Глава 2. Всекидневието по време на
Екофорума
Декларация на НДЗПЧ по
повод нарушаването на свободата на
придвижване на членове на Дружеството
(чете Румен Воденичаров)
Румен Воденичаров: На телефона е
Румен Воденичаров. Искам да прочета
една нова Декларация на НДЗПЧ в България.
„Един ден след като председателят на
Организационния комитет на Софийския
Екофорум декларира пред представители
на делегациите на страните-участнички,
че свободата на движение в пределите
на страната не е ограничена дори за
представители на неформалните движения,
НДЗПЧ в България е длъжно да заяви
следното: Информацията на г-н Дюлгеров
не е пълна и не отговаря на истината.
Чл. 12 на Международния пакт за защита
на гражданските и политически права
гласи, че: "Всеки, който се намира на
законно основание на територията на
една държава, има право свободно да се
придвижва и свободно да избира своето
местожителство". Този член по принцип
се нарушава у нас, що се касае за свободния
избор на местожителство. Но по време на
Екофорума се нарушаваше в целия му
текст. След специалните събития на
26.10. възмущението на чуждите делегации
накара властите в София да се чувстват
гузни. Кадрите от най-ниския ешелон
на службите за сигурност явно бяха
смъмрени и второто събрание на Дружеството
за защита на правата на човека в България
в събота, 28.10, не бе разпръснато. Преченето
се ограничи с един духов оркестър, който
гръмко изпълняваше букет от народни
хора. Но в провинцията "Бог високо,
Цар далеко"! Там по инерция човек може
да бъде набит, както се случи на Любомир
Собаджиев, Славомир Цанков, Стефан
Комитов и о. Христофор Събев. Може и да
бъде поставен и в домашен арест, който
- за сведение на г-н Дюлгеров - продължава
още за Димитър Томов от Михайловград,
Ибрахим Бекяров от Радомир и Григор
Симов от с. Парамун, Трънско - и тримата
членове на НДЗПЧ. Техните началници,
които явно четат само в. "Работническо
дело" и бюлетините на МВР, ще научат
за позора на властите в София явно след
завършване на Софийския Екофорум.
Особено класически са мерките, приложени
към Григор Симов: дългогодишен
политзатворник и един от основателите
на Дружеството. Неговото провинение
този път е в статията му за българското
село в първия брой на нашия Информационен
бюлетин. Специална кола всеки ден в 8
часа сутринта го прибира, вози го до
Трън, там той бездейства в управлението
на МВР целия ден и в 20 часа вечерта, след
като стане достатъчно късно и за срещи
със западни кореспонденти, и за пътуване
до София, същата кола го връща до село
Парамун. Безсмислени разходи за 100 км
път плюс нарушаване Хартата за правата
на човека. За тези съвестни служители,
чиято отговорност стига само до отчета
за стореното пред околийския началник,
ще припомним следното: когато пред
делегацията на американския клон на
Организацията за наблюдение за спазване
на споразуменията от Хелзинки казахме,
че в България има 216 политически затворника
и че тази цифра не е чак толкова голяма,
отговорът беше: “И един е много".
Всички тези нарушения на човешките
права ще бъдат описани, след установяване
на фактите, в годишния преглед на НДЗПЧ
в България, който ще бъде изпратен до
международните организации Хелзинки
уоч, Амнести интернешанъл и до
Международната организация за защита
на гражданските и политически права
със седалище във Франкфурт на Майн. Така
ще продължава дотогава, докато името
на България се петни от тези, които
владеят средствата за масова информация
и продължават да крият истината за
състоянието на човешките права в
България. 1 ноември 1989 година, София.
(1.11.1989 г., ролка № 21)
Обръщение в стихове към поета Дамян Дамянов
Р. Узунова: Включих, говорете.
Мъжки глас: „Открити стихове за Д.
П. Дамянов”. В отговор на „Откритото
му писмо”.
„До вчера твойте стихове четяхме с обич
и вълнение
и рецитирахме навред с чистосърдечно
вдъхновение.
Смятахме те за поет, роден да пише строфи
златни.
А ти реши, че за напред по-доходно ще е
– слуга!
Авторитет, известност, чест продаде,
без око да мигне.
Слуга на пропаднал прогрес, оплюл къде
когото стигнеш.
Ти счупи златното перо, смени го с жалка
перушинка
и за „Откритото писмо” получи келяви
стотинки.
Прости, Дамяне, че тоз ден ти пиша с думи
грубовати -
друг избор нямаше за мен, послужих си с
твоите похвати.
А родината я остави. Тя има свойте чада
честни.
Те ще я опазят от беди, ще я възпяват в
звучни песни.”
Октомври, 1989 година.
Изпратих му го. Той каза да не очаквам
отговор.
(недатирано,но след 20.10.1989 г., ролка №
289)
Разказ на Пламен Даракчиев
А. Манолова: Ало?! Говорете.
Пламен Даракчиев: Семейство Тренчеви
отново са на прицел от нашата - широко
формираща се напоследък - анонимна
общественост, ако мога така да се изразя.
Явно, тя е необходима на властите - тази
общественост, тъй като очевидно те не
са достатъчно сигурни в пороя от пасквили,
клеймящи къде пряко, къде индиректно
„родоотстъпниците”. Не са сигурни във
въздействието им. Както тези с българско
гражданство, така и тези, които отдавна
го нямат. В истински агитационен кът е
превърната вратата на сем. Кояна и
Константин Тренчеви. Анонимна редакционна
колегия го е оформила съобразно своите
скромни възможности. Там човек може да
прочете „Откритото писмо” до Румяна
Узунова на един от най-новите радетели
за правата на бюрокрацията у нас Дамян
Дамянов. Придружено, естествено, от
стихотворението му “За безродниците”,
което спокойно може да влезе в една
бъдеща антология на срама на националната
ни поезия. Партийността, разбира се, е
застъпена и тук, по-точно с уводна статия,
наскоро отпечатана във в. “Работническо
дело” под заглавие “Напразни усилия”.
И за да не остане все пак някакво съмнение
относно намеренията на Бай Ганя, тръгнал
след толкова време отново да прави
вестник, там се мъдри изписаното със
син фулмастер и звучно “Предатели”.
Да се запита човек например защо не
далеч по-благозвучното “Маскари с
маскарите!”. Анонимната гражданска
инициатива обаче търси и други,
по-разчупени форми. Преди няколко дни,
късно вечерта, на телефона в дома на д-р
Тренчев-баща обяви своята прокламация
и новосъздадения Комитет за защита на
поета Дамян Дамянов. Освен в негова
защита Комитетът се обявява също така
и в защита на социализма, а за всеки
случай - и на свободата. Но нека да
продължа с някои по-конкретни обстоятелства,
вече около д-р Константин Тренчев,
преподавател във Висшия медицински
институт в Стара Загора. По настоящем,
както е известно, на свобода срещу 100 лв
гаранция. За него вече изглежда, дава
гаранция по особен начин и ръководството
на Института, в който работи. На два пъти
той вече получава отказ за краткосрочен
отпуск. Мотивите на д-р Тренчев са: 1. да
присъства като председател на обществена
организация на някои обществени прояви,
съпътстващи Екофорума; 2. да изпрати
съпругата си, която след няколко дни
заминава в чужбина. Дори и съгласието
на негови колеги асистенти да поемат
през тези дни упражненията му, не може
да разклати новоизлюпените административните
гаранции. Впрочем всичко това може да
бъде разбрано и в една друга посока –
като едно неочаквано и голямо признание
за професионалното ниво на д-р Константин
Тренчев и за неговата незаменимост в
настоящия момент. И накрая един съвсем
конкретен факт. Продължават да се
увеличават редиците на безпартийните
в страната. Вече е изключен от Партията
и бащата на д-р Константин Тренчев,
хирургът от Първостепенната общинска
болница в Стара Загора д-р Димитър
Тренчев. Докладната записка на секретаря
на Първичната партийна организация д-р
Димитров е достойна за перото на прокурор.
Много от нещата в тази докладна записка
заслужават внимание и бих могъл да се
спра на много от тях, но сякаш по-интересното
е един-два абзаца от тях. Ще ги прочета:
“За времето преди освобождаването под
гаранция на задържаните, д-р Димитър
Тренчев е посрещал 4 пъти в дома си
представители на посолствата на САЩ и
Холандия, а също така и журналист от
агенция Ройтер`с. И сега продължават
сбирките на Профсъюзното ръководство
в дома на д-р Тренчев”. Почти всички
обвинения са от този сорт. Оказва се, че
д-р Димитър Тренчев е изключително
активен в тази насока – обществените
движения. Що се отнася до неговото
изключване, просто интересно е, че явно
не е стигнал само един член от Устава,
а са изредени за всеки случай няколко
члена, т.е. партийното Бюро заявява, че
д-р Димитър Тренчев е нарушил тежко
Устава на БКП и по-точно чл.2, т. Б-2, Г, Д,
Е, Ж, З и И, т.е почти всички точки от
въпросния член, който предвижда санкции.
