Глава
ІІІ. Следствено дело № 66 от 1989 г.
А)
Арестите и подготовката за делото
Неформален
разговор с Валентин Топузлиев
Р.
Узунова: Ало, Валентин Топузлиев?
Научих, че сте били викани на разпит в
края на седмицата?
В.
Топузлиев: Да, призовка получих в
петък след обяд, и който разговор продължи
и в събота, и днес. Ало?
Р.
Узунова: И къде ви викаха?
В.
Топузлиев: Ами тука, в областното, не,
то е общинско управление… В Смолян.
Р.
Узунова: Да, да, да. И какво ви разпитваха?
Да, да, чувам ви.
В.
Топузлиев: Ами за Дружеството, общо
взето…
Р.
Узунова: В какъв смисъл?
В.
Топузлиев: Ами вижте,… може ли да кажа
свободно какво мисля? Мисля, че все пак
се търси някакво подстрекателство от
страна на неформалните движения…
Р.
Узунова: Подстрекателство на етническите
турци?
В.
Топузлиев: Да, да. И, просто да ви кажа,
че настроението и на хората стана много…
и на членовете на Дружеството стана
отчайващо… Даже и с Кояна говорих вчера,
че нищо не предприемаме тук за спасението
на Коцето и … Ало?
Р.
Узунова: Да, да, чувам ви.
В.
Топузлиев: А ние нищо не можем да
направим от тука, разбирате ли?! Абсолютно
нищо! Знаете как е у нас… и абсолютно
нищо, ако… Ало?
Р.
Узунова: Да, да, чувам.
В.
Топузлиев: Аз мое лично мнение казвам,
че те искат подстрекателство от Коста
Тренчев, Босия и Антон, там, и от отец
Христофор…
Р.
Узунова: Да, майка му ми каза…(за
задържането му)
В.
Топузлиев: Да, и манипулирано от
вънка… Аз много съм благодарен на вас,
че съобщихте…, не знам дали беше ваша
инициативата, че съобщихте, че от лагерите
от Турция са започнали обаждания към
България да не идват в… Чувате ли ме?
Р.
Узунова: Да, да, чувам.
В.
Топузлиев: … Да не идват! Това е
съобщение на „Свободна Европа”… Че
от бежанските лагери в Турция са започнали
обаждания към България…(да не идват в
Турция)
Р.
Узунова: Да. Да. Да.
В.
Топузлиев: …Това … на радиостанция
„Свободна Европа” смекчи малко…
държанието към нас на Държавна сигурност…
Р.
Узунова: Да, да, ние пратихме кореспондент…
В.
Топузлиев: Това е, как ви кажа … Даже
тука официално, по телевизията: „някои
станции, които не са настроени добре
към нас, вече, видите ли, съобщават, че
там не е добре…” Хубава позиция, според
мен, взехте вие.
Р.
Узунова: Да, да, радвам се. Да, да, чувам
ви.
В.
Топузлив: Нека, аз искам да кажа някои
работи… защото може и да ме прекъсват
и аз се страхувам, знаете ли колко време
съм търсил връзка с вас. От Виена ми се
обаждате, нали?
Р.
Узунова: Да, да, и аз толкова пъти се
опитвах да влеза във връзка с вас,
просто…!
В.
Топузлиев: И така: мое мнение е и пак
повтарям: това подстрекателство
определено…
Р.
Узунова: Малко по-високо, ако обичате…
В.
Топузлиев: Това е мое мнение:
Подстрекателство, но манипулирано от
вън, т.е. от вас. Разбирате ме, нали?!
Р.
Узунова: Да, да, разбирам.
В.
Топузлиев: Вас нямам лично предвид,
но от Запада. Не знам дали ще успеят,
защото…, изслушайте ме много добре…,
ако имам възможност, ще ви прочета и
протестната декларация…
Р.
Узунова: Ами прочетете я!
В.
Топузлиев: Моля?
Р.
Узунова: Прочетете я!
В.
Топузлиев: Добре. Мнението на нашето
Дружество, не на цялото Дружество,
разбира се… Комитов обясни ли ви за
това, че в София искаха да правят събрание
вчера…
Р.
Узунова: Не, не, не ми е казал!
В.
Топузлиев: Ами искаха събрание там,
Мариана Златева ... и т. н., което значеше,
че ще бъде нов избор, нов устав, значи
всички, които са зад граница, да бъдем
изхвърлени зад борда. Аз съм казал това
на Петър, той трябва да ви е казал…
Р.Узунова:
Аз ще говоря с него после.
В.
Топузлиев: Добре, сега…ама трябва да
ви кажа, че на мен ми дадоха срок от една
седмица да се махна…
Р.Узунова:
От България?
В.
Топузлиев: Дадоха ми паспорт, и не
знам дали няма да ми го приберат след
това интервю, но както и да е. Защото
мисля, че тука ще започнат процеси…
Р.
Узунова: Масови?
В.
Топузлиев: Не масови. Ще се започне
процес за подстрекателство и ще се мъчат
да докажат, че някой е имал /…/ от вънка
са се манипулирали нещата. Защото те
нямат доказателства срещу Тренчев. Ало?
Слушате ли ме?
Р.
Узунова: Да, да, чувам.
В.
Топузлиев: На 6и започнаха вълненията
на турците…
Р.
Узунова: Да, май.
В.
Топузлиев: А Дружеството излезе с
Декларация чак на 21и, на срещата в
Бачково…
Р.
Узунова: Да.
В.
Топузлиев: Където ги подкрепяше само
(относно) самобитното, а не за демонстрации
и така нататък, за щафетна гладна стачка?
Р.
Узунова: Да, да.
В.
Топузлиев: А арестуването на Тренчев
е на 24-ти. Така че нямат мотиви за
подстрекателства. И затова мисля, че
изобщо не може да става дума за
подстрекателство; но те търсят, опитват
се с разни прийоми, примерно, с „някой
си дал показания срещу еди кой си” и т.
н. - вие ги знаете по-добре от мене тия
неща…
Р.
Узунова: Да, да. А бихте ли ми разказали
малко по-подробно за тази среща в Бачково,
понеже за нея нямам сведения?
В.
Топузлиев: Ами да.
Р.
Узунова: На коя дата?
В.
Топузлиев: Моля?
Р.
Узунова: На коя дата?
В.
Топузлиев: Ами срещата беше точно на
„Константин и Елена”. Ако имате
възможност, да погледна календарчето,
ще ви кажа. Беше в неделя, момент,… така…
Р.
Узунова: Да, да, аз ще намеря датата…
Ало?
В.
Топузлиев: Ами на „Константин и
Елена”, на празника. Даже Коцето имаше
рожден ден, не, имен ден тогава. В неделята
решихме да се съберем горе и да вземем
отношение по турския въпрос.
Р.
Узунова: На Бачковския манастир?
В.
Топузлиев: Т.е. не по турския въпрос,
а как да ги подкрепим. А ние трябваше да
ги подкрепим, понеже сме Дружество за
защита на правата на човека… Ало? …И в
гражданските им права, и трябваше да ги
подкрепим, разбира се. И най-учудващото
беше, … Мисля, че отец Амбарев ви е
разказал всичко…
Р.
Узунова: Не, не, не мога да се свържа
с него.
В.
Топузлиев: Ами той преди това… И бяхме
там около един час, видяхме се с всички,
след това дойдоха от Държавна сигурност
и се разположиха около нас. Седнаха и
казаха, че ако си говорим във връзка с
работите на Дружеството, ще провалят
събранието. И ние започнахме да разглеждаме
там лични проблеми. И след това тръгнахме
надолу - то нямаше никакъв смисъл. И
понеже беше на костницата на Бачковския
манастир, слезнахме до ресторанта.
Константин почерпи всички по една бира
и всички се разотидохме. Ало?
Р.
Узунова: Не можахте да вземете решение,
така ли?
В.
Топузлиев: Не, взехме решение. Аз това
ви казвам: значи, вълнението на турците,
с първите гладни стачки бяха на 6-и, те
ви се обадиха на вас…
Р.
Узунова: Да де, да
В.
Топузлиев: А ние на 21и вземахме
решението… момент само да погледна –
значи, на 20…, на 21 вземахме решението…
„Константин и Елена” точно в неделя
беше, на 21, а вече ексцесиите, когато,
нали, започна да се минава към екстремизъм,
и т. н., вече станаха много по-късно. Така
че няма основание да… Ние подкрепихме
турците с щафетна гладна стачка, тридневна
гладна стачка, нали, с 3 дневна гладна
стачка - точно на Бачково вземахме
решението. Така че нямат основанието
да ги приписват тези неща на нас. Така,
това е едната страна. Ние се опитваме
няколко декларации от Варна,… Ало?… Аз
ще ви предам един телефон, в момента,
във Варна, който можете да го запишете
веднага. Момент, телефонът е (номер) И
ще търсите Георги Кулев, той е говорил
с вас, но този телефон е на съседката
му, тя ще го извика… Ще я помолите да го
… такова…, за да може да ви предадат от
там. Сега, ако е възможно,… но доста е
дълга Декларацията и пък и е коригирана…и
аз трябваше да я скрия, защото от 3 дни
ме мотаят по тези инстанции
Р.
Узунова: Коя декларация? Стига да я
имам!
В.
Топузлиев: Онази, протестната, която
още от 6и не можем да я предадем. Тя не е
толкова актуална, разбира се, но просто
протестът за арестуването на Коста, на
Антон и на това, на…
Р.
Узунова: Аз мисля, че я имам.
В.
Топузлиев: Ало?
Р.
Узунова: Аз мисля, че я имам.
В.
Топузлиев: Тази на ръководството?
Р.
Узунова: На ръководството. Прочетете
ми малко в началото…
(На
19.05. е била сватбата на Константин и
Кояна Тренчеви, на 20.05. П. Манолов заминава,
срещата на Бачковския манастир е била
на 21.05. На 25.05. вечерта Тренчев и Запрянов
са арестувани край Пазарджик, на път от
София за Стара Загора, след като Тренчев
си е взел международния паспорт и от
френското посолство поканата за участие
в Конференцията по човешкото измерение
в Париж. На следващия ден са арестувани
Н. Колев и Хасан Бялков (по други сведения
последният е арестуван на 12.06.), на 15.06.
– Христофор Събев, а в началото на
последната седмица на юни – Тодор
Гагалов - тогава заместващ Тренчев като
председател на „Подкрепа” Около
19.06.1989 г., ролка № 363)
Съобщение
на Стефан Комитов
Р.
Узунова: До мен, до нас достигнаха
сведения, че и няколко души други са
били в Главно следствено управление,
от Казанлък?
Ст.
Комитов: От Казанлък?!...За 3 момчета
от турски произход, от етническата група
турци, но не мога да ви кажа имената им,
разбирате ли…
Р.
Узунова: От Демократичната лига или
от…?
Ст.
Комитов: Не, те са членове на Независимото
дружество, но не им знам имената. Те са
подържали връзка с Константин (Тренчев).
Доколкото знам, са се познавали. Нали,
Константин също беше в Дружеството… И
Гагалов знам, че ги е виждал и им знае
имената. Николай (Колев) също ги познава,
даже при арестуването на Николай мисля,
че с тях е имал среща, искали са да се
виждат, но не знам за какво е било. Не
знам, аз тях не ги познавам.
Р.Узунова:
И кога са арестувани, кога са изпратени
в Главно следствено управление?
Ст.
Комитов: Ами може би пак по времето,
когато е и Тренчев… Разбирате ли, то по
едно и също време станаха всичките тез
арести, но специално аз не мога да дам
информация, защото даже и таз, която аз
чух оттук-оттам не е на ниво, което може
да се предава, нали…
Р.Узунова:
Да, да…
(Арестуваният
е Хасан Бялков, от с. Долно Изворово,
член на Мюсюлманския стачен комитет.
Той е присъствал на сватбата на Константин
и Кояна Тренчеви, на която кумува П.
Манолов, а свещеник е Христофор Събев.
Преди да замине в принудителна емиграция,
П. Манолов го запознава с други
правозащитници в София. Недатирано,
Ролка № 268)
Съобщение
за предупреждения
Женски
глас: Друго… друго? Да. Владимир
Кръстев е подписал предупредителен
протокол във връзка с обвинение пак по
чл. 273 за това, че разпространява неверни
сведения за подследствени. Т.е. неверните
сведения, които той разпространява, са,
че те са невинни. Което пък съответно,
по законите на НРБ: „по презумпция всеки
е невинен до момента, в който съдът не
се произнесе”... А дело още няма. Т.е.
протоколът, който са го накарали да
подпише, е…
Р.
Узунова: Той подписал ли е?
Женски
глас: Да, той е подписал, но той го е
подписал с особено мнение, че (смях) че
не е съгласен, но че ще им съдейства за
привеждане на законодателството ни в
духа на Виенските договорености. Така,
малко разиграл ги е… Другото… Пламен
Даракчиев пък го обвиняват за това, че
… пак по чл. 273,… понеже той пътува из
страната, го обвиняват в това, че … в
протокола, който са го карали да подпише,
че подстрекава турците да заминават…Тъй
като видял спряла колона и ги питал: „На
къде отивате?”, какво, що, затова го
предупреждават… Всъщност,
със заплахи ни тормозят и се опитват
по един или друг начин да се откажем, да
млъкнем, да спрем. Даже аз, излизайки
вече от Люлинското Районно, казаха:
„Сега да не отидеш да се оплачеш на
Румяна Узунова” по телефона…
Р.
Узунова: Верно!?...
Женски
глас: Аз обещах, че ще го направя… ,
но както и да е…
Р.
Узунова: Вие съгласна ли сте с Ваш
глас, или да го преразкажа?
Женски
глас: Предпочитам да го преразкажете,
защото наистина малко се притеснявам
за детето си… Имам така нещо предвид...
Смятам, че…
(Началото
на юни 1989 г., ролка № 72)
Из
предаване на радио „Свободна
Европа”
Мъжки
глас, говорител: В България продължават
репресивните мерки на режима. Не престават
обаче и протестни акции срещу мерките
на комунистическата власт, с които се
нарушават човешките права на гражданите
в страната. От Пловдив по телефона в
българската редакция на радио "Свободна
Европа" в Мюнхен бе получена и следната
декларация от Независимото сдружение
на католиците в България. Декларацията
е в подкрепа на д-р Константин Тренчев,
председател на първия независим български
профсъюз. Позволете ми сега да ви напомня
съдържанието на тази Декларация:
„Независимото сдружение на католиците
в България” (текстът липсва)
(ролка № 199)
Отговор
на запитване от граждани до Комитета
за правата на човека за наличие
на правонарушения при воденето на
следствено дело № 66/89
Р.
Узунова: Ето, включих, четете.
О.
Ив. Бонев: „Комитет за правата на
човека, НРБ, 4 юли `89 г. До свещеник Иван
Тенев Бонев, (адрес). В Комитета за правата
на човека постъпи вашето колективно
изложение. Прецизно погледнато, от
юридическа гледна точка на този етап
на развитието на предварителното
производство трудно би могло да се
направи оценка за наличието или
отсъствието на допуснати нарушения,
тъй като следствените материали в този
стадий от несъдебната фаза на наказателното
производство не са публични и следователно
недостъпни. Комитетът по правата на
човека ще извърши запитване относно
здравословното състояние на Тодор
Гагалов, Антон Запрянов, Христофор
Събев, уведомени ли са близките за
задържането им и дали е осигурена пълна
възможност за ползване правата по чл.51
от Наказателно-процесуалния кодекс. До
този момент сме получили исканата
информация по повод сходно запитване
за лицата д-р Константин Тренчев и
Николай Колев. Останалите въпроси, които
повдигате в писмото, са юридически
неиздържани. Действащият НПК не предвижда
задължение за разгласяване чрез
средствата за масова информация на
фактите относно повдигнати обвинения,
по кой текст и спрямо кои лица. Същото
се отнася и до близките на обвиняемите,
които се уведомяват само за факта на
задържането, освен ако прокурорът не е
разпоредил друго. Защитата на правата
си обвиняемите на предварителното
производство осъществяват въз основа
на чл.51 от НПК, съобразно етапа, в който
се намира производството: Да научи в
какво се обвинява и въз основа на какви
доказателства, да дава обяснения по
обвинението, да се запознава с делото
и да прави необходимите извлечения, да
представя доказателства, да участва в
наказателното производство, да прави
искания и др. Преценката извършено ли
е престъпление, какво, от кои лица, както
и по цялостното обсъждане на материалите
по следственото дело се осъществява
окончателно единствено от съда. Предвидени
са ред правни гаранции за правилна
законосъобразна преценка, адвокатска
защита от момента на предявяването на
разследването, двуинстанционно
производство и др. Въпросите за това,
необходими ли са изменения в действащото
законодателство и в каква насока, са
обсъждани многократно в специалната
юридическа литература; свои становища
по тези въпроси има и Комитетът по
правата на човека. С уважение, отговорен
секретар Юлий Бахнев, (печат).”
(9.07.1989
г., ролка № 211)
Опровержение
на Мустафа Юмеров
(…)
Р. Узунова: Бих искала да ви задам един
въпрос, Мустафа Юмеров. Чувате ли ме
добре? Все още няма предявено никакво
официално обвинение срещу тези
ръководители и активисти на независими
сдружения, които се намират в момента
в Централно следствено управление. От
къде вие знаете, че срещу тях ще бъде
отправено подобно обвинение, че са
подстрекавали етническите турци?
М.
Юмеров: От тези, които пристигат от
България. Между населението официалните
власти говорили, че те са били причината
за мирните бунтове на турското население
и заради това щели да бъдат дадени под
съд.
Р.Узунова:
Не ви разбирам. Викали са в милицията
различни етнически турци и са им казали
това официално, така ли?
М.
Юмеров: Да. Да. Именно от тях получаваме
такава информация. В МВРтата .... против
тях такива обвинения били отправени.
Р.Узунова:
Против задържаните?
М.
Юмеров: Против задържаните: Събев,
Тренчев и техните другари, съмишленици.
Р.Узунова:
Искали са да получат сведения от
задържаните етнически турци в тази
насока или просто са им внушавали, че е
така?
М.
Юмеров: Да, те били внушавали и искали
информация в каква връзка те се намират
с тези ръководители на неправителствени
организации. По-конкретно, с председателя
на профсъюз "Подкрепа" и на
религиозния Независим комитет Събев.
Р.Узунова:
Търсили са някакви уличаващи доказателства?
М.
Юмеров: Доказателства против тях.
Казвали са: те са подстрекавали, подбуждали
мирните протести, заедно с Демократичната
лига, подготвяли мирното движение на
турското малцинство в България. Казвали
са, че по такива обвинения щели да бъдат
обвинени: че те били причината, че те са
подстрекавали това население… и нашата
организация! Че те са били дълбоко
замаскирани.
Р.
Узунова: Те ли са казали, те ли са
окачествили демонстрациите като мирни?
Властите ли са ги окачествили така?
М.
Юмеров: Да. Властите в някои случаи
окачествили като мирна форма на борба,
а в други случаи те били определени като
незаконни действия против властта. И
търсели и от тях…, искали да черпят, да
подкрепят, че те са били причината за
тези движения в страната.
Р.Узунова:
Кои те? Тези - задържаните?
М.
Юмеров: Да, задържаните са били
причината за тези движения, за тази
борба на турското население в България
да търси своите права, да се бори против
властта. А в действителност такова нещо
няма. Аз, като председател на Демократичната
лига, категорично отхвърлям - дори и да
има такова обвинение, че - ние нищо общо
нямаме. Та ние сме само съмишленици. Ние
сме борци.
(недатирано, ролка № 382)
Разкази
на Пламен Даракчиев
Р.
Узунова: Включих. По-високо, моля ти
се…
Пл.
Даракчиев: Първото нещо: в кафенето
на писателите бяхме с Георги Спасов.
Р.Узунова:
Кога?
Пл.
Даракчиев: Ами, ...
Р.Узунова:
Миналата седмица?
Пл.Даракчиев:
Миналата седмица, да. Всъщност тази
седмица, сега в сряда или четвъртък
бяхме там и се видяхме с Енчо Мутафов.
Енчо Мутафов ни каза следното нещо, че
той е разбрал, че Блага Димитрова, която
в момента е в Хисаря, заедно с още един
- двама от Клуба са тръгнали в посока
Стара Загора, за да видят стария Тренчев
и да научат малко повече, да вземат
някаква информация. Но Държавна сигурност
са ги спрели и са ги върнали в Хисаря.
Енчо Мутафов предполага, че това вече
е нещо като домашен арест. Това е нещо
за твоя информация.
Р.Узунова:
На кого домашен арест, на Блага?
Пл.Даракчиев:
Да, на Блага и на другите двама. Не знам,
просто може би трябваше да попитам, но
не разбрах кои са другите двама.
Р.Узунова:
А Енчо телефона даде ли си?
Пл.Даракчиев:
Ами не, аз просто не съм го искал. Това
всичко стана случайно. Аз просто ти го
казвам като информация.
Р.Узунова:
Той ми е приятел, Енчо.
Пл.
Даракчиев: Друго: около... Майката на
Николай Колев е получила два отговора
от Бахнев. Ако искаш да ти ги прочета,
или да кажа за какво става дума.
Р.Узунова:
Да, да, чети ги.
Пл.Даракчиев:
Не, аз ги нямам точно записани, но мога
да ти кажа за какво става въпрос. Първият
отговор, момент само да погледна, е от
27 юни, писмо № 744, от 27 юни 89 г. До Николина
Кръстева Маркова. Комитетът за защита
правата на човека й отговаря, че по нейно
писмо… „я уведомяват, че на 19 юни `89 г.
по запитване до Главна прокуратура на
НРБ за информация относно здравословното
състояние на сина й /на леля Николина/…
всички аспекти, засягащи гарантиране
правата му /на Николай Колев/ съгласно
НПК,… че са направили това запитване.
При получаване на информация ще ви
уведомим своевременно.” Това е на 27
юни. На следващият ден, на 28 юни, отново
писмо № 744 - не знам защо писмото има
същия номер - пише следното, долу-горе,
перифразирам: “В Комитета е постъпил
отговор на наше запитване относно вашия
син. Уведомени сме, че е взета „мярка
за неотклонение”. Здравословното му
състояние е нормално. Протичането на
предварителното производство е под
надзора на прокурор. Съществуват
нормативно установени ограничения за
получаване на друга информация според
Наказателно-процесуалният кодекс на
този етап от следствието с оглед опазване
на следствената тайна. Допълнително ви
уведомяваме, че съгласно НПК обвиняемият
може да постигне защита на правата си
според условията на чл. 51 от НПК съобразно
стадия, в който се намира наказателното
производство”. Долу-горе това са двата
отговора.
Р.Узунова:
Да. То горе-долу това е и на отец Иван.
Пл.Даракчиев:
Да, в най-общи линии е това… На отец Иван
е дълъг, защото на леля Николина са по
пет изречения. На отец Иван е доста така
дълъг.
Р.Узунова:
А Кояна получила ли е?
Пл.Даракчиев:
Кояна лично - не.
Р.Узунова:
А семейството на Тренчев?
Пл.Даракчиев:
Не, иначе щях да знам, но за такъв не
знам. Пак трябва да я попиташ, но мисля,
че не, тъй като не е ставало дума за такъв
отговор. Ние бяхме няколко дни заедно
с нея.
Р.
Узунова: Пламен Даракчиев? Румяна
Узунова се обажда от Радио “Свободна
Европа”. Днес е 11 юли, вече, доколкото
пресметнах, са 47 дена от задържането на
д-р Константин Тренчев, Антон Запрянов
и Николай Колев – Босия. Днес, 11 юли са
27 дена от задържането на йеромонах
Христофор Събев. Повече от 20 дни минаха,
откакто Тодор Гагалов отиде с призовка
за свидетел в Главно следствено управление
и не излезе от там. Какви сведения имате
за тези ръководители и активисти на
независими сдружения в България? Сведения
за здравословното им състояние, за
възможността им да използват правна
защита и за обвиненията срещу тях?
Пл.
Даракчиев: Интересувате се не само
вие, интересуват се доста хора, включително
техни познати, съмишленици, хора от
самодейните сдружения. Неведнъж ми се
налага да давам информация. Но определено
мога да кажа, че сведенията са оскъдни.
Защото колкото и крещящо от човешка и
от гражданска гледна точка да е това
нелепо положение, имам предвид това, че
47 дни например с Константин, Антон
Запрянов и Николай Колев, ни свиждане,
не вест, ни кост, изобщо и пълна изолация…,
та колкото и крещящо да е от човешка и
гражданска гледна точка това положение,
от гледна точка на закона, тоест от
Национално-процесуалния кодекс тази
ситуация е нормална. Но мисля, че с този
момент се сблъскаха и активистите на
официалния Комитет за защита правата
на човека, които на два пъти официално
поискаха информация от Прокуратурата.
Аз определено смятам, че е време и този
Комитет, и Дружеството, пък и изобщо
гражданите да си каже думата по тези
наболели правни въпроси. Необходими са
не една и не две промени, защото, съдете
сами какво е положението, по следния
пример: от една страна изрично е казано,
че органите не могат да предприемат
задържане под стража например за повече
от 3 часа без преди това да се е произнесъл
прокурор. Добре, демократично наистина.
От друга страна, оказва се, че у нас
съществува правна възможност един човек
да бъде държан в ареста 6 месеца, цифром
и словом, като обвиняемият бъде поставен
в същото положение, в каквото са сега
петимата. Т.е. и в същата неизвестност
по отношение на близки и познати, и в
същата неизвестност по отношение на
обществеността, на средствата за масова
информация, изобщо, помъчете се да си
представите ситуацията.
Р.
Узунова: Времето все пак върви напред
и да се надяваме към добро. Върви ли и
ще върви ли напред към добро и правното
състояние на страната? Как мислите Вие?
Пл.
Даракчиев: Ние също се надяваме, че
върви към добро положението. Още повече,
че сме дълбоко убедени, че и петимата
са невинни. Но мисля, че на 25 този месец
ще изтече правото на следствените органи
да задържат повече първите трима - д-р
Тренчев, Антон Запрянов и Николай Колев.
Но следствените органи имат правната
възможност да поискат от Главната
прокуратура продължение на срока за
още 2 месеца, а след това, ако не се лъжа,
с разрешение на Главния прокурор на
Републиката могат да вземат и още 2
месеца, т.е. да направят тези 6 месеца,
за които стана дума одеве. Ние, членовете
на Синдиката, обаче се надяваме, че
следствените органи за изминалото
време, вече 47 дена, а имат още време до
2та месеца, са успели да си свършат
работата, т.е. че са набрали необходимите
доказателства за формулиране на
обвинение, или пък обратното - притежават
вече достатъчно доказателства за
невинността им. Законът вменява и двете
неща в тяхно задължение, на следствените
органи – да търсят доказателства за
вината, от една страна, от друга страна
– за невинността им. Ние чакаме да се
случи в момента едно от двете. Макар, че
пак ви казвам, нашето мнение е, че и
петимата са невинни и ние очакваме
тяхното освобождаване.
Р.
Узунова: Мислите, че има необходимост
от някакви промени в съдебно, в НПК?
Пл.
Даракчиев: Естествено, всички ние
мислим, още повече говорим за това, че
трябва да станем правова държава. Ние
не сме станали и никой няма смелостта
да каже това. Разбира се, че трябва да
станат сериозни промени, за каквито се
говори и се пише, а и стават в Съветския
съюз. Реално погледнато, необходими са
тези промени, а друг е въпросът, че аз
не съм юрист, аз съм просто един гражданин,
но като гражданин съзнавам, че аз мога
да бъда също потърпевш в някои аспекти
от някои несъвършенства на нашето
законодателство. Имам предвид конкретно
Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния
кодекс. Между впрочем, тъкмо тук му е
мястото да ви задам и аз един въпрос.
Например, възможно ли е в САЩ, чиято
гражданка доколкото знам сте, или пък
във ФРГ където понастоящем живеете,
един човек да бъде държан в пълна изолация
без адвокат в продължение на 47 дни? И
ако е възможно, бих искал да ми кажете
при какви обстоятелства се допуска
подобно положение?
Р.
Узунова: Първо, трябва да кажа, че
нямам юридическо образование. Второ,
че не ми се е случвало да имам нужда от
адвокатска защита. Но е всеизвестно, че
Наказателно-процесуалният кодекс в
редица западни страни, в Съединените
щати, е такъв, че задържаният има законното
право да откаже да дава показания.
Всъщност, предупреждават го още в първия
момент, че неговите показания…, би могъл
да не дава показания, тъй като те биха
могли да се използват срещу него. А също
така първите думи на задържания са:
“Искам да говоря само в присъствието
на адвоката си”. Това са всеизвестни
неща. Не е задължително човек да има
правно образование, за да ги знае и
хората ги ползват. Пламен Даракчиев,
към задържаните в ГСУ бяха отправени
обидни квалификации като „родоотстъпници,
демагози” и т.н., на тези уж спонтанни,
а инак организирани митинги. И тези
квалификации бяха дадени далеч преди
Следствието да е оповестило каквото и
да е заключение. Как си обяснявате това?
Пл.
Даракчиев: Аз си обяснявам с това, че
тази информация изтича контролирано.
И не случайно изтича към една послушна
част от обществеността. Но бих искал
само да добавя, че тези квалификации се
дават изобщо на самодейните сдружения
- имам предвид и Клуба за подкрепа на
гласност и преустройство, и Синдиката,
не само в частност на някои техни членове,
така че в частност и аз...
Р.
Узунова: Попадате в тази категория?
Пл.
Даракчиев: Да, разбира се, че попадам
в тази категория. И освен това - най-много
ми е неприятно, че съм и един вид заклеймен
и от колеги. Макар, че има една поговорка
“Гарван гарвану око не вади”, обаче се
оказа… и аз го чувствам и като лична
обида, разбирате ли. И всеки от нас го
чувства, тъй като бяха квалифицирани
самите сдружения по този начин.
Р.
Узунова: Но как си обяснявате това?
Пл.
Даракчиев: Първо искам да подчертая
факта, че с тези квалификации са ангажирани
не официални държавни органи - Правителство,
Народно събрание или каквото и да е, а
някакви обществени организации като
Отечествения фронт. Дори не е като цяло
Отечествения фронт, а конкретни
организации по места. А тези организации
отдавна са доказали, че са послушни и
че се поддават на манипулация. Те просто
умеят да свършат такава „черна работа”,
ако мога така да се изразя. Но искам и
да кажа, че доколкото знам, у нас няма
такова престъпление като родоотстъпничество,
например, ако търсим точно термина.
Мисля, че това е един удобен и сравнително
безопасен за широки спекулации термин.
Бих искал и да допълня: тук-таме се
подмята, във връзка с тези квалификации,
че се имат предвид наши евентуални
връзки с правозащитни мюсюлмански
организации или пък просто с мюсюлмани,
които си търсят правата, етническите
права. Искам да кажа, че ние уважаваме
тези хора, уважаваме и техните стремежи,
всеки от нас като гражданин си има мнение
по тези наболели въпроси. Лично аз
подкрепям в това отношение Декларацията
на Дискусионния клуб, прочетена в Париж
неотдавна от Копринка Червенкова, и
по-точно в този пункт, че въпросните
български граждани трябва да имат три
възможности, цитирам - мисля, че така
беше: 1. да се асимилират, т.е. да се
самоасимилират, ако желаят; 2. да напуснат
страната; и 3. да останат в нея, запазвайки
своята самобитност. Но така се върна на
въпроса: на някои хора им е удобно да не
правят разлика между дейността на
Дружеството и на синдиката “Подкрепа”.
На същите хора също така им е удобно да
говорят, че зад нашите синдикални цели
стои политическа програма. Но те имат
пълната възможност да докажат твърденията
си, ако могат, разбира се, тъй като голяма
част от документацията на Профсъюза е
в техни ръце. И тук искам да напомня, че
изглежда сме забравили и гласността с
обратен знак, защото ако си спомняте,
след обиска у Петър Манолов, скоро след
това Следствието услужливо и подборно
предаде някои документи за публикуване,
… имам предвид на “Работническо дело”.
Нека да направят сега същото и с
документите на Профсъюза.
Р.
Узунова: Не съм видяла публикации.
Пл.
Даракчиев: Ама няма и да видите. Досега
би трябвало да стане нещо подобно, но
засега още няма. Макар, че толкова
документи на Синдиката, и наша лична
кореспонденция, и какво ли не, маса
страници са притежание на следствените
органи в момента. Така че искам да ви
кажа, че отчитайки нашите специфики
като синдикат, ние не сме предприемали
граждански действия в защита правата
на българите-мюсюлмани. Искам да ви кажа
и това, че изглежда, така поне ние мислим,
че на тях съвсем не им е до синдикални
права, а просто друга треска ги тресе.
С това си обясняваме, че на практика
нямаме членове, поне в настоящия момент
...
Р.
Узунова: Етнически турци?
Пл.
Даракчиев: ... да, между нас, в което
следствените органи сигурно са се
убедили, тъй като притежават молбите
за встъпване в Синдиката. Но искам
веднага да кажа и…
Р.
Узунова: Но, според мене, не е грешно
някой българин от турски произход да
членува в профсъюза “Подкрепа”.
Пл.
Даракчиев: Разбира се, точно това
исках да ви кажа, че Синдикатът е отворен
за всички български граждани, но - искам
да добавя и това – стига да не се
страхуват, тъй като - в разговори с хора
установявам - че някои от тях се
притесняват. Те виждат ред неща, които
се случват около Профсъюза и, ако щете,
физически се страхуват, което е адски
неприятно.
Р.
Узунова: А като независим профсъюз
какво е отношението на „Подкрепа” към
етническите турци, към правата на
етническите турци, дори към в момента
масовото им преселение в Турция?
Пл.
Даракчиев: Трагедията на всички тези
хора, естествено, не може да не ни вълнува.
Не може да не ни изпълва с въпроси, чиито
отговори, да ви кажа, са болезнени за
самочувствието ни като нация. Това са
хора, които принадлежат на тази нация,
това от една страна. От друга страна,
масовото преселване ни интересува
доколкото се борим за синдикални права,
сме синдикат и ни интересува социалната
и икономическата сфера у нас, а ние сме
изправени там пред огромни трудности.
Защото си отива работна ръка, изключително
ценна работна ръка, в доста разнебитеното
и изпосталяло откъм трудови хора селско
стопанство, земята. Отива си работна
ръка от някои важни отрасли като
строителството, тъкачната индустрия,
цигарената и тютюневата промишленост,
които, както е известно, са златоносещи
за страната, от някои непривлекателни
производства и пр. Нашето мнение е, че
си отиват доста работливи хора. Дотолкова,
доколкото има официални данни, а и по
някои косвени признаци, можем да кажем,
че съществува реална опасност 7 - 8 до 10
на сто да намалеят заетите в народното
стопанство. Що се отнася до селското
стопанство, специално, този процент
може да бъде и много по-висок. Съществуват
обаче два много важни момента при
оценката на ситуацията: Първият - поради
сложили се традиции въпросният трудов
ресурс, за който говорим, е главно
производствен, т.е. в него участието на
непроизводителното чиновничество и
интелигенцията е с нищожен дял. Да не
говорим за това, че двата жизнено важни
отрасъла, които цитирах – селското
стопанство и строителството, ще бъдат
направо поразени, ако така продължава
потока. Вторият фактор е географски.
Отиват си хора от периферни райони на
страната, за които държавата в последните
години положи доста усилия, специални
усилия. Имам предвид някои постановления
като например прословутото 22ро
постановление, 20то, сега 31во, което
заменя 22ро. Тези географски райони са
с така крехка, тепърва изграждаща се
промишлена и социална инфраструктура,
и оголването им трудно вече може да бъде
компенсирано. Аз не знам какви постановления
трябва да излязат оттук нататък, за да
могат тези райони наистина да се съживят,
каквато беше досегашната цел. Нашето
мнение е, че икономиката ни в края на
миналата година, началото на тая година
беше в твърде сериозно положение, може
би, хайде нека да го кажа, в предкризисна
ситуация. Тази ситуация се задълбочи
от икономическата реформа, имам предвид
Указ 56, както и Указа за селското
стопанство. Това е нормално, тъй като в
първоначалния етап на всяка една реформа
има проблеми, но това масово напускане
на страната вече задълбочава нещата
вече на Nта степен. И нашето мнение е, че
до сериозния кризис, да не кажа по-силна
дума – стопанска катастрофа, е, както
се казва, един хвърлей време.
(11.07.1989
г., ролка № 212)
Опровержение
на Ибриям Рунтев, говорител
на Мюсюлманския стачен комитет
Румяна
Узунова: Кажете сега името.
Ибриям
Рунтев: 25 юли 1989 г. (Юри) Ибрям Рамазанов
Рунтев
Р.
Узунова: Кажете сега титлата
И.
Рунтев: Говорител на Независимия
мюсюлмански стачен комитет, член на
НДЗПЧ в България. От граждани, които са
от България, които принудително пристигат
в Турция научих, че в с. Долно Изворово,
Казанлъшко, МВР-то от град Казанлък
привиква хора, които да свидетелстват
срещу д-р Константин Тренчев. Така
например …, Атаджиев, Ахмед Исмаилов
Рунтев, Хасан Рунтев, Айше Джамбазова,
Хюсеин Ага/.../ов. Али и Бахрим от с. Лозен,
пак Казанлъшко, ги извикали в МВРто и
ги заплашили, че ще ги съдят, ако не
свидетелстват срещу д-р К. Тренчев. От
тези всички, които изброих, само Ибрахим
и Сабай са виждали веднъж д-р К. Тренчев
на едно наше събрание, което беше
проведено в Хасково през м. април.
Абсолютно от другите нито един не познава
д-р К. Тренчев. Просто се чудя, как може
да се има вяра на тези именно хора, които
изброих, че са се опитали да се срещнат
с човек, когото не познават и не знаят
какво представлява д-р К. Тренчев, какво
е говорил … и изобщо за работата му,
какво е вършил по времето като председател
на Независимия профсъюз „Подкрепа”.
А, един, Хасан Исаев Бялков, който е
задържан на 12 юни 1989 г. в София, аз мисля,
че тогава Хасан беше задържан. Те са
болни! Защото Хасан Исаев Бялков наистина
е виждал д-р К. Тренчев, но го е виждал
само от далече, веднъж, доколкото си
спомням. Аз ги бях запознал, но остава
само с това запознаване. Между тях
двамата не е имало никаква кореспонденция,
не са говорили абсолютно за нищо. Хасан
Исаев Бялков имаше кола и аз го използвах
като шофьор, когато трябваше да отида
на събрание - два или три пъти, не си
спомням… но аз го използвах само за
шофьор и той нито веднъж не е присъствал
на събранията. Работите, които се иззеха
при обиска на къщата му, всичко това,
което е написано, и всичко, което е
задържано от органите на МВР в гр.
Казанлък, съм го писал аз. Хасан няма
абсолютно никаква връзка с доктора,
абсолютно не е говорил с него, не е
присъствал нито на събрания, не е вземал
никакво отношение. Аз подчертавам, той
имаше кола и ние го използвахме за
шофьор. Като караше, дори разноските за
бензин, всичко каквото…, му плащахме.
Но като нещо ставаше пред очите му
нямаше как да му откажа… и искам да
подчертая, че първите три-четири пъти,
когато съм ходил из страната, … не съм
му казвал… Аз съм се срещал с Тренчев,
с Тодор Гагалов - управителя тука. В
смисъл аз му бях обяснил, че някои хора,
които са....
Р.
Узунова: По-високо!
И.
Рунтов: … някои неща, които са за
уреждане…Това е било…Хасан от тогава
никого не е виждал. Когато съм говорил
с него, той казваше, че той не иска тогава
да взема дори някакво отношение по тия
работи. Вярно, че те са ... деец на
българското, … а ние на турското, но
всички сме граждани на България (и тук
записът прекъсва).
(25.07.1989
г., ролка № 108)
Б)
Подкрепата към задържаните
Декларация
на „Подкрепа” (чете и
превежда от френски език Пламен
Даракчиев)
Румяна
Узунова: Включих.
Пламен
Даракчиев: На 26 май тази година членове
на Държавна сигурност предприеха
поредица от обиски у активисти на
независимите …
Р.
Узунова: На независимия профсъюз
„Подкрепа”?
Пл.
Даракчиев: на независимите сдружения
в страната. Да… Така… /Той, Деян (Кюранов)
така го е написал!/ … Трима от тях бяха
задържани: д-р К Тренчев, председател
на Независимия синдикат на интелектуалците,
Николай Колев, член на Синдиката и Антон
Запрянов, член на НДЗПЧ в България.
Няколко дни след арестите властите
организираха т. нар. „спонтанни”
митинги...
Р.
Узунова: Не те чувам…
Пл.
Даракчиев: Момент само, нали правя
превод…
Р.
Узунова: Ето, включих.
Пл.
Даракчиев: (чете текста на френски
език, повтарящ вече прочетения на
български текст) … на които акциите на
независимите сдружения бяха наречени
вражески акции /или действията всъщност,
защото action нали е действие…/
или определени като антибългарски и
демагогски. В средата на юни бяха
задържани също така Тодор Гагалов,
заместник-председател на същия синдикат,
о. Христофор Събев, председател на
Независимия комитет за защита на
религиозните права… Други репресии
бяха предприети срещу около 20тина
активисти на независими сдружения,
независими активисти, включително
арести, обиски … /тука има една дума, би
ли ми казала…/ уволнения, както и опити,
натиск върху някои лица да напуснат
страната уж по тяхно съгласие, … така
се превежда?!... Независимите сдружения
протестираха много пъти, използвайки
много форми за протест пред властите.
Независими групи на интелектуалци
отправиха два Апела, на два пъти Апели
в защита на задържаните. Въпреки това
обаче и до сега властите все още не са
предявили, не са обявили обвинения срещу
задържаните, не са дали адекватна
информация за тяхното здравословно
състояние, но… все още не са обявили
арестите публично. Отчитайки всички
тези факти, Независимият синдикат на
интелектуалците обявява, че е готов,
всъщност „нашата готовност” трябва
да преведем, че обявява стачна готовност
за гладна стачка през идните десет дни,
считано от 15 юли. Само че това е работен
ден и ще бъде…10 дни… Ако през тези 10
дни петимата задържани не бъдат
освободени, гладната стачка ще започне,
считано от 26 юли. Това е първия ден след
/момент, една дума тука…/ изтичането на
мандата за ареста или разрешението за
арест, подписано от прокурора, което
трае два месеца…/тука е много неподредено!…/
Р.
Узунова: Аз ще го оправя…
Пл.
Даракчиев: …Стачката ще бъде по
щафетния способ: от групи по пет човека
и всяка група ще стачкува в продължение
на една седмица. Синдикатът има едно
единствено искане: освобождаването на
петимата задържани. Синдикатът счита,
че не съществуват … законни основания
и каквито и да е други за това към петимата
да бъде приложена мярката „задържане
под арест”. Още повече, че преди тяхното
арестуване те не са извършвали никакви
нелегални, незаконни действия. Напротив,
те със своята борба за защита на правата
на човека, /има тук една дума…/, напротив,
това са борци за правата на човека, които
отхвърлят абсолютно всякакви насилнически
и други противозаконни действия. Със
своята гладна стачка Синдикатът
протестира срещу репресиите, които
продължават срещу членовете на
независимите сдружения в България и
също така против репресиите, насочени
срещу неорганизирани граждани, борещи
се за своите човешки права. Синдикатът
протестира също така срещу отказа на
властите да признаят юридически официално
Синдиката, както и другите независими
сдружения, които са предявили такова
искане. Този отказ на властите е юридически
необоснован и ... Синдикатът протестира
също така против властите, които пречат…
Р.
Узунова: … действията на властите?
Пл.
Даракчиев: …Деян така го е написал…
срещу пречките, които властите създават
на Клуба /на дискусионния Клуб/, фактически
да дискутират свободно и публично.
Синдикатът отправя Апел към независимите
синдикати по света за солидарност, за
нашите задържани … тука пише camarades…
Р.
Узунова: …другари, другари!…
Пл.
Даракчиев: …бе аз знам какво е, ама
не знам дали е удобно…
Р.
Узунова: …Удобно е, удобно е, разбира
се, то си е нормална дума.
Пл.
Даракчиев: … и солидарност с нашите
членове и с нашата борба за синдикални
и човешки права. За контакти със стачния
… /Деян го е превел комитет/…съвет и
със Синдиката: Ирена Зафирова, София,
(адрес), тел. (…), Николай Маджев, (адрес).
/После говорещият „чете” на английски
език същия текст и двамата заедно успяват
да го скалъпят/ Синдикат на българските
интелектуалци…, свобода…
Р.
Узунова: …това го знам, нататък…,
контакт…, еди какво си…
(Пл.
Даракчиев, по това време временен
председател на „Подкрепа”. В Декларациите
и на НДЗПЧ, и на „Подкрепа” се говори
постоянно за 5ма задържани и не се
споменава името на Хасан Бялков.
16.07.1989 г., ролка № 69)
Декларация
на НДЗПЧ
Р.
Узунова: Ето, включих… Прочетете едно
изречение от преди това…
О.
Д. Амбарев: „Декларация на Независимото
дружество за защита правата на човека
в България. На основание Протокол №1 от
14 юли т.г., т. 1, и въз основа на възложените
ни пълномощия, от името на Централното
ръководство на същото и неговите областни
пълномощници, декларирам следното:
/Добре ли е дотука?/ Г-н Главен прокурор,
предвид това, че преди 2 месеца съвсем
неоснователно бяха задържани в ареста
на ГСУ в гр. София, ул. „Развигор” 1 наши
активисти и членове, а именно: 1. Д-р
Константин Тренчев, председател на
независимия профсъюз „Подкрепа” и
активист на НДЗПЧ, 2. Антон Запрянов,
член на независимия профсъюз „Подкрепа”,
3. Поета Николай Колев – Босия, член на
профсъюз „Подкрепа” и областен
пълномощник на НДЗПЧ, а по-късно и други
членове и наши братя: Тодор Гагалов,
подпредседател на Независимия синдикат
и наш функционер, 5. йеромонах Хр. Събев
– председател на НКЗРП и наш член и
активист. Поради това, че до този момент
не е известно на обществеността в
страната, както и на близките им, и на
Дружеството, за обвиненията, които им
се отправят, както и поради факта, че се
навършват на 26 т.м. кръгли 2 месеца от
задържането им, имаме законното основание
да изискаме от вас прилагането и
изпълнението на чл. 222 ал. 1 от НПК, т.е.
освобождаване на задържаните. Ако все
пак Главна прокуратура на НРБ сметне,
че не са налице условията за прилагане
на този член и сметне за необходимо да
продължи следствието в предвидените
от Закона допълнителни срокове, то ние
настояваме Главна прокуратура да измени
мярката за неотклонение „задържане
под стража” с друга, за което намираме
опора пак в чл. 222 ал.1 от НПК, допълнена
в „Държавен вестник”, бр. 82 от 1981 г. и
поправката в бр. 38 на „Държавен вестник”
от 1982 г. В случай, че посочените по-горе
наши искания не бъдат изпълнени, то ние
настояваме и изискваме да се даде
публична гласност за задържането им и
обвиненията, които им се отправят, както
и за естеството на доказателствения
материал, върху който се изгражда
обвинението. В противен случай ще сме
изправени пред алтернативата да мислиме,
че отново се връщаме към тъмните времена
на сталинската епоха, когато невинните
жертви на КГБ поемаха към бездънните
друмища на мъченичеството по предварителните
сценарии на инсценираните процеси -
маниер за разправа с идейни противници,
тъй характерен за държави с тоталитарен
режим на управление. Опора в тези наши
виждания ние намираме в организираните
протестни акции от казионни организации
срещу наши дейци - на независимите
правозащитни дружества - през месеците
май и юни т.г. Манипулираното множество
от безидейната дезинформирана маса,
понесла плакати с предварително написана
присъда за задържаните демонстрираше
не „патриотичен” народен порив, не
народен гняв или порицание за нещо, а
изкуствено раздухвана омраза, първичен
животински инстинкт, характерен за
всяка тълпа - похват, известен на света
от Сътворението му до наши дни. Този
древен похват минава като мрачна сянка
в жизнения път на човечеството през
нечистите заговори на Каяфа, през
чертозите на Пилат и римските Колизеи,
през тъмните и мрачни „кристални нощи”
на Берлин, Мюнхен и Хамбург, за да достигне
в навечерието на третото хилядолетие
в нашето отечество, в София, Пловдив и
Ст.Загора. Обезпокоени от всичко това,
ние не можем да бъдем спокойни за съдбата
и участта, на която са подложени
задържаните наши братя. По тази причина
настояваме да се съобразите с исканията
ни в настоящата наша Декларация и
предвидени в текста по-горе. Освен това
молим, настояваме и изискваме да се
прекратят гоненията и репресиите срещу
дейци на Дружеството ни, които репресии
не само не са преустановени, но по места
и при известни лица те са засилени. И
маркирам само четири случая на направени
неправомерни действия на държавни
органи срещу наши дейци: 1. Илия Минев,
председател на НДЗПЧ, незаконно
възпрепятстван да пътува свободно из
страната; свалян принудително от
транспортните средства от органи на
МВР и от 7 май т.г. незаконно му е отнет
документа за самоличност - паспорта, с
което се цели да бъде уличен в нарушение
на паспортния режим, ако отиде в друго
селище без такъв; забрана да бъде
посещаван от негови почитатели в дома
му; постоянно психически угнетяван и
тормозен чрез многобройни визити от
страна на органите на Държавна сигурност
в дома му и принуждаван да води неприятни
диалози или да слуша нагли монолози от
неканени гости; 2. Стефан Вълков,
подпредседател на Дружеството, интерниран
и заплашван от органите на МВР и Държавна
сигурност да бъде екстрадиран от страната
с цел да се откаже от дейността си в
Дружеството; през м. юни жестоко бит в
управлението на МВР в гр. Асеновград и
заплашван с убийство; 3. Иван Петров,
бивш служител на МВР, областен пълномощник
от гр. Плевен, заплашван по телефона, а
в районното управление на МВР в родния
си гр. Плевен е многократно викан от
органите на сигурността, многократно
е арестуван; през м. юни, принуден чрез
натиск и заплахи, подписва протокол на
основание чл. 39 от Указа за Народната
милиция, който член в състава си съдържа
мярка, отнасяща се до многократно
осъждани углавни престъпници и
рецидивисти, какъвто нашият функционер
не е и никога не е бил съден. 4. Иван Луков
Струнжев от гр. Панагюрище, обявил
безсрочна гладна стачка до смърт, е
изпратен на принудително лечение на 7
юли т.г. от районния прокурор Снежана
Маринова в психиатричната болница на
с. Баткун. Това е направено с цел.
Разполагаме и с много подобни случаи.
По този повод чакаме Вашият отговор и
компетентно решение в областта на Вашите
прерогативи и възможности. Нашите усилия
да бъде регистрирано Дружеството не
дават резултат. Отказът за това е грубо
нарушение на Конституцията, Хелзинкските
споразумения и Виенските договорености.
Нерегистрацията третира Дружеството
ни като банда заговорници, на което
дават израз гореизложените и други
случаи. Нерегистрацията съвсем не
означава невалидност на Дружеството,
а просто го лишава само от правото на
репрезентативност и от правото му на
юридическо лице, невъзможно да оперира
със своя банкова сметка. От този пункт
на нашата Декларация, ще отбележим само
два факта, върху които би трябвало
трезво, с държавническа мъдрост да се
погледне и отреагира изключително само
в положителен смисъл: Първо. Дружеството
е реален факт, а не фикция. Неговата
членска маса от ден на ден расте и се
умножава и заедно с това то се
интелектуализира и ще продължава с вяра
за своя свободен порив да привлича
умовете от най-различни области на
културния, обществения и научен живот
в отечеството ни. Второ, НДЗПЧ от м. юни
т.г. стана член-кореспондент на
Международната федерация за защита на
човешките права. По този начин то получи
не само признаване за своето съществуване
- реален факт, но и признаването му е
следствие от признанието, оказано му
от този най-висок и авторитетен форум
на свободата като Международната
федерация за защита на човешките права.
Това признание идва от неговите танталови
мъки в борбата му за осъществяване и от
усилията му - при екстремните местни
условия - да отстоява позицията си за
един свят на хармония и любов към хората,
без разлика в политическите и идеологически
възгледи, без разлика на религиозните
изповедания, без разлика на расова или
класова принадлежност. Ето, върху това
трябва да се помисли преди да отговорите
на всички наши изисквания дотук, а ние
ще очакваме отговор. В очакване на
отговора ви за удовлетворяване на
исканията и претенциите, с настоящата
Декларация ви поднасяме решението си
за обявяване, начиная от 15 юли, 00 часа,
до 26 юли, 00 часа стачна готовност за
всички секции и областни ръководства
в страната. При мълчание от ваша страна
или при негативен отговор по основните
въпроси, засягащи задържаните наши
братя, започваме от 26-и, 00 часа гладна
щафетна стачка от по 7 дни, при преповтаряне
на стачкуването чрез въртящ се график
до пълна победа. 1700 организирани
правозащитници от градове и села, от
всички краища на изтерзаното ни отечество
ще слеят усилията си за постигане на
поставените от нас искания. Едновременно
с това, ние апелираме към съвестта на
всеки честен българин да приобщи усилията
си към нашите за постигане целите на
настоящата Декларация. Чрез разпространяване
на същата по средствата за информация
на Западна Европа се обръщаме за помощ:
към братята ни в изгнание, към Международната
федерация за защита на човешките права
в Страсбург, Лигата за човешките права
в Рим, Международната организация на
юристите, Международната организация
на медиците, Свободните профсъюзи и
синдикални движения в цял свят, към
Амнести Интернешънъл за свобода, гласност
за арестуваните, за защита на репресираните
членове на преследваното наше Дружество.
Подпис: Генерален пълномощник на НДЗПЧ
в България и официален говорител о.
Димитър Амбарев; 15 юли 1989 г.; гр. Пловдив.”
(А.
Запрянов членува в НДЗПЧ, а не в „Подкрепа”.
Х. Бялков също е членувал и в НДЗПЧ.
18.07.1989 г., ролка № 147)
Петър
Манолов за ефективността на
гладните стачки
Р.
Узунова: Ето, включих, Петьо, говори…
П.
Манолов: Ние сме много затруднени в
нашата организационна дейност. Ако си
спомняте, материализирахме неформалните
сдружения по време на гладните стачки
от началото на календарната 1989 г. Като
се има предвид как това народно, пък и
демократично отгоре на всичко правителство,
в кавички разбира се, контролира
размножителните и печатащи средства,
ние нямаме право да пропуснем възможността
чрез гладната стачка да се променим
количествено и качествено. Докато траят
съдебните процеси над нашите събратя
по идеи, а после и докато текат присъдите,
ако бъдат осъдени по членовете 273 и 321
от Наказателния кодекс, неформалните
движения биха могли да нарастват с по
над 1200 члена. И това, което е ще от особено
значение е, че всеки нов член ще е получил
бойното си кръщение с участие в
седем-дневна гладна стачка, единственото
оръжие, с което за сега ни е позволено
да воюваме, макар че събитията от края
на м. май показват, че се стреля и по
гладуващи. Но важното е, че ще имаме на
разположение хора, решени да работят
за извеждането на страната от парализата,
в която сме въведени. Защото практиката
показва, че неформалните сдружения не
бива да остават на пасивни позиции, тъй
като е повече от ясно, че тази управляваща
върхушка не възнамерява да даде човешки
права на другите, защото права на
мнозинствата означават край на
привилегиите. Но нека се надяваме, че
неформалните организации ще се напълнят
от хора непримирими да гледат само като
свидетели как родината ни върви към
следваща национална катастрофа. За това
и онези, които ще обявяват имената си
за включване в щафетната гладна стачка,
която може да трае 3 седмици, 3 месеца
или повече от 3 години, нека знаят от
сега, че това ще означава включване или
в Независимото дружество, или в Профсъюз
„Подкрепа”, или в Независимия комитет
за религиозна свобода. Да се надяваме,
че българите и този път ще изразят своята
солидарност към стачкуващите на телефон
(...) в Карлово, на тел (…) Велико Търново.
Ако телефоните замлъкнат по стар
български обичай, то нека се знае, че
срещу несправедливото задържане на
шестимата в гладна стачка са Георги
Спасов (адрес, Пазарджик), и Стефан Вълков
(адрес, Асеновград). Към стачкуващите
от България се присъединяваме и ние –
Христина и Божидар Петкови от гр.
Фрайбург, ГФР и Вера и Петър Манолови
от Париж, Франция. И дори да прозвучи
нескромно, бих искал да кажа едно мое
стихотворение, свързано с глада. Неговото
заглавие е “Бащата на човека”: (чете
стихотворението)…
Р.
Узунова: Благодаря Ви, Петър Манолов.
(края
на юли 1989 г., ролка № 108)
Гладните
стачки като израз на гражданска
солидарност (Любомир Собаджиев)
(…)
Р. Узунова: Членовете на Групата за
гражданска инициатива, Любомир Собаджиев,
се вляха, така да се каже, в потока на
щафетните гладни стачки в подкрепа на
ръководители и членове на независими
сдружения, срещу които се подготвя сега
съдебен процес. Бих искала да ви попитам:
това акт на солидарност към другите
независими сдружения ли е или е само
акт за протест за частния случай?
Л.
Собаджиев: И едното, и другото, ако не
и да се намери и трета причина. По начало,
по принцип, ние, ако никой не беше обявил
акция в подкрепа на задържаните Константин
Тренчев и неговите другари, щяхме да
подготвим някоя инициатива, включително,
може би, и гладна стачка. За нас дойде
добре дошло това, че всъщност Независимия
профсъюз и Независимото дружество
организираха гладната стачка. Не ни
оставаше нищо друго, освен само да се
присъединим. Ние се присъединяваме и
от солидарност към тяхната акция,
присъединяваме се и в подкрепа на
задържаните Константин Тренчев и
неговите другари. Трябва още да ви кажа,
че всъщност тоя въпрос, с тази стачка е
много важен. Работата е там, че лично аз
и моите другари, както и другарите на
Константин Тренчев, сме убедени, че
обвинението е изфабрикувано, обвинението
е фалшиво, надуто, без никакво правно
основание. Всъщност членовете, по които
ги обвиняват, са вписани в ония глави
от Наказателния кодекс, които нямат
нищо общо с политическата дейност.
Дейността на един Независим профсъюз,
дейността на едно Независимо дружество
- независимо от идеалните цели, които
те обявяват – волю-неволю се намесва в
политиката. Тука въпросът е съвсем
елементарен: ще се разреши ли такава
дейност или не? От кого да се разреши?!
От властта, естествено. Щом властта
трябва да си каже думата, тука вече
въпросът е политически. В един момент
обаче тези хора се оказват задържани
по членове, чиито състави преследват
деяния, които нямат нищо общо с
политическата дейност. Един от членовете
е чисто хулигански /хулигански - това е
милиционерски шаблон/. Ние се опасяваме,
че ако се стигне до съдебен процес, ако
се стигне до съдебно решение, до
обвинително-съдебно решение, ще се
създаде прецедент: всички политически
дейци и иначемислещи в нашата страна
могат да бъдат подвеждани по тия членове,
да могат да бъдат съдени като размирни,
асоциални елементи. Разбирате ли ме? По
тази причина ние много охотно се включваме
в гладните стачки. Тя е колкото инициатива
на Независимото дружество, на Независимия
профсъюз, толкова и наша инициатива.
Р.Узунова:
Ако тези хора не бяха членове на независими
сдружения, пак бихте ли ги подкрепили?
Л.
Собаджиев: Безусловно. Безусловно.
Няма значение кой и какъв е, и по какъв
повод е бил задържан. Това не е най-важното.
Важното е, че всяка такава борба би
трябвало да бъде подкрепена. Това би
трябвало да бъде едно задължение,
обществено задължение на всеки гражданин
на нашата страна. В края на краищата на
всички граждани им е ясно какво става
и малко или много всеки се надява някой
да изпълни неговия обществен дълг, нали,
заради него. Разбирате ли ме какво искам
да кажа? Единствено от значение тук е
до колко е спазен законът, до колко има
законни основания човек да бъде задържан
и обвиняван. Който и ще да е той. Аз, с
най-голяма охота бих излязъл в защита,
също с гладна стачка, да кажем, в защита
на другаря Константин Теллалов, ако се
случи нещо неприятно с него. Тук няма
значение личността, има значение
отношението на властта към личността.
Не бива да се слага ударение на
обстоятелството, че членове на Независимия
профсъюз "Подкрепа", на Независимото
дружество за защита правата на човека
организират акция на спасяване на техни
членове. По начало дейността на
неформалните организации, идеята,
направлението им се характеризира
именно от подобен род дейности. Тука в
случая нямат никакво значение личностите
на д-р Константин Тренчев и неговите
другари. Да не бяха те, и други да бяха,
да не бяха организирани в някакъв
профсъюз или дружество; всички граждани
на нашата страна – честни, с поглед към
тия неща, към тия проблеми би трябвало
да ги подкрепят. Ние тука, в случая -
Групата за гражданска инициатива -
излизаме и като граждани, и като неформална
организация. Изявяваме подкрепата си
и солидарността си точно към тяхната
съдба.
Р.Узунова:
Как мислите вие, ако им поставят една
минимална присъда, това справедливо ли
ще бъде?
Л.
Собаджиев: Абсолютно несправедливо.
Р.
Узунова: Вие пледирате за доказването
на тяхната невинност и за освобождаването
им? И защо?
Л.
Собаджиев: Ако се стигне до там да
бъдат съдени! Но становището на нашата
група е, че съдебното преследване срещу
тях трябва да се спре още на този етап.
Прокурорът е, който ще реши да се даде
ли делото на съд или да не се даде. Той
има сега думата. Въпросът е до колко ще
се прояви най-обикновен граждански и
политически разум. Прецедентът може да
бъде създаден, но след това ще последват
много неприятни неща. Идеята за
преустройството е така дълбоко навлязла
вече в нашата обществена мисъл, хората
толкова надежда влагат в преустройството
като едно-единствено и несъмнено средство
за промяна на не толкова доброто положение
на нашата страна, че всъщност ние имаме
вече работа с един исторически процес,
който трудно може да бъде спрян.
Р.Узунова:
Мислите, че в духа на преустройството,
в този нов дух би трябвало да бъдат
освободени?
Л.
Собаджиев: Дали ще бъдат освободени
те или не е трудно сега да се каже. Аз
мисля, че те безусловно трябва да бъдат
освободени като невинни, като оклеветени,
като хора, които са подложени на едно
изфабрикувано обвинение. Хора, които
преднамерено са обвинени, за да могат
да бъдат отстранени от обществено-политическия
ни живот.(…)
(1.08.1989
г., ролка № 233)
(…)
Р. Узунова: Тоест вие мислите, че би
трябвало да бъдат оправдани?
Л.
Собаджиев: Точно така, вие просто ми
взехте думата от устата. Единствено
справедливото, правилно и честно
отношение на властта към този въпрос
конкретно би трябвало да бъде една
оправдателна присъда.
Р.
Узунова: И как, Любомир Собаджиев, ще
се изрази вашата подкрепа? Колко души?
… (повтаря) По какъв начин ще се изрази?
Чрез гладни стачки ли? И колко души ще
участват в тях?
Л.
Собаджиев: Ние решихме да се присъединим
към щафетната гладна стачка – кой както
ще да го взема – като група, „ан блок”,
като организация, като неформална
организация. За втората седмица от
щафетната ние мислим да предложим четири
до пет души, които да започнат..
Р.
Узунова: А след това в следващите
петорки, в следващите седмици ще се
включвате ли или това ще бъде?
Л.
Собаджиев: Когато ни дойде редът, ще
се включим отново.
(26.07.1989
г., ролка № 380)
Заявление
за отказ от българско гражданство и
разговор с Кояна
Тренчева
Р.
Узунова: Готово, Кояна.
Кояна
Тренчева: „До другаря председател
на Държавния съвет на НРБ, гр. София;
Заявление от Коянка Желева Иванова -
Тренчева, от гр. Стара Загора (адрес,
данни на паспорта, ЕГН) относно отказ
от българско гражданство в знак на
протест. Другарю Председател, поради
неоснователното арестуване на моя
съпруг д-р Костадин Димитров Тренчев
от органите на Държавна сигурност по
следствено дело № 66 от 1989 г. на 26 май
1989 г. и подготвената съдебна разправа
над него, целяща неговото дискредитиране
и физическо унищожаване, аз, неговата
съпруга, в знак на протест се отказвам
от българско гражданство с цел да замина
за Република Франция и подготвя неговата
действителна правна защита от страна
на международните организации за защита
на човешките права. Тази моя стъпка е
продиктувана от изконното човешко
чувство на дълг към моя съпруг, който е
с влошено здравословно състояние след
прекаран инфаркт на сърцето, да го спася
от физическо унищожение и съдебния
произвол на властите над него. С уважение,
Кояна Желева Иванова-Тренчева, 27 юли
1989 г., гр. Стара Загора.” Ало?
Р.
Узунова: Да, да, записах.
Румяна
Узунова: Ало, Кояна Тренчева? Румяна
Узунова се обажда.
Кояна
Тренчева: Добър вечер, кажете.
Р.
Узунова: Какво е сегашното състояние
на нещата, как е д-р Тренчев, как вървят
събитията?
К.
Тренчева: Вижте, смятам да направя
действително един обзор и да ви дам
информацията, с която разполагам. На 26
май 1989 г. моя съпруг д-р Константин
Тренчев беше арестуван и задържан под
стража в ГСУ на МВР, гр. София. Оттогава
до днес изминаха 2 месеца, през които се
водеше предварителното следствие. По
време на предварителното следствие аз
и бащата на съпруга ми неведнъж сме
ходили в Главна прокуратура и в ГСУ с
цел да получим информация за какво е
задържан д-р Константин Тренчев, в какво
престъпление е обвинен, какво престъпление
е извършил въобще, колко време ще бъде
задържан там и най-вече какво е неговото
здравословно състояние. Тъй като д-р
Константин Тренчев е прекарал инфаркт
на сърцето през м. декември 1988 г. и беше
в отпуск по болест до 23 май тази година,
т.е. до три дни преди неговото задържане.
В рамките на тези 60 дни ние, неговото
семейство сме подали 10 молби до Главна
прокуратура, някои от които са до главния
прокурор на НРБ Васил Мръчков, една от
молбите е до Председателя на Държавния
съвет на НРБ, една молба до Комисията
за защита на обществените интереси и
на правата на гражданите към Народното
събрание, една молба до министъра на
народното здраве, една молба до министъра
на правосъдието на НРБ и т.н., още много
молби има. Нито една от тези молби,
разбира се, не беше уважена. Отговори
имаше, да наистина, но с по едно изречени
и то е следното “Молбата Ви е оставена
без движение” или пък “Молбата Ви е
оставена без уважение”. Трябваше да се
задоволим - с бащата на д-р Тренчев - с
информацията, която ни даваха /.../
запитвания. Тази информация обаче се
оказа парадоксална или по-точно невярна.
Винаги, когато сме ходили в Главна
прокуратура или ГСУ, гр. София и сме
питали за здравословното състояние на
д-р Константин Тренчев, отговорите от
страна на двете институции бяха, че
Константин е добре, храни се, няма никакви
проблеми по отношение на неговото
здравословно състояние, много поздрави
ви праща, иска книги за четене. И така,
ние вярвахме, носихме книги не веднъж,
не два пъти. Какво обаче се оказва? През
цялото това време те са ни лъгали. Едва
на 20 юли тази година разбрахме, че още
с арестуването на д-р Константин Тренчев
той обявява гладна стачка в знак на
протест срещу неоснователното му
задържане, която продължава, според
думите на следователя Николов и по
документи на ГСУ, 10 дена. След 10ия ден
здравословното състояние на съпруга
ми се влошава и той бива откаран в
болницата на Централния софийски затвор.
След като усложненията от страна на
сърцето са се задълбочили, съпругът ми
е преместен в интензивно отделение на
МВР болница, където без неговото съгласие
гладната стачка е прекратена. Аз
предполагам, че е бил хранен със системи
и сонда. След това от Интензивно отделение
той отново е върнат в килиите на ГСУ,
гр. София. По думите на следователя
Николов той няколко пъти…
Р.
Узунова: Включих, Кояна.
Кояна
Тренчева: …След лечението в Интензивно
отделение той още на няколко пъти, може
един-два, е бил по два дни в Интензивно
отделение отново на МВР болница, с цел
уж да се провери неговото здравословно
състояние. На 10 юли тази година аз отново
депозирах в Главна прокуратура три
молби, едната от които беше за свиждане,
другата е за сменяне на мярката за
неотклонение, и трета е да ми се изпрати
официално медицинско заключение от
специалист-кардиолог относно здравословното
състояние на д-р Константин Тренчев. И
трите ми молби бяха отхвърлени още същия
ден от прокурора Лукан Банков от Главна
прокуратура - и устно, и писмено. На 11
юли с благословията на следователя
Петър Николов аз имах свиждане с моя
съпруг. Това, което искам да съобщя като
информация от свиждането, е следното:
свиждането продължи около 4 минути. През
това време забелязах, че съпругът ми не
може да стои продължително време прав,
имаше едно треперене на крайниците,
както на долните крайници, така и на
горните и най-лошото обаче е, че говореше
завоалирано и се уморяваше дори когато
говореше. Разбира се, беше много блед,
отслабнал и т.н. С две думи, здравословното
му състояние беше лошо. Преди няколко
дни, на 25 юли т.г., се извърши предявяване
на следствието. На 26 юли, т.е. на другия
ден, моят съпруг отново е откаран в
болницата на Софийския централен затвор,
като повече информация на мене не ми се
дава за неговото здравословно състояние.
Що се отнася до обвиненията, те според
мен са от несъстоятелни по-несъстоятелни.
Обвиненията срещу моят съпруг… Аз искам
да ме попиташ за обвиненията…
Р.
Узунова: Добре. А в какво се състоят,
Кояна Тренчева, обвиненията срещу вашия
съпруг д-р Константин Тренчев?
К.
Тренчева: Ще ви дам информация и по
този въпрос, поне тази, с която разполагам.
Обвиненията са по чл. 273 от Наказателния
кодекс на НРБ във връзка с чл. 321. Що се
отнася до обвиненията по чл. 273, който е
във връзка с разпространяването на
неверни твърдения, ще ви дам няколко
примера, поне по думите на адвоката,
които са прочетени още на предварителното
следствие. Например невярно твърдение
е, че в България има турско малцинство,
въобще употребата на този термин „турско
малцинство” или „етнически турци”.
Това не е вярно според властите, защото
в България няма такова, а има „български
граждани с възстановени имена”! Друг
пример във връзка с този член е, що се
отнася до обредите на „българските
граждани с възстановени имена”. Невярното
твърдение е, че е нарушено правото на
тези граждани да употребяват, да използват
или да извършват този обред. Вярното
според властите е, че това е разрешено
и всеки български гражданин от мюсюлмански
произход може свободно да извършва този
обред. Като трети пример какво да ви
посоча? Да, че в България няма нито една
затворена джамия. Вярното е, че в България
всички джамии са отворени и всеки
„български гражданин с възстановено
име”, изповядващ мюсюлманска религия,
може да си влиза в тази джамия и да
изповядва своята религия. Като извод
мога да кажа, че изводът от страна на
властите е, че /…/ в България няма никакви
нарушени човешки права по отношение на
„българските граждани с възстановени
имена”! Най-страшното обвинение обаче
ми се вижда следното: че всички арестувани
са косвени причинители на станалите
етнически вълнения и размирици в нашата
страна. Как обаче се аргументират
следствените органи? Ако си спомняте,
преди два-три месеца за Николай Ганчев
Колев, който беше в гладна стачка в знак
на протест срещу неправилното му
интерниране в гр. Бобов дол, тогава
Профсъюз “Подкрепа” в негова защита
проведе щафетна гладна стачка. Според
властите с тази гладна стачка ние сме
подсетили „българските граждани с
възстановени имена”, че въобще съществува
такава мярка за защита, че въобще
съществува гладната стачка. Т.е. те са
видели от нас, взели са пример от нас и
те са започнали масови гладни стачки,
бунтове и размирици. Като имате предвид,
че официалната версия на властите по
отношение на етническите размирици в
някои райони на нашата страна, които
преди няколко месеца избухнаха тука, е
че всичко това, което става в нашата
страна, е поради издаването на новия
закон за задграничните паспорти. Питам
аз властите: защо са забравили да обвинят
д-р Константин Тренчев и неговите
другари, останалите арестувани, че те
са именно виновни, може би, за напускането
на нашата страна на около 200 хил. „български
граждани с възстановени имена”? /Хайде
да прекъснем пак…/ От страна на властите
остана само да обвинят арестуваните,
че именно те през тези два месеца са
накарали и са виновни за излизането на
около 200 хил. „български граждани с
възстановени имена”! Няма да се учудя,
ако и в това ги обвинят. Тъй като аз и
бащата на д-р Тренчев поискахме среща
с главния прокурор на НРБ Васил Мръчков
и той не ни прие, а ден преди това аз
поисках среща с прокурора от Главна
прокуратура Лукан Банков, който казал,
че е много ангажиран и не може да разговаря
с мен, аз искам да попитам Главна
прокуратура чрез Радио “Свободна
Европа” /защото по никакъв друг начин
аз не мога да попитам тези хора/: защо с
този процес срещу арестуваните се бърза
толкова много, ще се даде ли възможност
на обвиняемите да подготвят добре
защитата си, ще бъде ли делото, ако
разбира се има такова, при открити врати
и много други въпроси, които бих могла
да им задам, ако те, разбира се, ме приемат.
Трябва ли въобще да се стига до такъв
процес, при който на обвиняемите и
защитниците им ще се наложи да изнасят
факти, макар и с няколко годишна давност,
които ще противоречат при всички случаи
на сегашната политика на НРБ. И все пак
аз все още вярвам и мисля, че има някъде
здрав разум, който ще спре производството
по Дело 66 от `89а г., защото ще бъде срамно
за НРБ точно в такъв труден момент за
страната ни и още повече в края на ХХя
век да се извършват процеси и наказателни
дела, съшити с бели конци и напомнящи
за мрачните години от сталинско време
и сталинските похвати за разправа с
инакомислещи, които са отхвърлени и се
третират като престъпление спрямо
човечеството. Това е, което мога да ви
кажа за сега по това дело. Надявам се,
още веднъж повтарям, производството по
това дело да бъде спряно, защото е с
много неоснователни обвинения, според
мене.
Р.
Узунова: А какво е състоянието с
останалите задържани, Кояна Тренчева,
имат ли адвокати, какви са обвиненията
срещу тях?
К.
Тренчева: Обвиненията спрямо останалите
са по същите членове, по какъвто е и при
моя съпруг. Всички те са откарани в
Централния софийски затвор. Имаме
адвокати, наистина намерихме. Но трябва
да ви кажа – много трудно, защото всички
адвокати в България /.../ Всички имат
адвокати, с изключение на Тодор Гагалов
и Антон Запрянов, които са отказали
адвокатска защита, тъй като се чувстват
невинни.
Р.
Узунова: Лесно ли можахте да намерите
адвокати?
К.
Тренчева: Не, определено ви казвам,
не. Защото мнозина от адвокатите се
страхуват да се заемат с това дело.
Повечето от тях казват, че ситуацията
е деликатна, други казват „излизаме в
отпуска”, трети казват „имаме съображения,
за да не вземем това дело”. С две думи,
срещнахме големи трудности и въпреки
това намерихме смели хора, които смятам
добре ще ги защитят, ако има такова дело,
наказателно, по тези членове срещу
арестуваните; мисля, че добре ще се
справят със защитата. Вече се подготвяме:
търсим материали, търсим из томовете
на другаря Тодор Живков, които всъщност
ги има навсякъде, ще направим извадки
по етническите въпроси оттам, ще намерим
.. хора и т.н. Надявам се този път обективно
да се разгледа делото.
Р.
Узунова: „Надявам се” повтори…
К.
Тренчева: Хайде, няма да се надявам…
Р.
Узунова: Добре, не се надявай…
Р.
Узунова: Благодаря ви, Кояна Тренчева.
К.
Тренчева: Благодаря ви и аз, Румяна
Узунова.
(Текстът се чува много лошо. 27.07.1989 г., ролка № 210)
Съобщение на Стефан Чолаков
от Стокхолм
Ст. Чолаков: Стефан Чолаков се обажда
от Стокхолм. Искам да разкажа за Комитета,
който създадохме в Стокхолм за
освобождаването на шестимата задържани
в България д-р Константин Тренчев,
Николай Колев, отец Христофор Събев,
Антон Запрянов и другите двама човека.
Тук, в Стокхолм, създадохме Комитет, в
който събираме подписи, като сме превели
Апела от български на шведски, испански
и руски език.
Р.Узунова: Кой Апел?
С. Чолаков: Апел за освобождаването
на тези шестима задържани. Аз знаех, че
са пет, но сега вече разбрах, че са шест.
И този апел е направен в платно, така, в
пано, в два такива плаката, като се
намират в центъра на Стокхолм, на площад
/…/ Втори, в центъра, пред културния дом,
където хората минават, четат, интересуват
се. Те са запознати от шведската преса
за този проблем в България с турците,
но все пак се интересуват какъв е този
проблем в България, и с перестройката.
И подписват този документ. Знаете ли,
голям интерес се създава, за сега сме
събрали триста подписи. Ако искате точно
да кажа: това 299 подписа, но тази акция
продължава. За сега имаме разрешение
до 10 август да стоим на това место...
Р. Узунова: Трябва да има разрешение
от властите за това ли?
С. Чолаков: Да. И обадихме се на
властите и същевременно те /много
интересно!/, те разрешиха и казаха: може,
кажете какво искате да ви предложим. Аз
им благодарих: „ Не, ние сме подготвили
всичко.” И се разхождам просто с тия
плакати из Стокхолм и хората се заглеждат,
защото преминаването от /…/ Втори до
българското посолство, където и там бях
един ден, но там е по-малко движението
и заради това само един ден съм стоял
на това место. Та просто събираме подписи.
И друго интересно, което мога да ви кажа,
че на този площад имаше една група от
петдесятници, където и те имаха четири
дена концерт: концерт, и имаше проповед,
нали, хората са борят против тази вълна
на наркомания, на тероризъм, в защита
на педесятниците в Румъния, в Съветския
Съюз; и те ме поканиха, и аз присъствах
на една тяхна служба в събота вечерта,
и когато те ме извикаха и ме попитаха:
„Желаете ли да се помолим и за вас?”,
аз казах: „Не, по-добре сега да се помолиме
за българите, които са заключени.” И
знаете ли, триста човека в този салон
се молеха за тези българи, което много
ме впечатли. И тази отзивчивост на
шведите към този проблем, създаден в
нашата страна - за свободата на тези
българи, изпращайки зов чрез християнската
църква.
Р.Узунова: Бих искала да ви попитам,
Стефан Чолаков, има ли интерес в Швеция
към това, което става в България: и към
преустройството, и към пречките, пред
които се изправя преустройството, и към
частния случай за тези хора, които са
задържани сега в Централния затвор и
срещу които се подготвя съдебен процес?
С. Чолаков: Знаете ли, аз съм написал:
„След българския тоталитаризъм и
сталинското време - 1989та година”… И
когато прочетат тези надписи, хората
идват и започват да четат. Те са запознати
с това време, сталинското време. Просто
се интересуват защо в България сега
съществува този процес и аз тогава им
разказвам, че сега в момента преустройство
такова няма, каквото е например в
Съветския Съюз... Пишат във вестниците
за това сталинско време, за това
унищожаване на хората, а в България този
процес е бил същия, както и в Съветския
Съюз. Те са запознати от вестниците
например с проблема със турското
население, как, нали, се гонят от България.
Р.Узунова: Има ли статии в шведските
средства за масова информация по
български проблеми?
С. Чолаков: Да, във в. /…/ има отпечатана
статия и във /…/. Също аз съм разговарял
с една журналистка, която обеща да напише
по проблема за д-р Тренчев и другите
задържани, след като погледна тези
документи от френската фондация “Futur”
и самия конгрес, който беше там. Просто
има интерес в хората и те разбират, и с
удоволствие се подписват на този Апел.
Тука няма как да ви покажа, но хората се
подписват, дори със страните, подписват
се: от Съветския Съюз, от Югославия, от
Полша туристи. Те си пишат… Съединените
Щати, Канада,… няма как да ви ги покажа,
но аз ще ви пратя тези копия от подписите
да се знае и да се документира, че това
е естествен почин за събиране на тези
подписи, за свободата на тези български
задържани хора.
Р.Узунова: Благодаря ви, Стефан
Чолаков.
(Говорещият вероятно е съименник на
председателя на Партията на зелената
маса. 7.08.1989 г., ролка № 231)
Декларация
на НДЗПЧ по „случая д-р
Тренчев”
Р.
Узунова: Където не разбирам нещо, ще
питам…
Рут
Леви: „Декларация на членове на НДЗПЧ
”по случая д-р Тренчев”. Живеем в
динамично време, което тече бързо и
процесите, протичащи в икономиката и
обществото са постоянно доказателство
на диалектическия закон „отрицание на
отрицанието”. Когато отрицанието е
позитивно, спиралата на прогреса е
възходяща. Но когато отрицанието се
прави заради самото отрицание, се
получава застой, а дори и упадък. Пример
за подобен упадък е развитието на
България през последните 40 години.
Направените грешки, отчитани винаги
като „грешки на растежа”, както и
извършените беззакония от еднопартийния
режим бяха толкова много и следваха
така често едно след друго, че общественото
мнение престана да реагира адекватно
на размера на „грешката”. Демократичните
сили, изпаднали в дълбока летаргия, бяха
пробудени за нов живот едва със започване
на преустройството на Михаил Горбачов
в Съветския съюз. Истинските демократи
днес могат лесно да се различават от
пребоядисани такива, които вече са
забравили, че в миналото са охулвали и
Трайчо Костов, и Солженицин, и акад.
Сахаров. Съществува сигурен критерий
за това, а именно: приемане изцяло, без
уговорки, на всички текстове на Всеобщата
Декларация за правата на човека, заедно
с подписаните от нашата страна международни
пактове към нея. Така чл.19 от Международния
Пакт за гражданските и политически
права, ратифициран от НРБ още на 23 юни
1970 г. гласи, че: т. 1 „Никой не може да
бъде обезпокояван за убежденията си.”;
т. 2 „ Всяко лице има свободата да търси,
да получава и разпространява сведения
и идеи от всякакъв вид, независимо от
границите и средствата”. От своя страна,
чл. 18 от същия Пакт гласи: т. 2 „Всяко
лице има право на свобода на мисълта,
на съвестта и религията. Това право
включва свободата да изповядва или
възприема религия или убеждения по свой
избор, и свободата да изповядва своята
религия или убеждения индивидуално или
колективно, чрез богослужение, ритуали,
религиозни обреди и обучение. НРБ, още
преди да стане страна по Международния
Пакт за гражданските права, започва да
нарушава текста на чл.18. Тоталният
контрол върху обществото не можеше да
бъде наистина тотален, ако част или все
по-нарастваща част от българската нация
се оставеше да изповядва убеждения и
религия на турски език. Кампаниите за
промяна на имената започнаха през 1963
г. с насилие спрямо българо-мохамеданите,
продължиха по-нататък с покръстването
на циганите и завършиха през 1984 г с
побългаряването на турското етническо
малцинство. Партийните стратези,
подкрепяни от нечестиви историци,
създадоха версии, толкова отдалечени
от историческата правда, че на тяхна
база възникнаха десетки вицове. Официална
съпротива от общественото мнение нямаше.
Повечето българи не знаеха, че България
е поела задължението си по двата
международни пакта. Текстът на Всеобщата
Декларация за правата на човека беше
публикуван само в „Държавен вестник”,
бр. 43 от 1976 г. И докато за турци и
българи-мохамедани отнемането на имената
представляваше трагедия и посегателство
върху личността им, циганите като че ли
не бяха особено възмутени. За тях
официална версия, че са били българи
преди 10 века нямаше. Те просто се
разтвориха в българския народ и заживяха
с гордо вдигнати чела, носейки гръмки
имена на политици и космонавти. Оказа
се, че те, подобно на паразитни растения
в тропическа гора, виреят чудесно върху
прогниващото стебло на развития
социализъм. За част от българските
мохамедани това беше трето покръстване.
Предните две са станали през 1912 г. и 1943
г. Може би затова поредното нарушаване
на Конституцията през 1984 г. не отчая
етническите турци у нас чак толкова. Те
продължиха да работят най-тежката
физическа работа в страната, тъй като
за тежка работа се получават добри пари,
а вярата им ограничаваше разходите за
алкохол, жизненият им стандарт продължи
да нараства. Те чакаха доста дълго –
цели 5 години да настъпи поредното
„отрицание на отрицанието”; надеждите
им се оказаха напразни. Българският
режим навлезе във фаза на късен сталинизъм.
В тази фаза грешките се правят, както и
преди, от едни хора, но след констатирането
им те не биват сваляни от постовете си,
а продължават безочливо с апели, призиви
и съображения да призовават другите да
преодоляват последствията от собствените
им грешки. /Дотука добре ли е?/ Страшният
лозунг „Невежеството е сила”, издигнат
в романа на Джордж Оруел „1984 г.”, важеше
през същата година и у нас. Оказа се, че
така, както Лениновата мисъл за „Съветска
власт плюс електрификация…” и многоточие
по-нататък, /…/ на времето, съкратено от
неговите посредствени ученици, така и
мисълта на дякона Левски за „чиста и
свята република” също се чете и знае
непълно, защото в действителност тя
гласи: ”В нашата България не ще бъде
така, както е сега в Турско. В нея всички
народи ще живеят под едни чисти и свети
закони - и за турчина, и за евреина, и
прочие. Каквито и да са, за всички еднакво
ще е. Ние не гоним турския народ, нито
вярата му, а царя и неговите закони – с
една дума, турското правителство, което
владее не само нас, но и самите турци. В
Българско не ще има цар, а народно
управление, и всекиму – своето. Всеки
ще си служи по вярата и жестоко ще се
съди, както българинът, така и турчинът.
Свобода и чиста република!” И ето, че
се намериха малцина демократи, но не от
управляващия елит и не от Съюза на
независимите български журналисти,
които бяха чели и кредото на Левски, и
Всеобщата декларация за правата на
човека. Те бяха членове на независимите
сдружения в България. Те не можеха да
стоят безучастни пред малтретирането
на всеки девети гражданин на НРБ. Затова
беше голям срам, че сега, когато започва
изграждането на Общ Европейски дом,
България, заедно с други балкански
страни, претендира само за място в
мансардата, а българите се разглеждат
от представителите на демократичните
нации като „тъмни балкански субекти”.
Те можеха да помогнат на своите сънародници
не с оръжие, а със слово. Защото, след
като бяха заявили на всеуслушание, че
са против всякаква форма на насилие,
тяхно единствено оръжие оставаше
словото, а чрез Словото – разкриването
на истината: истината за мирните
демонстрации с искане за възвръщане
имената на етническите турци; истината
за българските „туристи”, които са
тръгнали на „екскурзия” с хладилници,
килими и телевизори. /Вратата, вратата
затворете!/ Истината, че нито една страна
/Моля те, вратата затвори!/ не подкрепи
официалната версия на външния министър
Петър Младенов на Парижката конференция
по човешките права през м. юни. Истината
за „най-внушителната човешка трагедия
в Европа от края на Втората световна
война насам”, както заяви главата на
канадската делегация, Уилиам Буер. Този
път грешката беше толкова груба и толкова
очевидна за всеки, че ако тя бе извършена
в демократична страна, оставката на
правителството би била неизбежна. Но
сталинистите не за първи път казват на
черното бяло. След като се погазиха
човешките права на 1 милион граждани на
България, те прибързано решиха, че
виновници за надвисналата криза и, може
би, за новата Национална катастрофа
могат да се намерят сред останалите в
страната лидери на неформални сдружения.
Пръв на 26 май бе арестуван К. Тренчев,
председател на Независимия профсъюз
„Подкрепа,” заедно с Антон Запрянов,
същият ден е задържан и Н. Колев - Босия,
а после на 28 юни и отец Хр. Събев,
председател на НКЗРП. Още по време на
следствието пролича крайната цел на
властите – прокурорът Теньо Платиканов,
заведущ отдел „Следствие” на Главна
прокуратура заяви на 30ия ден, че петимата
правозащитници са задържани за извършване
на престъпления. Това е заявление, което
се прави преди да е завършило предварителното
съдопроизводство и преди да е образувано
наказателно дело. А на 45ия ден от
задържането, следователят по делото
Николов от Главно следствено управление
заяви пред нас, че Тренчев, Колев и
Запрянов направили признания. Два месеца
без защита са достатъчен срок за
психологически натиск и фабрикуване
на „доказателства”, които да убедят
тези, които вече веднъж минаха разгневени
по бул.”Толбухин” в столицата: че
независимите сдружения са единствените
виновници за опашките на границата с
Турция. Нищо по-ново и по-различно от
процесите на `50е години. Нищо чудно като
консултанти да са били привлечени някои
от живите още прокурори и съдии от тези
процеси. Важно е справедливият гняв на
народа да бъде насочен към „вътрешните
врагове” и преди всичко към интелигенцията,
която явно съвсем буквално е тълкувала
„съображението”, че във влажна като
тазгодишната пролет независимите
сдружения следва да никнат като гъби
след дъжд. От сега нататък, в непредсказуемите
от икономическа гледна точка години,
за всичко трябва да бъдат виновни само
етническите турци, които в разгара на
лятната кампания са тръгнали безотговорно
по екскурзии, и независимите сдружения,
които са им припомнили девиза „Опознай
Родината, за да я обикнеш”. Преустройството
ще продължи и без тях - на петминутки на
ненавистта с виковете: ”Долу предателите
и подстрекателите!” След което бригадите
ще заминават на Изток. Ще се откриват
нови и ще се закриват стари министерства;
високи комини, бълващи черен дим, градове
– потънали в прах и смог и отровени реки
и море ще затвърдяват представата за
„развития социализъм”. Докато скоро,
съвсем скоро, един ден някой, поглеждайки
празните магазини, не извика: ”Хора,
казвам ви, повярвайте ми, царят е гол!”.
Съществува реална опасност с поредният
Указ на Държавния съвет границата между
Азия и Европа да бъде преместена от
пролива Босфора на река Тимок. Подписали:
Ст. н.с. Румен Воденичаров, химик; Костадин
Георгиев, философ; Драгомир Цеков,
икономист; Владимир Кръстев, инженер;
Рут Леви, студентка; Пламен Николов,
адвокат; Васил Костов, педагог; Магда
Георгиева, фотограф; Коце Иванов,
Михайловград, работник; Волен Сидеров,
фотограф; Димитър Томов, художник.”
Това
е първото. Сега изгаси малко, за да…
(24.08.1989
г., ролка № 148))
В)
Борбата срещу член 273 от НК
Заявление
на НДЗПЧ (чете Рут
Леви)
Р.
Узунова: Да, да , включих…
Рут
Леви: Заявление на НДЗПЧ за нови
нарушения на човешките права. Властите
в България стават все по-болезнено
чувствителни към мнения, различни от
официалните по въпроса за изселването
на турското етническо малцинство. След
като се компрометираха с асимилаторската
си политика пред цяла Европа и причиниха
емиграцията на 300 000 български турци,
след като бяха осъдени през последните
седмици от Генералния секретар на НАТО,
от страните на Европейската икономическа
общност, от организацията Ислямска
конференция и от Народният фронт на
Съветски Азърбейджан, те продължават
да наричат изселниците „туристи” и да
подготвят показен съдебен процес срещу
ръководителите на две от независимите
сдружения в България: д-р К. Тренчев, о.
Хр. Събев и техните съмишленици.
Декларацията на Клуба за Гражданска
инициатива в Русе, подписана от 37
български демократи, с която се обявява
пълна солидарност със задържаните вече
почти 3 месеца правозащитници, развълнува
с горчивите си констатации много българи.
Нейното излъчване от радиостанциите
„Дойче Веле” и „Свободна Европа” беше
причина за нови правонарушения от страна
на изпълнителната власт. На 15 август
вечерта, към 19 часа, един от авторите на
Декларацията, Любомир Собаджиев от
Русе, бе арестуван от цивилни служители
на Държавна сигурност без заповед от
прокурора за задържане под стража. Той
прекарва цялата нощ в етапното отделение
на Софийския централен затвор и на
сутринта, без да му се дават обяснения,
бива натоварен с белезници на ръцете
на влака за Русе. Пристигнал в Русе, той
бива подложен на 3-часов разпит и чак
тогава – освободен. На 17 август Л.
Собаджиев заминава с жена си и двете си
деца за Варна на почивка. Във Варна през
този ден милицията е нащрек, защото се
обявява присъдата срещу други трима
защитници на правата на етническите
турци. Собаджиев отново е задържан в
градината до Народния театър и, още
преди почивката му да започне, е принуден
най-брутално да се завърне в Русе заедно
с цялото си семейство. По такъв начин,
в случая с неудобния Л. Собаджиев,
българските власти направиха поредна
демонстрация на многовариантно нарушаване
на гражданските права, гарантирани от
Международния Пакт за гражданските и
политическите права, ратифициран от
НРБ още през 1970 г. Само за 3 дни те нарушиха
негови 4 члена /чл.9, чл.19, чл. 21 и чл.12/,
както и чл. 24 от Всеобщата декларация
за правата на човека. Декларацията на
Л. Собаджиев и петимата му съмишленици
продължава да обикаля из България и да
се преподписва от нови нейни почитатели.
Интересно е какъв нов рекорд по
правонарушения замислят да поставят
българските власти с евентуалните мерки
спрямо тях? Засега те имат уникалната
възможност да подведат под текста на
чл. 273 от Наказателния кодекс и да осъдят
на няколко месеца затвор още няколко
дузини съмишленици на Л. Собаджиев. В
коментар пред члена на НДЗПЧ Р. Воденичаров
отговорният секретар на официалния
Комитет по правата на човека Юлий Бахнев
заяви: „Чл. 273 от Наказателния кодекс е
такъв, че човек просто трябва да го е
страх да излиза на улицата.” НДЗПЧ в
България, София, 21 август 1989 г.”
(По
това време вече действа създаденият от
Л. Собаджиев „Комитет 273”, и вероятно
някои негови членове са автори на това
Заявление. 24.08.1989 г., Ролка № 148)
Г)
Освобождаването на задържаните
Интервю
с Антон Запрянов
Антон
Запрянов: Казвам се Антон
Кръстев Запрянов, и съм роден на 2-ри
декември 1958 г. в гр. Димитровград. По
време на средното ми образование, в
минния техникум, в четвърти курс, бях
изключен, затова че бяхме протестирали
срещу едно несправедливо решение на
директора. След което постъпих в редиците
на Българската народна армия като
граничар. На десетия месец преминах
границата, като напуснах поста си – в
Гърция, където поисках политическо
убежище, което ми бе отказано под
претекст, че имало конвенция между
България и Гърция за връщане на
военно-служащи. След което бях върнат
от гръцките власти на българските и бях
осъден - за бягство, напускане на поста
и шпионаж /затова, че съм издал устройството
на автомат Калашников и къде се намира
заставата/ - на 13 години. Ефективно
изтърпях в Старозагорския затвор 8
години, след което бях освободен поради
изтърпяване на наказанието, след което
влезнах в Строителни войски да дослужа
останалия срок, година и два месеца.
След което се опитах да почна работа
като учител със специалност английски
език, което ми бе отказано, тъй като има
вътрешна Наредба на МНП, в която се
казва, че хора или лица, осъдени за
престъпления от общ характер, нямат
право да бъдат учители. След това опитах
като екскурзовод на българското
Черноморие – и там също не можа да се
получи нищо, тъй като съм осъждан. Реших
тогава да продължа образованието си и
да се запиша във висше учебно заведение,
но се оказа, че нямам право да следвам,
затова защото съм осъждан, по гл.І /или
като политически…, и там претърпях
отново фиаско. И след всичко това подадох
документи за напускане на страната, но
ми бе категорично отказано под претекст,
че такива като мене нямало да ги огрее.
След което станах член на Независимото
дружество, тъй като след като не мога
да получа правата, от които се нуждая,
то поне би трябвало да направя нещо, за
да променя статуквото и да търся тия
свои права, или поне да дам своя дан за
извоюване на същите тези права. И, някъде
след около месец и половина, откакто
бях станал член на Дружеството, се
получиха тия събития в Североизточна
България; ние взехме становище, заради
което бяхме подведени под съдебна
отговорност; проведе се следствие; бяхме
задържани в затвора, имахме щастието
да се даде гласност на нашия случай,
след което, както знаете, много хора ни
подкрепиха, обадиха се в наша защита и
бяхме пуснати под гаранция. И сега, това,
което очакваме, е да получим акта или
да не го получим ...
Р.Узунова:
Антон Запрянов? Румяна Узунова Ви се
обажда от радио „Свободна Европа”.
Първо да Ви кажа „Добре дошли” на
свобода, на относителна свобода, все
пак, защото сте под гаранция, но все пак
извън стените на затвора. Бих искала да
Ви попитам как се развиват събитията,
какво е казал прокурорът – той трябваше
доста отдавна да се произнесе за хода
на делото, за насрочването на делото,
ако изобщо има дело, разбира се…
А.Запрянов:
Да. Прокурорът, след като бях пуснат под
гаранция, съм го видял само веднъж - в
деня, когато платих моята гаранция от
сто лева. При въпроса ми „Кога ще получа
обвинителния акт?”, той каза, „Не мога
да те лъжа с обещания, но до един месец
ще бъде връчен.” Тоя срок се удължава,
нали, извън законния – един месец - с
цел да ни се даде възможност да си
подготвим нашата защита
Р.Узунова:
Значи това е за ваше добро?...
А.Запрянов:
Затова ще се забавят актовете… Досега,
до този момент не са ни връчвани актове,
и сме в едно положение на очакване. А
пък що се отнася до съда, то още не мога
… да се почувстваме свободни, защото,
като обвиняеми, не знаем ще има ли дело,
няма ли да има, и си задавам въпроса дали
е оправдано да има такова дело? Тъй като,
според мен, не е оправдано да има едно
такова дело, когато се говори за плурализъм
на мненията, демокрация и гласност и
т.н. Смятам, че не е оправдано, ами и не
е актуално; може би щеше да бъде актуално
преди десет години.
Р.Узунова:
Да, то като че ли ни подмладява – да се
чувстваме 30 г. по-млади, да се връщаме
към събития и в отношения към хора
отпреди 30 г., но както и да е...
А.Запрянов:
...също това, че ей хора като Антон Югов
се награждават в днешно време – много
съм озадачен и притеснен, защото това
е един показател за…, не за промени, а
за нещо съвсем друго…
Р.Узунова:
Мислите, че това реабилитира един стил,
един сталинистки стил това награждаване?...
А.Запрянов:
Така мога да го определя, защото когато
Тодор Живков е станал министър-председател,
той е дошъл именно в името на това да се
скъса с миналото, а пък сега се правят
реверанси към това минало. И не мога да
открия връзката, не виждам логика.
Притеснен съм и съм много разтревожен
от тоя факт, и тъй като очаквам и дело,
очаквам най-лошото…
Р.Узунова:
Но в най-лошия случай, ако дело все пак
има, обещано ли е от страна на прокурора
да бъде при открити врати?
А.Запрянов:
Когато той ме посети в затвора, аз му
зададох тоя въпрос: дали ще бъде при
открити или закрити врати – той не ми
отговори нищо. Но последния път, когато
се видяхме, той ми каза, че ще бъде при
открити врати.
Р.Узунова:
Вие, предполагам, знаете, че последният
законен срок, в който той трябваше да
се произнесе, беше 26 август. Задал ли му
е някой от нас въпроса, защо е престъпил
закона, всъщност?
А.Запрянов:
Да, аз му зададох тоя въпрос; той каза,
че това се прави с цел да ни се даде
повече време да си организираме защитата
– това беше неговото обяснение.
Р.Узунова:
Вие мислите ли, че Вашата защита е
организирана, Вие ще имате ли адвокат?
А.Запрянов:
Аз мисля да се откажа от адвокат, защото
не виждам смисъл. Аз преди също съм бил
осъждан – но просто неговата функция
е такава формална, за да разчитам на
адвокат.
Р.Узунова:
Разчитате на себе си, така ли?
А.Запрянов:
Разчитам на това, че съм невинен!
Р.Узунова:
А запознат ли сте добре с материалите
по обвинението, поне на този етап,
следствения?
А.Запрянов:
Аз със следствения материал съм запознат,
с показанията на всички мои съпроцесници…
Все си мисля, че мога сам да си организирам
защитата, въобще ако това е нещо, на
което му се даде ход ...
Р.Узунова:
Мислите, че няма сериозни основания
за,… да Ви обвинят в някаква престъпна
дейност?
А.Запрянов:
Това, което ние сме го правили, не мога
да го определя като престъпна дейност
– просто си е една гражданска позиция.
Р.Узунова:
Бихте ли, Антон Запрянов, казали нещо
за условията, при които бяхте в следствения
отдел и в затвора, съответно?
А.Запрянов:
В самото следствие държаха на това, че
процедурата е спазена, отнасяха се
внимателно. После разбрах защо,… може
би защото се вдигна и голям шум. След
това в затвора ни даваха възможност и
да работим; там условията са по-леки,
тъй като когато си неработещ, условията
са по-тежки и храната е слаба,
ниско-калорична...
Р.Узунова:
А какви са Вашите надежди, как ще протекат
събитията, как виждате Вие, от една
страна, от идеалната страна, ако се
спазва законността, какво би трябвало
да стане? От друга страна, от какво се
опасявате?
А.Запрянов:
Смятам, че се получава един парадокс:
тъй като сега е актуално и съвременно
да се говори за плурализъм на мненията,
за демокрация и гласност, но това всичко
влиза в противоречие пък с Наказателния
кодекс, който е съобразен с едно минало
време. И тук се получава едно противоречие.
И най-доброто, което би могло да се
направи е това да се даде ход на новото
мислене и тези хора да не бъдат осъждани
заради убежденията и, евентуално, да се
помисли и за една промяна на Наказателния
кодекс, и на самата Конституция. Това
би могло да се направи. А най-лошото е
да се спази буквата на Закона – един
закон, който вече е изживял времето си.
Р.Узунова:
И особено този член 273, Антон Запрянов…
В Съветския съюз закон с такова съдържание
вече не съществува, отменен е.
А.Запрянов:
Значи, това са закони, които търпят
широко тълкование, а това вече означава
и ограничаване на гражданските и на
човешките права.
Р.Узунова:
Благодаря Ви, Антон Запрянов.
(Велко
Вълканов, юрист на официалния Комитет
за защита на правата на човека, предлага
формулировка, благодарение на която
шестимата задържани са освободени на
4.09.1989 г. под гаранция от 100 лв. 12.09.1989 г.,
ролка № 158)
