Глава 3. Екофорумът и независимите
сдружения
Репортаж на Камен Каменов
от първото разрешено от властите събрание
на НДЗПЧ в Южния парк, София;
Камен Каменов: … чувам свиркане и
… Ало? Ако искате, а пуснем машинката
и…
Женски глас от студиото: Да, почваме.
Камен Каменов: … и ако нещо стане
засечка, пак ми свирнете. (чува се
свиркане) Кажете ми, като сте готови, да
започна.
Женски глас от студиото: Почвайте.
К. Каменов: Да започвам, нали? Така,
сега да започнем. Начало. „Преди няколко
дни беше насрочено събиране на Независимото
дружество за защита правата на човека.
В няколкото писмени съобщения имаше
обявени: дата - 19 октомври, час - 17, място
- градинката пред Народната библиотека
„Кирил и Методий" в София. Властите
се намесиха, както се очакваше. /Ало?
Върви ли добре? (свирване) Върви ли добре?
Женски глас от студиото: Да, да.
К. Каменов: Продължавам, значи./ На
18 октомври някои активисти на Дружеството,
като например Костадин Георгиев и Рут
Леви са били предупредени: събранието
се отлага за 17.30 часа, не пред Народната
библиотека, а пред входа на Южния парк.
Мотив: община „Оборище” не дава
разрешение за събиране пред библиотеката.
Освен това активистът на Дружеството
Драгомир Цеков е бил задържан за известно
време и подложен на обиск. На 19 октомври
сутринта е имало посещение от служители
на МВР в дома на Константин Георгиев,
(Свиркане и „Не дочувам, не дочувам!
Ало? Последното повторете, не ви чувахме!”)
а доколкото ми е известно, и при други
активисти на Независимото дружество.
На 19 октомври, още от 15 часа имаше големи
групи от служители на МВР - униформени
по-малко и цивилни - доста повече,
разпръснати около Народната библиотека
и пред Художествената академия. Ало?
Продължавам. Явно, милицията преди да
унищожи няколкото обяви за събранието,
ги е прочела внимателно. Едно пояснение:
Повечето определения - като МВР и милиция
- имам предвид естествено хора на Държавна
сигурност, които бяха много повече от
обикновените минувачи. По бегла преценка,
около библиотеката имаше 70 - 100 милиционери.
В 17 часа пред входа на градинката, откъм
бул. "Толбухин", активистът на
Дружеството Григор Симов застана обърнат
към хората наоколо, с ръчно изписано
съобщение за наложената промяна на
мястото и часа на събранието. Той и
няколкото членове на Дружеството бяха
незабавно фотографирани, като фотографът
на МВР използва и телеобектив… След
около 15 минути цивилен милиционер се
приближи до Симов и му нареди да приключи
с показването на съобщението: било му
дадено достатъчно време за това. Искам
да отбележа, че нямаше почти нищо
некоректно в поведението на милицията,
ако се изключат някои дребни, безвкусни,
фамилиарни лични подмятания към членовете
на Независимото дружество. Друго нещо
характерно: минувачите четяха съобщението,
но явно се страхуваха да се спрат. Също
лично видях как много хора, вероятно
работещи в близките учреждения, седяха
по пейките в градинката, защото искаха
да чуят какво ще се чете на това събрание
- по техните думи. Така, около 17.10 ч. хората
от Независимото дружество тръгнаха към
Южния парк. Там вече бяха готови
милиционерите – пак много и разпръснати
на голяма територия около парка. Имаше
и доста обикновени граждани на различна
възраст. Поради късния час - вече започна
да се свечерява - сериозно си помислих
дали изобщо ще може да се проведе
събранието. Техническото оборудване
на Независимото дружество се свежда до
един брой къмпингова лампа. Пристигнаха
група чуждестранни журналисти, които
взеха интервю от Румен Воденичаров,
разговаряха и с някои други членове на
Независимото дружество. Сред журналистите
беше и Румяна Узунова, на която малко
неподхожда определението „чужд
журналист” и не я чувстваме като такава.
Та, Румяна Узунова от Българската
редакция на р. „Свободна Европа” също
дойде и тази жена всички учудва тук със
способността си да не се уморява. На
мястото на събранието освен апаратурата
на вече споменатите журналисти, имаше
и доста фотоспециалисти от МВР, и
кинокамера на Българската телевизия,
ако може да се вярва на слуха. Този
телевизионен екип, който минаваше за
екип на Българска телевизия, беше много
странен, според мен … /Ало? Ако случайно
прекъсне линията, вие не се притеснявайте,
аз пак ще набера и ще продължа от същото
място, нали?!/…Всички журналисти,
например, не криеха кои са и кого
представят. Докато двойката оператор
репортерка не направиха нищо за излизане
от анонимност. Белегът за идентифициране
беше надписът върху касетата на
видеомагнетофона им: Ж.Ванчев-видео.
Нищо повече не се разбра за тях. Поне аз
не бях разбрал. Възможно е. В 17.45 събранието
беше открито с встъпителни думи от Румен
Воденичаров. („Секунда само!” В студиото
говорят на немски) Така шокиращото за
някои държавни органи събрание нямаше
нищо общо с казионните събрания, на
които всички сме присъствали. След Румен
Воденичаров, който говори кратко и ясно,
активистите на Независимото дружество
Магдалена Георгиева и Пламен Николов
прочетоха текстове от Декларацията на
ООН за човешките права и Всеобщата
декларация за правата на човека. Имаше
съобщения, че за в бъдеще всеки петък
от 18 часа на същото място - входа на Южния
парк, ще има готови за диалог с хората
активисти на Независимото дружество.
После беше прочетен Апел в подкрепа на
михайловградския работник Костадин
Иванов, осъден с известното вече нелепо
обвинение. Апелът беше предложен за
одобрение чрез подпис от гражданите,
че ще бъде изпратен до Народното събрание.
Лично се подписах сред първите, а вече
имаше два-три листа, изпълнени с подписи,
чиито брой не мога да посоча, за съжаление.
Те не бяха номерирани. Около пейката,
използвана за импровизирана трибуна,
беше наистина интересната публика.
Имаше и приятели, и опоненти, да не кажа
направо - врагове. Нямаше обаче равнодушни.
Това е сигурно. Хората бяха организирали
подвиквания - говоря за хората от
съответните ведомства, подвиквания от
вида: "В долари ли ви плащат?” и „За
какви човешки права говорите?" За
чест на ораторите от Независимото
дружество, те не се принизиха до нивото
на такива организирани викачи, а
продължиха да водят събранието. Да, беше
им трудно да надвикват гласовитите
активисти на властта, пък и нямаха скъпа
и мощна озвучителна апаратура, каквато
примерно имаха Лазар Стамболиев и сие
по време на прословутите митинги пред
Народния дворец на културата в София.
Тези хора от Независимото дружество не
са и професионални оратори. Но
аплодисментите от зрителите бяха
свидетелство, че думите на тези оратори
са чути. Да, забравих да ви кажа: когато
подвикванията станаха малко прекалени,
на публиката бе съобщено, че след като
ораторите на Дружеството прочетат
текста си, всеки ще може да зададе
въпроси, за да има диалог на коректни
събеседници. Това не помогна особено,
но и провокаторите явно поизчерпаха
репертоара си, който не се различаваше
много от този по времето на организираните
демонстрации на антитурската кампания
в София. Но ето и някои детайли. Сериозен
гражданин, с характерен тъмносин шлифер
и още по-характерно държание заяви, че
ще протестира служебно, защото някои
от присъстващите пушели и изхвърляли
угарки. Угарките бяха събрани. Такива
самодейни провокаторчета имаше много,
но по едно време сред публиката бяха
пуснати десетина дечица. После им казаха
да започнат групова шумна игра. До сега
ми беше смешно, но знаете ли, този случай
с децата издаде крайно лош вкус у някой
чиновник по сигурността. Наистина беше
грозно. В крайна сметка, какво са виновни
дечицата, че техните бащи или майки са
с различни политически възгледи или
мислят по различен начин… Просто беше
грозно. Както и да е. И това мина. Събранието
продължи под светлината на къмпинговата
лампа. Започна събирането на подписите
за Апела до Народното събрание. Сега
искам да отбележа, че някои от
най-гръмогласните апострофаджии, сред
тях и една жена, упорито твърдяха, че са
тук спонтанно – познат израз!, само че
след събранието те се качиха на държавни
леки коли и си отидоха. Номерата на някои
от тези коли бяха (цитира – номерата
завършват на ЛК – това са милиционерските
коли) Всеки, който поне малко е наясно
с тези неща, ще се сети, че това бяха
автомобили на службите за сигурност.
Но, да не изпреварвам събитието. Заедно
със събирането на подписите се почнаха
и разговори, въпроси. Твърдя: тези
разговори бяха откровени. Явната
неприязън у чиновниците на властта и
апостолската убеденост на активистите
на Дружеството предизвикваха желание
у обикновените - да употребя тая некрасива
дума! - граждани да разберат същността
на събитието, на което присъстват. Всичко
беше откровено. Видях как силно бяха
скандализирани няколко другари, когато
младо момиче смело заяви, че иска да
следва, да пътува, да има отделно нормално
жилище, но това в България за нея е
невъзможно - заплата й е 135 лв. По същия
начин бяха шокирани много хора, когато
друго младо момиче каза, че за нея
членството й в Комсомола е абсолютно
безсмислено. Защото това е организация,
която няма никакъв реален авторитет
сред младите хора. Служител на МВР
направи страшно възмутена физиономия,
когато инженер, негов връстник почти
му заяви, че не може да свърже двата края
с инженерската си заплата. Дежурният
екип, представящ се за екип на Българска
телевизия, обикаляше постоянно и не
остана член на Дружеството, който да не
бъде заснет в едър план поне два пъти.
Репортерката вземаше интервюта с
осанката на човек, който се кара с
интервюирния или поне иска да го ядоса.
Просто, както се каза накрая на шега:
хората на властта не заслужиха купата
за феърплей на това първо събрание на
Независимото дружество. Но, да не бъдем
с много високи изисквания. Много хора
от органите за сигурност безусловно се
чувстваха объркани. Дойдоха с вдигнат
гард, а то нищо страшно не стана. Надявам
се, вече ще бъдат убедени, че Независимото
дружество не се състои от опасни елементи,
заслужаващи палка, арест и съд. Много
хора видяха, че членовете на това
прословуто Дружество са обикновени
българи, с най-различни професии, майки
с деца, изобщо хора не страшни. А
подвиквания за това, че към подобни
оратори трябва да се приложи дисциплина
и че трябва да има здрава ръка - подвиквания
имаше. В 18.40 събранието официално
приключи. Но дискусиите продължиха.
Личеше, че и ние често страдаме от позната
вече за тоталитарните общества болест:
неразвита способност да изслушваме, да
водим разговор с доводи, а не с режисирани
подвиквания. Имаше и цивилни милиционери,
които бяха дошли без доводи. Техният
начин за общуване беше: "Ама ти мене
искаш да ме обидиш ли?" и естествено,
готови за сбиване. Те, обаче, скоро се
изгубиха. Просто атмосферата не беше
като за тях. Макар да беше наелектризирана.
Съществено е, че присъстващите - и
крещящите сталинисти, и...
(23.10.1989 г., ролка № 330)
Румен Воденичаров за
нарастването на членовете на НДЗПЧ
по време на Екофорума
Р. Воденичаров:… Изобщо тази сутрин
в Южния парк се показа, че българското
общество би могло да бъде политизирано.
Дискусиите, които не спряха три часа и
заявленията, с които буквално се напълниха
нашите части, показаха факта, че независимо
от това какво очаква независимите
сдружения в бъдеще, броят на техните
съмишленици расте. Само в нашето Дружество
днес сутринта се включиха нови 50 или 60
члена. Това не е малко, тъй като знаете,
че на нашето Дружество се гледа с особено
недобро око от властите за сега. Беше
определена една редовна дата и място -
това ще бъде Южния парк, всеки петък
между 5 и 6 часа - за дискусии по правни
и правозащитни въпроси. Много от хората
пожелаха при условие, че това толерантно
отношение на властите се запази и в
бъдеще, Южният парк да се превърне в
българския Хайд парк.
По същата тема, но за другите сдружения,
разказва Румяна Узунова
Р.Узунова: Благодаря ви, Румен
Воденичаров. И моето лично впечатление
е, че колкото повече репресивни мерки
има срещу членове на независими сдружения,
като че ли толкова повече се попълват
техните редици с нови членове. Това са
ми казали и от "Екогласност", които
само за няколко часа направиха подписка
за събиране, т.е., за приемане на
заявления на нови членове и само за
няколко часа 70 души се записали. Такова
е положението и с независимия профсъюз
"Подкрепа". Там на техните телефони
непрекъснато се обаждат хора, проявяват
интерес, искат да се запишат. Декларацията,
програмната декларация на независимия
профсъюз "Подкрепа" просто е
тръгнала из целия град София и из цялата
страна. Хората я четат, коментират. Така
е и с документите на "Екогласност",
така е и с документите на Независимото
дружество. Та Екофорума, това време,
тези изяви на независимите сдружения
от ритмичност като че ли тръгват към
традиция. Румяна Узунова, специален
кореспондент на радио "София"
(Смях.)
Женски глас (също през смях): Гладна
кокошка просо сънува…
Румяна Узунова: … Добре. Сериозно.
На телефона беше Румяна Узунова, специален
кореспондент на радио "Свободна
Европа" в София. Дочуване до понеделник.
(28.10.1989 г., ролка № 91)
Изложение на КЗРП до
Хелзинки уоч за състоянието на религиозните
права у нас (чете о. Георги
Гелеманов)
Р. Узунова: Ти си кажи най-напред…
Г. Гелеменов: Отец Георги Гелеманов,
координатор за Софийска област при
Комитета за защита на религиозните
права, свободата на съвестта и духовните
ценности, изразители в този период за
действителното състояние на Българската
православна църква. Българската
православна църква има над хилядо
годишна история, като преминава през
периоди на възход и упадък. Никога обаче
упадъкът не е бил така дълбок и
продължителен, както в годините от
Втората световна война насам. До 1945 г.
БПЦ се е намирала в схизма с Вселенската
патриаршия и макар по онова време да се
е титулувала екзархия, екзарх не е имало
още от 1914 г. Въпреки сложното международно
и вътрешното положение на БПЦ до 1945 г.,
тя е имала повсеместно в страната
достатъчно действащи храмове и съответното
число свещенослужители. Манастирите
процъфтявали и били истински центрове
на духовен живот. За богословската
подготовка на кадрите си Църквата е
разполагала с Богословски факултет към
СУ и две семинарии, намиращи се съответно
в София и Пловдив. След 9 септември 1944
г. за родната ни Църква настъпват големи
промени. Новата власт, която по своята
същност е атеистична, започва да се
отнася враждебно към Църквата в България.
Веднага след смяната на правителството
на много места се наблюдават притеснение
на свещениците и вярващите, сменени са
много от редакторите и журналистите от
църковната преса, а някои от изданията
престават въобще да излизат. Особено
тежък удар върху Църквата в България е
нанесен с приемането на новата Конституция
през 1947 г. В тази Конституция се ограничават
правата на вярващите в българската
държава, като се забранява религиозната
пропаганда и се насърчава атеистичната
такава. През 1970 г. се приема нова
Конституция, в която ограниченията на
религиозните свободи не бяха отменени.
Особено тежки са последиците за БПЦ
след забраната да се преподава вероучение
в училищата. Тук е необходимо да поясним
една особеност на религиозната просвета
в България. У нас по традиция религиозната
просвета се извършва основно в училищата
за разлика от други страни, в които има
неделни училища към съответните храмове.
Забраната да се преподава вероучение
в училищата отнема правото на Църквата
да извършва своята катехизаторска
дейност в училищата и това се отразява
предимно на морала на подрастващото
поколение, което е особено видно в наши
дни. Ограничавайки по този начин свободата
на вероизповеданието в България, новата
власт се е поставила в твърде неблагоприятно
положение пред световното обществено
мнение. Поради това тя предприема редица
мерки за заблуда на световното обществено
мнение, като най-важните от тях са:
избирането на екзарх, продиктувано от
светската власт, за да се създаде
впечатлението, че е настъпила благоприятна
за Църквата обстановка, сиреч, че властите
се грижат за Църквата и помагат да
преодолее затруднението при избор на
екзарх в продължение на трийсет години.
Каква е действителната причина, обаче,
за избирането на екзарх през 1945 г.? БПЦ
не е имала екзарх в продължение на
трийсет години от 1915 г. не защото е
действала при неблагоприятни условия,
не защото не е могла да проведе избора,
а защото така е искала да изтъкне, че
седалището на екзарха е трябвало да
бъде в Цариград, както е било от 1870 г. до
1915 г., подхранвайки по този начин идеята,
че под юрисдикцията на БПЦ трябва да се
намират не само църквите на територията
на Българската държава, но и онези
български църкви, които са останали в
територии, окупирани от съседните страни
през Междусъюзническата и Първата
световна войни. Вдигането на схизмата,
осъществено след избора на екзарх, на
пръв поглед би трябвало само да ни радва,
но като вземем под внимание факта, че
извършването му е продиктувано от
пропагандни съображения, под натиска
на новата власт, а не от стремежа за
християнско братство и единение, става
ясно, че и това е бил един ход за заблуда
на общественото мнение. Възстановяването
на патриаршеското достойнство на БПЦ
през май 1953 г. е най-крупната мярка,
предприета от властите за заблуда на
световното обществено мнение. Въздигането
на една православна автокефална църква
в патриаршеско достойнство е знак, че
тази църква е навлязла в период на особен
възход. Типичен пример за това е
въздигането в патриаршеско достойнство
на Руската църква през 1589 г. Възстановяването
на патриаршеското достойнство на БПЦ
през 1953 г. обаче беше продиктувано и
осъществено изцяло по политически
съображения. За всички е ясно, че една
формална патриаршия е била нужна на
сили, заинтересовани да се прикриват
зад една институция с авторитет, която
винаги е била свързана със съдбините
на народа. Възстановената патриаршия
не принесе никаква полза на клира и на
вярващите. От този акт спечелиха само
тези, които го инсценираха. Положението
на БПЦ не се подобри, а се влоши и
доказателство за това е сегашната
символично съществуваща църква в
родината. Многото отстъпления, които
направи официалния Синод вследствие
натиска на атеистичните власти, разстроиха
напълно църковния живот в страната ни.
Запустяха храмовете, тъй като много
вярващи под страх от репресии се
отдръпнаха от църковния живот. Интересен
феномен наблюдаваме в нашите курортни
селища. Летуващите там посещават често
църквата, като се надяват, че това ще
остане незабелязано и няма да бъдат
репресирани, както ако посещават църквите
в родните си места. Ако разговаряте със
свещеници от селските енории ще останете
с впечатление, че тайнството брак в БПЦ
днес не съществува. Поради страх от
репресии през последните 45 години в
някои села не е бил извършен нито един
църковен брак. Въпросът с кръщението
не стои точно така. Почти всички българи
намират начин да кръстят децата си или
в манастир, или в някое курортно селище,
далеч от родното си място. Не са малко
провинциалните райони в страната, в
които на свещениците е забранено да
извършват опело в църковните храмове
или в гробищата. Поради това те са
принудени да извършват опелата в домовете
на починалите, а на места дори това не
е възможно. В провинциалните райони на
много места на ученици и малолетни е
забранено да посещават църквите на
Великден, като, за да им се попречи,
наблизо се разполагат учителски постове.
Осмелилите се все пак да прекрачат прага
на храма биват строго порицавани на
комсомолски събрания и дори биват
наказвани с намаляване на поведението.
Шествията, наричани литии, които се
провеждат на големи църковни празници,
на практика са забранени, не само в
селските райони, но и в големите градове,
тъй като зависят от произвола на местните
власти. Вътрешното състояние на БПЦ е
достойно за съжаление. Около две-трети
от служителите нямат висши богословско
образование, а болшинството от
дипломираните богослови трудно могат
да се нарекат висшисти в истинския
смисъл на тази дума, тъй като нивото на
обучение в Духовната академия е под
всякаква критика. Светила като Глобуковски,
Поснов, Цанков, Снегаров, Панчовски,
Пиперов и др. нямат достойни наследници.
Повечето от днешните академични
преподаватели са се възкачили или
случайно на тези места, или са се добрали
до тях след дълга задкулисна борба, от
която не им е останало време да развият
богословския си талант. Една част от
тях са били принудени да се задоволят
само с възможностите, които се предоставят
у нас: на тях аспирантурите и специализациите
във водещите богословски учебни заведения
в света, така нужни за един добър
преподавател, са останали неосъществима
мечта. Да не говорим, че във важни катедри,
като напр. Литургиката или Патерското
богословие, въобще няма преподаватели
с необходимата специална подготовка и
празнотите се допълват било от
преподаватели по други дисциплини, било
от хонорувани преподаватели. Причината
за това може да се търси и на друго място:
Духовната академия не е обявена в
кандидат-студентските справочници и
това не позволява в нея да се записват
винаги и качествени студенти. Крайно
недостатъчна и с ниско качество е
издаваната богословска литература.
Студентите в Духовната академия в
повечето случаи четат за изпитите си
от учебници за Семинарията, издадени
преди 40-50 години. Да не говорим колко е
трудно вярващите миряни да се снабдят
с богословска литература. До болшинството
от тях не достига дори Свещеното Писание
и лишени по този начин от достъп до
истинното Христово слово, те започват
да вярват във всевъзможни суеверни
предания. За да може даден човек да се
снабди с Библия, е необходимо да подаде
специална молба до българския патриарх
или до съответния епархийски архиерей,
която не винаги бива удовлетворена. По
тази причина мнозина са принудени да
търсят задгранични издания, успели да
преминат някак си през строгия митнически
контрол или да закупуват от спекуланти
стари издания на твърде висока цена.
Периодичният печат в момента се представя
от две невзрачни издания, наречени
“Църковен вестник” и “Духовна култура”,
съдържанието на които често пъти напомня
музейна периодика, отколкото религиозно
четиво. Като добавим и факта, че тези
издания са много малки по обем и крайно
недостатъчни като тираж, става ясно, че
те съществуват не толкова за религиозна
подкрепа, колкото за заблуда на
общественото мнение. Но най-тежкият
проблем на БПЦ е недостигът на свещеници.
Според една статистка от 1985 г. броят на
свещениците е бил 1936, от които 723 на
възраст над 60 години, срещу приблизително
двойно по-голям брой енорийски храмове
- 3720. Като се вземе предвид и факта, че в
градските храмове обикновено са
концентрирани по няколко свещеника, не
е трудно да се разбере, че в селските
райони постоянно действащите храмове
са много малко. В някои райони, и най-вече
в северна България, има цели общини,
където постоянно действащ е един храм
или пък няма нито един действащ. Още
по-отчайващо е положението в манастирите.
При 120 манастира, от които примерно една
втора са мъжки, монасите са едва около
100 души, като в тази цифра се включват и
епископите. Не е много по-добро и
положението в женските манастири. Години
наред никой на практика у нас не повдига
тези въпроси. Едва след създаването на
Комитета за защита на религиозните
права, свободата на съвестта и духовните
ценности се даде гласност пред нашата
и световната общественост относно
състоянието на църквата. Въпросният
комитет бе посрещнат крайно враждебно
както от страна на атеистичните власти,
така и от напълно обезличилия се Синод.
Предприемат се опити Комитетът да бъде
дискредитиран в очите на обществеността,
като се представят невярно целите и
задачите, които той си поставя. Казионният
Синод дори го обяви за противоречащ на
църковните канони, без обаче да се
обоснове. След като тези клевети не
успяха да дискредитират Комитета пред
вярващия народ в България, се стигна до
преки санкции срещу отделни членове на
Комитета с цел да бъде предотвратено
по-нататъшното разгласяване на
действителното положение с религиозните
права у нас. Тези събития още веднъж
потвърдиха, че официалното църковно
ръководство е напълно корумпирано и
няма интерес да дава гласност на
проблемите на БПЦ. За това изказванията
на официалните представители на БПЦ не
бива да се приемат сериозно. Въпреки
тежките проблеми вярващите българи не
са изгубили надежда, че Бог ще благослови
делото на Комитета за защита на
религиозните права, свободата на съвестта
и духовните ценности, за да може БПЦ да
се върне към апостолската си чистота и
святост и в България да възтържествува
истинската религиозна свобода. 31 октомври
1989 г. Комитет за защита на религиозните
права, свободата на съвестта и духовните
ценности.
(31.10.1989 г., неизлъчено, ролка № 160)
Декларация на КЗРП по повод
събитията от 26 октомври `89 г., чете о.
Христофор Събев
Хр.Събев: Тая декларация трябва да
има един текст, който да бъде отгоре,
нали: „...Тогава Исус му казва, върни
ножа си на мястото му, защото всички,
които се залавят за нож, от нож ще погинат.
Матей, 26 гл., стих 52.”
Женки глас: Добре Ви чуваме, тогава
включваме, почваме…
Хр.Събев: „Декларация на Комитета
за защита на религиозните права, свободата
на съвестта и духовните ценности. С
дълбоко прискърбие и справедливо
възмущение, силно потресени, ние, верните
Христови ученици, членове на Търновския
религиозен комитет узнахме за необузданите
изстъпления на изпаднали в мракобесническа
истерия хулиганствуващи елементи,
извършили побоища и арести на мирни
граждани в центъра на град София, пред
учудените погледи на авторитетните
представители на международната
общественост – журналисти, дипломати,
научни работници, гостуващи у нас за
провеждащия се международен Екофорум.
Най-парадоксалното е, че този варварски
акт бе извършен от органите, призвани
да пазят реда и задължени да защитават
правата и интересите на гражданите -
което поставя под съмнение твърдението,
че Народна република България е правова
и цивилизована страна. И ако доскоро
ние укорявахме хората, които ги наричаха
репресивни органи, непроменени от
времето на култа към личността и
сталинизма, то сега сме принудени да
признаем, че това определение отговаря
на истината. Особено е засегнато нашето
религиозно чувство, че подобни брутални
действия могат да се вършат на големия
християнски празник на Св. Великомъченик
Димитър Солунски - 26 октомври, което още
веднъж показа, че фанатичните атеисти
нямат никакво чувство за срам и съвест,
че по своята същност са нравствено и
обществено безотговорни. Те очевидно
са лишени и от родолюбие и патриотизъм,
подронвайки международния авторитет
и доброто име на България. Трябва да
отчетем, че това събитие бе подготвено
и стана на фона на една развихрила се
клеветническа пропагандна кампания по
казионните /а то впрочем и други няма/,
печатни издания и средства за масова
информация с нападки, хули и оскърбления
срещу прогресивните и демократични
сили на независимите организации,
поставили си за цел осъществяването на
истинската гласност и преустройство в
НРБ и особено срещу нашия Комитет за
защита на религиозните права, свободата
на съвестта и духовните ценности. Ние
сме силно възмутени от статията „Кой
какво влага в думата “родолюбие”?,
отнасящи се за панахидите за жертвите
на екокатастрофите, публикувана във в.
“Вечерни новини” на 26 октомври 1989, т.е.
в същия този печален ден, печален за
страната ни ден на побоища и арести.
Там, между другото, се цитират извадки
от писмото на Мария Николова от жилищен
комплекс “Люлин”, в което тя настоява
да се спре “незаконната дейност на
различни групички, които се опитват да
насаждат съмнение сред народа ни в
преустройството, започнало в нашата
страна”. Ние, членовете на Търновския
религиозен комитет, питаме не е ли това
мракобеснически призив за потъпкване
на възгледите и свободната изява на
мненията в духа на демокрацията и
плурализма, и не стоят ли зад този призив
тъмни и зли сили? А и за какво преустройство
се говори в казионния печат? Такова ли,
при което безпрепятствено да бъдат
бити, тормозени и арестувани мирни
граждани, а в печата да не могат да се
изкажат алтернативните становища и
идеи, което принуждава борците за човешки
права и демокрация да прибягват до
западните радиостанции. Впрочем,
възмутената „Мария Николова” и авторката
на статията Боряна Николова искат да
бъдат погазени конституционните права,
обявявайки за незаконна дейност
разрешената от чл. 53, ал.1 от Конституцията:
”гражданите могат да образуват
организации с политически, професионални,
културни, художествени, научни, религиозни,
спортни и др. нестопански цели”.
Ръководството на Комитета за защита на
религиозните права, свобода на съвестта
и духовните ценности ще потърси съдебна
отговорност за коментара в тази статия
на писмото на Илия Илиев от жилищен
комплекс “Овча купел”, където се
сравнява християнският обряд „заупокойната
служба панихида” с водевил, което е
оскърбление, санкционирано от чл.35 от
Конституцията на НРБ, ал.4: ”Всяко
проповядване на ненавист или унижаване
на човека поради расова, национална или
религиозна принадлежност се забранява
и наказва, а освен това и чл.164 от
Наказателния кодекс: “който проповядва
омраза на религиозна основа чрез слово,
печат, действие или по други начини, се
наказва с лишаване на свобода до 3 години
или с поправителен труд”. Тези нападки
в гореспоменатата статия са в съответствие
със забраната, която досега е в сила в
много селища на България, да не се допуска
извършването открито на религиозни
погребални служби, напр.Смолян, Хасково,
Шумен, а в определени дни и в Търново и
много други селища в страната. Ние
протестираме срещу това кощунство с
религиозните чувства на вярващите,
което е проява на злостен, безогледен
атеизъм, тъй като сарказмът, който си
позволява редакцията на един официален
вестник като “Вечерни новини”, е
подигравка с паметта на покойниците,
за които се отслужи панихидата. Осъдителен
е и пристрастният и мракобеснически
тон, с който си служи авторката на
статията Боряна Костова, която нарича
социална демагогия напомнянето чрез
панихидата, извършена на 21 октомври в
храм “Св.Димитър” в град София от 10
свещеници, между които 8 с епатрахил, за
жертвите на екологичните катастрофи,
в частност Чернобил. Докато в статията
също се прикриват истинските факти и
се говори само за 2-ма провинциални
свещеници, обслужили панихидата: Събев
от Търново и Амбарев от Пловдив. Защото
казионният печат е все още скаран с
истинската безпристрастна гласност и
ако си позволи да съобщи за някой факт,
това е само под сурдинката на
предубедеността, субективизма, демагогията
и социалната озлобеност. Ние сме възмутени
и от липсата на религиозна свобода у
нас, ограничена, първо: чл.153, ал.1 от
Конституцията, от който се оказва, че е
разрешена само антирелигиозната, но не
и религиозната пропаганда, а също чл.38,
ал.2 от Конституцията, че законен е само
гражданския брак, но не и религиозния.
Впрочем, крайно време е да се отстранят
и противоречията в българското
законодателство и в съответствие с
подписаните от НРБ споразумения в
Хелзинки и Виена. Например: трябва да
се премахне от Закона за изповеданията
чл.12, който развързва ръцете на светската
администрация да уволнява и премества
свещенослужители, независимо от
становището на църковното ръководство,
което е в разрез с чл.53, ал.2 от Конституцията
на НРБ: Църквата е отделена от държавата.
Докога законодателните органи в НРБ,
обявяващи се на думи за гласност и
преустройство, ще търпят такива членове
като 20 и 21 от Закона за изповеданията,
монополизиращи правото за обучение и
възпитание на младежта и учащите се,
както и откриването на болница, единствено
за държавата и забраняващи на изповеданията
да извършват тази дейност, както и други
подобни ограничителни членове от Закона
за изповеданията като чл.7, ограничаващ
религиозните процесии и религиозни
служби на открито, а също чл.22 и 24,
ограничаващи външните връзки на
изповеданията и други подобни членове.
Ние настояваме за истинска демокрация
и преустройство. Комитетът за защита
на религиозните права, свободата на
съвестта и духовните ценности изразява
своя граждански и християнски протест
срещу тези позорни факти, които от една
страна тровят и замърсяват обществената
атмосфера у нас, а от друга - рушат
международния авторитет на милото ни
отечество пред целия свят. Ние призоваваме
всички честни вярващи и свободомислещи
хора да подкрепят нашата мирна и
благородна борба за мир, ред, демокрация
и християнска нравственост.
Ръководството на Комитета за защита на
религиозните права, свободата на съвестта
и духовните ценности; Град Велико
Търново, 30 октомври 1989 г.”
Съобщение на Любомир Собаджиев
Женски глас: Говорете.
Л. Собаджиев: Ало, на телефона е
Любомир Собаджиев, председател на
Комитет „273”. Имам едно единствено
кратко съобщение: днес се очаква да бъде
освободен от Пазарджишкия затвор Янко
Янков, човек, който преди 4 години беше
вкаран заради убежденията си в затвор,
с присъда по чл. 108 от НК. Неговите другари
очакват да се срещнат с него утре.
Комитетът го поздравява с освобождаването
и очаква с надежда, че той активно ще се
включи отново към инициативите на
самодейните граждански организации…
Това е. Чу ли се добре или да го повторя?
