ползотворен труд. Иначе по-добре обувката на днешната софийска Пепеляшка да си остане там, върху асфалта, без да намери своя принц. Какъв смисъл има да го намери, приказката да завърши щастливо, принцът да се ожени за принцесата, да народят нови деца, но след време техните обувки отново да бъдат захвърлени на асфалта, за да търсят своите нови принцове. И все пак обувката на софийската Пепеляшка е тая, която ни повежда в крак с времето.”

Р.Узунова: Датата е октомври `89а година, авторът е Марко Ганчев. Благодаря ви много, Марко Ганчев. Всъщност, макар и изтласкани на Южния парк, подписката продължава, членовете на "Екогласност" събират подписи,… днес минах от там, подписите са станали над девет хиляди. Всъщност тук при мен е и представител на „Комитет 273", Славомир Цанков. Ще дам телефона сега на него да прочете едно съобщение на „Комитет 273".

Славомир Цанков: На телефона Славомир Цанков, пълномощник на Комитета „273". Съобщение на Комитет "273": Началото на Международния форум по екология в София раздвижи вътрешно-политическата обстановка в България. В страни от официалната сграда на форума независимите сдружения развиха силна обществена дейност. За първи път бе открита публична подписка за защита на природен обект от нерегистрираната официално организация "Екогласност". Под нея за около седмица се събраха над седем хиляди подписа. Неформални движения извършиха събирания на открити места, поставяйки пред гражданите редица остри проблеми. Централно място в четенията и обсъжданията им заеха липсата на истинска религиозна, правна и обществена свобода в страната ни. На литургии в църквата "Св. Димитър" свещениците Христофор Събев и отец Амбарев възродиха със словото си жаждата на християните за възраждане на вечните духовни ценности. В присъствието на представители на печата от много страни, активисти на профсъюз "Подкрепа", Независимото дружество за човешки права, сдружението "Екогласност" и Комитета за Гражданска инициатива представиха свои програми, като акцентираха на основните алтернативи и пътища за преустройство на обществото ни, излизане от времената на застоя и изолацията. Комитет "273" активизира дейността си, взимайки конкретни мерки за защита на граждани, независимо от верския им произход, срещу които е извършено нарушение на законността и изфабрикувани съдебни процеси, често заради убежденията им. На фона на тази временна толерантност се създадоха първите реални условия за диалог на все повече ангажиращата се общественост с властта. Възникналите очаквания на прогресивните сили в България за заличаване на пропастта между тях и правителството се погребаха обаче само за два дни. През първия 25.10.`89 година се чуха първите тътнежи: за извършени арести и изхвърляне от София на Христофор Събев, Антон Запрянов и Хасан Бялков, дейци на неформалните движения. Мощната лавина на беззаконието се стовари през втория ден - 26.10. 89 година. С ударни вълни от брутални акции и задържания, започнали масово в 11 часа и продължили по единично до през нощта властите показаха истинското си отношение към свободата и гласността. Кратките открити арести на дейци на "Екогласност", придружени с психически и физически тормоз бяха съпътствани с по-прикрити задържания на активисти от други независими групи. Отношението към последните, особено към членовете на Комитет "273", се отличаваше с подчертана репресивност. Любомир Собаджиев, председател на Комитета, бе бит и отвлечен в неизвестна посока в 12.30 часа. Задържан временно в Транспортна милиция, той е бил депортиран за гр. Русе. Има сведения, че срещу него се готви съдебно дело. Славомир Цанков, активен член на Комитета, след нанесен побой с палка на обяд, вечерта беше задържан на гарата в 23 часа с побой. От удар с крак бе пукната ръката му, поради отказ да дава показания и откаран с микробус до гр. Плевен. Анализирайки фактите, Комитет "273", с новите членове, влизащи в състава му: юристите по образование Георги Величков и Радой Ралин, преценява, че има възможност за нарастващи репресиите в дните след приключване на Екофорума. Като благодари на представителите на Хелзинки уоч, на всички чуждестранни журналисти и гости в страната ни за моралната подкрепа във връзка с отразяването на горепосочените събития, Комитет "273" бие тревога и апелира към международните правни организации, към официалните гости на Екофорума и цялата световна общественост да изиска от българското правителство: 1. Конструктивен диалог със собствения му народ на фона на подписаните в Хелзинки споразумения. 2. Толерантност в действията спрямо независимите движения в страната. 3. Справедливост за активния борец за граждански права Любомир Собаджиев. Предадено от Комитет "273" в състав: Любомир Собаджиев, председател, отсъстващ, депортиран в Русе; Славомир Цанков, Борис Христов, Радой Ралин, Георги Величков, Красимир Кънев, Вероника Николова, отец Иван Бонев, Зоя Комитова, Константин Георгиев, Андрей Дюкмеджиев, Пламен Даракчиев, Волен Сидеров.

Р.Узунова: Благодаря ви, Славомир Цанков. Бих искала да завърша днешния репортаж с два цитата: единия от предложението на делегацията на Съединените щати на Екофорума. А там се казва, че страните-участнички би трябвало ефективно да осигурят правата на тези отделни личности и организации да се събират на мирни събрания и да изпълняват техните предназначения, които и те имат, без каквито и да е административни и законни ограничения. В разширеното изявление на мистър Ричард Смит е казано, че ако това предложение се приеме, то ще бъде една основа за отделните личности, за личностите - сами или в отделни дружества - да направят ценен принос за по-добър диалог и за разбиране на тези проблеми, които са свързани с опазването на природната среда. Но по-нататък в своето изказване той казва, че за съжаление дейността на тези личности и групи не се толерират в някои страни. Даже там, където те наистина съществуват, често им липсва законен статус и политическа инфраструктура, за да могат да бъдат ефективни в техните усилия. Ако това предложение влезе в заключителния документ, мисля, а пък и мнозина западни журналисти изразиха същото мнение, това ще бъде една крачка напред към демократизацията, към либерализацията в страни като България, като Румъния, Чехословакия и така нататък. На телефона беше Румяна Узунова, специален кореспондент на радио "Свободна Европа" в София.

(30.10.1989 г., ролка № 90)

Р.Узунова: На телефона е Румяна Узунова, специален кореспондент на радио "Свободна Европа" в София. Работата на Екофорума в София продължава в делова и конструктивна атмосфера. Все повече дипломати изразяват надежда и дори увереност, че ще се стигне до съгласие за подписване на заключителен документ, който да поставя рамките на двустранно и многостранно сътрудничество по въпросите на опазването на околната среда между страните-участнички. В центъра на вниманието не отсъства и предложението на делегацията на Съединените щати: в заключителния документ да се осигури правото на отделни лица и организации да изразяват свободно своите възгледи, загриженост по проблемите на екологията, както и за усилията на локално, регионално, национално и международно ниво, насочени към предпазване на околната среда, включително и използване на националните ресурси. Според предложението на делегацията на Съединените щати, страните-участнички ще трябва да осигурят правото на тези лица и организации на сдружения и мирни събрания за тази цел, без каквито и да е ограничения от страна на закона и администрацията. По-нататък в предложението на американската делегация е уточнено подробно какво точно влиза в тези права на сдруженията с екологична цел: Да се организират и свободно да изразяват своите възгледи, да контактуват помежду си и с държавните власти, за обмен на информация, знания и опит, да събират, притежават, публикуват, размножават и разпространяват информация по екологични проблеми и по потенциално разрешаване на тези проблеми, за да избират подходяща политика, програми и практика, а също така страните участнички да зачитат интересите на обществото във връзка с ефекта върху него, върху обществото, предизвикан от замърсяването на природата. Казах вчера, че представител на Съветския Съюз изразил становище, че не е необходимо в заключителния документ да влезе такова предложение. Защото подобни постановки вече присъстват във Виенския документ. Тази сутрин представител на Румъния е възразил категорично срещу американското предложение, заявявайки, че има други по-важни проблеми.

Заедно с група западни журналисти направихме днес към обяд така да се каже колективно интервю с д-р Петър Берон, старши научен сътрудник в Академията на науките, ръководител в секцията по зоология в Националния природонаучен музей, председател на Федерацията по пещерно дело в България, който е официален член на експертната група към българската делегация. Д-р Петър Берон е всъщност единственият член на независимо сдружение, който участва в работата на Екофорума в София. Той е председател на Контролния съвет на Независимото екологично сдружение "Екогласност". Първия въпрос беше към него: Кой от екологичните въпроси смята за най-важен, що се отнася до България? Д-р Петър Берон каза, че повече или по-малко България е изправена пред същите екологични проблеми, пред които са изправени и другите страни. Замърсяването на околната среда, причинено от индустрията, замърсяването на реките, а освен това проблемът на бъдещето е използването на атомната енергия. Понастоящем в България, както е известно, функционира една атомна централа, но втората в Белене е в стоеж и съществуват редица несъгласия с концепцията за използването на атомна енергия в България, които би трябвало да се поставят на обсъждане. „За сега - каза д-р Берон - не може да се мине без атомна енергия, но ние настояваме за намирането на алтернативни решения, на алтернативни източници на енергия, които да направят излишен строежа и влизането в експлоатация на втора атомна централа.” Дали "Екогласност" е по принцип срещу използването на атомна енергия? „Ние не сме решили още - отговори д-р Петър Берон - защото въпросът трябва да бъде изследван от експерти. Ние нямаме необходимата експертиза, за да организираме кампания по този въпрос. Ние само изразяваме известни съмнения дали атомната енергия е единственото решение за България и искаме да поставим въпроса на широко обсъждане.” Мислите ли, че България е в по-лошо положение в екологичен план от другите държави? - това бе следващия въпрос. "Нямам необходимите данни - каза д-р Петър Берон - Знам, че киселинните дъждове у нас са по-малко отколкото в Чехословакия и Германската Демократична Република, но те се увеличават. Реките са силно замърсени, освен това ние имаме много по-малко естествени източници на енергия от много други източно-европейски държави, така че трябва да използваме ниско калорични въглища. Добиването им причинява щети в голям мащаб на плодородната земя. Освен това вече функционират много химически заводи, построени пак върху плодородна земя, които замърсяват околната среда и това замърсяване е необратимо... Неотдавна - продължи д-р Петър Берон - получихме сведения за замърсяване с арсен на р. Тополница, което идва от медодобивния комбинат "Медет", и с тази вода се напоява пазарджишкото поле, което се смята за едно от най-плодородните. България също така внася фосфорити от страни като Мароко и други, които съдържат голям процент уран. Съветският Съюз е отказал да приеме този фосфорит и тогава са го внесли у нас и са го разпръснали из плодородната земя на България. Така уранът преминава в храната на населението. Това е ужасно. Сега - продължи д-р Петър Берон - информацията е по-достъпна от преди. По-малко данни остават за служебно ползване, но ние "Екогласност" смятаме, че това не е достатъчно и настояваме да се определи точно какво представлява държавна тайна и какво може да бъде доведено до знанието на обществеността.” Тук д-р Петър Берон посочи примера с атомната катастрофа в Чернобил. Припомняйки свидетелските показания на социолога Петко Симеонов, дадени на последното събрание на "Екогласност", проведено в кино "Петър Берон", че висшия партиен държавен ешелон е бил уведомен да не пие вода от чешмата и да не ядат зеленчуци, докато през същото време средствата за масова информация са продължавали да твърдят, че радиация в България няма, вместо да дадат на населението необходимите инструкции как да се предпази. „Ние не искаме подобни неща да се случат още веднъж - каза д-р Петър Берон - Затова настояваме правителството да не крие информацията само за себе си.” Следващия въпрос беше: За какви източници на енергия настоява "Екогласност"? Тук д-р Петър Берон обърна внимание върху разхищението на енергията и подчерта, че "Екогласност" иска да постави въпроса за обсъждане с участието на специалисти, за да се намери най-приемливото решение. „Повтарят ни многократно - продължи той - че трябва да оставим тези въпроси на експертите само, че нямаме необходимата квалификация, но тези проблеми са обща грижа, а експертите не винаги вземат най-добрите решения. Цялата тази разруха на околната среда - продължи той - е плод на взети в тесен кръг решения, решения на експерти и на хора от апарата.” На въпроса какво мисли за последната реч на Тодор Живков, публикувана в печата преди да е била произнесена, /нещо, което съвсем не се случва често в България/ д-р Петър Берон каза, че би било трудно да говори за цялата реч, за всичко, което се съдържа в нея, но оцени високо тази възможност, дадена на всички да се изкажат по поставените в речта на Тодор Живков въпроси. Той спомена една дискусия върху тази реч, излъчена по радио "София", в която журналистът Петко Бочаров е изразил мнението, че тази част, в която се говори за плурализма, е неприемлива. „В тази реч - каза д-р Петър Берон - под плурализъм се разбира съществуването на две партии - БКП и Земеделския съюз, на Отечествения фронт, Комсомола, творческите съюзи, официалните профсъюзи, Общонародното движение за защита на природната среда и т. н.” Говорейки, тоест вземайки повод от дискусията по радио "София", д-р Петър Берон каза, че плурализмът не означава много структури, които са на едно и също мнение, а наличието на алтернативни становища, на които да се даде възможността да бъдат изразени. „В речта на Тодор Живков не са споменати алтернативните, независимите сдружения” - каза д-р Петър Берон. На въпроса: Какво да се разбира под религиозен плурализъм, както е казано в речта на Тодор Живков, д-р Петър Берон отговори, че има най-различни църкви в България, но не знае как стои въпроса с изповядващите исляма. Официално те имат право да практикуват вярата си, но изглежда, на някои места се случват други неща. Какво е отношението на властите към "Екогласност"? - такъв беше следващият въпрос. „Те казват - продължи д-р Петър Берон - че "Екогласност" не съществува, но това не означава нищо, защото "Екогласност" наистина съществува и интересът към това сдружение става все по-голям. Това се вижда и от броя на желаещите да присъстват на нашите събрания, но вестниците или ни ругаят и клеветят, наричайки нашето събрание "срамно сборище", или се правят, че не ни забелязват. Те правят грешка - подчерта той - защото щом започне един истински диалог, би било добре и за двете страни да избягват подобни квалификации. И този инцидент на 26 октомври за мен поне изглежда твърде странен - каза д-р Петър Берон.” След което разказа, че бил на мястото на събитието и е видял как брутално са се отнесли органите на сигурността към членове на "Екогласност" и дори към случайни минувачи ... бити, блъскани, влачени към колите, при това пред очите на гражданството. Сякаш властите са искали да покажат силата си. За отношението между "Екогласност" и радио "Свободна Европа" д-р Петър Берон каза, че това е една естествена връзка. Той просто се чуди защо официалните средства за масова информация са така жадни да хвърлят кал върху "Свободна Европа". Той не би могъл да каже, че връзката на "Екогласност" със "Свободна Европа" е резултат на нечия инициатива. „Ние мислим - каза д-р Петър Берон - че едва ли някой нормален човек обръща внимание на вестникарската кампания. Ние - продължи д-р Петър Берон - изяснихме своето отношение към "Свободна Европа" на нашите събрания и по други поводи. Позицията ни е следната: Ако ни дадат възможност тук в страната да изразим становището си в печата, по радиото и телевизията, отношенията между говорителите на "Екогласност" и "Свободна Европа" и другите чужди радиостанции, които излъчват емисии за България, ще бъдат ако не прекъснати, то много по-малко развити, тъй като единственият ни шанс засега да кажем на българския народ това, което мислим, е чрез чуждите радиостанции.” Според д-р Петър Берон, руснаците например днес се нуждаят от много по-малко от радио „Свобода”, отколкото преди, защото могат да пишат повече неща във вестниците си в страната си. Докато в България подобни неща не се приемат от вестниците. „Така че - каза д-р Петър Берон - ние трябва да се обръщаме към чуждите радиостанции. Всички знаят, и българското правителство знае още по-добре, че голяма част от населението слуша радио "Свободна Европа", "Дойче Веле", "ВВС", "Гласът на Америка", защото те са източник на информация за това, което се случва в България. Накрая д-р Петър Берон каза, че „България съвсем не е единичен остров на здраве и чиста природа, още повече, че много екологични проблеми тепърва идват насам, а те, "Екогласност", не биха искали, пък и не само "Екогласност" - целият народ не би искал тези злини да идват…, за това не трябва да се загърбва който и да е проблем, тъй като утре би могъл да възникне и на местна почва. Изолацията е невъзможна. Още повече, че някои от замърсяванията са вече необратими, като например радиоактивните отпадъци, навлезли в почвата, както и химическите замърсявания. Понякога са необходими двеста години, за да се изчисти и оздрави почвата. Трябва да има ефективен Закон за опазване на почвата, на плодородната почва, която все повече и повече намалява в България, защото сме се отнасяли нехайно към нея - подчерта д-р Петър Берон. Закон всъщност съществува, но на практика някои хора нехаят. Това е нашата голяма грижа.” Според Петър Берон „делегациите на страните-участнички в софийския Екофорум се приближават все повече и повече до консенсус по основните проблеми, поставени за обсъждане във връзка с опазването на околната среда. И заключителния документ ще послужи като рамка за бъдещите двустранни и многостранни отношения между европейските страни, Канада и САЩ. Ако предложението на американската делегация влезе в заключителния документ - предложението за участието на отделни лица и групи при вземането на екологически решения, това ще помогне не само на независимите сдружения, свързани с екологията, но и на другите независими сдружения, защото ще създаде прецедент на отношение на държавата към независимо сдружение. Но, каза най-накрая д-р Петър Берон - повече ще може да се говори като се гласува заключителния документ.”

Вчера, пък и онзи ден ми казахте, че слушатели се обаждат в радиото и искат да им прочетем още епиграми от Радой Ралин. Снощи посетих Радой Ралин специално за тази цел и той беше така любезен да разгърне старите си тетрадки да избере епиграми, да ги препише сам на машина и да се подпише под трите листа с епиграми, които ми даде, упълномощавайки ме да ги прочета аз. И така ще прочета епиграмите, драги слушатели, които Радой Ралин даде специално за вас. "Лош сън", написана през 1963 година: "Сънувах, че съм назначен за министър председател. Защо така бях понижен? Нима съм лош писател?". "Въодушевление", написано през `66а година: "Раснат доходите наши, бачкай, трудов мой народ. Раснат нови богаташи, с прогресивен произход". "Епилог", от `87а година: "О, за това ли бе проляна кръвта пречиста на Лиляна, за да роим милионери и да охранваме хетери?". "Изстрадан опит", от `86а година: "Сложи на нея един олтар с лице от мащеха и майка и своя изразходван дар предлагат днес при всяка хайка. "Надежда моя, скъпа" от `70а година: "Не се пресилвай, мили сине, не зубкай, а мисли, че и през бъдните години ще има нужда от министри". "Светът все още е мъжки" от `74а година: "Ако няма преса, няма и закони, всякоя метреса може да те гони". "Принос към латинския фолклор" от `88а година: "Глас народен, глас божии, ала Бог го не чува, та безгрижно да може векове да богува". "Саможертва", написано през `68а година: "Наказанието ти аз споделям, ето, виж ме как плача, но аз трябва да те разстрелям, защото това е идейна задача". "Кой както е роден", епиграма, написана миналата година: "Той има доказателства безчислени, не по принуда, по нагон, той възприема всяко ново мислене, защото е хамелеон". "Жребии", епиграма, написана през `69а година: "Който не падне в бой за свобода, той не умира - праща народа". "Интелектуално начало", епиграма, написана през `71а година: "Стана свободата потиснат комплекс. Дори и децата говорят с подтекст". И последната епиграма, заглавието е "Взаимности", написана е през `74а година: "Такава му е каквината(?). Той може да греши, тъй както си реши, че ние плащаме вината". Това е поздрава на Радой Ралин към нашите слушатели. На телефона беше Румяна Узунова, специален кореспондент на радио "Свободна Европа" в София.

(31.10.1989 г., ролка № 89)

На телефона е Румяна Узунова, специален пратеник на радио „Свободна Европа” в София. Мога да кажа без каквито и да е колебания, че снощното събрание, третото подред на „Екогласност”, на независимото екологично сдружение „Екогласност”, бе най-добре организирано, най-концептуално, пример за действената сила на истинското посвещение на една идея и прилагането на истински плурализъм на мненията. Много събития има напоследък - няма да мога да се спра подробно на хода на това събрание, но имам много подробен запис и може би по-нататък ще направя един по-подробен репортаж. Сега ще кажа само, че интересът на публиката отново бе голям, отново залата не можа да събере всички желаещи да присъстват на събранието на „Екогласност”. Причината е, че не бе удовлетворена молбата на организаторите да получат по-голям салон. В началото на събранието кратко и целенасочено активисти на „Екогласност” изложиха становищата на независимото сдружение по някои екологически опасни проекти, по някои екологични проблеми, за които не е даден официален отговор, като бяха поставени конкретни въпроси към институциите, които пряко отговарят за създалото се тревожно положение: За липсата на гласност по времето на Чернобилския инцидент, за атомните централи, за отговорностите на КОПС - Комитета по опазване на околната среда и т. н. В създадената атмосфера на свободна дискусия думата взеха и представители на различни институции, като например Института по хигиената, представители на КОПС - мисля, че бяха четирима - и те изразиха своята позиция, изразиха съображенията за един или друг проект или по един или друг проблем. Изобщо, според мен, създаде се началото на един диалог, който надявам се, ще продължи и след Софийския екофорум и ще даде своите тъй необходими плодове, а именно участието на всички и отделни личности, и обществени организации, и упълномощени с права и власт институции; участието по един проблем, жизнено важен за всинца ни: чиста, здравословна околна среда и то не само за нас и за децата ни, за внуците ни, за идните поколения. Особено силно и емоционално обагрено бе изказването на Мария Варимезова от Русе, една от организаторките на първите демонстрации там; майка на шест деца, баба на девет внуци, а сега чакаща десетото внуче. Тя разказа за събранието на 8 март миналата година в салона на кинодейците, където бе положено началото на Обществения комитет за защита на Русе. „Като се върнах в Русе - каза Мария Варимезова - ме повика Първия секретар на Партията и каза, че съм била отишла в София да свалям правителството. Обръщам се към майките, към младежите - продължи Мария Варимезова - защото не мога да отговоря на моите деца, които казват: вие отровихте въздуха, вие отровихте земята, вие разсипахте тази държава.” Тя каза, че е започнала да чете Националната програма за околната среда, много неща са я ядосали там, защото пишело, че е направено много, че Партията е направила това и това, а как, каза, ще опазим околната среда, като трябва да връщаме толкова и толкова милиона външни дългове? По-нататък Мария Варимезова каза, че на 18 октомври в Русе пак е нахлул някакъв газ, но не се знае от къде идва. Интересно предложение, отправено към „Екогласност”, направи Дон Бърг от Англия, от организацията „Грийн лайънс”, който каза, че „Екогласност” е много известна организация в Англия и той покани „Екогласност” да участва в Европейското бюро за опазване на околната среда, в което членуват 120 организации. В статута на това Бюро имало клауза, че могат да приемат и членове извън Европейската общност, тъй като, както се изрази Дон Бърг, всички ще живеем в един общ дом и можем да го спасим само с общи усилия.

Въпросът за грубо репресивните действия на органите за сигурност на 26 октомври тази година също бе поставен на събранието, но кратко и сдържано, макар че позицията на „Екогласност” не страдаше от нерешителност: че това събитие е срамно и с това, че се провежда в дни, когато най-много се говори за демократизация и гласност.

Днес в 11 часа в зала № 9 в Двореца на културата българската делегация даде пресконференция за български и чуждестранни журналисти. Ще напомня, че тази пресконференция всъщност бе насрочена за 26 октомври `89а година, пак от 11 часа, но по неизвестни причини беше отложена. Затова пък по същото време станаха онези срамни събития, след побоя, нанесен на активисти на „Екогласност” край градинката при „Кристал”. Присъствието на официални лица, представители на престижни институции бяха внушителни на тази, днешната пресконференция, макар да липсваше ръководителят на българската делегация на софийския Екофорум Николай Дюлгеров. На трибуната бяха /ще прочета списъка/: Веселин Нейков – главен секретар на „Екофорум за мир”, Юлий Бахнев – заместник-председател на Комитета за защита правата на човека, арх. Георги Стоилов -председател на Академичния съвет на Международната академия по архитектура, Волен Поташков - директор на Националния Пресцентър, акад. Мако Даков - председател на Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на околната среда, Борис Цветков - председател на Националния комитет за европейска сигурност, Лазар Стамболиев – председател на Градския комитет на Отечествен фронт, Илия Вълков - секретар на Националния съвет на Профсъюзите. Не може да се каже, че липсваха интересни и принципни въпроси - особено от страна на западните журналисти и особено що се отнася за мълчанието за „Екогласност” и неговата дейност, но отговорите, за съжаление, съвсем не бяха задоволителни. Все пак бе дадено уверение, че и след Екофорума независимото сдружение „Екогласност” ще може свободно да продължи дейността си, че демократичните процеси в България вървят към все по-голямо развитие, че в България се извършва преустройство и дава все по-големи и по-големи възможности за гласност, както се изрази всъщност акад. Мако Даков, председател на Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на околната среда. Отговорният секретар на официалния Комитет по правата на човека Юлий Бахнев разказа как е научил за инцидента на 26 октомври тази година в градинката на „Кристал”, подчерта, че Комитетът по правата на човека е готов да съдейства при нарушения на закона, що се отнася до създаване на независими организации, до организирането на събрания, че Комитетът ще се старае да убеждава всички, включително и властите, и да съдейства, когато има нарушение на законите. Но, за съжаление, каза той, Комитетът няма достатъчно средства, за да действа ефективно.

Снощи - навярно г-н Егълсон съобщи, че - делегациите на западни и необвързани страни са настояли да бъдат взети мерки за съдбата на седмината български дисиденти, които изчезнаха от София миналата седмица. Това бяха всъщност Любомир Собаджиев, който е председател на „Комитет 273”, Славомир Цанков, също от „Комитет 273”, Стефан Комитов от „Екогласност” /той е член и на профсъюз „Подкрепа”/, Николай Колев от профсъюза „Подкрепа”, Асен Николов, чието рожденно име е Хасан Исаев Бялков от Независимото дружество, Антон Запрянов от НДЗПЧ и йеромонах Христофор Събев от Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Днес видях почти всички в градинката на Южния парк, където сега „Екогласност” събира подписите, изтласкан от централното място, което беше градинката пред „Кристал”, където минаваха много повече хора. Южният парк е почти извън града, по-малко хора минават, но подписите са станали над 9 хиляди и те вярват, че до края на Екофорума ще станат над 10 хиляди. Там видях Славомир Цанков, който ми разказа, че на 26 октомври вечерта в 11.30 часа са го арестували, всъщност задържали на гарата, държали са го в Управлението 3 часа, карали го да пише показания и когато той отказал, един го блъснал, стъпили му върху ръката и костта му е пукната и го откарали след това в Плевен. Видях и Любомир Собаджиев, който разказа, че е бил задържан в 12.30 ч. на 26и до „Кристал”, вкарали го и него в кола, заплашвали го и депортирали го в Русе. Видях Николай Колев – Босия, който също е откаран в Стара Загора под предлог, че няма адресна регистрация, а той няколко пъти се е опитвал да си направи адресна регистрация и по различни поводи му отказват /става дума за адресна регистрация в София/, и той е бил заплашван, заплахи за живот, предлагали са му паспорти за чужбина. Успях да видя и Хасан Исаев Бялков, който е задържан на 25.10. около 4.30 – 5 ч. около Новотел „Европа” и депортиран в с. Долно Изворово до Казанлък. И на него са му предлагали паспорт, казали му: „за 5 минути ще имаш паспорта”, да се маха от България. Не можах да видя Антон Запрянов, не можах да видя и Христофор Събев, и Стефан Комитов. Със Стефан Комитов положението всъщност е следното: той не е депортиран от София, той е бил във Велико Търново, но е бил бит и реброто му е пукнато, защото е разлепвал афиши на „Екогласност”. Имаше и други поканени, от западните делегации, членове на „Екогласност” и другите, защото днеска от 3 часа започват откритите заседания.

Тази вечер от 7 часа Независимият клуб за подкрепа на гласността и преустройството провежда пресконференция с български и западни журналисти, а утре ще проведе събрание от 6 часа, както обикновено в кино „Петър Берон”, както и „Екогласност” правеше своите събрания. Тази вечер ще присъствам на пресконференцията на дискусионния Клуб, на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. Утре, надявам се, ще мога да разкажа за тези две събития. Утре, 3 ноември, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България има, така да се каже рожден ден, тъй като навършва една година от своето съществувание. Така че тяхното събрание ще бъде един вид празнуване на рождения ден. Да им го пожелаем… ще бъде, както ми подсказва Пламен Даракчиев, който е в стаята - ще бъде празник на гласността. На телефона беше Румяна Узунова, специален пратеник на радио „Свободна Европа” в София. Дочуване до утре.

(1.11.1989 г., ролка № 58)

Румяна Узунова: Румяна Узунова, специален пратеник на радио „Свободна Европа” в София. Международната екологична конференция върви към края си: текат последните заседания, да се надяваме, че ще бъде подписан заключителен документ въпреки затрудненията, които създава Румънската делегация и въпреки известни несъгласия с част от Американското предложение: става дума за една фраза, в която се говори за човешките права. Дано да бъде подписан заключителен документ, съдържащ в себе си най-разумните и рационални решения за екологическото бъдеще на този взаимосвързан свят, който, от гледна точка на чистата и здравословна природна среда, вече не можем да делим на Европа и Азия, на Австралия и Антарктида. Всъщност колегата Егълсон следи отблизо хода на работата на Екофорума, оставайки ми малко повече време да почувствам и да отразя, колкото е възможно поради бурния темп на събитията, атмосферата на духовен подем, свързан с много по-големите възможности сега на отделни група от хора, на сдружения и организации да изразят своето становище не само по проблемите на околната среда, но и по въпроса, така да се каже, на екологията на духа. Подписите под петицията на Независимото екологично сдружение „Екогласност” до Народното събрание за всенародно обсъждане на проектите ХК „Рила” и ХК „Места” вече надвишават 10000! Утре петицията ще бъде връчена в Народното събрание. Но с този жест на солидарност в името на бъдещето, на днешния и утрешния ден, не само не се изчерпва, но напротив - започва борбата за жива и възпроизвеждащаща се природа. Тук при мен е Димитрина Петрова – член на Управителния съвет на Независимото сдружение „Екогласност”, която ще прочете един документ на „Екогласност” във връзка… всъщност, сами ще разберете каква е връзката. Давам телефона на Димитрина Петрова…

Димитрина Петрова: Казвам се Димитрина Петрова и отговарям за международните контакти на Независимото сдружение „Екогласност”. Ще прочета „Заявление на Независимото сдружение „Екогласност” по повод на информацията, представена от българската делегация, за случая на 26 октомври `89а година. До делегациите на страните-участнички в срещата по опазване на природната среда в София, `89а година. Уважаеми делегати, ние се запознахме с представената ви на 27 октомври тази година информация, получена от нас по неофициален път. Заявяваме, че според нас, най-съществената й част представлява дезинформация, накърняваща нашите интереси и нашите граждански права. Информацията не разкрива, а прикрива случая от 26 октомври под благообразна и твърде обща бюрократична фразелогия. Сдружението „Екогласност” организира подписка за спасяване на Рила. Срещу членовете на сдружението, които не бяха нарушили никакви закони или подзаконови актове, бе упражнено брутално насилие. В представената ви информация обаче не се споменават самите думи „Екогласност”, подписка и насилие. Събирането на подписи в една градска градина не нарушава обществения ред, не пречи на движението на транспортните средства и хора. Според съществуващите български закони за подобна акция не е необходимо да се иска разрешение, тя може напълно законно да се провежда навсякъде, където организаторите й смятат за удобно и никой не е овластен да определя или предоставя място за тази цел. В информацията се казва: „Още преди започването на срещата властите на гр. София бяха определили места за провеждането на обществени прояви. Някои обаче граждани не се съобразиха с това решение и започнаха да провеждат редица дейности на непозволени обществени места. С писмо на председателя на ИК на СНС те бяха приканени отново да съблюдават административни разпоредби за места за провеждане на тяхните прояви.” На това ние отговаряме: 1. Всяка административна разпоредба, която би забранявала събиране на подписи на дадено място, би била в противоречие със съществуващите закони; 2. Всеки гражданин е длъжен да се бори срещу незаконосъобразни административни разпоредби, защото те са израз на властнически произвол; 3. Не е изключено наистина да съществуват още от преди началото на срещата документи, определящи места за провеждане на обществени прояви. Обществени прояви, обаче, е много общ термин, който не е регламентиран в българското законодателство. Докъде може да расте съдържанието на този термин?! 4. Никакъв документ, бил той законен или не, не е бил публикуван или по друг начин оповестен, нито пък изпратен до „Екогластност” преди началото на срещата, както и след това; 5. Първият и единствен известен ни документ носи дата 25 октомври - денят преди насилието; 6. Той представлява лично писмо на председателя на ИК на СНС Стефан Нинов до Александър Каракачанов, а не адресирана до „Екогласност” - законна или не - разпоредба. В писмото Каракачанов се информира, че мястото, определено за паралелни на Екофорума прояви е Южния парк. Но на какво основание др. Стефан Нинов предполага, че нашата подписка е паралелно на Екофорума мероприятие? Както е известно, паралелни прояви организаторите на Екофорума наричат тези на Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на природната среда и на други официални органи. Ние обаче, като независимо сдружение, не попаднахме и не сме споменати в никоя от програмите за провеждане на официалната среща, така и на съпътстващите организирани прояви. Всеки може да сравни с програмите и обявленията, предоставени на участниците в Екофорума.; 7. Ясно е, следователно, че т. нар. „някои граждани”, с която фраза се отбягва да се каже „Екогласност”, не могат да се съобразят със забрана, която не съществува, а дори и да съществува, не им е била известна. Друг е въпросът, че дори и да съществуваше и да им беше известна, тя би била незаконна. 8. Тъй като не са могли да ни представят законна забрана за събиране на подписи на избраното от нас място и тъй като онова, което не е изрично забранено, е разрешено, властите се опитаха да попречат на нашата акция чрез ирелевантно лично писмо, с което лицето Каракачанов се информира по определен, никога не задаван от него въпрос. Това писмо, следователно, няма за нас никаква задължаваща сила. 9. Не ни е понятно защо в информацията разтегливо се говори за „провеждане на различни дейности на непозволени обществени места” в множествено число. В случая ние проведохме една дейност: събирахме подписи, на едно място - в градината пред сладкарница „Кристал”. По-надолу в информацията се казва: „Органите на реда са предприели мерки за изпълнение на решенията на местните столични власти. Въпросните граждани, 22 души, са били превозени с автобуси до мястото, определено за провеждане на тяхната проява на три пъти: първият - 6 души, вторият - 12 души и третият - 4 души. Никой не е бил арестуван. При осъществяване на принудителните мерки, обаче, поради провокационото поведение на някои от гражданите, от страна на органите на властта са били допуснати някои прояви, на моменти надхвърлящи техните правомощия”. На това ние отговаряме: 1. Акцията срещу „Екогласност” бе предприета от цивилни лица, които не се легитимираха пред никого като органи на реда. Въпреки настоятелните искания от страна на потърпевшите, никой „орган на реда” не представи документ, което е в грубо нарушение на закона.; 2. В текста на информацията се отъждествяват „някои граждани, които не са се съобразили с това решение” и „превозените с автобуси” и се твърди, че техният брой възлиза на 22 души. Всъщност, не се съобразиха с незаконното настояване на властите не 22 души, а всички членове на „Екогласност”, които на Общо събрание на 24 октомври решиха, че нямат основание да прекратяват подписката си и да променят мястото й след разговора на др. Нинов с Александър Каракачанов същият ден сутринта.; 3. Превозените с автобуси съвсем не бяха 22, а поне 30 души; 4. Арест е термин, който не се употребява в българското законодателство. Ако в случая под този термин се има предвид отвеждане в участъка на милицията, то някои членове на „Екогласност” бяха арестувани: например Любомир Собаджиев и Юрай Квака. 5. Зад израза „някои прояви, на моменти надхвърлящи техните /на органите на властта/ правомощия” се крие най-брутално физическо насилие: юмручни и „саблени” удари, удари с палки, ритане, влачене по земята и пода на автобусите, скубане на косите, извиване на ръцете, блъскане в стъпалата на автобусите, стъпване с крак върху корема и други. Решително възразяваме и срещу непочтената инсинуация, че във връзка с този инцидент, цитат: „ делегати - представители на чуждите средства за масова информация са злоупотребили с оказаното им гостоприемство, като с действията си са надхвърлили рамките на установена практика и традиции в общо европейския процес”. На това ние отговаряме: Нима журналистът от Би Би Си Майкъл Пауър, който се опита да заснеме с фотоапарат сцени от ставащото пред очите му насилие, злоупотреби с оказаното му гостоприемство? Нищо подобно! Той само изпълняваше своя професионален дълг, когато срещу него грубо се нахвърлиха цивилните побойници от Държавна сигурност, избиха от ръцете му фотоапарата, започнаха да го трошат върху асфалта, скачайки с крака върху него. И нима рамките на установената практика и традиции в Общо Европейския процес са така тесни, че да гарантират за едно правителство възможността да върши насилие без свидетели? Българската делегация заявява, че счита случая за приключен. „Екогласност” – напротив. Възнамерява да потърси чрез съда отговорност от виновните. Българската делегация окачествява инцидента като недоразумение. „Екогласност” – напротив. Смята, че той е престъпление, чийто състав е посочен в чл. 142, ал. 2 и 3 и чл. 143 от Наказателния кодекс. Но, заедно с българското правителство и заедно с всички делегации, „Екогласност” желае успешен завършек на срещата. Ето защо ние апелираме към делегациите да приемат такъв заключителен документ, който да гарантира в по-голяма степен правата на отделни групи и индивиди да изразяват своята загриженост за опазването на околната среда. 28 октомври 1989 година. Сдружение „Екогласност”.” Документът е разпространен сред делегациите вчера, 1и, между другото - Денят на българската журналистика и на в-к „Работническо дело”, 01 ноември 1989 година.

Румяна Узунова: Снощи присъствах на пресконференцията, която Независимият клуб за подкрепа на гласноста и преустройството в България даде за български и чужди журналисти. Пресконференцията беше председателствена от проф. Кюранов. Готови да отговарят на зададените им въпроси тук бяха дошли още проф. Иван Джаджев, който понастоящем е председател на Клуба, Копринка Червенкова - говорител на Клуба, Блага Димитрова, Желю Желев - авторът на книгата „Фашизмът”, Петко Симеонов, Георги Мишев – в чийто апартамент се състоя пресконференцията, и редица други. Всъщност нека предам най-напред съдържанието на ескпозето, прочетено от говорителката на Клуба Копринка Червенкова.

Копринка Червенкова: Уважаеми колеги, позволявам си да се обърна към вас така, защото аз самата съм журналистка. Едва ли е необходимо в моето експозе да се спирам подробно на всички перипети около създаването и едногодишното съществуване на нашия Клуб. Тази фактология се съдържа в документа, който вече имате. Аз ще си позволя да подчертая само няколко особено важни за нас обстоятелства: На първо място този Клуб е създаден от интелектуалци и засега съществува именно като клуб като на интелектуалци. Това е много важна специфика, от която произтича и втората особеност на нашето неформално сдружение: а тя е, че Клубът е впрочем … а тя е, че Клубът не е и не може да бъде политическа партия. За добро или зло интелектуалецът твърде много цени собствената си суверенност. Аз лично трудно мога да си представя как някакво множество, съставено само от интелектуалци, е в състояние да постигне консенсус по толкова важните за една Партия проблеми, като партийната дисциплина или конкретната партийна програма. Така че както страховете на властта относно партийната ни същност, така и надеждите на радикално настроените ни приятели, за съжаление, са неоснователни. Платформата на Клуба е подробно разяснена в програмната му декларация. Ако трябва с две думи да я обособя, да я обобщя, тя се опира на общочовешки хуманни принципи, в основата на които неизменно стои безпрекословното зачитане на отделната личност. Самата форма на нашето съществуване, определена като дискусии, вече съдържа в себе си онази необходима толерантност, която единствена е в състояние да обедини толкова различни хора. Тази хуманна основа, около която е възможно обединението на членовете на Клуба, е отразена конкретно във всички документи, появили се през тази година от негово име. За всеки е очевидно, че изцяло на хуманни съображения бе подчинено искането ни Народното събрание да приеме Декларация, с която се гарантират законността, човешките свободи и права на всеки български гражданин. Същите хуманни подбуди лежаха в основите на всички документи, изготвени от Клуба или подписани от неговите членове, в който се защитаваха правата на българските граждани с турско етническо самосъзнание. Те ни накараха да отправим протест срещу задържането на известния чехословашки драматург Вацлав Хавал. В този смисъл ние се противопоставяме на всеки опит на днешната администрация да подмени истинските ни мотиви, представяйки ги за предателство към родината, демагогия и политическа спекулация. Ние сме консолидирани около хуманните принципи и докато съществуваме, ще правим усилия да ги защитаваме. Това е, както е прието да се казва, идейната ни платформа. Що се отнася до целите на Клуба, те, естествено, произтичат от принципите, които ни обединяват. Всички ние като интелектуалци си даваме сметка за кризисните явления, които в последните години се развиха и задълбочиха както в целия социалистически лагер, така и в нашата страна. Нещо повече, даваме си сметка, че тези явления не са инцидентни, а са проява на дълбока същноста криза, обхванала определен модел на социализма, който някои от неудобство наричат командно-административен, докато истинското му име е тоталитарен. Един истински интелигент няма право да стои отстрани и спокойно да наблюдава разтърсващата страната му криза: икономическа, политическа и социална. Един истински интелигент е длъжен, според възможностите си, да се опита да помогне тя да бъде преодоляна по най-безболезен начин. Нашето оръжие е словото. И, водени от най-благородни намерения, предложихме в рамките на широки дискусии да обсъдим компетентно въпросите, които трябва да се решават. Ние мислехме чрез широката аудитория да фокусираме проблемите и от гледна точка на обществеността; да потърсим целия им обем и по този начин да улесним вземането на съответните решения. Т.е. ние предложихме не пропаганда, а обективност. Ние искахме да бъдем медиатори, защото според нас широкото обществено обсъждане не само би изяснило същността на проблемите, а и начина на тяхното решаване. По-важното е, че то би снело голяма част на социалното напрежение, би открехнало вратата към реален плурализъм на мнения. Преходът към радикални реформи по този начин би бил по-безболезнен и за тези, които ги предлагат, и за тези, които ги реализират. От друга страна, въвличането на голяма част от обществото в широки дискусии би изградило този тип гражданско поведение, което би улеснило прехода към истинско гражданско общество, би преодоляло дълго наслояваните страхове да се произнесе на глас собствено мнение. Сега си даваме сметка, че нашите безкористни намерения в края на краищата се оказаха интелигентска утопия. Тоталитарният режим няма нужда от интелектуалци – медиатори; той има нужда от екзекутори. И ако трябва, ще зачертне цялата си интелигенция в името на абсолютната си власт. Това е, така да се каже, нашият негативен баланс, но има и позитивен: бруталното отношение на висшата администрация към идеите и целите на Клуба категорично доказа, че реформи са необходими. Доказа също, че този екип не желае или не може да ги извърши, че множеството официални документи са политическа демагогия, а това означава, че макар и по косвен път, интелигенцията успя да свърши някаква работа. Сега пред нас застава въпросът: това достатъчно ли е?

Румяна Узунова: Това беше експозето на Клуба за подкрепа на преустройството и гласността, който говорителката на Клуба Копринка Червенкова прочете снощи на пресконференцията, дадена за наши и чужди журналисти. На представителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България бяха зададени, от страна на присъстващите журналисти - а те бяха около 40 на брой, впрочем – най-различни въпроси: за близостта и връзките им с другите независими сдружения и най-вече „Екогласност”; за отношението на Клуба към реформите в България; за членския състав, защото, нали, известно е, че половината членове на Клуба са и членове на БКП; за възможностите и пречките да осъществят целта, определена в наименованието на Клуба; за това как властите гледат на тях; за връзките им с чуждите радиостанции, предаващи на български език; за перспективата Клубът да се масовизира; затова вярват ли, че са възможни реформи вътре в Партията или би трябвало да дойдат отвън; за това какво мислят за последната реч на Тодор Живков, отпечатана преди да е била произнесена и т. н., и т. н., много въпроси. Групирах, с доста пропуски, разбира се, въпросите и сега ми е трудно така да групирам и отговорите, защото основният начин на работа на този Клуб е дискусията. Членовете на този Клуб са хора - единомишленици само по някои основни или частни въпроси. Те биха искали да наложат дискусията и в своя кръг, и извън него именно с цел чрез дискусии, чрез изразяването на различни становища, чрез предлагането на различни идеи и практики да се проправи пътят в България към наистина едно плуралистично общество, едно наистина демократично общество. Във връзка с въпроса за реформите, проф. Кюранов каза, че „едва ли има друга страна, в която да са се извършвали толкова много реформи за толкова кратко време, реформите се трупат така стремително, че не могат да се приложат изобщо. Имаше реформа за самоуправление, прокламирана с толкова много решения, че тя не можеше да се приложи. Но къде беше големият смисъл? - попита проф. Кюранов и отговори: Да се компрометира идеята за самоуправление. Преди да има каквото и да е самоуправление, дойде решението за фирмените организации… така че нашето отношение към реформите, каза проф. Кюранов, се определя от това не какво се приказва, а какво става в действителност.” Според Копринка Червенкова основната реформа е политическата реформа, никаква икономическа реформа не може да бъде успешна, ако не върви заедно с политическата. „Ако нашият Клуб имаше програма за тези реформи, подчерта Копринка Червенкова, ние нямаше да се наричаме дискусионен Клуб. Ние искаме чрез дискусии да стигнем до някакво оптимално решение!” Относно възможността за диалог с властите полковникът от запаса Борис Спасов разказа ходенето по мъките за осигуряването на салон за събранието, което Клубът иска да проведе днес от 6 часа следобяд. За него, надявам се, повече информация ще мога да дам утре. Във връзка с чуждите радиостанции, чрез които Клубът намира гласност за идеите си, проф. Кюранов каза, че не бива да се забравя, че във всички източни страни се променя отношението към тях, пък и тяхното отношение - на чуждите радиостанции, към тези страни се променя. В основата на тези промени, според проф. Кюранов, е отношението към преустройството. Разговорът продължи два часа; интересът беше изключително голям; трудно ми е да предам всичко, казано на тази пресконференция. Надявам се, че ще се върна към записките си и към магнетофонния запис на пресконференцията в близкото бъдеще. Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България всъщност навършва една година. По този повод са изпратени поздравителни писма, телеграми… нямам в момента нищо пред себе си, но утре сигурно ще мога да прочета някои от тях.

Така. Между другите новини е формирането на група на Хелзинки уоч в София. Предварителният състав, който знам и който мога да кажа, въпреки че казаха, че не е окончателен и че ще има известни изменения,… че ще има повече представители на други организации. Не съм напълно в течение на въпроса, но бих искала да прочета този списък, който имам в момента - на новооснованата българска група на Българския хелзинкски комитет, групата Хелзинки уоч – Марко Ганчев, Георги Спасов, Антон Запрянов, Петко Симеонов, Желю Желев, Деян Кюранов, Борис Христов, Константин Тренчев, Бойко Пройчев, свещеник Иван Бонев, Зоя Комитова и Янко Янков, който е сложен в групата, в листата като юридически съветник. Случаят с Янко Янков е много интересен; надявам се, че утре ще мога да кажа нещо повече за него, той беше вчера или днес освободен от затвора…, беше вкаран в затвора заради опитите си да създаде Социал-демократическа партия, но по този повод по-нататък ще говоря … Репортажът стана доволно дълъг, но ще дам телефона на Славомир Цанков от Комитет „273” да прочете Писмо до министъра на вътрешните работи на НРБ…

Славомир Цанков: На телефона е Славомир Цанков, пълномощник на Комитет „273”.

Писмо от Комитет „273” „До Министъра на вътрешните работи на НРБ, с копие до Министерството на правосъдието и до Комитета по правата на човека в НРБ. Другарю министър, в края на септември тази година във Варна бяха осъдени Алцек Топалов, Шишман Тодоров и Марлена Ливиу, първите двама на 6 месеца лишаване от свобода, а Марлена Ливиу на 9 месеца поправителен труд. В момента Алцек Топалов и Шишман Тодоров отбиват наказанието си в тухларната на гара Разделна. Според сведения на техни близки здравословното състояние и на двамата е тежко. Особено тревожно е състоянието на Алцек Топалов, който въпреки сериозното си сърдечно заболяване е принуден да работи при високи температури и прах вътре в сградата на тухларната. Близките му смятат, че ако не бъде преместен на по-подходяща работа, той ще умре или поне физически ще деградира дотолкова, че да не може да върши каквато и да е работа занапред. Според чл. 48 ал. 1 и 4 от Стандартните минимални правила за отнасяне със затворниците, утвърдени с резолюции на ООН още през 1955 г., „работата не бива да причинява страдания на затворниците, по възможност работата трябва да бъде такава, че способността на затворника да заработва с честен труд след освобождението си да остане същата или да нарастне.” Комитет „273” се обръща към вас с настоятелна молба трудовият режим на Алцек Топалов и Шишман Тодоров да бъде осъществен… облекчен така, че да бъде съобразен с тяхното здравословно състояние, както и с международните стандарти за третиране на затворниците. Текстът с писмото до министъра на вътрешните работи е пуснат между гражданите, които с подписите си изразяват подкрепата за подобряване положението на Топалов и Шишман Тодоров; Предадено от Комитет „273” на 2.11.1989 година.”

Румяна Узунова: Днес предавам сравнително късно, час и половина по-късно репортажа си, защото трябваше, т.е. исках да присъствам на една много интересна пресконференция. Пресконференцията беше дадена от Американската делегация, но тя имаше малко по-особен характер. Това беше пресконференция с представители на неправителствени организации. Пресконференцията бе ръководена от Джери Скот, съветник по печата при Американската делегация. Между поканените да присъстват на тази пресконференция беше и представител на „Екогласност” – д-р Петър Берон, който всъщност е и в известна степен член на официалната делегация, защото е един от 30те експерти, който изготвят българската позиция, но в случая той присъства като представител на „Екогласност”. Впрочем, имаше и на пресконференцията доста представители на български независими сдружения. Първо, присъстващите на трибуната от „Сиера клуб” в Съединените щати, от „Зелени съюзи” - Англия Дон Бърг, имаше представителка на Латвия, двама представители на Унгария, Джеймс Хъмфрис от „Хамбъл клъб” в Съединените щати… Разказаха за своите собствени проблеми и те се оказаха много по-лесни, отколкото проблемите на представителя на „Екогласност”, т.е. проблемите, които изложи представителя на „Екогласност” д-р Петър Берон. Дори мисля, че Джеймс Хъмфрис беше, която каза, че така се изненадва, че българските независими сдружения - а тя имаше предвид „Екогласност”, трябва да се борят за неща, които, така да се рече, на тях им са от бога дадени. Д-р Петър Берон доста твърдо, доста ясно изрази становищата на „Екогласност”, разказа какви затруднения изпитват, изрази увереноста на „Екогласност” да продължава борбата, която са започнали. Впрочем, интересно беше да се отбележи, че макар и - както казаха представители на други неправителствени организации с екологична цел - тяхният път е много по-лесен, всички почти казаха, че и те имат сблъсквания с правителствата, защото… всъщност ролята на независимите сдружения във връзка с екологията, пък и с всички други цели, е да служи като коректив на правителствата и чрез сблъсквания, и чрез обмен на различни мнения, чрез натиск когато трябва, те всъщност по някои случаи, те стигат до сътрудничество. Съжалявам, че нямам повече време да разкажа повече подробности за тази пресконференция… /Кой се смее?!.../ На телефона беше Румяна Узунова, специален пратеник на радио „Свободна Европа” в София.

(2.11.1989 г., ролка № 64)