Част IV, глава V

Глава 5. Първите разрешени събрания в кино „Петър Берон”

Първо събрание на независимото сдружение „Екогласност”, 20.10.1989 г

Румяна Узунова: Драги слушатели, в студиото на радио "Свободна Европа" е Румяна Узунова. Колко бързо събитията стават история! Сякаш беше вчера, когато на 20.10. тази година присъствах на първото от повече от четири десетилетия насам разрешено от властите събрание на независима организация. В софийското кино "Петър Берон" Независимото сдружение за екологична защита "Екогласност" проведе свое свободно, а не манипулирано, режисирано, сценаризирано събрание. Залата бе препълнена. Два пъти повече от присъстващите в салона хора чакаха отвън с надеждата, че някак си ще могат да се промъкнат вътре и така да се каже да влязат в историята. Залата бе дадена само за два часа. Но два часа не са чак толкова малко за чакащите отвън, а мнозина от тях чакаха, изглежда, за да се уверят с очите си, че чудото е станало. Чудото стана. Последвано от още три чудеса - още две събрания на "Екогласност" и едно на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, запис от което вече излъчихме. Последваха и други чудеса. Чудесата на независимата гражданска изява! И те днес вече са едва ли не ежедневие в страната ни. Но първото събрание на "Екогласност" "строши леда", "отприщи бента". В този смисъл то е историческо. Затова ви предлагаме да го чуете в неговата неподправена цялост. За съжаление, в началото магнетофонният запис е обременен със странични шумове. Затова се налага да преразкажа част от изреченото през началните минути. И тъй, чуйте запис на първото независимо гражданско събрание, събранието, което на 20.10. тази година проведе Независимото екологично сдружение "Екогласност".

Деян Кюранов: Радвам се, че сме тук на първото открито събрание на сдружение "Екогласност". Ще ви представя хората пред вас: Нашия председател, другаря Петър Слабаков (Ръкопляскания), нашият секретар Александър Каракачанов (Ръкопляскания) и председателя на нашата Контролна комисия Петър Берон (Ръкопляскания). А сега трябва да кажа: аз ще „водя” тази вечер, казвам се Деян Кюранов, член съм на "Екогласност".

Р. Узунова: Поради странични шумове в записа, налага се, драги слушатели, да предам част от думите на Деян Кюранов при откриването на събранието. „Оттук нататък - каза Деян Кюранов - тази вечер ни предстои работа, защото нямаме много време. Залата ни е отпусната за два часа, т.е. ефективното ни време е около час и половина. Така че да се отнасяме с внимание към това, което ще се прави и със сериозно настроение. Ще ви прочета дневния ред: 1. Петър Слабаков ще каже няколко думи, след това ще има кратко експозе на историята на сдружение "Екогласност", направено от Александър Каракачанов. Ще чуете кратка юридическа информация относно нашето регистриране от нашия юрист Цветан Пенчев. След това, за да видите с какво се занимаваме конкретно в момента, ще ви бъде прочетен един от нашите документи, подготвени за Екофорума сега, а именно документа "Чернобил - болка, проверка, предупреждение". Ще го чете Николина Николова. Ще бъдат огласени документите за спасяване на Рила и Места. Ще обявим шествието си, с което ще внесем петицията за "Рила" и "Места" в Народното събрание. Ще видим документалния филм на Никола Ковачев "Този град е и мой". След това Стефан Гайтанджиев ще направи едно експозе за ролята на независимите сдружения под заглавие "Екология, компетентност, политика". Експозето на Стефан Гайтанджиев ще бъде уводна част на заключителната ни работа тази вечер, а именно разговор, диалог на "Екогласност" с нашите гости тази вечер, а именно нечленове на нашето сдружение, с което, надявам се, ще приключим.” Оттук нататък продължава документалния запис за събранието. Чуйте отново Деян Кюранов.

Деян Кюранов: Давам думата на Петър Слабаков за неговото кратко встъпително слово.

Петър Слабаков: Добър вечер. Уважаеми граждани, уважаеми гости, добре дошли на първия митинг - събрание на независимото екологично сдружение "Екогласност". Защо съм член на "Екогласност"? Февруари месец аз изпратих един Апел до 49 места: Политбюро, Централния комитет на Партията, Министерския съвет, седемте областни комитета и почти всички средства за масова информация. Казва се „Не утре, а днес! Заговори се за опазване на околната среда. Обикновените хора, селяните, говорят и се тревожат около 25 години за околната среда. Сегашния век е век на химията. Химията трябва да отиде до там, докъдето тя е полезна. Докато разберем докъде отиде химията, ние вече отровихме жизнената си среда. Ние умъртвихме земята. Земята ни е отровена. Тя се гърчи. Земята ни агонизира. Ние агонизираме. Нали всичко правим за човека?! Младото поколение ще ни издигне грамада от камъни и ще ни прокълне. Само това ще му остане. Едно проклятие и край. Слушам някои хора със звания и титли, политици, професори, академици, администратори и не разбирам невежество ли е, безотговорност ли е, страхливост ли е или престъпление. Вижте Черно море, Девненското езеро, езерата около Бургас и реките, горите, планините, градовете, разранената ни земя. Птиците напускат земята ни. Някои съвсем я напуснаха, други измряха. Десетки видове растения и животни изчезнаха. Въздух вече няма. От Софийската обсерватория не могат да се видят петната на слънцето. Витоша ще превръщаме в писта за зимна олимпиада. По-добре да издигнем паметник на нашия олимпийски комитет по... (Смях, ръкопляскания) Стотици химикали, отрови само да измием зъбките си и със същата вода трябва да сготвим манджата си. Да използваме естествената тор. Нали разбирате, че такава вече няма. Естествената тор е вече химия; животни, растения са вече химия. Ние, хората, сме химия. Жените раждат химия, децата ни ядат химия. Атомна война дали ще има? Съществува надежда, че няма да има. Но ние, патриотите, както сме тръгнали, ще ликвидираме България и вероятно в съкратен срок, преди 2000а година. В това съм уверен, надежда никаква. Стига форуми, стига симпозиуми, стига събрания, заседания! Трябват действия, действия! И не утре, а днес! Нищо не може да ни оправдае пред поколенията. Чувствам се престъпник.” (Ръкопляскания)

Деян Кюранов: Благодаря ви. Преди да дам думата на Сашо Каракачанов, две важни съобщения, а именно за двете ни следващи събрания: пак тук; първото на 27и този месец на тема "Екологията - тревога за всеки гражданин". На това събрание ще продължим дискусията, която, надявам се, ще се получи в края на днешното. На 31и този месец, пак тук, пак по същото време, темата "Партньори и опоненти при решаване на екологичните проблеми". Ще бъдат поканени специално и представители на Държавния комитет за опазване на природната среда, т. нар. КОПС. Поканвате се всички, както се казва в такива случаи, да присъствате. За сега не виждам начин да получим по-голяма и по-подходяща за огромния ви интерес зала. Благодаря ви.

Александър Каракачанов: Аз ще се постарая да бъда кратък. Но все пак мисля, че историята на нашето сдружение не може да се прескочи с две думи. Което е характерно и за историята на всяко едно независимо сдружение. Аз искам да кажа преди всичко, че нашето сдружение и неговите членове са преди всичко приемници на Комитета за екологична защита на град Русе. Голяма част от основателите на това сдружение, на "Екогласност" като движение, са негови бивши членове. От тук вече можем да започнем историята. Идеята за движението "Екогласност" като продължител на хуманните цели на Русенския комитет беше подета от редица бивши членове на Русенския комитет, които нарекоха себе си координатори. Искам да ви кажа само кои са те, защото все пак това са хора с високо гражданско съзнание. Те бяха: Петър Слабаков - артист, Дамян Илиев - строител, герой на социалистическия труд, Георги Мишев - писател, председател на Комитета за Русе, Никола Ковачев - кинодеец, Христо Смоленов - философ, Цветан Пенчев - юрист, Димитрина Петрова - философ, Георги Аврамов - кинодеец, Борис Колев - географ и Александър Каракачанов - философ. Първата проява, с която всъщност това Движение прояви себе си, беше назначения митинг на 9и март тази година по случай една година от създаването на Русенския комитет. Митингът беше във връзка с тежката екологична обстановка в кв. Мусагеница в София. По молба на властите той беше заменен със среща в залата на Дома на активните борци, която се състоя на 21и март тази година. Там за първи път всъщност "Екогласност" обяви себе си официално и заяви за своето съществуване. По-нататък активисти на Движението, на брой 20 човека, на 11и април основа вече сдружение "Екогласност" като организирана част на Движението. Същите тези хора, които организираха сдружението, подадоха на 13и април документи в съда за регистрацията ни като юридическо лице. Тук искам да отбележа веднага - за хората, които не знаят, че дали ние ще бъдем регистрирани като юридическо лице или не, това не означава дали ние сме законни или не. Ние сме законни със самото си основаване, така е според нашата Конституция; жалко, че някои хора това не го знаят. Трето - тука аз искам да кажа, че не съм си наредил нещата по значителност, а просто по списък - това е отношението към нас. Аз по начало не исках да се спирам на това нещо с цел да не кажат, че влизаме в конфронтация - и всъщност ще бъда пределно мек в това отношение. Но съм подбуден към това да докажа какво е отношението към нас, понеже наскоро видях един плакат навънка, на който пишеше: „Независимо ли е сдружението "Екогласност", щом негов рупор е "Свободна Европа"? Това е! Аз ще отговоря на този въпрос накрая, но искам първо да ви изредя поредица от факти: 1. беше отменено с административно решение на секретаря на СНС /Столичния народен съвет/ Елен Петров нашия трудов ден, който ние бяхме го договорили предварително. Основание за това: Ние не съществуваме, нас ни няма като сдружение. Елен Петров е кандидат на юридическите науки. (Смях, ръкопляскания) Благодаря ви, но това не е за пляскане, по-скоро е за плачене. 2. Забранено ни бе да направим своето събрание на открито, като преди това ни бе отговорено, не ни бе отговорено, извинявам се, на многократните молби за зали, които бяха заведени в Столичния народен съвет. Имаме ги всичките с входящи номера ... Основание за това: Чл. 54 от Конституцията, който ни го цитира Максим Кънев, секретар на Изпълнителния комитет на община „Триядица”… За който не знае чл. 54 от Конституцията /за съжаление, не я взех със себе си/, тя говори точно това, че имате право да се събирате на открито. Това е всичко. Това ние го написахме в две жалби до Народното събрание, които ги пратихме на 4и и на 11и юли, като срокът за отговора е един месец. Досега отговор нямаме. Също така ни бе отказана регистрацията като юридическо лице. Основанието за това? Аз няма да се спирам, тъй като не съм юрист, на това ще се спре Цветан Пенчев, който също е кандидат на юридическите науки. Това, което казах, е дотука това, което ни се случи преди да почне Екофорума. Какво стана около Екофорума? Съвсем на кратко ще ви кажа, че: първо, ние не бяхме допуснати до паралелните мероприятия, т. нар. паралелни мероприятия, които ги организира Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на околната среда с председател акад. Мако Даков.Основанието – същото: Сдружение "Екогласност" не съществува, защото не е юридическо лице. Извън това искам само да отбележа един факт, който може би не се знае от широката публика: Общонародният комитет под председателството на Мако Даков също не е юридическо лице. (Смях, ръкопляскания) Съвсем накратко ще се спра на нашата дейност, понеже тя ще стане ясна на следващите събрания, които ще бъдат тука. Първо, ние сме изпратили десетки писма, апели, обръщения до Народното събрание, Министерския съвет, КОПС - Комитетът за опазване на природната среда и много други, с което повдигнахме редица сериозни екологични проблеми. Някои от тях само ще ги набележа: За произхода и разполагането на токсични и радиоактивни отпадъци в България; За внасянето на големи количества тютюн и унищожаването му на българска земя; също така подписки за различни обекти като например тази, която в момента събираме: "Рила" - "Места", която е достигнала над 4000 подписа; също така за унищожаването на природни обекти и паркове, както например парка /.../ в София; също излязохме с редица предложения: например едно от тях е във връзка с проекта за Закон за опазване и възпроизводство на околната среда. И много, много други. На всички тези десетки апели, обръщения, предложения не ни беше отговорено. Само на едно от тях всъщност - и то в самото навечерие на Екофорума - имахме нещо като отговор, а той беше по въпроса за секретността, който ние зададохме на Комитета за опазване на природната среда. Отговорът беше: „Другари, при нас няма секретно, понеже всичко, което е секретно, не е при нас.” (Смях) Няма да уточнявам. Ако някой има още въпроси, мога да му разкажа много интересни неща от този аспект. Какво друго правим? Ние правим собствена екологична експертиза, доколкото това ни позволяват възможностите; събираме материали, готови сме да ги представим на компетентните органи, както направихме с пакети от документи, които подготвихме във връзка с Екофорума. И това е представено в "Работническо дело", "Отечествен фронт" и същия този КОПС. Надяваме се, че все пак те ще стигнат до ушите на българските граждани. И за да завърша в общи линии какво представлява "Екогласност", ще ви кажа накратко социалния състав. В момента по списъчен състав, по списък, точно казано, не съчувстващи хора, които ни помагат активно, сме 101 човека. Двойно повече имаме в момента подадени молби, става дума за молби, а предполагам желаещите да ни съдействат са многократно повече. От тези 101 човека повече от 30 са научни сътрудници, вкл. и старши научни сътрудници, кандидати на науките и други. Така, че обвиненията в некомпетентност … Предлагам някои хора да се замислят, нали, дали сме били некомпетентни. Също така членуват много журналисти, инженери, поети и общественици. Радостното, което искам да отбележа е, че в новите молби вече виждам имена на много хора, които са работници, което е наше желание също. Сред всичките членове искам само да отбележа няколко по-/…/, хора, които са засвидетелствували своята гражданска позиция, като например Петър Слабаков е наш член, Петър Берон, и също така героят на социалистическия труд и народен представител Нешка Робева. (Ръкопляскания) Какви са целите на сдруженията? Който е чел нашата програмна декларация, вероятно ги знае; аз ще ги кажа съвсем накратко. Основната и единствена цел, най-важна, това е да допринесем за подобряването на  катастрофалното, подчертавам, катастрофалната екологична обстановка в страната. Основно средство за това - гласността. Искам да подчертая: Гласността. Защото някои хора постоянно ме питат: ние засаждаме ли дръвчета? Да, засаждаме дръвчета. Обаче София и да се засади цялата в дръвчета, няма да се оправят нещата. Защото дръвчетата вече съхнат. Така… А каква е всъщност причината да бъде основно средство за борба гласността?! Причината е, че тесните ведомствени интереси - аз бих подчертал даже: лични, и произтичащата от тях неразумна икономическа политика, която се крие зад паравана на една анонимност, разрушават природата и нашето здраве. Това е причината да бъде гласността основно средство. (Ръкопляскания) Но как да се борим, всъщност, е въпросът. Защото гласността също изисква някакви начини, които тя да успее да осъществи. А за съжаление гласността сега в момента е частно достояние. И сега вече искам, като казах всичко това,… искам да се спра на въпроса за този плакат, който видях. Вие видяхте, че ние направихме всички възможни опити да стигнем до нашата общественост, всички опити, които са позволени от Конституцията и от законите. Не сме нарушили нито един от тях. И сега тука нас ни питат някои хора, дали сме били независими, защото сме говорили по "Свободна Европа". Аз ще кажа: Да, ние сме независими. Защото: първо, спазваме законите, защото не се подчиняваме нито на /…/, а се подчиняваме само на тях и не се боим да се противопоставим на което и да е ведомство или институция, което не ги спазва и което разрушава природата и нашето здраве. (Ръкопляскания) Също така ние сме независими, защото не получаваме заплати от държавни институции и вършим всичко за своя сметка и в ущърб на свободното си време. (Ръкопляскания) И най-вече ние сме независими, защото когато говорим даже по "Свободна Европа" - а ние говорим, защото на нас не ни се дават достъп до нашите средства за масова информация (Ръкопляскания), но ние говорим тук от България, като български граждани, не се боим да кажем истината и да се подпишем под нея и сме готови да я отстояваме даже в съда.(Ръкопляскания) За да завърша, аз искам да попитам този, който е писал този плакат - а между другото, плакатът е написан много хубаво и много интересно, разпечатан е, до колкото знам, на ксерокс, …а, точно това е въпросът, сега ще попитам това… разпечатан е на ксерокс, който е от големите формати ксерокси и ги имат само някои венценосни институции. (Смях, ръкопляскания) Това е първото. Веднага възниква въпроса: нима тези институции са позволили? Защото всъщност тези плакати не се махат, докато нашите се махат. Това е първото… Или може би те са печатани със средства от Западна Европа? (Смях, ръкопляскания). И второто: аз искам да попитам, което ми спомена и един другар от залата… А къде е подписът на този анонимен борец за истината? Защо той не се подпише под този плакат? Или може би вече е създал някакво анонимно дружество за анти"Екогласност", вероятно?! (Ръкопляскания). Моят въпрос е следния: докога ще имаме анонимна гласност? (Ръкопляскания) Това не са ли похвати от едно отдавна отречено време, минало, много тъжно и което дълго ще стои зад гърба ни. Зад нашия гръб, на българския народ става дума. Аз, между другото, ще отговоря само едно на този въпрос, на който, естествено, няма кой да отвърне вероятно в тази зала. Аз ще кажа: той е анонимен, защото се бои от истината, за разлика от нас. (Ръкопляскания)

Р. Узунова: Слушате запис на събранието, което независимото екологическо сдружение "Екогласност" проведе на 20и октомври тази година в София, в салона на кино "Петър Берон".

Деян Кюранов: Благодаря ви. Думата има Цветан Пенчев, кандидат на юридическите науки, да даде интересна юридическа информация.

Цветан Пенчев: Уважаеми граждани, скъпи посетители, драги приятели, съвсем накратко ще ви запозная с проблема за регистрацията на "Екогласност" като юридическо лице, тъй като всъщност няма абсолютно никакъв юридически проблем, а има много сериозен политически проблем. (Ръкопляскания) Според чл. 52и от Конституцията на НРБ всички граждани по свое собствено желание могат да си образуват обществени организации с най-различен характер - политически, културни, религиозни, спортни и т. н. Разбира се, образуването на екологически организации също влиза в този предмет на дейност - дори не само влиза! Според нашата Конституция гражданите са длъжни да оказват каквото е възможно съдействие и сами те да действат за опазването на нашата околна среда. Така че по същество организирането на такива обществени организации всъщност представлява не само право, но и задължение на гражданите в НРБ. Гражданите, когато образуват такива обществени организации могат, ако желаят, по собствено желание, разбира се, без никой да ги задължава, никой закон не ги задължава за това, да ги регистрират като определен вид юридически лица – т. нар. сдружения с нестопанска цел. Т.е. една обществена организация може да си съществува съвсем спокойно и без да бъде регистрирана в съда като юридическо лице. Регистрацията в съда като юридическо лице на обществената организация се прави само ако нейните членове желаят само тя да има самостоятелно имущество, различно от това на нейните членове, желае да сключва договори от свое име и въобще, да има своя собствена правосубектност, различна от тази на своите членове. Т.е. регистрацията от съда на обществената организация не е свързана с нейната законност и липсата на такава регистрация не показва незаконност. Една обществена организация може да бъде обявена за незаконна не с празни приказки, а само тогава, когато има влязла в сила присъда срещу някои от нейните членове, някои от членовете на нейното ръководство, в която присъда те да бъдат уличени в престъпления, посочени като деяния в Наказателния кодекс на НРБ. Няма ли такава влязла в сила присъда, никой не може да твърди, че дадената организация е законна или не е законна и т. н. В Конституцията също се посочва, че не може да има такива обществени организации, които потъпкват правата на човека, които работят против държавния и обществен строй, които извършват там подривна дейност и т.н. "Екогласност" специално никога не се е занимавала с такива неща, нейния предмет на дейност е именно разкриване на истината и по възможност съдействие за опазване на околната среда. Първоинстанционният съд, до който бяхме подали молба, неправилно реши, че видите ли, всички документи са в ред, но трябвало да има някакъв надзорен орган и някакви специални закони, чиито изисквания  да бъдат спазвани. Безспорно, в Закона за лицата и семейството се посочва, че когато се регистрира едно сдружение с нестопанска цел, трябва да бъдат спазени условията на специалните закони и трябва да има разрешение от специален надзорен орган, но само тогава, когато нашата правна система предвижда и има такива специални закони. Този текст в Закона за лицата и семейството е останал от онова време, когато у нас действаше Закона за защита на държавата. (Ръкопляскания) Според този закон, вероятно по-възрастните членове - по-възрастни от 40 - вероятно си спомнят, че обществените организации трябваше да бъдат регистрирани от политическа гледна точка, за да се преценява тяхната политическа лоялност. Този закон, мисля, че вече не действа у нас, до колкото си спомням. Също така, разбира се, има някои специални закони за определени видове дейности, като например закона за Народното здраве: ето, ако трябва да се организират здравни организации, те трябва по съответния ред да бъдат там разрешени за тяхната дейност от Министерството на народното здраве; или други специални закони..., но за организирането на обществени организации с екологическа цел няма абсолютно никакъв специален закон и няма създаден никакъв надзорен орган, който да дава някакви разрешения. Това си проличава и от решението на първоинстанционния съд. Както знаем, съдът тогава, когато открие някаква неточност в исканията на гражданите, той трябва да укаже каква е неточността. Ако действително имаше специален закон, и ако действително имаше такъв надзорен орган, то съдът в своето решение трябваше да покаже кой е този закон и кой е този надзорен орган. Съдът, въпреки че много добре знае това, че трябва да направят това, господа съдиите не са направили това. Защо?! Просто защото нито такива закони има, нито такъв надзорен орган има. Някой в България не желае "Екогласност" да бъде регистрирана. Защо? Не знам. Тя може да действа и без да бъде регистрирана. Може би това е онзи, който отрови почвата, който построи едни гигантски заводи, които нямат никаква икономическа стойност и тровят страната. (Ръкопляскания) Може би това е онзи, който разсипва България и продължава да я разсипва. (Ръкопляскания) Защо? Защото "Екогласност" е една от организациите, които разкриват истината, а истината винаги води до търсене на отговорност. Благодаря ви много. (Ръкопляскания)

(20.10.1989 г., според надписа върху ролката излъчено на 26.11.1989 г., ролка № 179)

Деян Кюранов: Думата има Николина Николова да ни разкаже как се е отразил Чернобил у нас, защото струва ми се, че ние все още не знаем точно това. Това е част от пакета документи, подготвени от "Екогласност" за екологичната конференция в София.

Николина Николова: Чернобилската катастрофа е бедствие в световен мащаб, показало на човечеството, че ако иска да оцелее, е недопустимо политическите различия да стоят над екологичните проблеми. На гласността за големи катастрофи не трябва да се гледа като на дребнаво любопитство или посегателство над държавни тайни, а като на борба за човешки живот. Нашата общественост не научи почти нищо за действителните мащаби на това голямо бедствие. Реалната обстановка у нас в първите дни след аварията, макар и достоверно отчетена, бе надеждно засекретена. Измерванията на цяла мрежа от лаборатории, съставени от висококвалифицирани специалисти от Софийския университет, Висшия военно-медицински институт, Селскостопанска академия, БАН, Главното управление по хидро-метеорология и други, очертават ситуация далеч различаваща се от официално оповестената. Още на 28и - 29и април `86а година в някои пунктове на страната е регистрирано повишение на радиоактивността на атмосферните отлагания 10 - 15 пъти в сравнение с тези до 26и април. Основната маса въздух, носеща радиоактивност, достига територията на нашата страна в следобедните часове на 1и май `86а година. Съпътстващите повсеместни дъждове способстват за ускорено отлагане на радиоактивните аерозоли. В продължение на няколко часа радиоактивността на въздуха в приземния слой от дъждовете нараства два - три порядъка, а в някои случаи - до четири порядъка в сравнение с тези до 26 април. Порядък, предполагам, знаете: не пъти, а порядък – т.е. четири порядъка е до 10 хиляди пъти. След достигане на максимума на 1 – 2 май активността бързо спада, за да се повиши отново в периода 9 - 13 май. През периода, обхващащ първите няколко седмици, или т. нар. йоден период, при който главно значение имат изотопите на йода, повърхностната бета-активност в страната е между 25 и 100 килобекерела на квадратен метър при нормалност – части от бекерела. Радиоактивният йод, спадащ към групата на /едено…/тропните радионуклиди, е със специфичен орган щитовидната жлеза, в която се натрупва до 35% от попадналия в човешкия организъм радиоактивен йод. Изследванията показват, че най-високо дозово натоварване на щитовидната жлеза са получили деца до шест годишна възраст. По данни на научния Комитет към ООН за действие на атомната радиация колективната еквивалентна доза, получена от йод 131 в щитовидната жлеза, за средно българско дете е най-високата в Европа. По данни на същия Комитет за възрастни за йод 131 България е на трето място в Европа. Сред разнообразния радиоактивен състав на радиоактивните замърсители цезиевите изотопи цезий 134 и цезий 137 се отличават с най-голяма радио-екологична и дегенерационно-хигиена значимост. Проведените у нас изследвания са показали активност на отложения на територията на България цезий 137 около 20 хиляди бекерела на квадратен метър - при нормално 1 - 2. След включването на складираните товарни запаси през месец май - юни `86а година в храната на продуктивните селскостопански животни при зимното им изхранване със сигурност при невзимането на мерки съдържанието на цезиевите изотопи в хранителните продукти е започнало бързо да се повишава. По колективна ефективна еквивалентна доза, получена от цезий 137, инкорпориран в човешкото тяло, България е на първо място в Европа. Това пак са данни на научния Комитет към ООН. При Чернобилската авария присъства и трети поразяващ фактор: горещите частици. Основния проблем при оценката на канцерогенния риск при инкорпориране на горещи частици е липсата на наблюдение за тяхното действие при такива високи концентрации, каквито са били достигнати през периода 2 - 8 май `86а година, а именно хиляди частици на 1000 куб. метра с активност десетки и стотици бекерели. За сравнение: за `59а година те са от 0,1 до 80 броя на 1000 куб. метра. При една друга оценка специалистите определят, че този вид заряд на белия дроб може да достигне от 0,1 до 1% за някои групи от населението. В почти всички европейски страни са взети бързи и ефективни мерки за провеждане на радиационен контрол и радиационни защитни мероприятия, които включват: подробна информация на населението; препоръки към населението да избягва излизане на открито, особено децата и бременните; повишена лична хигиена; временна неупотреба на някои плодове и зеленчуци; препоръки за използване на мляко на прах; унищожаване на трупен костен мозък, за избягване на заразяването на добитъка ограничаване пашата на открито, въвеждане на норми за контрол на хранителни продукти. У нас старото мислене отново взема своята дан. Оповестителната кампания на западните средства за масова информация беше посрещната на нож. Една седмица след аварията, когато мащабът на нещастието вече можеше да бъде предсказан, тя беше наречена от телеграфната агенция на Съветския Съюз „провокационна кампания с нечисти политически цели”, цитирам в. "Работническо дело" от 3 май `86а година. Нашите средства не останаха по назад и в епитетите, и в лъжливите информации. След първата радиационна вълна до 6 май `86а година БТА излъчва съобщение на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, завършващо с успокоението: „Общата радиационна обстановка показва, че не съществува опасност за здравето на населението.” Връх на солидарността със съветските медии по онова време е и интервюто на тогавашния зам. министър на народното здраве и Главен държавен санитарен инспектор проф. Любомир Шиндеров и старши научния сътрудник инженер Иван Пандев, председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, дадено пред Българска телевизия на 7 май `86а година. В него те заявяват: „Резултатите от изследванията показаха, че до 2 май `86а година радиационната обстановка в страната е нормална и няма никаква опасност за здравето на хората и за безпокойство.” Това е поредният акт, говорещ за липсата на гласност при бедствия в национален мащаб, уж под предлог да не се създава паника сред населението. След приемането на програма за радиационен контрол и защитни мерки са извършени хиляди анализи, оценки, препоръки и временни норми за допустимо ниво за радиоактивност в хранителни продукти, от които само последните са станали достояние на населението. При това ефективен контрол върху спазването им не е провеждан. Пак поради криво разбрана секретност нито един гражданин у нас няма свободен достъп до лични или колективни средства за дозиметричен контрол. За да се получи рекордно облъчване на населението има не само обективни, но и субективни причини – т.е. преки виновници, които са упражнявали властта си и не са позволили регистрираната опасност да стане достояние на населението. „Екогласност” смята, че тези хора поради некомпетентност и незнание или поради стари политически причини са пряко виновни за пропуските, които ще поразяват здравето ни - нашето и на идващите поколения. Смятаме, че те са извършили престъпление, за което следва да отговарят. (Ръкопляскания) Нужна ни е коренна преоценка на социално-политическите стереотипи, на обществено-професионалната етика и отговорност пред обществото. (Ръкопляскания) Случилото се в Чернобил показва мащабите на възможната катастрофа и е крайно време да промени мисленето на всеки отделен човек, какъвто и да е той: работник, учен, политик; а най-вече мисленето на хората, които вземат управленски решения. Нали от морала, вложен в тези решения, зависим всички?! (Ръкопляскания)

Деян Кюранов: Има думата Красен Станчев да прочете нещо за нашето отношение към модернизацията и реконструкцията на планината Рила и река Места.

Красен Станчев: Това е призива, който последните няколко дена се подписва от нашата общественост, за което ние благодарим както на тези, които присъстват тука, така и на тези, които са я подписали. ”Граждани, да спасим Рила и Места! Вече няколко години е в реализация дълго подготвяния план на НИХИ „Енергопроект”, целящ обръщането на река Места в горно-Тракийската низина и отвеждането на рилските притоци на река Струма в столицата. Чрез една скъпа и сложна система от водохващания, от тунели и канали, се цели да се прихващат на голяма височина -1500-1200 метра отточни планински води, за да се вкарат в циментови корита. Водата, която се предвижда да се улавя годишно, или да се изсипва в яз. "Искър", е около 160 милиона куб. метра - малко повече, отколкото му трябва вода на "Кремиковци" (126 милиона куб. метра). Излиза, че се строи едно пре-скъпо съоръжение, за да се осигури вода за "Кремиковци". Ще се напои "Кремиковци", а ще обезводним Рила. Всъщност тя вече се обезводнява. За яз. "Белмекен" са хванати в канали водите на Рила на височина 2100 метра. Екологичната експертиза, направена през 1977 година от 12 наши учени аргументирано отхвърля проекта за водноенергиен комплекс „Рила”. Сега се говори, че нямало екологична експертиза, а само оценка; но тогава, започвайки работа по един такъв проект, без да са известни екологичните последици, е вече престъпление. Изненадващо е и казаното от главния директор на "Енергопроект" във в. "Народна култура", бр. 39 от `89а година, цитат: "Защо да оставим водите на Рила да изтичат свободно в Бяло море?" (Смях) Категорично заявяваме, че природата е единна и неделима и "Енергопроект" не може да се разпорежда с нея по свое усмотрение. (Ръкопляскания) След екологичната експертиза от 1977 година, през 1978 година акад. Ангел Балевски в доклад до Председателя на Министерски съвет изразява становището на специалистите и експертите по този скъпо струващ и необоснован във всяко отношение проект. След окончателното становище на БАН и Държавния комитет за планиране проектът бе спрян. Хората, ангажирали се със защитата на природата, си отдъхнаха. Но се оказа, че проектантите и властимеющите са прибрали само временно папките. Четири години по-късно, октомври 1982 година, Висшия експертен технико-икономически съвет отново е трябвало да разгледа проекта "Рила". Датата на протокола, с който е приет проекта, е 12.02.1983 година, т.е. 5 месеца по-късно. Разпореждането на Бюрото на Министерския съвет № 43 от 1983 година дава ход на строителството. За кой ли път една малка група, явно имаща определени интереси, не зачете екологичната експертиза, становището на БАН и на редица специалисти и общественици и накара да замлъкнат българските информационни средства. Наглостта на главния директор /.../ Андрей Денчев стига до там, че той заявява, цитат: "Всяко друго твърдение, публикувано както у нас, така и в чужбина, засяга не само авторитета на "Енергопроект", но и спекулира с доверието и съзнанието на широката аудитория и в крайна сметка накърнява интересите на страната ни и злепоставя правилната политика на нашата Партия и правителство.", край на цитата. (Ръкопляскания) Докато у нас има овластени лица, които си въобразяват, че владеят абсолютната истина и размахват заплашително пръст, екологичните проблеми трудно ще се разрешават. Проектът Хидрокомплекс "Места", който предвижда прехвърлянето на води от средното течение на река Места  към горно-Тракийската низина за напояване, напомня в миниатюрен план проектът за промяна на теченията на северните реки на Съветския Съюз, който бе осъден и отхвърлен. Абсурдността на проекта "Места" идва от факта, че тъкмо горно-Тракийската низина е най-богата у нас на подземни води. Тракия няма нужда от допълнителна вода, а от по-висока земеделска и гражданска култура. Пропилените средства няма да донесат блага, а само ще създадат граждански, екологически и политически проблеми. Проектите на "Енергопроект" не са гражданско достояние и Постановлението на Министерски съвет, с които се дава ход на строителството, също не се публикуват, а се раздават по списък. Тези скъпо струващи проекти - по около 1500 лева от всеки трудоспособен гражданин - трябва незабавно да бъдат спрени поради следните причини: 1. Липса на екологична експертиза, признато и от председателя на Комитета по опазване на природната среда Николай Дюлгеров, но без да се ангажира с конкретно становище; 2. Отрицателно становище от БАН; 3. Институтът "Енергопроект" никога не е бил свързан с почвознание, /.../биология, агроикономика и екология. Този факт е много тревожен и поставя под съмнение компетентността на онези, които са им възложили изготвянето на проекта; 4. Допуснат е ненаучен подход в разработването на проектите; 5. Има редица нерешени въпроси, за които са създадени работни групи за доработка и изясняване. Въз основа на изложеното Сдружението за екологична защита на населението „Екогласност" събира подписи за петиция до Народното събрание, в която настоява проектите на водноенергийния комплекс "Рила" и хидрокомплекс "Места" да се обсъдят публично и тяхната съдба да се реши чрез референдум”.

Румяна Узунова: Сменянето на касетата, драги слушатели, е отрязало последното изречение от петицията на „Екогласност”, а то гласи следното: „Обръщаме се към всички, които са съгласни с нас да ни се обадят за включване на имената им в петицията. „Екогласност”. Както е известно, под тази петиция се подписаха единадесет хиляди и петстотин български граждани. Ще прекъснем за десет минути предаването, за да чуете осведомителен бюлетин. След това продължаваме с излъчване на записа на събранието на "Екогласност".

(20.10.1989 г., ролка № 175)

Румяна Узунова: Драги слушателки и слушатели, от студиото на радио "Свободна Европа" ще продължим сега излъчването на магнетофонния запис от първото събрание на независимото екологическо сдружение "Екогласност", проведено на 20.10. тази година в софийското кино "Петър Берон".

Водещият Деян Кюранов: …Нашият секретар ще обясни какво сме направили, основавайки се на подробни проучвания.

Александър Каракачанов: Както е известно – предполагам - на много от присъстващите, ние събираме подписка по този проблем, с което искаме да обърнем внимание на съответните институции, които са държавни, да поразмислят все пак още веднъж дали е необходимо това нещо. Подписката се събира от много време, но истинското, както казват, отприщване беше преди няколко дена, с началото на Екофорума, когато нашите активисти излязоха и почнаха да събират подписи. Искам да отбележа, колкото и това да е неприятен за мен случай, това е първата може би от тридесет години насам подписка на независимо сдружение. На открито. (Ръкопляскания) Нали се преустройваме, … това е нормално. До тука сме събрали над 4000 подписа и според темпото, с което върви, ако все пак Градският съвет не обяви, че все сме нарушавали някоя разпоредба, макар че такава до сега няма, тя почти ще стигне по всяка вероятност над 10000 до края на Екофорума. За това нашето решение, на "Екогласност" беше, тя да бъде внесена официално в Народното събрание. За това нещо - да се изпълни това наше решение, ние написахме две писма, които искам да ги оглася, за да се знае от нашата общественост. Първото е до Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет: "Другари, Управителният съвет на "Екогласност" ви уведомява, че на 3 ноември `89 година, петък, предвижда да организира шествие за връчване на Петиция до Народното събрание на НРБ. Шествието ще започне в 17.00 часа от градината зад сградата на Централния  дом на Народната армия, ще премине по алеята към храм-паметника "Александър Невски", и пресичайки улица "7 ноември", ще завърши в 17.10 минути пред главния вход на Народното събрание. Там петицията с подписите на гражданите ще бъде връчена на съответното официално лице, упълномощено от председателя на българския Парламент. Умоляваме Изпълнителния комитет да вземе необходимите мерки за обезопасяване на мероприятието.” Причината да се напише това писмо е не само да се вземат необходимите мерки, а просто да изкажем нашето уважение към Столичния народен съвет. Защо казвам само уважение? По простата причина, че наредба, която да регулира шествия, демонстрации и други, да се иска разрешение, у нас такава не съществува. Така че това е по-скоро точно по тази причина. Второто писмо е до Народното събрание: „До председателя на Народното събрание. Другарю председател, уведомяваме ви, че независимото сдружение "Екогласност" е взело решение да внесе събраната гражданска подписка за преразглеждане на проектите ХК „Места" и ХК „Рила" публично в Народното събрание. /Тука следва същият текст, който го казахме преди малко/: то ще почне в 17 часа на 3.11 89 година,… /като се добавя накрая на/: шествието, което ще започне в 17.00 от градинката на сградата на ЦДНА, ще бъдат поканени много граждани и представители на средствата за масова информация.” Това са двата текста. Надяваме се, че Народното събрание ще уважи подписите на над 10000 свои граждани. (Ръкопляскания)

Деян Кюранов: Каня всички да видят документалния филм „Този свят е и мой” на режисьора-документалист Никола Ковачев, член на Русенския комитет, член на "Екогласност". (Ръкопляскания)

Р. Узунова: По понятни съображения, драги слушателки и слушатели, няма да можем да ви запознаем с филма на Никола Ковачев „Този град е и мой". Един чудесен филм, в който се разказва за изсичането на дърветата в София. Но да продължим по-нататък. След филма "Този град е мой" водещият събранието Деян Кюранов даде думата на Стефан Гайтанджиев, който направи експозе за ролята на независимите сдружения под заглавие: „Екология, компетентност, политика.”

Стефан Гайтанджиев: Ще бъда много кратък, за да дам време на повече хора … и съм озаглавил този текст „Екология, компетентност, политика”. Проблемът е, в това число и за качеството на околната среда, но за това ще стане дума на следващата среща на 27и. Мен ме интересува - това е адекватен изследователски интерес - въпросът за независимите обществени сдружения, в частност тези, които си поставят като своя цел защитата на околната среда. От няколко години те са факт в нашата действителност. Става въпрос за социалистическите страни - и тях имам предвид преди всичко. Преди да бъде заклеймяван или приветстван, този факт трябва да бъде изучен. Процесът на социална промяна в източна Европа разкрива многобройни форми на такива граждански инициативи, без които е невъзможно формиране на гражданското общество на демократичния социализъм. По редица особености тези организации напомнят на съществуващите в западна Европа и в северна Америка, но повече е онова, което ги различава. Ще се опитам да представя просто някои проблеми в това отношение. Преди всичко, появата им е в условия, в които знаете, че управлението е централистично и разчита повече на директивата. За разлика от моя колега Цветан Пенчев, който застъпва схващането, че при социализма всичко, което не е забранено, е разрешено, знаем, че при нас всъщност действителния принцип е „всичко, което не е изрично разпоредено, е забранено”. (Ръкопляскания) Преди няколко години група столичани се опитала да сформира група за защита на животните. Това предизвикало такава паническа реакция сред столичните власти, които с натиск, извикване на разговори и заплахи са успели да откажат ентусиастите. Тогавашните столични власти са били прави. Всяка инициатива е разрушителна за директивното общество. Въпросът е коя да бъде първата. Първата инициатива и проява на независимост на практика разрушава досегашните структури на сталинския социализъм. (Ръкопляскания) Когато индивидът придобие гражданско достойнство, той не може да бъде повече и единствено прост изпълнител. За това естествено се наблюдава - тука ще ползвам и някои изследвания, които са правени - първите стъпки на такива независими природозащитни сдружения да се сблъскват с враждебност и неразбиране. Въпреки това са формирани над 1000 такива сдружения, или както ги наричат, неформални групи. Вече са направени и някои изследвания над публикациите и може да се заключи, че в значителна степен ние повтаряме някои от техните проблеми. Ето например проблема с компетентността. Той е един от основните, с който се сблъсква човекът, който като гражданин застава пред инстанциите, за да защити определена конкретна теза, а и който иска просто да бъде гражданин. Казва му се обикновено: това е работа на специализирани ведомства, това е работа на специалисти, това не е за всеки. Изследвания такива, социологически, показват, че по конкретни поводи и на запад, и на изток, когато се взимала позиция по спиране на някакви природоразрушаващи проекти от типа на този, който обсъждахме преди малко, хората, които всъщност взимат първи алармена позиция (Отвън се чуват шум и викове!) ... Има доста хора отвънка!... тези хора, които взимат действително една  положителна позиция „за” социална промяна, например „за” спирането на /…/ и „срещу” разрушаването на природата са действително хора, които са обикновено учени, писатели, журналисти – някъде около 46% - 47% са учените, 44 цяло и половина - това са писателите и журналисти, или с други думи - хуманитарна интелигенция. Или общо взето 90% от хората, които са вземали позиция, се оказват интелектуалци. Много по-малко са процентите на тези партийни, държавни служители, инженери, строители или пък народни представители - т.е. хората, които обикновено се обявяват „против” тези сдружения, съответно „против” някакви конкретно такива инициативи. Оказва се, че това са преди всичко… това са много малко по съотношение: по данни от публикациите някъде 83 спрямо 17 % са хората, които са „против” такива сдружения, са „против” техните инициативи, това са преди всичко, изброени: ръководители на ведомства, подчинени на тях проектни и други служби, научни работници, които обаче са към ведомствените институти, сиреч зависими и заинтересовани. Или с други думи, интелигенцията, която не е специалист конкретно, се оказа, че притежава много по-голяма независимост. Интересна е ролята на обществените организации в този случай. В общия случай те действително обикновено пазят мълчание, когато трябва да се защитава конкретен екологичен проблем. Ако са „за” това, са обикновено низови организации - и то пак са „движения” в това, което ние наричаме „духовна сфера”. В повечето случаи е така. Ето, да кажем, случаят с Русе. В крайна сметка тези, които подеха най-напред протеста „срещу” замърсяването на този град, това бяха Съюза на българските художници, Философския институт, Съюза на преводачите, СТФ „Екран”, Института за ядрени изследвания, Физическия факултет /…/, и така, социологическия институт... В движението и Комитета в Русе имаше и хора от предприятията, но това бяха пак предприятия, в които имаше значителна част интелигенция - …, озеленители и т. н. Научните организации, които обикновено заемат позиция по този въпрос, знаеха, че обикновено тяхната позиция е правилна. Но за съжаление, те рядко биват питани и допускани до това. Докато преките изпълнители, които се занимават с антизамърсителната дейност - това са началници и инженери-ръководители, които обикновено заемат позиция на равнодушие, бягане от отговорност; приоритет за тях имат главно понятия като плана, обема, парите, премиите, оправданието обикновено е „Горе!” Привеждам резултати от социологически изследвания. Или с други думи, оказва се, че по-компетентна е позицията на интелигента или пък изобщо на гражданина, който не е конкретно ведомствен специалист в замърсяването. Това има значение преди всичко, разбира се, за характера на проблемите. Екологичният проблем е комплексен проблем. Екологията е една такава строга наука, трябва да ви кажа, че това е един частен раздел от биологията и един такъв специалист едва ли може да реши тези проблеми. Тука имаше участие на социолози, на различни други специалисти. Знаете, че не природата създава замърсяването, а на практика обществото. И няколко думи, които вероятно ще бъдат подстъп към дискусията по проблема за отношението екология - политика. Първите стъпки на всички екологични сдружения от различни страни са белязани с определени идеологически и политически обвинения. Това е факт, многократно повтарян и е на база на опита в Полша, в Чехословакия, в Съветския съюз и в други страни, вкл. и у нас. Обикновените обвинения са, че тях ги движат някакви политически мотиви, цитирам повтарящото се в поне 30 публикации, които притежавам. Да кажем: те искат да станат Партия на Зелените, искат да вземат властта, това са демагози, екстремисти, неудачници, кариеристи, водени от нездрави амбиции, с нечисти цели, мръсна пяна, дори контрареволюционери. Това са най-често срещаните термини, с които се оценяват привържениците на такива движения. Съответно знаем, че властта по някой път реагира със забрана за събиране, с разгонване на такива митинги, с натиск върху административните ръководства за „взимане на мерки”, и така нататък, вкл. по някой път, в някои случаи - обобщавам действително за цялата социалистическа общност - и до уволнение. Като резултат тези изследвания стигат до следните изводи: 1. В резултат на този натиск върху тях първо расте вътрешното единство и сплотеност в тези групи, в тях възниква истинско другарство и истинско разбирателство. Това е много интересна особеност, която почти всички изследователи констатират. 2. В резултат на този натиск, който е политически, настъпва процес на радикализация, усилват се радикално-опозиционните тенденции в ущърб на настроенията, да кажем, за конструктивно сътрудничество, или с други думи трябва да се имат предвид и тези неща. (Шум в залата) Така… 3. Като резултат често пъти тези действия героизират представителите на тези независими движения в очите на обществеността, те се превръщат в мъченици, страдащи за своята дейност. И 4. Компрометират се чрез този политически натиск правоопазващите и държавно политически органи пред очите на обществото. Както при всички други такива самодейни независими сдружения, политизацията на тези екологични сдружения минава през три фази: първа – подчертаване на неполитичността. Обикновено всички казват: Ние не сме политическо сдружение, ние нямаме политически цели, ние искаме само да помогнем за опазване на околната среда и т. н. Въпреки, че повечето изследователи смятат, че в много значителна степен част от участниците имат…, че се движат от определени политически мотиви, независимо от техния характер. Вторият етап - това обикновено е етапът на радикализация и политизация. Това е обаче само при определени условия, когато се запушат всички легални канали за изяви. Когато едно такова сдружение няма възможност да изяви своите претенции и своята грижа, обикновено тогава вътре настъпват определена радикализация и политизация. И третия етап, който настъпва също при определени условия, това е вече етапът на разкол и диференциация. Какво имам предвид? При положение, че има вече форми на политическа дейност, при която хората в крайна сметка от тези екологични движения могат да се насочат и ако на техните интереси отговаря повече чистата политическа дейност, обикновено те отиват там и тогава вече движенията се занимават с политиката в нейния естествен, с естественото й взаимоотношение с екологията. Или с други думи, там, където трябва да се взимат такива чисто управленчески решения. И бих обобщил накрая: Екологията и политиката, те са сблъскани в едно общество от нашия тип, с един Сталинов модел на социализма, при което всяка дейност се обявява за политическа и тя действително е политическа, тъй като директивния характер на това управление по неизбежен начин просто налага това. В независимите сдружения обаче – това, което отбелязват също всички изследователи на този въпрос /става въпрос за социалистическите страни/ - изключително бръз е темпът на нарастване на политическите умения и култура. Това, което липсва за останалата част от обществото. Получава се така, че организациите, които би трябвало действително да притежават така политическа култура и организация, на практика я нямат. Всички знаем, че много от нашите политически обществени организации на практика са деполитизирани и са свалени до нивото на административни изпълнители на определени нареждания. Докато, поставяйки се в такава ситуация, представителите на независимите сдружения стават истинските, така да се каже, представители на политическата култура. Като техен опонент, може би в известен период - това е почти колкото да кажем /…/ са органите на сигурността, които струва ми се, са също така в такова отношение /…/ съумяват да намират по някой път и политически подход. Или с други думи, в общество, в което няма нормални канали за изява на гражданската инициативност, по някой път може да се получи и преплитане на политическата и една чисто гражданска неполитическа дейност като опазването на околната среда. Следователно в това виждаме, че се проявява една определена закономерност, която трябва да бъде разбирана от нашето общество - в никакъв случай не трябва да употребяваме тези квалификации или пък тенденциозно да се отнасяме към представителите на такива независими сдружения, а напротив, тяхните усилия трябва да бъдат категорично подкрепяни, тъй като на практика именно те се явяват в крайна сметка бъдещият модел на нашето социално устройство. Именно тези независими сдружения, те са бъдещето на нашето общество. Те съумяват, в крайна сметка, дори и това: да научат, да обучат и управленческия апарат да се приучи към определени политически и социални технологии. Нещо, което иначе, в условията на застой, е невъзможно. По такъв начин ще трябва да преоткрием … (Ръкопляскания)

Румяна Узунова: Ще ви напомня, драги слушатели и слушателки, че от студиото на радио "Свободна Европа" слушате запис на събранието, което независимото екологическо сдружение "Екогласност" проведе на 20 октомври тази година в София, в салона на кино "Петър Берон".

(20.10.1989 г., ролка № 71)

Деян Кюранов: Преди да открия дискусията, едно съобщение. А, между другото, секретарят на "Екогласност" Сашо Каракачанов излезе навън да види и ще дойде да ни каже какво става...

Комендантът на събранието (вероятно Здравко Николов): Момент, прощавайте, аз проверих. Това, което става вън, не е свързано с нашата дейност, няма пряко отношение към нея.

Деян Кюранов: Благодаря ви. Съобщението, което получих от залата е - и мисля че имам всички основания да го оглася пред вас, е че утре, събота, от 17 часа в кв. "Хаджи Димитър" в църквата "Свети Димитър" ще има панихида за жертвите на екологичните катастрофи. Поканвате се да отидете. Утре, в квартал" Хаджи Димитър", църквата "Свети Димитър", от 17 часа. Сега, мисля, че началният регламент, т.е. ограничението за говорене, защото регламент е нещо по-общо, ограничението за говорене ще бъде пет минути. Досега имам трима души, които са се записали за изказвания. Давам думата на първия за изказване – това е Любомир Иванов. Мисля, че има недоразумение, което е естествено за първа среща от тоя род. Явно някой не е слушал: ще повторя това, което казах в началото. (Шум в залата)

Глас от залата: Много добре ви чухме. Нека да не се обиждаме!

Д. Кюранов: Първо, моля ви, моля залата да запази спокойствие и да остави ръководството на събранието да се занимава с тези проблеми. (Шумът в залата продължава) Моля ви … Беше съобщено, че първата част от тази среща се дава на представители на "Екогласност", за да изложат позицията на "Екогласност" по ред важни според тях проблеми. Втората част, която започваме сега, е именно дискусионната. Регламентът определям аз в качеството си на председател на такова събрание. (Недоволство в залата) Ние не можем да приемем…

Комендантът на събранието (Здравко Николов): Това са провокативни изказвания. Запазете тишина!

Д. Кюранов: Ние не можем да приемем свободно гласуване, защото това е събрание на "Екогласност". Всички, които не са членове на "Екогласност", тази вечер са наши гости. А домакините имат всички основания да определят как ще протече тази вечер. (Продължителни ръкопляскания) Благодаря ви. Давам думата на Любомир Иванов.

(Внезапно вълнение в залата и викове: У-у-у!)

Р.Узунова: Тук имаше вълнение в залата, драги слушатели. Явно имаше граждани, дошли с провокаторски намерения. За това се наложи Петър Слабаков, председател на "Екогласност", да вземе думата.

Петър Слабаков: (Ръкопляскания) За момент само… Искам да кажа, всичко протече толкова добре и е странно последните … 15 - 20 минути… Ние просто… Това изказване ние го определяме по пет минути, защото наистина няма време. Имаме още един ден на 27и, имаме на 31и, където сигурно изказванията ще са по-обширни. Но тука ... , както казваме…, ние нямаме опит, но поне по пет минути, накратко, защото имаме 15 - 20 минути. Ако един излезе … от тези, които искат да говорят, то ще ни отиде времето. Така, както и аз ви отнемам сега от времето! Всякакви такива сблъсквания, така, на мнения, ще отнеме времето. Така че да дадем по пет минути, следващия път, на 27и, ще имате възможност,… специално ще ви поканим, защото ние искаме да имаме опоненти, не да се затворим в един кръг и да си казваме колко сме хубави и красиви! Разбирате ли? (Недоволства в залата, а после ръкопляскания)

Р.Узунова: Първият участник в дискусията беше Любомир Иванов.

Любомир Иванов: Искам накратко да кажа някои съображения за екологичната ситуация в България. Всеки от нас се сблъсква с екологични проблеми, най-напред на мястото, в което живее. Следователно като най-заинтересован гражданинът - в истинския смисъл на думата гражданин, трябва активно да поставя своите локални екологични проблеми, за да може обществеността да получи една пълна и точна картина на екоситуацията във всички отделни региони на страната, а не само една обща картина. Това е първо. Второ, вече очертаните проблеми е необходимо да се подредят по приоритет, в зависимост от това къде са най-големите източници на замърсяване, кои източници на замърсяване са особено опасни за човешкото здраве, в кои места са засегнати най-много хора и т. н. И вече на трето място проблемите следва да се решават по реда на техния приоритет, съобразно разбирането, с нашите ограничени реални възможности на нашата страна. Само по такъв начин може да се получи максимален ефект от вложените средства, и ресурси, и усилия. В противен случай публикуваната напоследък Програма, амбициозна програма за прочистване на въздуха, водите и почвите до 2000 година без друго ще свърши както предишни екологични програми, които съвсем не са довели до ограничаването на негативните тенденции, а още по-малко до тяхното преодоляване. Непосредствените причини за това са добре известни: една неадекватна политика и ръководство, неспособност да се определят верните приоритети, слаба обществена активност, недостатъчни материални и финансови ресурси, особено валута, преобладаващи остарели технологии, които използват свръх мяра природни ресурси и енергия, и същевременно произвеждат огромни количества отпадни продукти и замърсители, които иначе могат изгодно да бъдат оползотворени. Зад непосредствените причини обаче се крие една фундаментална причина, която несъмнено ще спъва и реализацията на новата Програма, а именно сегашната централизирано управлявана и базирана на държавна собственост икономика, обричане на неефективност на екологичните нормативни актове и стимулиране на огромно технологическо развитие, стигащо до хищническо отношение към природата и природните ресурси. От сега нататък по света и у нас се приема, че който замърсява, плаща. Но дали този, който замърсява, е в състояние да плати?! За да се търси отговорност, трябва да има и права. Това означава, че печалбата трябва да остава в предприятията, за да могат да имат собствена политика на развитие, да натрупват средства за реконструкции, вкл. за преминаването към безотпадни и малко отпадни технологии. Едва тогава функционирането на замърсителите може да стане ефективен елемент на една екологична политика. За определен преходен период поне, докато постигнем някакво обуздаване на отрицателните тенденции в замърсяването на околната среда, има смисъл не толкова да се санкционира, а да се стимулират усилията на отделните предприятия за екологизиране на техните производства. Например като от общото им данъчно облагане се изключат средствата в левове и във валута, заделени за изграждане на чисти технологии. И разбира се, ние не можем да отбегнем от факта, че България не е разположена на някакъв остров, да речем, от съседните страни. Редно е да се съобразяваме с интересите и загрижеността на нашите съседи, както и те с нашите. Ето, възмущаваме се от румънските химически заводи, които тровеха въздуха на Русе, а същевременно строим АЕЦ "Белене", който е близо до румънските територии, без оглед на техните възражения. Същото е с хидропроектите "Рила" и "Места", за които стана дума - освен екологичната им и икономична несъстоятелност, те засягат непосредствено интересите на населението в Северна Гърция, тъй като ще изземат значително количество вода от течението на Струма и Места, които текат и в Гърция. За постигане на прогрес, за подобряване на екологичната ситуация у нас, според мен, са съществени няколко специфични изисквания: Успешно да създадем планираната национална система за екологичен мониторинг и информация, гарантиран достъп на обществеността до екологичната информация, ежегодно публикуване на доклади за прогреса при реализирането на всяка конкретна програма, сътрудничество на правителството и на местните власти с независимите екологични групи и организации, прагматизъм и деполитизация на мненията в екологичната област, около националния опит на екологично напреднали страни. Освен това, трансграничният характер на екологичните проблеми показва готовността за подкрепа от страна на развитите страни за българските усилия по опазване на природата в настоящия критичен период. В частност, имам предвид опита от сегашната екологична конференция в София. Би било твърде полезно примерът на Унгария, да се ориентираме спрямо екологичните стандарти на европейската общност, т.е. общия стандарт; целесъобразно е също нашата страна да се присъедини към бъдещата обща Агенция на европейската общност, наречена Европейска агенция за опазване на околната среда, която ще бъде открита за присъединяване на европейски страни, които не са от общността. От казаното до тука е ясно, че прогресът в опазването на околната среда зависи твърде силно от социално-икономическите реформи в страната. Нещата стоят по-различно, що се отнася до същинското опазване на природното наследство, поради което считам за необходимо да се осъществи една Национална програма в духа на предложената „Харта `89 за опазването на българското национално наследство”, програмен документ на "Екогласност". Най-общо казано, в тази Харта са очертани насоките за развитие на национална система за защитените територии с различен режим: резервати, национални и регионални паркове, защитени участъци и местности. Част от този фонд е предвидено да достигне в перспектива към 2015 г. до една четвърт част от цялата територия на страната. От тях само 3 – 4 % ще бъдат територии с по-значително ограничаване на човешката дейност: резервати и национални паркове. Искам да подчертая, че реализирането на такава програма не означава отнемането на тези територии от хората и правенето на жертви в името на някаква абстрактна цел. Всъщност става дума за по-изгодно използване на сравнително запазените природни области в България, като от тях с приоритет извлича полза нашето население. Надявам се, че затова може да стане дума в някои от следващите заседания по-подробно. Искам да завърша изказването си с една кенийска поговорка. Ние често говорим, че трябва да опазваме оставената от нашите предшественици природа, за да има и за бъдещото поколение, но кенийците казват малко по-иначе: че „Ние не сме получили природата като наследство от родителите си, а сме я взели назаем от нашите деца.” Благодаря ви. (Ръкопляскания)

Р.Узунова: От студиото на радио "Свободна Европа" слушате запис на събранието, което независимото екологическо сдружение "Екогласност" проведе на 20.10. тази година в София в салона на кино "Петър Берон".

(Ръкопляскания)

Д. Кюранов: Ще прочета първите шестима записали се: Димана Делитонева, Бойко Боев, Малина Петрова, Петко Петков, Димитрина Петрова. За останалите не знам дали ще имаме време тази вечер. Следващият път, когато се събираме тук, изрично ще помолим организаторите, а именно читалище…, домакините - читалище "Петър Берон" да не слагат някакво мероприятие непосредствено след нашето събрание. (Шум в залата)

Малина Петрова: Драги съграждани, в момента аз заставам пред вас именно като българска гражданка и се обръщам първо към моите български съграждани, и след това към гостите на това събиране. Искам да заявя, че аз не съм член на " Екогласност", на дружеството… просто така... съвсем случайно… сдружение, не знам как се казва, случайно попаднах тука. Няма да ви отнемам времето със изказването по този болен въпрос за всички. Възползвам се от случая, че съм тука, за да задам един въпрос пред "Екогласност", не знам точно към кого. Може би всички ще кажат, че… не знам точно към кого... Защо книгата на Федерико Майор „Сарагоса”, която миналата година юли месец излезе във връзка с неговото пристигане в София, излезе само в София и бе пусната само в четири, пет книжарници, доколкото аз имам информация, проверявах лично, в стотина - сто и петдесет екземпляра. Аз съм от Варна, проверих в Русе и в Пловдив - тази книга не стигна там. На кого тя не беше удобна? Просто искам да кажа, че тя третира именно тия въпроси, които сега разискваме и ги третира по един толкова добър начин … много им е неудобен, за тия които забраняват тия събирания, но искам да ги запитаме тия хора, да излязат тука и да ми кажат: в какъв тираж книгата излезе, защото тука не е писано в какъв тираж (Ръкопляскания, за да се прекъсне изказването й) и кога тя ще стигне до своите читатели?  Искам също да ви кажа, че тази книга на мене ми направи впечатление, защото тя стана мото за една моя книга „Ще оцелее ли човечеството?” ..., която аз направих дарение на Международната фондация за оцеляване и развитие на човечеството в Москва. С юридически документи. Не знам дали моята книга ще стигне някога до българския читател, защото мисля, че тя задава въпроси, все още неудобни за нашето време и за нашето правителство. Дай боже някога да я прочетете. (Ръкопляскания)

Д. Кюранов: Бойко Боев…

Бойко Боев: Казвам се Бойко Боев, работник дефектоскопист в държавна фирма КЗУ - означава Контролно-заваръчни устройства. Работих две години в Козлодуй. Ще се опитам да представя въпроса: Колко струва атомната енергетика? На пръв поглед подобен въпрос е…, стои в сферата на икономиката и е встрани от останалата тема, за която се говори тук, но само на пръв поглед. Няма нужда от доказателства, че екологичното състояние на един район или страна е пряко свързано с икономическото. Дотолкова, до колкото няма публикувани у нас данни за цената на строежа и експлоатацията на АЕЦ, за това какви средства и последици заплащаме и ще доплащаме в бъдеще, ще цитирам някои данни и материали от чуждия печат. Не е далеч от нас времето, когато средствата за масова информация ни заливаха с благоуханния поток от сведения за екологичната чистота и безопасността на ядрената енергетика. Всъщност това време продължава. За справка вижте в. "Поглед" бр. 28, Никола Тодориев: „Вода, въглища или уран?” ... или по-пресен случай, преди два броя на в. " Поглед": „Малка реплика за радиацията”. Строежът и експлоатацията на АЕЦ у нас са пряко свързани с развитието на ядрената енергетика на Съветския съюз. Две години след аварията в Чернобил равносметката показва, че ликвидирането на последствията струват на съветския народ, по най-скромни сметки, около пет милиарда рубли, а от началото на съществуването им досега съветските ядрени енергетични мощности са произвели печалба от два и половина милиарда рубли. Сведенията са на „Курки(?)”, специално издание на "Сила", декември `88а. Но Чернобил е най-тежката, най-критичната и най-тъмна част от обратната страна на медала. А и сравнението, сравнението за стойността на атомните централи и експлоатацията им у нас и в Съветския съюз са неуместни до толкова, до колкото оборудването за АЕЦ се произвежда в Съветския съюз, а за нас то е вносно. За по-голяма яснота ще разгледам по етапно какво значи използването на атомна централа за България. Цикълът, включващ първо - построяване на атомна централа, второ - осигуряване на гориво, трето - извличане на енергия от горивото, четвърто - погребване на остатъчното гориво и пето - погребване на централата. Построяването на атомна централа е едно скъпо струващо и продължително по време дело. И за всички условия, детайли и съоръжения ние плащаме на производителя. Колко струва това оборудване на българския народ асоциация "Енергетика" не съобщава. Малка, но не маловажна и скъпа част от това оборудване е внос по второ направление. Строежът като минимум време е десет години, което съставлява една трета от общото време за експлоатация до момента на преустановяване на работата на централата. Различни автори сочат, че строежът поглъща от двадесет до тридесет процента от стойността на енергията, която централата ще произведе. Не малко разходи изисква осигуряването на подходящи условия за живот на хората, заети в построяването и експлоатацията на централата. При построяването нашата страна ползва труда на не малко чужди специалисти, естествено срещу високо заплащане, част от което е в конвертируема валута. Атомната централа и целият осигуряващ я комплекс обхваща голяма територия, от по принцип скъпо струваща и плодородна почва, а има и нещо, което е в страни и не съм засичал: Елате в Козлодуй, ще видите при какви условия живеят хората, отговарящи за нашия живот и нашето здраве. Относно горивото – толкова, доколкото у нас няма конкретни данни за добиването на уран, въпросът за екологическо замърсяване не може да бъде разглеждан /екологическо замърсяване при добив на уран/. Стойността на горивото, сравнима със стойността на енергоносител като въглищата, е по-висока за киловат час произвеждана електроенергия. Основен разход е и транспортирането на горивото до централата. Обезпечаването, обезопасяването при транспортирането на горивото изисква капиталовложения в скъпо струващи транспортни средства и съоръжения, които относително бездействат по време на работния цикъл на централата. Немаловажен е въпросът с последствията от една авария по време на транспортиране. Имайки предвид, че за нас транспортният път се явява Черно море и р. Дунав... Добре, с няколко думи искам само да довърша. Следва един по-продължителен, много по-скъпо струващ период. Това е демонтажа на централата. Някой данни сочат, че той струва толкова, колкото построяването, но най-големият проблем, който чака България според мен, това е какво ще прави България с остатъчното гориво, което никак не е по-малко радиоактивно: един блок-хилядник на една презарядка се зарежда със сто и осемдесет тона ядрено гориво, тия сто и осемдесет тона след края на експлоатационния цикъл отново са сто и осемдесет. За година са триста тона. Общо триста тона се явяват като остатък след всички ремонти, които се извършват – дали са предвидени или непредвидени, няма значение. Значи България след едно известно време ще бъде изправена пред проблема, понеже Съветския съюз вече отказва да приеме отработеното гориво. Докато се правиха бомби, те го взимаха. Даже имахме тридесет годишен договор. Вече бомби ядрени няма да се правят и ние ще си го пазим тук. Предлагат ни да ни го взимат, но срещу заплащане, т.е. отново плащаме. Ще плащаме и за това да унищожим централите, да ги погребем, къде – не знам. Нали живеем на една шепа земя. Защото няма да плащаме ние и това е най-трагичното, може би ще плащат нашите деца. (Ръкопляскания)

Р.Узунова: Съжалявам, драги слушатели, но не ни стигна времето, за да излъчим и последните три изказвания, които ще включим в друго предаване през седмицата. Чухте магнетофонен запис на събранието, което независимото екологично сдружение "Екогласност" проведе на 20и октомври тази година в София в салона на кино "Петър Берон". В студиото на радио "Свободна Европа" беше Румяна Узунова. (Звуков сигнал на радио „Свободна Европа”)

(В архива липсва записът на последните три изказвания. 20.10.1989 г., ролка № 75)

Първо разрешено и юбилейно събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, 2.11.1989 г.

Румяна Узунова: Драги слушатели и слушателки, в студиото на Радио „Свободна Европа” е Румяна Узунова. По време на триседмичното ми посещение в България присъствах освен на редица работни заседания на Екофорума и на много паралелни прояви - събрания, пресконференции, кръгли маси. Някои от тези събития записах на магнетофон. И ето че сега имаме възможността да ви предложим пълния запис на събранието, което проведе на 2и ноември тази година в кино "Петър Берон" независимият Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Събранието продължи 2 часа и бе председателствано от видния български публицист Стефан Продев. Чуйте запис на събранието.

Стефан Продев: Другарки и другари, от учредяването на Клуба в подкрепа на преустройството и гласността до днешното събиране измина близо година. Това е достатъчно дълъг срок, за да се убедим, че желанието на обществото да обсъжда свободно и открито важните проблеми на страната и на деня е непреодолимо. Събранието, което започва в момента, е знак на това желание. То показва, че силите на новото мислене са по-живи от силите на застоя и на бюрокрацията. С това дълбоко убеждение откривам разговора на Клуба, посветен на проблемите на екологията и демокрацията. Предлагам следния дневен ред: 1. Информация на председателя на Кооперативното бюро проф. Иван Джаджев за едногодишното съществуване на Клуба; 2. Приемане на Харта за опазване на българското природно наследство; 3. Експозе от Петко Симеонов на тема „Екология и демокрация”. Но преди да започнем нашата работа искам да ви приканя да станем на крака и с едноминутно мълчание да почетем паметта на един от основателите на Клуба, известният наш писател и публицист Васил Акьов… Благодаря Ви. Преди да дам думата на др. Джаджев, искам да предупредя, че това е събиране на членовете на Клуба. Затова онези, които не са членове и имат нещо против дневния ред или някои от изказванията, ще моля да запазят приличие. Има думата другарят Иван Джаджев.

Проф. Иван Джаджев: Уважаеми членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, драги гости, дами и господа. Аз нямам намерение да правя отчет за едногодишната дейност на Клуба, с оглед характера на настоящето събрание това би било неподходящо, пък и не е необходимо. За броените минути, които са ми предоставени, ще се опитам да направя една пределно обща характеристика на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, което се налага по две основни причини: първата - макар че вече изтича една цяла година от учредяването на Клуба /утре, 3и ноември, е рожденият му ден/, това е нашето първо общо събрание. Така че то е и юбилейно, та си заслужава да се направи макар и максимално обща равносметка. Второ - повечето от тук присъстващите не са членове на Клуба, а негови гости, които не са пряко запознати с дейността му. Те имат правото да знаят какво представлява организацията, която ги е поканила на своето събрание. Това се налага още повече от обстоятелството, че тук присъстват чуждестранни гости, журналисти и участници в Екофорум София `89.

И така, за целите, които си поставя Клубът, за характера на неговата дейност. Клубът за подкрепа на гласността и преустройството във България е сдружение на български интелектуалци и има идеална цел – публично, в условията на пълна откритост и свобода на мненията да обсъждат най-актуалните проблеми на нашето общество, които пряко или косвено засягат съдбата на народа ни, неговото минало, настояще и бъдеще. Предмет на тази дейност са всички – без изключение - проблеми на нашето развитие: икономическото състояние на страната и жизненото равнище на населението, човешките права и гражданските свободи, действителното равнище на гласността, сложните и все по-утежняващи се демографски процеси и проблеми, проверка на екологията, състоянието и развитието на българската култура, проблемите на българската история, темповете и насоките на извършващите се преобразования. Предметът на дейност обуславя и формите, и средствата за нейното осъществяване: организиране на дискусии, провеждане на събрания, на срещи с компетентни специалисти, вкл. и отговорни лица от държавния и партийния апарат, ангажирани с решаването на интересуващите ни проблеми, осъществяване на проблемни разработки, излизане пред обществеността със свои виждания по актуалните процеси и събития. По една страна,… по въпроса за характера на Клуба: Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България не е политическа организация в смисъл, че 1. Не се стреми за участие в политическата власт; 2. Не си поставя за цел да решава практически проблемите на общественото ни развитие, а чрез обсъждането им и чрез изразяването отношения по тях допринася за решаването на съответните държавни органи; 3. Клубът няма своя твърда организационна структура и строга регламентация относно правата и задълженията на отделните членове в смисъла на партийна дисциплина. Ето защо абсолютно неоснователни са правените изявления, че Клубът е опозиционна политическа организация, която дублира официалните партийни и държавни функции и структури. Политическата партизанщина е противопоказана на самата същност на Клуба. Въпреки това той има подчертан политически характер, изразяващ се в три основни насоки – 1. Предмет на обсъждане и дискутиране са и политическите проблеми на общественото ни развитие; 2. Нашето общество, в което във всички сфери на живота тегне политическата надстройка, и политическите средства заемат призово място в ранглистата на обществените механизми, по принцип всеки проблем - икономически, социален, демографски, културен, правен и т. н. има по необходимост политически аспект; 3. Поради вече посоченото всяка дейност на Клуба има и не може да няма и подчертан политически ефект. Той е колкото желан, толкова и неизбежен. И така Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България не е политическа организация в тесния смисъл на думата, а е сдружение на български интелектуалци с ясно изявен политически характер.

За членството и членския състав на Клуба. Член на Клуба по принцип може да бъде всеки български интелектуалец, който осъзнава своята отговорност за съдбата на страната; приема програмната декларация на Клуба и писмено е заявил доброволното си желание да бъде негов член. Какво е движението на членския състав през едногодишното съществуване на Клуба? До учредителното събрание бяха изразили съгласието си да бъдат членове на Клуба около 60 интелектуалци. Още на него техния брой нарасна на над 80. В настоящия момент членовете на Клуба са около 250, като тук не се включват получените молби, чието разглеждане в Управителния съвет предстои. С други думи, около 70 % от членовете на Клуба са постъпили след учредяването му, въпреки репресиите, за които ще стане дума по-нататък. С какво се характеризира членският състав към настоящия момент? Преди всичко трябва да се отбележи, че не могат да се посочат точни данни по този показател, защото не сме се събирали, но знаем, че една голяма част от членовете на Клуба са комунисти, а доста от тях са активни участници в антифашистката борба: хора със смъртни присъди, политзатворници, концлагеристи, партизани. Всички членове са специалисти с висше образование главно в хуманитарната област. Около 100 от тях са представители на художествено-творческата интелигенция, най-добре застъпена от кинотворците, писателите и журналистите, а най-слабо от работещите в областта на музиката. Също така около 100 са представителите на науката: трима академици, двайсет професори и старши научни сътрудници първа степен, 22 доценти и старши научни сътрудници втора степен, над 50 асистенти и научни сътрудници. Останалите са специалисти в другите области на науката и на обществената дейност. 15 члена от Клуба са от провинцията, останалите са от София. Като се има предвид предметът на дейност, образователният ценз и характерът на професионалната и творческа реализация на членовете считаме, че високата средна възраст на клубните членове е обяснима и естествена.

Каква дейност е осъществявал Клубът през едногодишното си съществуване? Няма да правя отчетен доклад, повтарям, нито пък пълен опис на извършеното. Ще отбележа най-главното - като основа на обобщена оценка и изводи. Мащабите и характерът на досегашната дейност на Клуба се обуславяха и вероятно ще продължават да се обуславят от три основни фактора: Първия - от приетата програмна декларация, която очертава насоките, предмета и средствата на тази дейност; второ - от способността на ръководството на Клуба практически да организира тази дейност; трето - от реалните възможности за клубна дейност в условията на недоверие, враждебност и репресии от страна на партийните и държавните органи. При едновременното влияние на тези фактори, особено на третия, Клубът не можа да разгърне дейност в основното си направление: провеждане на обсъждания и дискусии по актуалните проблеми на общественото ни развитие. Въпреки че бяха набелязани няколко теми за дискутиране и определени докладчици по тях, поради липса на елементарни условия включително и зала където да дискутираме, намеренията си останаха неосъществени. Направен беше опит и за провеждане на писмена дискусия, но се получиха само три материала и този опит остана само опит. Ето защо работата в Клуба протече в друго направление: оперативен отклик на актуални процеси и събития, реализиран главно във формата на декларации. Няма да чета списък от тези документи, само от порядъка на илюстрация ще спомена някои от тях: Декларацията за отношението на Клуба към другите неформални сдружения, протестна Декларация против незаконните репресии над неформалните сдружения и техните членове и в частност по повод осъждането на Николай Колев и прострелването на Симон Варсано, Декларация по повод събитията, свързани с българските граждани с турско самосъзнание, Декларация на Клуба по повод провеждането на Екофорум София `89, протестна Декларация на Клуба по повод бруталната разправа на органите на властта с активисти на сдружение „Екогласност” и т. н. Членовете на Клуба масово слагаха подписите си и под декларации - и протестни, и други документи, подготвени от други неформални сдружения или пък група граждани. През годината ръководството на Клуба беше принудено да изпрати цяла поредица от протестни писма и жалби до Председателя на Народното събрание, до Главния прокурор на републиката, до Централния комитет на Партията, до Министерския съвет, до министъра на Външните работи и до други държавни и партийни инстанции по повод репресиите срещу Клуба и срещу негови членове. За отбелязване е, че досега не сме получили нито един отговор на тях. Всичките тези документи на Клуба или пък на ръководството на Клуба са изпращани и до средствата за масова информация. Те бяха излъчени само от чуждите информационни средства - българските запазиха абсолютно мълчание. Като говорим за дейност на Клуба трябва да споменем, че половината от българските интелектуалци, поканени на срещата с президента Митеран, бяха членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. Активистите на Клуба Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов участваха в Международния колоквиум за свободата на духа и човешкото съществуване, проведен в Париж в началото на юни. За участие в работата на този Колоквиум бяха поканени и други членове на Клуба, но нашите власти възпрепятстваха отиването им. Независимо, че в неимоверно тежки условия Клубът е осъществил активна и важна дейност, необходимо е все пак да подчертая, че основните ни усилия трябва да бъдат насочени към организирането и провеждането на дискусии както с целия Клуб, така и по секции. Необходимо е заедно с това да се положат усилия в клубната дейност активно да се включват всички членове на Клуба.

За отношението на Клуба към властите и обратното. Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България, както и личи и от наименованието му, е създаден за да подпомогне позитивните процеси на гласност и преустройство - една политика, официално прокламирана на Юлския пленум на ЦК на БКП `87а година. Това изрично е отбелязано и в програмната декларация. Пак там се подчертава, че той ще търси сътрудничество със средствата за масова информация в подкрепа на обществени организации и други партийни и държавни институции. Обаче изминалата една година от учредяването му недвусмислено показва, че органите на властта в отношението си към нас напълно изключват диалога, тъй като той предполага равноправие и използване на фактически и логически аргументи в дискусиите, предполага почтеност. Властите предпочитат конфронтацията и репресиите, тъй като те, властите, притежават абсолютен монопол върху средствата за насилие. Ето защо срещу мисълта и словото, поне през тази година - през изтеклата година, се изправи тоягата като най-твърд аргумент. Това негативно, меко казано, отношение досега се е материализирало в богата гама на форми на проявление. Първо: лишаване от реална възможност за каквато и да е клубна дейност - въпреки категоричността на чл. 54 от Конституцията, че гражданите имат – цитирам: "Гражданите имат свобода на словото, печата, събранията, митингите и манифестациите." и че, пак цитирам: "Тези свободи се осигуряват, като на гражданите се предоставят необходимите материални условия за това". Въпреки многократните наши искания, на нас не само че не ни се предоставят никакви зали за провеждане на събрания и дискусии, изключение прави настоящия случай, за което благодарим на ръководството на Народно читалище "Д-р Петър Берон". Въпреки тези усилия, не само че не ни се предоставят, но и изрично ни се забранява да ги провеждаме на открито. Второ: Затруднен, а за много членове на Клуба анулиран е достъпът до средствата за информация. Те не са в състояние да публикуват онова, което са създали. Това нещо ограничава професионалната и социалната им реализация. Трето: подслушват се и се прекъсват телефонните връзки. Четвърто: активисти на Клуба са подложени на организирано - скрито или открито - наблюдение и следене. Пето: в поредица строго поверителни партийни документи, разпространявани от избрани партийни органи и организации, по адрес на Клуба се отправят неоснователни упреци и обвинения, съчетани с идеологически, политически и нравствени клевети и инсинуации. Шесто: беше проведена цяла кампания за партийни наказания, включително и изключване. За отбелязване е, че висшите партийни органи нямат доверие в първичните партийни организации - всички партийни наказания са наложени от бюрата на общинските партийни комитети и правилността на тази тактика се потвърди от обстоятелството, че всички първични партийни организации изразиха несъгласие с тези наказателни мерки. Нещо повече: журналистът Николай Генов от сп. "Отечество" и главният асистент от МЕИ Панайот Панайотов, който при това не е член на Клуба, са напуснали БКП заради репресиите срещу клубните членове.(Ръкопляскания) Седмо: по адрес на Клуба и на неговите членове бяха отправени публични клевети и обвинения включително и в родоотстъпничество, тиражирани чрез телевизията, радиото и печата - същите средства за масова информация, които мълчат във връзка с изпратените от нас материали. Особено безотговорни бяха клеветите, които отправи по наш адрес председателя на градския комитет на Отечествения фронт Стефан Стамболиев, (Шум в залата), ако е тук да стане, да, много го моля, (В залата викат У-у-у) прощавайте: Лазар Стамболиев, Лазар,… моля за тишина, другари, моля за тишина в залата,… на митинга пред НДК на 31 май, а първият заместник министър на Народната отбрана, ген. Добрев, в словото си на митинга-заря по случай 2 юни не се посвени с гнусните си клевети от същия род и с обидите да опорочи свещения ден на Ботев. Осмо: през краткия едногодишен период от органите на МВР се извършиха повече от 30 обиски, арести и разпити, придружени със заплахи за по-сериозни разправи. Девето: прибягна се и до скалъпването на съдебни процеси, какъвто е случая с проф. Иван Николов, неговата съпруга и син. Десето: обикнати похвати от страна на властите станаха скоростното пенсиониране и особено уволненията. И до ден днешен са без работа 6 члена на Клуба - журналистката Коприна Червенкова, журналистът Георги Спасов, старши научен сътрудник доктор на философските науки Желю Желев, научния сътрудник кандидат на филосовските науки Росица Аркова, научния сътрудник кандидат на философските науки Евелина Първанова и научния сътрудник Радка Куликова. (Блага Димитрова подсказва): без работа, да, от вчера е и Левчев (Владимир). Без работа и препитание са оставени не само членовете на Клуба, но и негови симпатизанти. Като засягам този въпрос, съм упълномощен от ръководството да изкажа нашата благодарност на онези граждани, членове и не членове на Клуба, които направиха и продължават да правят доброволно самопожертвувания, за да окажат финансова помощ на оставени без работа и средства за препитание. (Ръкопляскания) Това е израз не само на алтруизъм, но и на високо гражданско съзнание в една страна, чието законодателство изобщо не е предвидило отпускането на социална помощ за безработните. (Ръкопляскания)

Какво искаме ние? Ще дам най-обобщен отговор на този въпрос: ние не искаме нищо особено: ние искаме да се уважават нашите човешки, граждански, законни, конституционни права и свободи; ние искаме да не ни се пречи да вършим своята обществено полезна дейност; ние искаме и властите да спазват законите на страната и нейната Конституция. (Ръкопляскания). Ние искаме диалог с властите, но диалог на равноправни начала, диалог между свободни и културни хора. Тогава и само тогава той може да бъде конструктивен. Заключение: на всички нас, и на нашите противници, и на наблюдаващите от страни им е ясно, че възникването и съществуването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България не е приумица на отегчени от безделие хора. Той е закономерна необходима рожба на времето. То е израз на осъзнатата отговорност на българската интелигенция пред сегашните и бъдещите поколения, отговорност за съдбата на народа и страната ни. Тази отговорност е наша. Никой не може да я снеме от плещите ни и ние сме длъжни да я поемем върху себе си. Ние я поехме и ще я носим. Благодаря. (Ръкопляскания)

Стефан Продев: Времето е малко, затова по-кратки да бъдат ръкоплесканията… Давам думата на Александър Миланов да прочете Харта за опазване на българското природно наследство. Хартата ще бъде гласувана от всички.

Александър Миланов: Харта - `89 за опазване на българското природно наследство. Предлага се настоящата Харта да се приеме като програмен документ на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, ако се одобри от Общото ни събрание. Към нея могат да се присъединят и всички независими природозащитници.

Изграждане на национална мрежа от защитени природни територии. За опазване на представителните екосистеми и /…/стични комплекси, както и до защитата на застрашените видове и характерни пейзажи трябва да се осигури надеждна мрежа от защитени природни територии във всички географски райони на България и акваторията ни на Черно море, да се създадат нови резервати и национални паркове и да се разширят съществуващите. По програма на Българската академия на науките до 1993 година да се доизгради ускорено системата на националните паркове, а до 1996 година - и резерватната мрежа на страната …

(ролка № 189)

… - Създаването на предлагания Национален парк "Централен Балкан"; - Създаването на Национален парк и значителното разширяване на неадекватната понастоящем резерватна мрежа в западните Родопи; - Създаването на биосферен резерват на Витоша; - Разширяването на резерватните мрежи в Рила и Пирин; - Обединяването на резерватите в Народния парк Ропотамо.

Защитените природни територии като отворена система. Защитените природни територии съставляват неразделна част от съответните региони и функционирането им трябва да става в рамките на локални програми за развитие, при което местното население да извлича непосредствена полза от тях. Защитените природни територии са обект на пренасяно отвън замърсяване на въздуха, водите и почвата, както и на антропогенни изменения на микроклимата. Следователно борбата за опазване на природното наследство е неделима от борбата срещу замърсяване на околната среда - за чист въздух, чисти води, чиста земя. Горещи точки: - Да се вземат под пълна защита все още незастроените участъци от българското Черноморие; - Да се забрани строителството в стометровата крайбрежна ивица; - Да се преустанови изграждането на инфраструктура и се демонтират всички постройки и съоръжения на територията или в естествените буферни зони на крайбрежните резервати и народни паркове - Балтата, Златни пясъци, Камчия, Ропотамо; - Да се ликвидират тъй наречените Държавни ловни стопанства (Ръкопляскания); - Да се прекратят работите по хващане на Рилските води. (По-слаби ръкопляскания) Този проект, заедно с екологично несъобразното водохващане на каскадата Белмекен - Сестримо е убийствен за Рилската екосистема и до голяма степен обезценява планирания нов национален парк Рила; - Да се спрат всякакви работи по проекта за прехвърляне на води от басейна на Места в горно-Тракийската низина; - Да се демонтират новите съоръжения и инфраструктура в Националния парк „Пирин”, несъвместими с неговия статут на обект от световно природно значение (Ръкопляскания); - Да се демонтират всички съоръжения на територията на витошкия биосферен резерват Бистришко бранище, включително ски-пистата Витошко лале, лифта и постройките около нея. (Ръкопляскания); - Да се приведе в съответствие с изискванията за национален парк Народният парк „Витоша” - доайен на Балканите; - Да се преустановят всякакви реконструкции и модернизации - като съществуващите несъобразни обекти, като хотелите и множеството ведомствени станции да се оставят на доизживяване; - Да се анулира генералният план на Витоша, предвиждащ широкомащабно ново строителство – шосета, лифтове, легова база и т. н.; - Да се преустанови практикуваното напоследък патешко животновъдство в северна Витоша; - Да се предприемат мерки за опазване на аборигенната домашна фауна. Високите български планини: Проблемът за опазване природата на Рила, Пирин и Витоша е твърде важен и актуален по две причини: от една страна, заедно със западните Родопи и отделни дялове на Стара планина, това са последните обширни сравнително добре запазени просторни територии в България, с уникално за континента разнообразие на биологичните видове. Същевременно, тези региони се намират в критичен период. През близките пет, десет години съдбата им ще се реши необратимо в неблагоприятен смисъл, ако не се предприемат решителни мерки. Влажните зони: Особено значение за съхраняването на естествения генетичен фонд на страната имат влажните зони. В резултат на активната човешка дейност обаче тяхната площ през последното столетие е намаляла близо двадесет пъти. За спиране на тази неблагоприятна тенденция е необходимо спешно да се разработи Национална програма за опазване на съществуващите и частично възстановяване на  унищожените влажни зони. В частност: - Да бъдат спасени застрашените от антропогенния фактор уникални лонгозни гори в поречията на Батова река, Камчия, Ропотамо и Велинград; - Всички острови по Дунав, Марица и останалите големи реки да получат подходящ статут на защитени природни територии; - Да се поставят под закрила езера и други изкуствени водни площи представляващи генетични банки за редки представители на водната флора и фауна.

Фактори за опазване на българското природно наследство: - Ефективна и далновидна държавна политика изградена на научна основа, оползотворяваща опита на екологично напредналите страни и поставена под обществен контрол; - Разширяване компетенциите и самостоятелността на Комитета за опазване на природната среда, като същия премине в непосредствено подчинение на Народното събрание (Ръкопляскания); - Развитие на системата от независими природозащитни групи и организации, както и активно ангажиране на останалите обществени организации в природозащитна дейност (Ръкопляскания); - Ангажиране на конкретни проекти у нас, съвместно със Световния природен фонд, Международния съюз за опазване на природата и други международни и национални организации; - Осъществяване на съвместни балкански проекти за опазване на природното наследство в граничните райони; - Активно сътрудничество в опазване на природното наследство в другите страни, световния океан и Антарктида.

Стефан Продев: Другари, имате ли предложения за допълнения на Хартата? Смятате ли, че някои пасажи трябва да отпаднат? (Глас от залата предлага нещо за Централните Родопи) Въпросът за централните Родопи да се постави в Хартата. Добре, който е съгласен с така прочетената…

Изказване от залата: Към така добре разработените мероприятия за опазване на Витоша, която е справедливо наречена доайен на Балканите, мисля, че трябва да включим един пункт: Предотвратяване възобновяването на предложенията за провеждане на Олимпийски игри в България. (Ръкопляскания) Ако такова нещо се прокара, всичко останало ще бъде обезсмислено …, точно огромното строителство на Витоша, което няма да бъде в полза на Хартата.

Стефан Продев: Да, разбира се. Но аз смятам, че такава опасност почти няма (Смях) Не е по наша вина. Искате думата, да?! (Има 3 изказвания – там, където се чува, става дума за Перник и Горна Баня.)

Стефан Продев: Вижте, другари, да не изпадаме в такива по-обикновени неща. Все пак това е Харта - тука са поставени генералните проблеми на страната. Добре, който е съгласен, моля ви се защото губим ценно време, Да, кажете. (3 изказвания, които не се чуват, тъй като не са направени пред микрофон. След второто и третото – ръкопляскания) Добре, другари, предлагам да гласуваме Хартата. Който е съгласен, да вдигне ръка. Хартата ще бъде допълнена с всичко онова, което вие казахте. Благодаря ви. (От залата му правят забележка, че не е попитал зали има гласуващи „против”.) „Против” има ли? Няма. Извинявайте, не съм се научил на демокрация. (Шум, ропот и накрая – ръкопляскания) Предлагам да чуем експозе на другаря Петко Симеонов на тема "Екология и демокрация".

(ролка № 344)

Петко Симеонов: Екологичните движения, вкл. и нашият Клуб, и нашата „Екогласност”, се стремят към разумна и пресметлива намеса в природата, т.е. да бъдем толерантни към нея. Но можем ли да бъдем толерантни към един безполезен баир с неговите мълчаливи дървета? Можем ли да бъдем толерантни към някоя си река, която, без никого да пита, тече на юг? Можем ли да бъдем толерантни към някакви си буболечки, които нито план изпълняват, нито пък създават износ по второ направление? Можем ли да бъдем толерантни, питаме ние, към всичко това, ако не сме внимателни и толерантни към човека? Любовта и грижите към природата са неделими от любовта и грижите към човека, към същия този човек, който нито е „човешки фактор”, нито е „трудов ресурс”, нито е „обект на възпитателно въздействие”, а е суверенна, съвременна личност, чийто международно признати права са нейна неотстранима потребност. И нещо повече - цялото биологическо съ-общество: от червея до орела, от тревичката до секвоята, имат един говорител на този свят – човека. Ето защо правата на човека са права на природата да защитава себе си. Командно-административната система, създадена от Сталин и непрекъснато видоизменяна от явните му и тайни последователи, се основава, наред с другото, и на три принципа, които, според нас, имат отношение към екологията и демокрацията. Първият от тях е, че всичко, каквото сме си наумили, можем да го направим, стига да употребим достатъчно сила. Вторият е, че ще покорим природата. И третият: че изграждането на тежката индустрия е водещото в строителството на социализма. Тези три принципа са три насилия върху екосистемите, биосферата, човека и човешките общности. Димящите комини на Кремиковци не само увреждат въздуха, който дишаме; не само съсипват софийското зеле. За Кремиковци се привличат работници от цялата страна, като се пренебрегва наредбата за жителството. Така антидемократичният, феодален по своята същност закон за жителството застава в услуга на едно мръсно, вредно и нерентабилно производство. Законът създава привилегията, която прави по-поносим риска да се работи при такива условия. Екологично вредни предприятия се строят поради липса на гласност поради техния характер, компетентност и бедност. После - в тях работят затворници, освободени от военна служба, хора, които поради нужда или невежество продават здравето си за пари, ранно пенсиониране, жителство, жилище. Така ограничението на свободата, невежеството и ширещата се бедност раждат едновременно и вредното производство, и трудовите ресурси за него. От `17а година насам изпробвахме всички видове насилия, за да се измъкнем от масовата бедност и стопанската изостаналост. Убийства, лагери, изселвания, принудителна работа, изземване на деца, ликвидиране на трудова собственост, смяна на имена, унищожаване на книги, цели науки, художествени направления, заглушаване на радиостанции, ликвидиране на свободата на словото, печата, сдруженията, стачките, ограничаване правото на пътуване, плътно затваряне на границите, принудителна политическа и идеологическа папагалщина и пр. Всичко това бе вършено в името на доброто - и ако с насилие то можеше да се постигне, отдавна да сме в комунизма. Резултатът, меко казано, не е особено насърчителен. Оказа се, че от бракосъчетанието между бедността и насилието се раждат вредни производства, некачествена и недостатъчна продукция, нисък икономически растеж, нежелание за труд и гражданска апатия. Затова днес сме се устремили към демокрацията. Екологията стимулира нейното развитие. Правото на човека за екологична инициатива е правото за демократично участие в обществения процес, право да се защитава здравето, живота, природния комфорт на ближния, на всяко живо същество – живо днес или още неродено. От десетилетия насам в цивилизованите страни хиляди хора поемат лични инициативи за преразглеждане на един или друг проект, за спиране на производство или за изграждане на пречиствателни съоръжения. Така тези хора излизат на обществената сцена. Някои от тях имат и достатъчна известност. Намерили благородна и значима цел: да се борят с мирни средства за чиста природа. Екологията предложи на съвременния човек нова поле за изява , разшири пространството за демокрация. Увреждането на природната среда наистина застрашава човечеството, но то е и едно ново предизвикателство за демократични обществени отношения. Защото нещата са толкова сериозни, че глупавите идеологизми се разсейват като мъгла. Участието на народа чрез демократични избори, средства за масова информация, петиции, различни видове демонстрации, плебисцити и прочие демократични процедури е сигурна гаранция, че природата ще бъде защитена. Експертите не могат да решат въпросите; те са само консултантите и на чиновниците, и на населението; експертът може само да каже колко ще струва даден проект и как той трябва да се реализира, но само населението, което ще плаща, ще диша въздуха, пие водата, понася радиацията, няма да спи от шума или няма да може да си простира прането поради праха - само то може да каже да се строи ли определен завод на определено място, то е меродавното да разреши или не такива гиганти като Кремиковци, Радомир, Козлодуй, сега край Бургас, новият завод в Русе и пр. Разбира се, много невежество имаше и има у нас. Да си спомним, че димящите комини бяха романтична мечта. Някои градове от 9 кладенци вода носеха, за да си издействат циментов завод. Кой друг ще се пребори с незнанието и безразличието, ако не спонтанните граждански организации, които са далеч от ведомствени и местнически интереси и които могат да разяснят на населението какво го очаква, а пък то нека си решава. В този смисъл съществуването на екологични неформални сдружения и други организации, които си поставят екозащитни задачи, какъвто е и нашият Клуб, е основно условие за опазването на природата. Да си спомним, че Клубът за екологична защита на Русе, макар и грубо смазан от властите, изигра роля за русенския въздух. А това ще рече, че разгръщането на политическия плурализъм в идеен и организационен план е по характера си природозащитно дело. Това показва опитът на развитите демократични страни. Демокрацията навсякъде по света се оказа най-мощното пречиствателно съоръжение. Затова всемирна е борбата обществеността, в лицето на официалните, неформалните и индивидуалните си представители да има право да се противопоставя по законни и ефикасни начини на всички институции, колкото и могъщи да са те, на проектите, водещи до увреждането на природата. Според едно разбиране, прогресът на човечеството не се състои толкова в повишаването на жизненото равнище, което никак не подценяваме, а в колективната удовлетвореност от заобикалящата среда – социална и физическа. Борбата за чист въздух и за чиста вода е неделима от борбата против замърсяването и деформациите в социалната среда. Известно е какво поражение върху обществото нанесе тоталитарната система; ще изброя само някои нейни замърсявания: Първо замърсяване на социалната среда: В нашето общество господстват властните отношения за сметка на трудово-стоковите, с безкрайна каскада от последствия. Второ социално замърсяване: създаване на паразитни прослойки - у нас например номенклатурната класа. Общество без управленци не може; много от тези хора вършат полезна работа. Но в 1986 г. в България с управленска дейност, независимо къде, са се занимавали 11,8 на сто от всички работещи. Това са около 500 000 души. За последните 18 години броят на заетите в управленските звена се е увеличил почти два пъти! За сравнение - в селското стопанство, нашето изостанало селско стопанство, работят 11,9 на сто. Само в промишлеността са повече: 32 на сто. Номенклатурната класа, която е вътрешно силно разслоена, се оглавява от хора, които нямат непосредствен личен интерес от реализацията на скъпите екологични проекти. Те разполагат със система за специализирано снабдяване с екологически чисти продукти, така че приказките за нитратите в марулите на простосмъртните им звучат като съобщения за марсиански урагани. Трето социално замърсяване: в десетилетията на тоталитаризма беше извършена селекция на нраствените качества, като получиха поощрение двуличието, политическото лицемерие, нетърпимостта към чуждите възгледи, враждебността към ближния, липсата на достойнство, доносничеството, нагаждачеството, подмазвачеството, мързела, лъжата, насилието и пр. Четвърто социално замърсяване: създаде се стил на разхищение на индивидуалните физически, психически и времеви и финансови ресурси: стоенето по опашки, чакане с години за апартамент, кола, губене на време по унизителни бюрократични процедури, унизителни поучавания от високото началство какво, кога и как да се прави. Пето социално замърсяване: извършване на задължителни, лично не желани и социално безполезни дейности. Бих посочил такива изобретения на бюрокрацията като политическата учебна година, задължителните манифестации, спонтанните в кавички митинги, събранията за всенародни подкрепи, съботниците, бригадите и пр. Борбата за чисто общество и съхранена природа е неделима и тя означава да няма неразумни, насилни промени на естествено създаденото нито в природата, нито в обществото. Не можем да очакваме добро, когато съсипваме почвата си със съмнителни торове. Не можем да очакваме добро, когато насилственически разрушихме трудовата частна собственост и пазарното стопанство. Едно е да не се позволява експлоатация, друго е да се рушат хилядолетни мотиви за труд. Не можем да очакваме добро, когато безкрай върви грабежът на природните ресурси, а заедно с това слагаме край на вековния прогрес на индивидуалните свободи. Очистването на социалната среда може да стане, когато: 1. Създадем пазарно стопанство и обявим трудово придобитата собственост за неприкосновена; 2. На дело гарантираме свободата на словото, печата и сдруженията; 3. Приведем докрай българските закони в съответствие с Хартата за правата на човека и споразуменията, свързани с Хелзинския процес; 4. Разделим съдебната, изпълнителната и законодателната власт; 5. Проведем свободни парламентарни избори, в които може да се кандидатира всеки правоспособен български гражданин. Екология без демокрация не може да има. А демокрацията означава да се отнасяме, така да се каже, екологично към обществената система. Колкото по-внимателно обществото се намесва в природата, колкото по-малко обществото ограничава свободата на човека, толкова е по-сигурно, че ще се измъкнем от екологичната и социалната катастрофа, пред които сме изправени. Благодаря ви.

(ролка № 284)

Стефан Продев: Има другари, които са поискали предварително думата, и аз предлагам да им я дадем. Давам думата на известния, на големия наш национален поет, другарят Христо Радевски. (Аплодисменти)

Христо Радевски: Уважаеми другарки и другари, уважаеми гости, аз не мисля да държа реч, дори не мислех да се изказвам, и ми се струва, че след всичко това, което тук се каза, нищо повече не бих могъл да кажа. Обаче се чувствам много удовлетворен, удовлетворен като гражданин и патриот, че най-после някои хора, макар и поради натиска обществения, поразумяха, че не може вечно да се забранява на хората да мислят публично и да говорят. (Аплодисменти) И много се радвам, че е позволено това събрание. И още повече съм удовлетворен от това, че не се съмнявам, че тука има представители на органи на реда. Нека тези другари да видят, че тука стоят тяхни братя, патриоти като тях, които също така желаят щастлива и модерна, както се казва, България. Че ние сме хората,… (Глас от публиката: “/.../ като тях!”, последван от смехове и ръкопляскания). Никой от нас не мисли нито да взима властта, нито да прави смутове по улиците. (Смехове) Надявам се, че след това прекрасно събрание, което, разбира се, няма да е качествено ново (Смехове), но надявам се, че по-нататък ще ни предоставят по-големи салони, ... зала “България”, ще ни дадат да се изказваме свободно, нецензурирано по телевизията и радиото (Ръкопляскания), ще ни дадат пълна възможност да кажем своето мнение из вестниците, без разни инструктирани редактори да осакатяват или да не допускат до публиката нашите статии (Ръкопляскания, “Браво”). Аз си спомням два факта, само две събития от нашата след-деветосептемврийска история. След като се реши да се кооперира земята - вие знаете какви насилия се вършеха някъде над селяните, където нито има условия за коопериране, нито селяните искат да се кооперират. Това прекрасно е обрисувано в хубавата книга на Ивайло Петров, “Хайка за вълци”, макар че това е една част само, една много малка част от печалната и трагична история на нашия народ от това време. - И си мисля: ако през това време имаше гласност, имаше разбиране в ръководните хора за понятието демокрация, трябваше да питат народа, къде хората, къде селяните искат да се кооперират, къде не искат; и там, където има условия за коопериране, като има възможност, да се помогне с техника - и те ще станат образцови стопанства и другите селяни после ще се помамят, както се казва, по това; и където има условия, ще се създадат кооперативни стопанства. А ние какво направихме? Аз не съм икономист, от стопански въпроси не разбирам, макар че съм се борил дълго време на младини със земята, обаче ние опустошихме селата, маса села сега са празни, като че ли чума е минала през тях, осиротихме земята и това и до ден днешен се чувства на нашия пазар. Ако имаше гласност, ако имаше тогава пълна демократичност на изказването, това нещо можеше и да не се случи. Второ, искам това да напомня, през 1958 година аз бях делегат в една парламентарна делегация, която посети Китай. Тогава там беше издигнат от Мао Дзе Дун “Големият скок”. Правеха по един примитивен начин стоманата – да не ви разправям това; но повика ни покойният генерал Панчевски, който беше посланик в Пекин - аз бях тогава член на ЦК - повика ни в посолството и ни каза, че в България е обявен, по подобие на Китай, икономически скок. (Смях) Върнахме се ние тука и в Народното събрание се състоя един голям пленум от членове на Централния комитет, народни представители, Отечествения фронт и прочие и там много патетично се говори за скока: че в година, година и половина ние ще увеличим двойно и тройно селското стопанство и другите производства. Аз, който не разбирам, както казах, нищо от икономика, ме усъмни това нещо: щото зная в село как се работи, зная каква техника изостанала имахме ние… И питам много от окръжните секретари на страната, които врат и кипят в тая работа: „А бе, как си я представлявате вие тая работа?” „Бе, казват, от това абсолютно нищо не може да излезе, това са фантазии!” Викам: „Защо не излезете да го кажете?” „А-а, ще излезеш, казва, ще те пратят по дяволите после?”

И никой посмя дума да каже. Само един, Борис Тасков, покойният, се осмели да каже и го пратиха наистина по дяволите! (Смях, ръкопляскания) Ако в това Народно събрание и в тоя Пленум имаше атмосфера на сигурност, че няма да те накажат за мнение, няма да те свалят от службата и няма да те накажат за мнение, хората щяха да станат да кажат, че това не може да бъде, тоя стопански скок. Разбира се, след това 2-3 месеца тоя стопански скок стана “постепенно развитие”. Тия, които го бяха „издигнали”, много бързо го свалиха на „постепенно развитие”. И така, аз не знам България колко е задлъжняла, колко е направила дългове с чужбина, какви стоки са докарани, които не можем да произведем… С това искам да кажа, когато не е дадена свобода на хората, до какви авантюри може да се стига. В медицината има едно правило - тука сигурно има лекари, които знаят по-добре това от мене, но аз съм го слушал - една болест, ако искаш да я излекуваш, трябва не да я подтискаш в организма, а трябва да я изгонваш навън, дет се казва, или по оперативен начин, да я извадиш извън организма. И нашата гласност, за която ние сега ратуваме, свободата на мнението, пълната демократичност тъкмо тая цел преследва - да се извадят на показ всички ония горчивини, всички ония рани, които разяждат нашия организъм. А нашият национален организъм боледува и това докато не се разбере с цялата дълбочина от тия, които ръководят страната, ние няма да видим добро. (Ръкопляскания) Пример за това е Съветският съюз. И аз мисля, че ние от две години почнахме да говорим за преустройство - по-рано такава дума не се чуваше у нас, по подобие на Съветския съюз, за да не би да…, щото формално правим приятелство със Съветския съюз… У нас, в нашия печат тая гласност не съществува, макар че се говори постоянно за пълна гласност в обществото днес, и даже и журналисти, писатели най-вече, за съжаление, ще кажат, че има гласност. Гласност у нас е обявена и има, но само за съгласните. Трябва да се даде гласност на всичките букви в нашата азбука. (Ръкопляскания) Дет се казва по телевизията – благодаря за вниманието. (Ръкопляскания)

Ст. Продев: Тихо, другари, моля ви се. За да спечелим време, понеже точно в осем, нула, нула, както казват военните, ние трябва да сме навън. Предлагам регламент – 5 минути, защото иначе е трудно. Съгласни ли сте? (Отговор тук-таме: Да!) Добре. Има думата другарката Блага Димитрова. (Бурни и продължителни ръкопляскания и викове: „Браво!”)

Блага Димитрова: Една кратка равносметка: Какво е сторил Клубът, това времето ще отсъди. Мога да кажа само какво Клубът даде на всекиго от нас, неговите членове, в това число и мен. Изправи ни лице в лице с нашата лична отговорност пред днешния и утрешния ден. (Аплодисменти, “Браво!”) Това означава от стадно същество, в което режимът се силеше да те превърне, да се почувстваш отново човек. (Ръкопляскания) А то никак не е малко. То е всичко. И затова изразявам на Клуба своята признателност. “Информационна авитаминоза”: “През изтеклия месец октомври бях на лечение в малък провинициален град. Нямах възможност да слушам чужди радиостанции, нямах телефон под ръка, нямах никакви срещи с неформални сдружения, никакви контакти с гости и журналисти отвън, никакви прегръдки с Румяна Узунова. (Смях, ръкопляскания) Изобщо, никакво идейно грехопадение. Абсолютна политическа стерилност. (Смях) Превърнах се в родолюбец, чист, примерен верноподаник, според идеала на нашата висша администрация. (Смях) Едва не ми поникваха крилца на херувим. Единствени сведения за това, какво става в заобикалящия ме свят, черпех от българската преса и телевизията. През този месец, наситен с бурни събития от национален и международен мащаб, аз, заедно с мнозина от моя народ, се почувствах изхвърлена като корабокрушенец на пуст остров, до който вълните донасят смътен плисък от собствената педя суша, да не говорим за близките острови от червения коралов риф. (Ръкопляскания) Виж, за земетресения, самолетни катастрофи и пожари отвъд океана се узна своевременно, даже видях потресни кадри на нашия телеекран. Но какво става тук, в моята страна, когато у нас заседава първият решителен за съдбата на планетата Екофорум, как откликва българската общественост на това изключително събитие - никакви данни, освен тържественото откриване и някои бегли рапортажи оттук-оттам, със своеволен преразказ на чуждестранни мнения. (Ръкопляскания) Безусловно наложително бе всеки ден вестници да посветят цели страници с най-доброто от дневника.на заседанията - не тия, които са при закрити врати - но с изказвания в автентичен вид, със спонтанни разговори и интервюта в колоарите и по екскурзиите, а не натрапливи нашенски коментари, и то съвсем озадачаващи, от рода на: „Някои от делегатите се отклониха от главната тема.” (Смях) Но защо така са объркали темата тези господа, какво точно накриво са изрекли и пък и какво: “право, куме, в очи”, нито намек в пресата. На този наш малък остров, отровен от политическо ДДТ, на който е запратен българският народ против волята си като заточеник, току доплува накоя запечатана бутилка с тайнствена вест. (Смях) Строшим бутилката, прегладнели за новини и отвътре изскача духът на слуховете, раздува се до невероятни размери, уродлив и димящ, съвсем замъглява хоризонта. При тази сляпа неосведоменост и брутална заблуда изпитах на собствен гръб какво състояние е това “липса на информация”. Човек се разстройва дотам, че губи ориентация в обкръжаващия го свят, парализират му се мислите и действията, чувства се отритнато, непълноценно същество, губи апетит към живота, изпада в апатия. И само като си представим, че над четири десетилетия българският народ боледува от този опасен синдром на информационна авитаминоза! (Ръкопляскания) Това деформира неговия духовен живот, унизява го в собствените му очи, оскърбява го като бавноразвиващ, изостанал, недорасъл за истината. Този народ, който даде на славянството писменността и я опази през вековете на робства и национални катастрофи, който създаде в самата зора на своето пробуждане журналистика от висока класа! Той е достоен за пълна гласност, която незаконно и с грубо насилие му е отнета. Той заслужава всекидневния “хляб наш насущний” от неподправеното уведомляване за всичко, което става в съвременния стремглаво променящ се свят. В епохата на информационния взрив до нас не достига дори ехо от взривната вълна. Владимир Вернадски в своя фундаментален труд “Размишления на натурфилософа” създаде теорията за съществуването на ноо-сферата – концентрация на мислите, научните прозрения, силовото поле на общочовешкия разум около земята. Без развитието на ноосферата не може да бъде изградено истинско хуманно, демократично общество, не може да се поддържа здравословен обществен климат, не може да бъде опазена природата, не може да оцелее планетата. За тази върховна мисия на всеки човек днес е необходим непрестанен, интензивен обмен на идеи, на осоциални изследвания, на научни открития, на самобитен опит между всички мислещи хора по света, без железни завеси и гранични бариери, без китайски и берлински стени, без тиранични рецидиви (Аплодисменти). Ако по земното кълбо остават все още обширни зони под похлупака на забраната и неведението, това застрашава съществуванието на цялото човечество. Липсата на точна, своевременна информация лишава от кислород атмосферата, замърсява я със смога на лъжите и полуистините, на клеветите и манипулациите. Така планетата е обречена на самоунищожение. (Аплодисменти) Съд, обществен съд заслужават узурпаторите на информацията. (Аплодисменти) Те са я обсебили, превърнали са я в привилегия на оглашените: “подлежи на връщане”, “за служебно ползване”, “поверителен бюлетин”, “секретно” и прочие, и прочие форми на грубо нарушение на елементарната гласност. Искам да завърша с неумолимата надежда: Не мислете, че нашият народ се оставя да му нахлупят отгоре оглушаващата казармена шапка. Истината вече стига и до най-затънтения кът на страната. Съвременната техника, международните конвенции за защита правата на човека, на първо място свещеното право на информация, на гласност, а най-вече вродената любознателност на българина, всичко това е по-силно от всякакви самовластни заглушители, изопачители и заплашители. Дори за известен период да бъде заключен в изолация, в каквато неволно се озовах и аз, достатъчно е да чуеш едно официално обяснение от този род: “някои органи на сигурността са превишили своите правомощия” (смях и възбуда), за да разбереш съвсем ясно: а-а, у нас става нещо! (Смях) С изработения рефлекс за четене между редовете пред погледа ти ще блесне цялата картина на мирната акция в защита на природата, срещу нея - организираните хайки, побоите, арестите, вандалското отвличане в неизвестна посока. Клеймо на позора, което тези изстъпления върлите бранители на родолюбието хвърлиха върху лицето на родината пред очите на целия цивилизован свят. (Аплодисменти, “Браво”) Но нашият народ казва: „Иде Видов ден!” (Вълнения и аплодисменти).

Стефан Продев: Другари, губим време! Има думата др. Валери Петров. Тука ли е? (Продължителни ръкопляскания) Тука ли е Радой Ралин? Нема го! Да се готви Желю Желев.

Валери Петров: Знаете ли какво ми се случи? Исках да наруша правилата и да прочета едно стихотворение.

Глас: Добре!

Валери Петров: Добре де, но го забравих вкъщи. (Смях) Наистина съм го забравил и много ми е… Там щях да блесна истински. Тъй като си, така, помислих, че може би има варианти, затова имам и нещо в проза, но то е набързо написано, преди 2 часа седнах, именно, така, като резерва да го приготвя... Мислех, че въобще няма да ми се падне честта и, как да кажа, и... опасността… (Смях) И така, странно нещо. Ето ме тук в тази, все пак, периферна кинозала, в която си влизал някога, ей така, случайно, за да убиеш 2 часа или за да видиш някой пропуснат хубав филм. И което сега се превръща в място, от което трябва да кажеш нещо важно, съществено за себе си и за свойто време, както ти го виждаш. Какво е станало? Какво те е довело тук? Като строител, който не е взел под внимание някои сеизмически данни, ти се обръщаш назад и виждаш как се рушат зад гърба ти толкова неща, които си смятал трайни - книги, стихове, запазвайки формата и гипсовите си окраси - като на забавена лента - те спокойно рухват с трясък до основи сред облак от задушаващ прах. Какво си оставил? Какво? За какво беше животът? Толкова неща, които ти, наивният, боящият се от обобщенията, си поставял в чекмеджето на изключенията, на нетипичното, сега се оказват важни и съществени. Толкова стихове, които ти със сълзи на очи си писал, звучат не вече като дълбоко проникновение във времето ти, а като свидетелства, да за времето, но само пред горчивата насмешка над авторовото късогледство. “Клеветите” на враговете са се оказали ужасни факти. Кръв и свирепа жестокост избликват наяве, една атмосфера на страх и безгръбначие се оказва настанила се удобно там, където сияйно светеха прекрасните ни жертви. Недоверие изправя ледената си стена между вчерашни другари. Някакъв, да го наречем, “обратен филтър” прави тъй, че всичко честно, работливо, с деликатна душевност, постепенно, постепенно се оказва непригодно, неудобно, изхвърлено от организма на живота като чуждо за него тяло. И обратно, пробива си път, получава “зелен семафор” един нов тип хора, за които главното е напредването в кариерата - за това говориха вече силно и хубаво - студената сметка, безскуполността, безогледното отношение към средствата, с които се постигат личните себични цели, “к’во ще му помагам, той е бита карта!” – чух едного да казва. “Бита карта”! Комарджийски термини, пред които честният душевен тласък отстъпва като безнадеждният Дон Кихот. Охлаждане, отчуждение, философски и обществен цинизъм, за които не знаеш дали са наистина резултат на отчаянието или са прикритие за страха и стремежа към удобство. Вие се гордеете с чистотата си, но аз съм по-умен от вас и по-добре съм разбрал живота, вие сте просто балама! И после - тези текущи думи за морален максимализъм. Какъв максимализъм и какъв минимализъм?! В тези неща няма степени. Има един морален закон, който Кант е сравнил с величието на звездното небе. Друг е казал: ”… В небесах торжествено и чудно.” И какво чудно, че на този друг му било: ”так больно и так трудно”. И на нас ни е. И как няма да му бъде трудно, като за него не е имало “макси и мини” - термини, сякаш говорим за женски поли. Човекът – какво става с него? Нали великата цел на комунистическото движение беше да го издигне към небето и затова, за да му дадем възможност да се усъвършенства, се стремехме да му осигурим материалната основа. А сега дали има или няма, един бог знае, но ти го гледаш блъска се, ругае, гледа да не се „мине”. Дали е постигнал материалното, повтарям, това е друг въпрос, не съм икономист, мен ме интересува и плаши духовното ни обедняване. На Запад също се оплакват от него, но Западът си е Запад, аз си мисля за у нас, още не съм свикнал да мисля в термините на Европейския дом. Аз си мисля за строя ни, който трябваше да бъде по-съвършен, и по-справедлив, и по-разгъващ душевните качества и таланти на хората. Това всичко е лирика, разбира се, но вие разбирате за какво говоря. Трябва нещо дълбоко да се преустрои, ако искаме да излезем от тежката криза, в която се намира, говоря ви като член на Партията, комунистическото ни движение. За мене, човекът, който се занимава със словото, главното е: на словото да бъде дадена възможност да циркулира между хората, всички те да знаят какво се извършва в страната ни и свободно да дискутират, да размишляват, да споделят мислите си по въпросите на живота ни. Говоря за гласността, то се знае, и за страха, нейният антипод - причина или резултат? Ето сега, когато ви казвам, преди 2 часа всъщност, когато пишех тея редове, трябва да призная, ме изпълваше: какво, колко да кажа, докъде да го кажа? Защо съм си задавал тези въпроси, когато имам едно нещо да кажа и него би трябвало да кажа. Ама идват въпросите: тъкмо аз ли, а защо не той, ами да, ами да, и няма ли да остана соло – климат, при който да се страхуваме повече от проявите на пасивност, на себична боязън. Такъв климат…

Румяна Узунова: Съжалявам, драги слушатели, точно на това място се наложи да обърна касетата, така че едно изречение от тъй вълнуващото изказване на видния българския поет Валери Петров остана незаписано.

(ролка № 243. Липсващото в записа на Р. Узунова е: „... Такъв климат ли би трябвало да се създаде? Климат, при който да се страхуваме повече от проявите на пасивност, на боязън. И тия неща, ама как да ви...”, според записа от личния архив на режисьорката Малина Петрова)

Валери Петров: Искам да ви кажа, вън от написаното, ми така…, ми се случи такова нещо, дори се опитах да го напиша – това беше стихотворението, дето го забравих вкъщи. Вървиме с един приятел. Ами за какво говориме: аз му изливам своето, той ми излива своето, и двамата знаем какво си мислим, но ни е сладко някакси да си го казваме, и изведнъж, както си говориме, така, лято беше, муха някаква се върти и аз си казвам, това го свързвам с екологията - мухите спадат към това, и аз си мисля: това е една муха,… ами ако не е муха, ами е подслушвачът?! (Бурен смях и ръкопляскания) И което е най-страшно, че мисълта ме навива, така да се каже, какво мога да си представя - как аз, ако наистина й повярвам на тая мисъл, вече ще трябва да дам знак на моя събеседник да внимава в играта, но ме е страх, защото, ако мухата, тя със своите там мозаечни очи – нали знаете, успява и жест да записва…, и го оставям него той да се излага и да продължава… и се отдръпвам от диалога, почвам да казвам други неща, той ми се чуди още повече. (Смях и ръкопляскания.) Връщам се към написаното: И тези неща, този климат, за който говорих, вече се осъществява другаде, къде с грешки, къде с мъка, става страшно, не сме сигурни, но там се извършва голямото преобразование и това ни хвърля в едно особено - сигурно всички го знаете - непредвидено от нас състояние с новините, идещи от Съветския съюз, от някои от другите страни, вие ги знаете как се раздира целият ни бивш лагер, (Ръкопляскания), от там вече идват тея новини и с тях ние вече, знаете ли какво се случва? Вече преживяваме голямото щастие. (Смях) Чули сме да се говори и да се пише, и вече сме сякаш там. Ние. (Ръкопляскания и смях, викове „Браво!”) Но има и нещо още по-тъжно: че по радиото, по телевизията, вестниците - знаете как четем - ние вече сме изконсумирали това щастие. Изконсумирали сме и дори сме се уплашили от това, ще стане ли или няма да стане. И стоиме така, хем изконсумирали, хем още не опитали от неговата сладост… (Силни овации) Нещата при нас, знаете го всички, вървят със скърцане, вървят със силно съпротивление. Ето, ражда се някаква формация. Затова се говори вече и подробно, и с факти,… Една формация, която има единствената цел да подпомага преустройството А въпросното преустройство не само не стисва подадената й ръка - тя е малка, безсилна, но ще дойдат след нея и други, ще се протегнат - но то, това преустройство, не само не стисва тая ръка, но я и плесва встрани: „Не ми трябваш, кой те знае накъде ще ме издърпаш!” А тая е малка, интелектуалска формация, иска само да помогне в отстраняването на недъзите ни, защото вярва или поне говори, че вярва, че тези недъзи могат да бъдат отстранени, че са отстраними. Аз самият, не искам да слушам гласовете, които ужасени от наистина ужасните ни отклонения твърдят, че експериментът е бил излишен, че революционният път е бил априорно погрешен, че носел само гилотини и разстрели, а еволюцията, тя ... - не зная, но все още ми се струва, че без превземането на Бастилията и на Зимния дворец не би имало, например, ще се учудите, Съединени американски щати, а и Европа днес сигурно би била друга, колкото и да ни се струва, че не е така. Но да оставим тия неща. Така или иначе, аз неща да давам ухо на отчаянието - то просто не ми изнася, да си кажа право. Ще ми се да се уловя за някаква надеждица, иначе целият ми живот, както казах в началото, би се оказал лишен от смисъл, празен. Но за да бъде крепка тази наша надежда, трябва да виждаме как нашият строй, нашата партия, която го ръководи, се освобождава от нечистите наноси, как, макар мъчително, се връща към кристалните източници в миналото. Наивни, казваме; фантазии, казваме; кой го знае? - но все пак те са нашата гордост и опора. Аз виждам сега Марин Голев да издъхва на пет крачки от мен пред Ректората, прострелян от пистолета на агента; виждам моя приятел Емил Манов, умиращ от рак, да ме пита за последните политически новини. Какво да му кажа? Емиле, нещо… Има надежда!? Мисля, че ако тия хора бяха още живи, биха участвали с нас в дискусионния ни клуб и там биха дискутирали. (Продължителни ръкопляскания)

Стефан Продев: Има думата Желю Желев. (Ръкопляскания) Да се готви Николай Василев.

Желю Желев: Другари, приятели, колеги, дами и господа. Моето първоначално намерение беше да говоря по други теми, но тяхното естество беше такова, че не можеше тези дискусии да се излагат… предполагаха много повече време, и за това реших да говоря по тясно върху проблемите на Клуба. Със създаването на Клуба и другите независими сдружения в България беше разрушена напълно една идеологическа илюзия, която, в продължение на много години, нашата номенклатура размахваше като свое най-голямо достояние: че България едва ли не е уникална страна, където нямало противоречия между Партия и интелигенция, където, напротив, съществуват пълна хармония между тях, защото партийното ръководство било толкова новаторско и прогресивно, че предварително отгатвало потребностите на времето и на самата интелигенция. (Смях, ръкопляскания) Събитията през изминалата година разрушиха напълно тази идилична представа - не само със създаването на неформалните сдружения, но също така и особено с резултатите от конгресите на различните творчески съюзи. Обръщам внимание на този факт не от злонамереност или злорадство, не за да изразя някакво негативно отношение, а защото сам по себе си той е от изключителна важност. Той представлява повратен момент в нашето духовно развитие. Освобождаването на интелигенцията от идеологически плен, от идеологическото владичество на номенклатурата е първото, най-важно и абсолютно необходимо условие да започне демократично преустройство на обществото във всяка страна. (Ръкопляскания) Така започнаха нещата преди едно - две десетилетия в Полша и Унгария. Така се развиват от пет години в Съветския Съюз, така започва стремително в Германската демократична република. Преустройството не може да започне, докато основната част от интелигенцията не разбера своята водеща роля в духовната област и не се постарае да поеме върху гърба си тази нелека роля. Но за да направи това, тя трябва сама да се освободи от много свои идеологически илюзии и политически предразсъдъци, благодарение на които и чрез които партийната бюрокрация я държи в подчинение, както е било през цялата епоха на сталинизма и неосталинизма. Тя трябва преди всичко да разбере, че между нейните интереси и интересите на номенклатурата съществува противоположност, непримиримо противоречие; че в това противоречие прогресивната, водещата страна представляват нейните интереси, а не тези на номенклатурата. Че номенклатурата е същинския изразител и носител на тоталитаризма, на тоталитарната система, на сталинската политическа реакция. И че поради това бъдещето принадлежи на интелигенцията, а не на номенклатурата. (Ръкопляскания) В едно демократично преустроено общество не трябва да има място за номенклатурата - тя трябва да просто да стане напълно излишна и да изчезне. Ето защо още в началните етапи на преустройството, където интелигенцията има да играе една важна роля, тя трябва да извоюва преди всичко своята независимост спрямо номенклатурата, и водейки борбата с нея в идеологическата, политическата, нравствената, научната и други сфери, да се утвърждава като духовен лидер. Само в такава борба тя може да придобие политически опит, граждански престиж и да израсне до положението на такъв лидер на обществото. Само тогава тя може да бъде пример на другите социални групи и слоеве, които евентуално биха й повярвали и биха тръгнали след нея. Интелигенцията трябва да се бори най-напред за независимост, а после и за духовното лидерство. Това е нейното социално и историческо призвание в епохата на перестройката. Напомням тези общо известни неща за ролята на интелигенцията в епохата на перестройката, защото те имат пряко отношение към характера на нашия Клуб. През изминалата една година се наложи до голяма степен схващането, че нашият Клуб е просто обикновен дискусионен клуб и следователно той трябва да се занимава едва ли не само и единствено с дискусии, теоретически разисквания, подобни на просветните кръжоци, но да се пази от политиката и да не се набърква в парливите политически проблеми. За пореден път този проблем беше много остро разискван в нашето ръководство - за съжаление в Клуба беше невъзможно, тъй като не можем да се съберем - във връзка с двете Декларации по турския въпрос. И макар винаги да е надделявало обратното схващане, мисля, че е необходимо той да бъде по-сериозно разискван. Преди всичко нашия Клуб е политически. Това се вижда най-напред, първо, от неговото наименование, където присъствието на две остро-политически думи в съвременността, като думите гласност и преустройство, ни навежда да мислим така. Той е Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, а не само за разискване по тези въпроси. Второ, бих искал да обърна внимание също на обстоятелството, че никъде в неговата Програмна декларация не присъства определението „дискусионен клуб”. Това наименование дойде от някои западни станции, които, изглежда за удобство, за по-кратко решиха да го обозначават с това име. За съжаление, това създаде у мнозина неправилната, според мен, разбира се, представа, а от там и искането да не се ангажираме прекалено много с политически проблеми. Мисля, че е редно членовете на Клуба да се произнесат по този много важен въпрос, тъй като той е за нас принципиален. Аз лично смятам, че нашият Клуб - такъв, какъвто е създаден - е политически клуб, защото: първо, той се е ангажирал да подкрепя, а не да съзерцава най-парливите и най-важни въпроси (Ръкопляскания) на нашето общество - развитието на гласността и преустройството и провеждането на радикални демократични реформи в него. Второ, цялата му програма, обсъждането му на шестте пакета проблеми: нерешените въпроси на българската история, актуалните проблеми на съвременната българска култура, човешки права, икономическото състояние на страната, съвременната демография на България и прочие са par exelence политически проблеми. Същевременно бих искал да кажа, че опасенията от неговото представяне като политически клуб са неоснователни, тъй като Клубът не се домогва към политическа власт - нито той като цяло, нито пък неговите членове, които имат творчески професии, удовлетворяващи ги напълно. Неговата основна цел е да катализира демократичните процеси,да стане генератор на нови политически идеи за преустройството в България. С оглед на това трябва: Първо, преди всичко да се разработи, според мене, нова, по-разгърната политическа програма на Клуба: като се вземе предвид най-новото развитие на демократичните процеси в Съветския Съюз и в други източно европейски страни; като се развият по-подробно проблемите, маркирани в шестте точки на Програмната декларация, като се изкарат на преден план онези, които имат съвсем актуално значение за съвременния етап от развитието на нашето общество, като най-важните от тях получат макар и тезисна позитивна разработка; накрая, като се очертаят по-ясно и точно характерът и политическият профил на самия Клуб. Трябва също така, във връзка с непрекъснато разширяващият се числен състав на Клуба, който към момента наброява 250 души и има тенденцията в близко бъдеще да се разраства значително по-бързо, да се разработи нова, по-добре промислена организационна структура, която позволява постоянна връзка и действително участие в работата на Клуба и не позволява Клубът да се превърне в аморфна и несвързана маса от формални членове. Това е особено наложително поради очертаващите се филиални образувания в някои провинциални градове. Трябва, естествено, да се реорганизират и ръководните органи на Клуба, с оглед на по-голяма гъвкавост и подвижност в оперативното ръководство, по-правилно разпределение на работата и особено на неговата информационна система. Трето особено важно направление представлява изясняването на връзките и взаимоотношенията с другите неформални сдружения. Клубът досега стриктно е спазвал своята Декларация да не влиза в организационни връзки с други неформални групи, като обаче им оказва всякаква подкрепа, щом те работят за демократичното преустройство на България легално, на базата на Конституцията и действащото законодателство. Сега обаче нещата се промениха. Самият живот наложи по-тесни връзки между Клуба и другите групи. В отделни случаи - дори организационни. Почти всички активисти на “Екогласност” са членове на Клуба, както и много членове на Клуба са членове или симпатизанти на “Екогласност”. Четирима видни членове на Клуба са и членове на „Комитет 273”. Двама членове на Клуба участват в ръководството на независимия профсъюз ”Подкрепа”. Тези наложени от самия живот по-тесни връзки, както и вероятното по-тясно сътрудничество, което бъдещето, в процеса на обща работа ще наложи, изисква да се разработи по-цялостно, отговарящо на съвременния етап виждане за един толкова важен въпрос от бъдещето на Клуба. От изключително важност за оцеляването на Клуба, както и на другите неформални групи от страната, се оказаха връзките с чуждите средства за масова информация, особено със западните радиостанции, предаващи на български език, тъй като нашите средства за масова информация, въпреки постоянните апели, до ден днешен не са оповестили нито един ред за съществуването на Клуба. Благодаря ви. (Ръкопляскания)

Стефан Продев: Другари, тези мисли на др. Желю Желев са лично негови, те не са обсъждани в ръководството на Клуба и не могат да носят един такъв, по-обобщаващ характер. Има думата др. Николай Василев. (Ръкопляскания)

Николай Василев: В последно време съм особено впечатлен от театрото, разигравано от българските средства за масова дезориентация. (Смях) Моля ви да не се смеете, защото губим време. Ще се опитам да обясня дейността на театралните постановчици. Само лишен от всякакви социални сетива гражданин няма да успее да разбере за какво става дума. От началото на `80те години световният социализъм навлезе в дълбока криза. Командно-престъпната система на управление на материалното производство и духовния живот издигна неговия икономически потенциал до равнище, обещаващо в най-близко време присъединяване към световния промишлен ариегард и карантинно изолиране от постиженията и проблемите на човешката цивилизация. Грижливо изгражданият документален свят рухна под тежестта на очевидните реалности. Средствата на демагогията се оказаха безсилни пред аргументите на празните магазини, отровената природа, жилищната криза, намаляващата средна продължителност на живота, безобразното медицинско обслужване, ширещите се мошеничество и корупция. Днес всичко това се говори открито. Днес никой не отрича обективната необходимост от революционни промени. Противоречията започват от интерпретацията както на самите промени, така и на средствата за тяхното осъществяване. В някои социалистически страни процесът на преустройството вече е започнал. В други - все още не. България е сред тези „други”, където отново се разчита на палиативи, временен кърпеж, демагогски лозунги, витринни акции. Причините за това са много. И задълбоченият им анализ е невъзможен в рамките на подобно резюмирано изложение. Една от тях все пак ще спомена. Тя е свързана с ожесточената съпротива на определени сили срещу наложителното за всяка революционна обществена промяна: подновяване на ръководния екип. (Ръкопляскания) Отделни лица от висшата номенклатура отдавна са отъждествили себе си с държавата, с нацията, с комунизма, с всички достойнства и добродетели на нашата партия. (Ръкопляскания)

Стефан Продев: Другари, моля ви…

Николай Василев: Тези лица и кръвно обвързаните с тях социални сили са естествените противници на действителното преустройство в България и не съществува никакъв шанс всяка от засягащите техните лични интереси промени да не бъде официално разгромена като насочен против интересите на социализма диверсионен акт. Шансът е другаде: в постепенното осъзнаване на това обстоятелство, в поддържането, и консолидацията и активността на всички, които търсят пътища за излизането ни от кризата. За реална и последователна, а не предпазливо-половинчата икономическа и политическа реформа. За реална, а не само по документи демократизация на обществения живот в страната. Разделителната линия вече е прокарана. От едната страна са тези, които действително искат преустройството и работят за него, от другата страна са онези, които се правят, че правят нещо, но чиито интереси - на първо място икономически - диктуват стремеж към запазване на статуквото. Разнопосочието на интересите бе преживяно най-напред от апатично-единната българска интелигенция. Процесът е в самото начало. Индикациите му са известни. Университетската партийна конференция – `87а, създаването на първите неформални обединения – `88а, конгресите на творческите съюзи – `89а. Лъсна сплотеният облик на ретроградната, на продажната интелигенция, потънаха още по-дълбоко в своето мълчание онези, които не успяха да преодолеят своите стереотипи, своето безсилие, своя страх. Интелигенцията, решена да разбие стената на идейния монополизъм, тепърва ще изгражда своето единство, ще избистря историческите основания и перспективи на дейността си. Ние знаем, че процесът на преустройството ще бъде сложен, труден, продължителен; че по пътя към него лежат някои междинни етапи. Знаем, че промяна – категорична, моментална и в цялата си пълнота - е невъзможна. Екстремистките крайности са ни чужди. Но знаем и друго: че първата крачка по този път е осигуряването на свободен обмен на идеи. Всеки трябва да има правото да защити собствените си възгледи относно същността на необходимите промени, стратегията и тактиката на осъществяването им, конкретните етапи, конкретните средства. Само в откритите дискусии могат да кристализират сравнително най-ефективните управленски решения и въздействия. У нас дори тази първа крачка не е направена. Отново висшите етажи на властта и техните послушни подгласници разполагат с монополното право да ни обясняват какво да вършим и как да го вършим, накъде да вървим и защо да вървим точно натам. Нещо повече: срещу всички, които са си позволили да имат лукса на собствено мнение биват провеждани наказателни акции. Това е същността и на организираната тези дни заклеймителна оплюваща кампания. Става дума не за друго, а за морална и политическа идентификация на неспасяемо разслояващата се интелигенция и за дискредитиране - с всички възможни средства - на онази част, която излиза извън контрола на бюрократичните структури. Историята ще покаже кой какъв. Но тя няма да направи това, ако не действаме днес, ако не сме активни сега. Напълно в духа на марксизма е да кажем: „Помогни си сам, за да ти помогне и историята!” (Ръкопляскания)

Стефан Продев: Другари, има още към 7 - 8 души, които са записани за изказване, но времето ни свършва. Много съжалявам, че нямам възможност да им дам думата и да чуем и техните гласове... Моля?... Какво?... Още едно събрание?... В осем салонът трябва да бъде освободен. Не, не, вижте какво, има решение, има разрешение и т.н. Моля ви се... Предполагам, че това няма да е последното ни събиране, нали? (Смях) Чакайте, чакайте. Не бързайте да ставате. Ето, виждаш ли, стават? Сега искам да дам думата на другарката Копринка Червенкова, - после ще ръкоплескате! - която ще прочете предложения за искания на Клуба към официалните инстанции.

Копринка Червенкова: Сега, няма нужда от светлина. Знаете, че моят жанр са декларациите. Сега, тоя път ще го сменя. Ще прочета едно искане, което трябва да отправим като група хора, събрали се за първи път откакто сме учредени - надявам се, не и за последен път! Ние сме го отправили до Народното събрание и до Министерския съвет на НРБ: Днес, 2и ноември `89а година, на своето първо официално разрешено събрание, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България реши да отправи следните искания към съответните инстанции: 1. Да се предостави постоянно помещение на Клуба за провеждане на редовни събрания и дискусии по предварително оповестени теми. 2. Да се определи територията на Южния парк като постоянно действаща трибуна на открито за паралелни мероприятия на Клуба. 3. Да се разреши придобиването и ползването на размножителна техника за разпространяване на материали от дискусиите и други документи на Клуба. 4. Да не се осуетяват акции на Клуба за събирането на подписки от обществеността по проблеми, жизнено важни за населението. 5. Да се предостави възможност Клубът да издава редовен ежемесечен бюлетин. 6. Клубът да получи редовен ежеседмичен достъп до ефира на Българско радио и Българска телевизия. (Ръкопляскания) 7. При необходимост, на Клуба да бъдат предоставени големи помещения за провеждане на общи събрания и митинги. 8. Да се спре дирижираната масова пропагандна кампания в средствата за масова информация срещу членове на Клуба и да им се предостави трибуна за отговор. Клубът се надява, че исканията му ще бъдат удовлетворени, тъй като те съответстват на българските закони и на всички международни споразумения, подписани от България, и ще допринесат за реалната демократизация на обществото. От Събранието. (Ръкопляскания)

Стефан Продев: (Шум в залата) А сега, вдигайте ръцете! Който е съгласен – стана ясно за какво. Против? (вика) Против?

Румяна Узунова: Чухте, драги слушатели, магнетофонен запис от събранието, което проведе на 2и ноември тази година в кино „Петър Берон” Независимият клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. В студиото на радио “Свободна Европа” беше Румяна Узунова.

(ролка № 232. От говорилите на събранието членове на ръководството на Клуба са проф. Ив. Джаджев, д-р Желю Желев, доц. Николай Василев. Христо Радевски е един от шестимата АБПФК, съ-учредители на Клуба. Ст. Продев не е член на Клуба.)