Част II, глава III

Част ІІ: Системата срещу гражданите

Глава ІІІ. Насилието

1. Бюрокрацията като инструмент за насилие

Разказ на Иванка Жекова

Иванка Жекова: „Драги приятели на Световния форум „Париж 89”, г-н Генерален секретар Кристиян Котино(?). Към Вас се обръща поканената от четирите демократични организации в Париж Иванка Жекова Витанова от България, гр. Ямбол. Вече втори месец след получената покана от вас да участвам в Световния форум във връзка с 200а годишнината от Великата френска революция, с надеждата, че ще усетя свободолюбивия дух на младежите от Европа и света, аз живеех с илюзията, че нашата власт не ще ми попречи да посетя Париж. Последните 8 дни обаче, от 17и до 25и август, аз разбрах коварната и фарисейска същност на нашата тоталитарно-бюрократична машина в лицето на нейните представители: Тодор Гайдарски, от Консулския отдел на Външно министерство, главната секретарка на Величков и ген. Митко Стоев, които не се посвениха и в продължение на 8 дни ме изпращаха от Ямбол до София и обратно да търся изгубения си паспорт. Всички ведомства в София обиколихме, към които ни препратиха лъжците. Най-после, на 21и август Тодор Гайдарски призна, че паспортът е при него. Баща ми, след като е бил във Френското посолство и го уведомили, че визите отдавна са готови, същият обещал да ми даде паспорта. Този служител на 21 август излиза с нова версия, след като е видял самолетния билет у баща ми. Отново маневра: че ген. Митко Стоев не разрешавал, че паспортът ще си получа на 28и август в град Ямбол - тоест след свършване на срещата в Париж. Зная, че вие не ще можете да разберете ужаса, който изпитах от маневрите и лъжите от страна на официалните представители на нашата власт, които разбиха вярата ми, че има справедливост в страната ми. Но аз обичам България. Въпреки че преди 28 години баща ми - студент българска филология, беше арестуван, осъден на смърт от нашите власти за своите политически убеждения под предлог, че се е опитал да възстанови опозицията. Аз малко си спомням от тези години. Помня само решетките и невъзможността да ме погали. Години наред след освобождението му от затвора беше принуден да работи в подземните рудници. Тъжно и страшно ми е като си спомня последните 8 дни от издирването на червения ми паспорт. Пак баща ми вярваше, че властите не могат да направят това, че те, ако искаха да не ме пуснат, щяха да ми кажат направо. Той все още не вярваше, че приказките за демокрация са празни думи. Горкият "Дон Кихот"! Изживял ужасите на следствия, смъртна присъда, тежки режими в затвора, той си остава непоправим оптимист. С каква страст, с какво вдъхновение говореше, че ще се почувстват промените и у нас, че животът иска нови отношения между хората, различни от стереотипите на сталинските методи. Изживях лъжата на властите мъчително. Със сълзи в очите си разопаковах отново багажа. Остана ми картата от Париж, с въображаемите срещи с младежите от Европа. Но вие сте все още там, приятели от цял свят. Аз усещам по неведоми пътища пулса на свободолюбивия ви дух, волята ви да направим така, щото Европа да стане наистина наш общ дом. Да се срещаме, да обменяме мисли, да се борим за утвърждаване на демократичните принципи на Великата френска революция, която вдъхнови и нашите /.../ за свободата на България - Левски и Ботев. Аз съм учителка по професия - в системата на предучилищното възпитание. Единствената с висше образование и ІІ клас-квалификация. Вече трета учебна година в моя роден град Ямбол нямам постоянна работа. Сега на свободните места се назначават конкурснички от преди пет години, учителки с полувисше образование - с предимство пред ценз и възможности. Пълен парадокс в образователната ни система. Знам, че моето обръщение към вас може да предизвика гнева на нашите власти. Може би ще остана без работа. Но то е нищо пред разочарованието ми от непочтените действия на държавно-бюрократичния ни апарат. Благодаря ви, г-н Кристиян Котино и на френското правителство за визите, за билетите, които можеха да се резервират до последния ден на срещата в Париж

Ямбол, 25и август `89а година, Иванка Жекова.

Р.Узунова: Иванка Жекова, бихте ли разказали малко повече за себе си? Къде сте родена, къде сте учила?

Ив. Жекова: Родена съм през март, 31и, `58 година. След средното си образование съм учила първо - полувисше, за детска учителка; след това завърших задочно - след полувисшето - три години в Благоевград същата специалност, като се явих на един такъв изпит – квалификационен, като един по-висок етап там на…

Р.Узунова: И какви са вашите права? Трудови права с тази квалификация?

Ив. Жекова: С тази квалификация правата ми са, че трябва веднага да имам постоянно място. Те, обаче, непрекъснато ме разиграват и назначават хора, които са с по-малък ценз от мен и ми казват, че те са конкурсници и са с предимство. Аз им представих Наредби на министерството, молби писах и така нататък, а те искат да ме изпратят да работя в някакво село тука, на 30, 40 километра, което никак не ме устройва.

Р.Узунова: Член ли сте на Комсомола, Иванка Жекова?

Ив. Жекова: Аз вече излязох от редиците, защото съм на 31 години.

Р.Узунова: Но иначе сте членувала нормално, редовно? А имахте ли неприятности, Иванка Жекова, така да се каже, заради „черното минало” на баща си? А в училище?

Ив. Жекова: Ами не. Никога не е ставало въпрос пред мен специално. Не съм имала някакви спънки, нищо да са ми казвали, но...

Р.Узунова: А защо сега мислите, че ви спряха да заминете за Париж?

Ив. Жекова: Точно заради… може би защото получих лична покана. Вероятно заради персоналното предложение, може би заради това, че .. заради миналото, разбира се.

Р.Узунова: А баща ви? Бихте ли разказали малко повече за него? Защо е бил в затвора?

Ив. Жекова: Всъщност е бил привърженик на идеите на Александър Стамболийски и Никола…уф…

Р. Узунова: Петков.

Ив. Жекова: Никола Петков. И е искал да има едно …, уф, … съвсем нормално съществуване на Земеделския съюз; че не трябва по такъв груб начин, с разправа да се раздават…, да се вземат земите на селяните и по такъв начин да се откъсват те от всъщност това, което е техният хляб и тяхното сърце, в крайна сметка.

Р.Узунова: А вие членувате ли в някакви независими сдружения в България?

Ив. Жекова: Не. Не членувам.

Р.Узунова: А какво мислите за тях?

Ив. Жекова: Смятам, че са нещо много хубаво и са една сериозна стъпка към истинската демокрация.

Р.Узунова: Как, според вас, се развиват гласността и преустройството в България, Иванка Жекова?

Ив. Жекова: Ами смятам,… аз ще Ви отговоря с една приказка на един мой приятел. Той каза, че в България има гласност и нечуваемост, и че тези два процеса взаимно се неутрализират. Не знам от къде го е чул, но много ми хареса. Нещо съвсем формално, съвсем фиктивно, просто, някаква гръмогласност, но не и гласност в истинския смисъл.

Р.Узунова: Благодаря ви, Иванка Жекова.

Ив. Жекова: Благодаря ви и аз, Румяна Узунова

(недатирано, ролка № 384)

Отворено писмо на Марко Ганчев

Р. Узунова: Ето, включих.

Марко Ганчев: Отворено писмо до Кристиан Котино, Генерален секретар на Международната младежка среща „Париж `89а”, която се открива на 21и август тази година; от Марко Ганчев, поет, член на Клуба за подкрепа на преустройството в България, член на управителния съвет на Съюза на българските писатели, главен редактор на сп. "Апропо", което излиза и на френски език.

Р. Узунова: По-високо, Марко, последното изречение повтори.

М. Ганчев: Уважаеми генерален секретар, благодаря ви, че поканихте за участие в Срещата сина ми Димитър Марков Ганчев, млад специалист по компютърни програми. Благодаря на френското посолство в София, за дето своевременно му даде входна виза. В последния момент отлитането му обаче, когато младежът държеше в ръцете си самолетния билет, за който също ви благодаря, българските власти спряха заминаването му. Представител на Паспортната служба ни обясни, че понеже в Международната среща „Париж `89а” участва официална група, подбрана от българския Комсомол, не се разрешава на младежи, поканени персонално от Вашата организация, да присъстват на срещата. Предполагам колко ще ви е трудно да проумеете това, но ако имате някой познат, който е живял при тоталитарна система, помолете го и той ще ви го обясни успешно. Поисках среща с по-висши представители на властите. Те ми обясниха, че не само нямат нищо против сина ми, но и го спират да не дойде на Вашата среща за негово добро: Вашата организация е била реакционна, вражеска спрямо България или е манипулирана от такива организации. Чрез нея те щели да манипулират и невинния млад човек. Попитах: „Как тази организация е приятелска за официалния Комсомол, който изпраща в Париж 35 души, но е вражеска, когато кани сина на писателя Марко Ганчев?” Обясниха ми, че официалните български участници били добре подготвени да дават политически отпор на Вашите идейни атаки, а такива като моя син били подготвени само да правят компютърни програми и нищо друго. Сигурно са прави и следва да уважите аргументите им. С това Отворено писмо ви моля да направите достояние до участниците в Международната младежка среща "Париж `89а" следния мой апел: „Млади хора, събрани да празнувате 200 годишнината от Великата френска революция, радвайте се през тия дни двойно и заради моя син, когото не пуснаха да дойде при Вас. Един български поет, прекарал младите си и зрелите си творчески години при тоталитарната система, ви казва: Свободата, дори когато е блян, е велико благо. На поколенията преди моето се случи да понесат физическите последствия от двете гигантски диктатури на ХХя век: Хитлеровата и Сталиновата. На моето поколение се падна да понесе предимно духовните тежести от това зловещо наследство. На вашето поколение пожелавам да смеси в съзнанието си нашите разкази за тези тирании с детските приказки за зли чудовища, за да можете да ги забравите, когато станете възрастни. Харесва ми девизът на вашата среща: "Да отпразнуваме свободата, да защитим демокрацията!". Търся начин да се присъединя към него /към девиза, тоест/ - макар за сега ние в България да не можем да сторим нито едното, нито другото.”

Това е краят. Марко Ганчев, София, 18-и август 89-а година.

Р. Узунова: Чакай, чакай…

(вероятно края на август 1989 г., ролка № 380)

Разказ на Светослава Петкова

Р.Узунова: Запознавахме ви, драги слушатели със случая на семейство Петкови. Веселин Петков е специалист по атомна физика, със специализация ядрена физика и от 1986 година е работил по философските въпроси на физиката в Института по физически науки при БАН. От 1984 година е бил хоноруван асистент в катедра Философски науки в Софийския държавен университет. Съпругата му, Светослава Петкова, е детска медицинска сестра. Те двамата заявиха публично причините, поради които искат да напуснат България. Искането им бе удовлетворено и сега те се намират в Арбинк, Австрия. Ето какво разказва Светослава Петкова за отношението към тях по времето, когато те чакаха да им бъде издаден задграничен паспорт.

Светослава Петкова: Унижавани в собствената ни страна, в която законите не са еднакви за всички нейни граждани, ние продължаваме да носим това позорно клеймо на непривилегировани, не „наши хора” и далеч извън нейните граници. След подаденото от нас заявление за освобождаване от гражданство очаквахме една нормална реакция от съответните власти. Имайки предвид и съвсем наскоро подписаните договорености във Виена, съгласно които всеки човек има право да живее където поиска, още повече когато неговата собствена страна не желае да му осигури елементарни условия за работа и живот. Но, за жалост, ние отново се уверихме в сталинисткия начин на мислене на управляващата вихрушка. Започнаха унизителни проучвания от страна на властите по месторабота и местоживеене. Следене, подслушване на телефона, нелепи и недостойни подмятания и подозрения, че сме шпиони на някоя западна страна. Излезе, че на правото да се казва истината българската вихрушка гледа като на шпионска дейност, без оглед на това, че засяга достойнството на честни и почтени българи. Именно в тези дни аз особено силно почувствах крепостническата си зависимост от това правителство, разполагащо със свободата, волята, та дори и с живота ми. Никога преди това не бях изпитвала парещата обида, че съм управлявана от такива посредствени хора, помитащи всичко свято по пътя си само за да запазят своята власт и на първо място облагите от нея. Трябваше да чакаме седмици наред, за да благоволят да ни пуснат. След месец и половина нерви и напрежение ние получихме паспортите, които можехме и да не получим. От тук започна ново ходене по мъките. В банката ни отказаха по закон полагащите ни се петдесет долара под предлог, че просто валута няма. Да, валута няма и за лекарства на българските деца, но за обзавеждане на дворците на управляващите има. Има и за техни други нужди, макар и не от такава първостепенна важност, каквато е например здравеопазването в България. Тези и други факти са ярка илюстрация на човеконенавистната политика на в момента съществуващото правителство. И с какво друго бихме си обяснили поредното диктаторско своеволие и нарушение на международни споразумения, изразено в прекъсване на телефонната връзка на България с радиостанциите, имащи емисии на български език в чужбина. Мисля, че и новият Закон за задгранични паспорти е поредното отбиване на номера и успокояване на духовете на българския народ от страна на самозабравилия се режим. Защото сумата, която се полага на всеки излизащ българин, е направо абсурдна. Петдесет долара на година! Изводът се налага сам. Петдесет долара за обикновения, честен българин, срещу натъпкани пликове с валута за привилегированата каста. И накрая бих искала да се обърна с въпрос към нейните представители: Ще тръгнат ли те да пътуват с петдесет, сто долара зад граница и ако не, защо? Нали всички хора в България са равни пред законите? Арбинк, Австрия, 13 06. 89 година, Светослава Петкова.

(17.06.1989 г., ролка № 88)

2. Ежедневното насилие

Интервю с Димитър Томов

Румяна Узунова: Ало, ало... Димитър Томов?

Дим. Томов: Да, аз съм. Да. Много лошо Ви чувам.

Румяна Узунова: Аз Ви чувам добре, говорете... Слушам Ви ...

Дим. Томов: Моля?!

Румяна Узунова: Слушам Ви.

Дим. Томов: От време на време ще прекъсвам да Ви питам дали ме чувате, защото ще е цяло чудо, ако можем да говорим спокойно…

Р.Узунова: Разбира се, говорете! Вашият глас е усилен, моят нарочно е силен, за да не става прекъсване в линията. Чувам Ви много добре, говорете…

Дим. Томов: Искам първо да започна с едно обаждане на една жена, една съпруга, която се обади до нашто Дружество заради задържането на своя мъж. Нейният мъж е Румен Цанков, той е секретаря на Партията на Зелените, новосъздадената Партия на зелените маси с председател във Враца. Чувате ли ме? Да. Ще пусна записа… Не знам дали ще бъде добре, но ще опитаме да го чуете хубаво.

Р. Узунова: Добре, чуваме.

Женски глас: Ще издържа ли изобщо?! Може би и тази неделя няма да го пуснат… Никакви подробности не ми казаха. Аз звънях в милицията за повече информация. Това е, нищо повече… Повече нямам никакви известия!…” Дим. Томов: “Добре, ние знаем. Движиме си въпросите…” Ало?

Р. Узунова: Чух много добре, продължавайте!

Дим. Томов: Ще продължа с разказа за наш`то Дружество. Ще започна с Илия Минев, който е почти всеки ден под наблюдение. Не му се позволява да пътува свободно из страната и телефонът му се подслушва и прекъсва, за да пречат на свободния обмен на информация помежду ни. Съвсем умишлено му се пречи да се събира с нас, та дори и по лични поводи. Цветан Златанов, който е избран за пълномощник на наш`то Дружество, от град Мездра, е също викан на разговори със служители на Държавна сигурност и предупреден да не разказва за характера на тези разговори. Телефонът му се подслушва, прекъсва при разговори с членове на Дружеството. Екатерина Маркова е многократно задържана в определени часове, за да не се среща с хора от Дружеството. Телефонът й се прекъсва при разговори, а на нея на няколко пъти вече й се намеква, че престоят й в страната е нежелателен. Чувате ли ме?

Р. Узунова: Чувам ви добре.

Дим. Томов: Упражнява се психологически натиск върху членовете на Дружеството Петър Манолов, Сабри Хамдиев, Григор Симов, Зейнеп Ибрахимова, Събчо Михов, Юсуф Хюсеинов и други. Използват се методите на Ал Капоне, за да се внесе разцепление в Дружеството ни. Броят се нашите пътувания и срещи, заплашват се нашите близки и приятели, руши се авторитетът ни в обществото и ние ставаме жертва на всевъзможни злонамерени и клеветнически твърдения и слухове, целящи отблъсването на хората от нас. Чувате ли ме?

Р. Узунова: Чувам много добре.

Д. Томов: За един месец аз прекарах 14 дни в арестите на милицията. Срещу мен бе заведено дело по чл. 273, бях отвличан от служители на Държавна сигурност, гр. Белоградчик - и за всичкото това не ми бе показан дори веднъж документ, който да им позволява да извършват тези действия. Исках да ви кажа, че въпреки всичко ние сме убедени, че нашата мисия е правилна. Дружеството отдавна вече работи като един организъм. Ние събираме данни и сведения за хора и групи, които твърдят, че са с нарушени човешки права и не са в състояние - поради редица обстоятелства - да се защитават сами. Такъв е случаят с Янко Николов Янков от Михайловград. Чувате ли ме? Нашите последни сведения за Янков са, че той е подел гладна стачка от 13 декември 1988 година, обаче същия месец, на 15 декември, е бил бит без разрешението на затворническите власти от двама старшини в Софийския централен затвор, единият от които се е казвал Пешо, със прякор Въжето. Дружеството разполага с данни за извършен побой върху синът на сем. Капкови от село Смоляновци и за последвалата след боя смърт. Случаят е много комплициран, хората са подавали жалба чак до Леонид Илич Брежнев, но отговор не са имали. Дружеството ще поиска разговор с държавни представители, за да се хвърли светлина по „случая Капкови”. Чувате ли ме? Имаме няколко случая с хора, на които не е било разрешено да се преместят в друг град да живеят и да работят, защото на местна почва съществува постановление, което закрепостява хората на желаното от властите място. Такъв е случая с Цецко Борисов Илиев от Михайловград. Внимание заслужава случаят на Божидар Христов Димитров, също от Михайловград, който на 23 май 86 година е задържан от служители на МВР и бит, докато от ушите му потече кръв, а след това заплашван, че ако се оплаче, ще му отдрежат езика. Действието се развива след 17.30 ч. на седмия етаж в МВР Михайловград. Случаите на побой от страна на милицията са много, насилието и „доброволната” принуда са част от нашето ежедневие. Чувате ли ме? Интерес представлява случаят на Цветан Иванов Тилогански от гр. Кнежа, осъден без подобаваща гласност за факта, че е предал писмо пред общественноста на град Враца на 1 юни 1980 година на президента на Държавния съвет др. Тодор Живков. Той е затворен в Старозагорския затвор и, по думите на негови близки, му е наложена вътрешна присъда. Нашите сведения са, че за случаят е информиран Комитетът на Константин Теллалов, както и в. „Работническо дело”, информацията е подадена от председателя на Партията на Зелените маси Стефан Чолаков, със седалище в гр. Враца. Чувате ли ме? Разполагаме със сведения за отказ от страна на МВР да разреши излизането от страната по повод екскурзия на потърпевшите, хората държат да им се цитират имената, но ние преценихме и ги посъветвахме да се обърнат към Районна прокуратура въпреки недоверието, което изпитват към правосъдието и решихме да не даваме гласност на случаите им, докато се получи някакъв отговор от прокуратурата. Случаите, които публикуваме, не са изолирано явление. Много хора ни се доверяват и дават съгласието си да се разгласят и техните случаи. Ние ще продължим да информираме българския народ и световната общественост за нарушението на човешките права в страната. Дружеството разбира паническия страх, в която е изпаднало населението, как той сковава умът и тялото. Но Вие, приятели, трябва да знаете, че емоцията на страх се подтиска единствено от емоцията на гняв, а гневът е помощник на злото. Чувате ли ме?

Р. Узунова: Да, чувам ви… Ало, да, чувам ви… Макар и по-слабо…

Д. Томов: Исках само да завърша: човешкият живот е едно дребно състояние, което завършва със смърт, и ако през това време ние не живеем достойно, то това означава, че не сме живели правилно. Да?!

Р. Узунова: Ало, чувам ви. Благодаря много за интервюто. Ще го излъчим много скоро, колкото се може по-скоро. Ало, Ало... Да, чувате ли ме?

Дим. Томов: Аз много лошо Ви чувам. Исках да Ви кажа само, че след като излъчите това интервю, аз вече няма да имам телефон. Телефонът ще бъде прекъснат, както са прекъснати телефоните на всички пълномощници и членове на Дружеството. Това да не ви учудва.

Р. Узунова: Вие съгласен ли сте да излъчим интервюто по радио „Свободна Европа”? (повтаря 3 пъти въпроса си)

Д. Томов: Разбира се. Нашата сила е в нашата гласност.

Р. Узунов: Добре ... Благодаря ви много, дочуване… И ще се опитам да ви звънна пак.

Д. Томов: Опитайте се, даже аз бих ви помолил непрекъснато да следите какво става с нас.

Р. Узунова: Разбира се, разбира се…

Д. Томов: Ние сме обект на тероризъм едва ли не, на преследвания, на репресии...

Р. Узунова: Разбира се… Но с Екатерина Маркова не е възможно да влеза във връзка. Да, да… С Петър Манолов не мога също. С Георги Величков също. С Блага Димитрова не мога да влеза във връзка, непрекъснато прекъсват линията...

Дим. Томов: Аз мисля, че трябва да се подаде някаква официална нота до това правителство… поне най-после… Тука свободата е толкова голяма, че всеки си прави каквото си иска. Тук не съществуват закони и законни положения… В тази страна такива неща не съществуват. (Връзката прекъсва)

Р. Узунова: Дочуване, кураж.

(Началото на януари 1989 г., ролка № 41)

Разказ на о. Благой Топузлиев

Румяна Узунова: Увеличиха ли се неприятностите ви - и професионалните, и общо неприятностите ви на гражданин на Република България, когато станахте активен член на НДЗПЧ?

Благой Топузлиев: Бях повикан от пловдивския митрополит Арсений, които е и заместник-председател на Казионния комитет по правата на човека…

Р. Узунова: Комитета на Теллалов?...

Бл. Топузлиев: Да, Комитета на Теллалов, и бях понаруган в присъствието на двамата епархийски съветници тогава, и ми беше поставено условие: или ще се отрека от Независимото дружество, или …

Р. Узунова: Тогава бяхте действащ свещеник, така ли?

О. Бл. Топузлиев: Да, никога не съм преставал да бъда действащ – само от `81а година до възстановяването…

Р. Узунова: Да, и какво казаха те?

о. Бл. Топузлиев: Моят митрополит и назначен правозащитник, вместо да застане на позиции, достойни за един висш духовник и заместник-председател на Комитета за правата на човека, явно по внушение на Държавна сигурност или на Комитета за църковните въпроси, които действа пряко към Държавна сигурност, ми нареди да се откажа от Дружеството официално чрез декларация или да подам оставка като енорийски свещеник. Разбира се, заявих, че мойто участие в Дружеството не противоречи на мойто служение, че аз винаги съм разглеждал и ще гледам на участието си в Дружеството като на продължение на моята вяра и на моята проповед, като на удовлетворяване на евангелския принцип и на принципа на любов към ближния. След което наистина започнаха големи неприятности, започнаха да пристигат една след друга заповеди за наказания, последва и арестуването ми заедно с група активисти на Независимото дружество на 11 януари. Моят митрополит не направи нищо, и въпреки - от няколко души чувам - че са се обръщали към негово високо преосвещенство…

Р. Узунова: Свещеници ли?

о. Бл. Топузлиев: Да, имало е и един свещеник. Дали и други е имало, не зная… Те са се обръщали към него като към заместник-председател да се опита да изясни случая, за да може да защити и моите права, и правата на моите приятели от Независимото дружество, но той естествено ги е гонил от кабинета си. В ГСУ са предложили на всички задържани да подадат молби за изселване. И аз подадох молба до своя митрополит да бъда освободен като енорийски свещеник, да ми бъде дадено отпускно, но той не ме прие изобщо и до заминаването ми на там не ми издаде никакъв документ, макар неколкократно да се обръщах…

Р. Узунова: Съжалявам, не разбрах какъв документ трябваше да ви издадат?

о. Бл.Топузлиев: Отпускно се нарича. Това е документ, свидетелство от моя митрополит, /…/ че може да служа навсякъде, ако отида в друга епархия, че не сте под /…/ запрещение – това е точния израз, че мога да служа навсякъде, свидетелство, да знае другия митрополит, че може да ме назначи на работа. Но той не пожела. Поисках му на 3и януари да ме освободи, отново във връзка с вече подготвените документи за напускането на страната на 3 февруари…, той пък на следващия ден издаде заповед да се спре заплатата ми за февруари и така… Доста неприятности…

Р. Узунова: На какво основание сте уволнен?

о. Бл. Топузлиев: Без да ме уволнява, налага ми такова наказание, мотивирайки се с това, че аз съм престанал да служа от 3и февруари. От тази дата съм дал молба в канцеларията на Митрополията, че желая да ми се издаде отпускно…, че напускам. Един ден преди да тръгна на там, му се обадих по телефона и поисках да получа благословението му за път. Той попита за къде ще пътувам, казах му - за Виена; той каза: ама аз не съм ти дал отпуска и… исках благословение и … взаимна прошка във връзка с настъпващия вече Велик пост…, знаете, неделя прощална, християните по древен обичай искат взаимно прошка за леки пости, защото когато го гнети човек мисълта, че не е опростен от ближните си, че някой може би има нещо против него, това е страшно неприятно и това постене, въздържание от храна физическа не може да помогне, ако душата му не е спокойна… Не пожела да ми даде благословия и да… и да си дадем прошка… аз да поискам, ако съм го огорчил, въпреки че огорчение той ми е нанесъл, а не аз на него…

Р. Узунова: Нали учението Христово е учение за всеопрощаване на грехове и на близките? Малко странно, малко жестоко ми се вижда …

О. Бл. Топузлиев: Да, наистина и аз, така… не защото съм се разгневил на своя митрополит - аз и сега към него изпитвам едно чувство, даже и сега не мога да го нарека… по-скоро на съжаление, защото страшно е за един вярващ човек /пък аз мисля, че той е вярващ/, страшно е да бъде така раздвоен да служи и на Бога, и на Мамона, защото всеки, който по един или друг начин провежда линията и на Партията в църквата, и при това висш духовник, той се е разкъсал, душата му се е разкъсва и може би това е най-голямото нещастие на един християнин. Да, така е. Освен това постъпиха много непочтено с моя син, които беше последна година в Семинарията: искахме да му издадат документ само за това, че е приключил с определени предмети, които е изучавал през изминалите години …

Р. Узунова: За да може да продължи образованието си?

о. Бл. Топузлиев: Да, за да може да продължи образованието си, но ректора, който е също висш духовник, епископ Игнатий, Знеполски епископ, отказа да му издаде такъв документ, върна му само кръщелното свидетелство, което се занася заедно с документите за записване в Семинарията и е казал да си вземе бележника просто…

Р. Узунова: Вие тръгнахте от България с цялото си семейство, така ли?

о. Бл. Топузлиев: Да, с цялото си семейство…

Р. Узунова: Съпругата и сина?

о. Бл. Топузлиев: И дъщерята, 4 души…

Р. Узунова: Да. Бих искала да ви попитам и още нещо. Знаете - всички българи знаят - че много трудно е да се получи паспорт за пътуване в чужбина. А доколкото виждам, на вас като членовете от Дружеството доста охотно ви дават паспорти да напуснете България и да отидете в чужбина. Какви са причините според вас?

о. Бл. Топузлиев: Мисля, че по този начин властите се надяват да обезглавят това Дружество и да парализират неговата дейност.

Р. Узунова: И последен въпрос: за плановете ви, за бъдещето ви… Тъй като, доколкото познавам част от църковните общини на Запад, всеки би трябвало да работи по професията си... Голяма част от тях – свещениците - са изпратени от България, от Светия синод?

о. Бл. Топузлиев: Да, имаме, действително Западно-европейска епархия, 2 епархии в САЩ, Канада и Австралия, и за нуждите на вярващите българи обикновено изпращат свещеници от името на Светия Синод. Но всъщност Светият Синод не определя кой да замине – това правят служителите в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове, а Комитетът е към Министерството на външните работи, но всъщност е под влияние на Министерството на вътрешните работи. Така че всички изпратени от Светия Синод свещеници на Запад са или доверени лица на Държавна сигурност, или поне са считани за такива, за хора, на които може да се разчита и няма да създадат проблеми на ДС. Аз, надявам се – аз не просто се надявам, аз съм сигурен – има българи, които не желаят такива свещеници, а искат свещеници, които ще отидат да служат преди и без да са си продали душата на дявола… и в тоя смисъл дълбоко вярвам, че Бог ще помогне да намеря и аз една енория, където да започна своето служение, където ще бъда приет с доверие от моите енориаши, и на чието доверие и обич ще отговоря със същото - както с обич и предана служба както към Бога, така и в тяхна полза.

Р.Узунова: Дай Боже, дай Боже…

о. Бл. Топузлиев: Дай боже, …Амин…

(недатирано, вероятно в началото на март 1989 г., ролка № 120)

Разговор с нов член на НДЗПЧ

Д. Томов: Румяна, още една изненада имам за вас,…

Р. Узунова: Да?…

Д. Томов: При мен е най-новият член на Дружеството, но по моя молба аз няма да му спомена името, не искам и вие да настоявате за неговото име, но ще ви дам да разговаряте с него по каквито пожелаете проблеми…

Р. Узунова: Добре.

Д. Томов: Той е в течение на много неща. Искам неговото мнение да вземете по въпросите, както вие прецените… Не го питайте за името, аз съм му измислил псевдоним, Новият, може да се обръщате така към него…

Новият: Добър ден. Много ми е приятно да ви чуя.

Р. Узунова: И така, вие сте най-новият член на Дружеството за защита правата на човека в България. И кое ви накара точно в тези моменти, когато има такива атаки срещу Дружеството, да се запишете в него?

Новият: Първото нещо, което ме накара да взема преко отношение по този въпрос е моето силно изразено чувство на симпатия към Дружеството както като цяло, така и към отделни негови членове. Имам предвид случаят, за който стана преди малко разговор. Ние тука сме заедно с него от доста време насам и е интересно, че нашите мнения и идеологически възгледи по въпроси решителни за нашето развитие като общество /ако изобщо може да се говори за такова развитие поне на този етап!/. И понеже това нещо много ме притесни, тормози ме непрекъснато и затова реших … засега само че бих искал да остане така. Не че се крия от нещо, друго е, той тука я знае каква е причината. Това е временно явление, но аз… това, което сега положение в момента, ще го компенсирам най-активно, така че няма да се загуби нищо. Независимо от всичко.

Р. Узунова: Как мислите, че сега стоят нещата в отношенията между Дружеството и властите, които не са много добре настроени към него?

Новият: Как да ви кажа, г-жа Узунова?! Нещата са много деликатни. Те на пръв поглед са почти решени. Това мълчание, това е мълчание в кавички, това е едно затишие пред буря. Аз очаквам…

Р. Узунова: За мълчание малко трудно може да се говори след всичките статии в печата…

Новият: То мълчанието е в кавички. То тия статии в печата имат съвсем друга основа. Ние говориме тука относно преките действия срещу членовете на Дружеството. Разбирате ли? Това е затишие пред буря. Аз не че съм песимист, но понеже знам другарите какво представляват – аз 5 петилетки ги наблюдавам, г-жо Узунова, и за ви кажа, имам …, вие всичко ще разберете, само че малко по-късно, сега не е необходимо да коментирам неща, които не бива да се казват от интерес за сигурност. Специална причина, не от чувство за страх. Аз не се страхувам от тях изобщо. Но се очаква, поне по моя преценка така, като наблюдавам нещата, се очаква едно развихряне на нещата с цел като видят, че средствата за масова информация не могат да спечелят авторитета, който отдавна са загубили, и ще се опитат отново да минат на репресивната основа и ще сгрешат – за кой ли пореден път ще бъде това! Така че ние трябва тука да се стягаме за нов отпор, твърде решителен, както вървят нещата!

Р. Узунова: А не мислите ли, че просто разумът е надделял и са стигнали до становището, че гласност трябва да има, преустройство трябва да има, и също така и различни независими сдружения? Това го пишеше и в партийните документи!

Новият: Правилно. За разум правилно поставяте въпроса. Но този разум е едностранчив. От тяхна страна той е в заспало състояние този разум. И те не желаят да го събуждат, и то умишлено. Което си е за тяхна сметка. В края на краищата и Лех Валенса беше чуждо тяло, Г-н Никой, докато ги принуди по най-категоричния начин да седнат на Кръглата маса. Ние сега засега сме, г-жо Узунова, още на Четвъртитата маса. Трябва да мине този период, докато минеме на Кръглата – това сигурно ще се изрази в разстояние на години и ще ни струва много морални нерви, много късане на нерви, така да се каже, много упорит труд и отстояване на позиции, които просто ще са отстояни от нас в продължение на години напред. Но ние сме упорити, и това го казвам от името на тук присъстващите в момента, защото по упоритост не отстъпвам почти на никой. Така че имам да губя само един чифт работни ръце. А това за мене е много важно. Нямам недвижими имоти, нямам спестовни книжки, нямам леки коли, нямам вили – партийни или частни, каквито и да били, нямам просто нищо в буквалния смисъл на думата…

(февруари 1989 г., ролка № 270)

Изявление на д-р Константин Тренчев

К. Тренчев: Тревожен е фактът, че някои членове на Профсъюз „Подкрепа” са репресирани под една или друга форма. Имам предвид т.нар. “дружески разговори” в различни ведомства, в които се упражнява психологичен натиск върху членовете. Например, на 25 февруари тази година, събота, е осуетена от МВР среща на членове на Профсъюза в гр. Карлово (в дома на) един от членовете на Инициативния комитет - Николай Маджев. Към сем. Бояджиеви, желаещи да се срещнат с него, са били отправени недвусмислени заплахи за физическа разправа от уж възмутени граждани, докато в същото време Николай Маждев е бил на тъй нареченото “събеседване” в Кметството и Управлението на МВР. Не престават и заплахите по телефона към Председателя и Секретаря за физическо унищожение, заплахи за отнемане на жилище, заплахи за уволнение от работа и т.н., от анонимни лица. Предвид тези и други репресивни мерки към нашите членове ние отправихме до Председателя на Народното събрание и Главния прокурор на Републиката писмено оплакване за нарушаване на конституционните ни права. Имайки предвид, че досега официалната преса не е публикувала нито един от материалите, които са й били предоставени, не сме оптимистично настроени и по повод това оплакване. С други думи, както виждате, борбата е започнала. Аз лично определям това като борба между страха и съвестта. С този страх сме закърмени, този страх така дълбоко е проникнал в душите ни, че ако искаме да се гордеем, че сме хора достойни да бъдат европейци, ще трябва да го победим. Трябва да победим егоцентризма и да помислим за утрешния ден. Аз съм дълбоко убеден, че българският интелектуалец не само ще отстои, той ще надделее, защото той никога не е преставал да се бори за хуманната кауза. Това е като изявление, което исках да направя.

(28.02.1989 г., ролка № 218)

Два разказа на Мариана Златева

Мариана Златева: Интересно започна за мен денят сряда, 19 април. За да стане ясно, ще направя малък увод. Много хора се обаждат, за да търсят помощ от Дружеството. Някои обаждания са толкова далеч от понятието за защита правата на човека, че просто не зная как да реагирам. Едно от тях беше молбата на отец Борислав Лазаров от Свищов, (адрес), който е със силно увредено зрение и има нужда от придружител. Той ме помоли да го чакам на гарата на 18 този месец и да го придружа до прокурора, където той си имал някаква работа. Реших, че ако изпълня тази молба, която е много далеч от основните цели на Дружеството, няма с нищо да навредя на доброто име на Дружеството, а напротив, по-вероятно е да допринеса. И така, във вторник, 18 април в 10.30 часа, аз посрещнах този човек и го заведох до прокурора. Но прокурора Платиканов, към когото той беше отпратен, приема само в понеделник и сряда от 10 до 12 часа. Аз се озовах, със слепия човек до мен, в безизходица. Оставих го в дома си и си отидох на работа. Вечерта ходих по хотелите, но никъде не намерих място. И оставих абсолютно непознатия за мен човек да пренощува в дома ми и се споразумяхме, че в сряда аз ще се върна от работа към 11.30 часа и ще го заведа при неговия прокурор. Обаче в тази сметка аз никъде не включих Народната милиция. И се оказа, че съм в грешка. В сряда, 19 април, в 6.30 сутринта дойде на проверка по адресната регистрация районния инспектор. Съществува закон, по силата на който всеки е длъжен в срок от 24 часа да се зарегистрира адресно там, където е. Колко е справедлив този закон и дали той не травматизира хората, аз сега няма да обсъждам, защото съм на мнение, че щом го има, той трябва да се спазва.  Ако бог ме дари с радостта да доживея деня, в който той ще бъде така променен, че да не държи всички хора в страх от домовата книга, то това ще бъде прекрасно. Районният инспектор дойде с явното желание да намери нарушение по Закона. На обяснението ми, че гостът ми е дошъл преди по-малко от 24 часа, той не гласува доверие. На влаковия билет, предоставен му от госта, също не гласува доверие.  Трябваше да водя словесна война, за да го принудя да впише този факт в акта, съставен от него. Помъчи се да ми обясни, че той не е правил проверка само при мен, а на много места; ама на, видите ли, само при мен, която съм доста свързана с Дружеството, се намира нарушение. Не знам към кого да отправя въпроса: Дали ако изляза на самостоятелна правозащитна дейност, пак ще бъде същото? Знам само, че денят ми е отровен от такава една несправедливост. Не искам с това да кажа, че съм обидена. Аз съм възмутена! Чудя се дали да кажа как потънах от срам, защото съм българка, а този чужд човек, който би трябвало да е пример, след като е представител на властта, се държа с едно високомерие, което не знаеше граница!…  До там, че отецът,… който го попита: “Че Вие и гости ли не давате да се посрещат, синко?” А да не казвам, че на молбата на отеца да го придружи той до прокурора отговори, че той си има работа. С болка на сърцето ви разказвам тази случка.  Мариана Златева, адрес, тел...

(скоро след 19.04.1989 г., ролка № 32)

Мариана Златева: Готова ли съм?… Изглежда, след поредицата обсади на домовете, сега живееме в период на заплахи. В петък, 7 април, 15 часа и 30 мин. ми се обади анонимно лице, слабо владеещо членоразделна реч, и след като се увери, че на телефона съм аз, ми пожела да изразходвам всичките пари, които вземам от “Свободна Европа” за погребение на мен и цялото ми семейство. Моля, ако е възможно, да използвам Радио “Свободна Европа”, за да уведомя тази толкова „изискана дама”, която явно го слуша, щом знае, че аз съм излъчвана, че семейство аз нямам и съм се отдала изцяло на правозащитна дейност. А за моето погребение ще се погрижи друг, просто защото никой не може да се погрижи за собственото си погребение. Освен това ще бъде хубаво тя да знае, че все още живея само от личната си заплата в лева. По отношение на анонимните пожелания, бих искала да споделя, че те са 1 към 100 в полза на добрите. От известно време имах така затрогващи обаждания, които бяха толкова от сърце, че те ми дават сили да преживея и едно лошо. Как Ви се струва, например: “Ало, Златева! Поклон за всички вас!” или “Борци, на поста си стоете! Тоз, който устои, венец му готвят вековете!” или “Мариана, Бог да Ви пази и да Ви дава сили!”. Слава Богу, той ни пази. И ни дава сили! Мариана Златева, (адрес), тел (…), член на НДЗПЧ, Софийска група…., Готова съм. Чувате ли ме?

Женски глас: Благодаря Ви.

(7.04.1989 г., ролка № 27)

Неформален разговор на Анна Манолова с о. Христофор Събев

(…) О. Христофор Събев: И между другото, току що получих информация от нашия човек, Комитов, че в Търново се свика събрание на работници, които са с идея, че аз искам кръв, искам да свалям властта. Разбирате ли?

А. Манолова: Разбирам.

О. Хр. Събев: Пленум имаше тука, на 13 този месец, на Градския комитет, на който са казали, че това е идеологическа диверсия, че „трябва да почнем борба, идеологическа борба”, че „много опасен е председателят на Комитета”.

А. Манолова: Много опасен?!…

О. Хр. Събев: Нали, много опасна работа, аз съм скрил няколко атомни бомби в мазето. (смеят се).

А.Манолова: Странна работа. Добре, аз това ще го имам предвид. Още нещичко....

О. Хр. Събев: Арестуваха мой човек, ... отец Иван Бонев, и е държан онзи ден три часа от милицията. И човекът не може да дойде на себе си - те искаха да го правят провокатор. И са го плашили, че ще пишат във вестниците, че имал любовница, въобще всякакви такива, както отец Благой. Чистите хора искат да ги направят да изглеждат черни в очите на хората. И все пак винаги ще остане едно съмнение за тези хора. Разбирате ли?

А. Манолова: Знам.

О. Хр. Събев: Има прости хора, прощавайте за израза, които, от народа, селянчета разни, които все пак се поддават, нямат добре информация и поддават.

А. Манолова: После, много е лесно да се охули човекът. Една дума е достатъчна...

О. Хр. Събев: Вижте какво, аз за това разчитах на тази акция, в която наистина се включи г-н Бояджиев, и даже той се съгласи, и отец Топузлиев …; и знаете ли, има хора, без да казвам имена, които се съмняват дори в лоялността към нас на отец Благой. Толкова е лошо общественото мнение… Това се прави с цел да се разцепи нашето движение. О. Благой - ние се страхуваме да не го убият заради тия разкрития, които направи за сътрудниците на ДС между религиозните среди. Вие знаете?

А. Манолова: Да. Знаем.

О. Хр. Събев: Тука, в Комитета, ние много се страхуваме и специално обърнахме внимание на Бояджиев да вземат крути мерки за охраната му. Впрочем, той сега още ли е във Виена?

А. Манолова: Не съм говорила скоро с него.

О. Хр. Събев: Някой ми каза, че вече е в Щатите, но аз не го вярвам много, пет години станаха…

А. Манолова: Ами аз трябва да проверя в такъв случай.

О. Хр. Събев: Отец Благой няма пари. Вижте, аз ...

А. Манолова: Да, трябва да направиме всичко..

О. Хр. Събев: Направете нещо, защото той е на пансион и е ..., храната му е осигурена и друго, обаче все пак той за телефонен разговор няма пари… Той работи, знаете ли, по три дена работи на седмица, някъде се е хванал при някакъв добър човек ... Той никога не е работил в живота си, в затвора дори не е работил…

А. Манолова: Имаме телефона, ще звънна още днес ...

О. Хр. Събев: Аз не мога да получа никакви пари, щото ще ме обвинят веднага в шпионаж, нали, но той може да получи спокойно някакви помощи - колко богати организации религиозни има там. Не го оставяйте...

А. Манолова: Непременно ще се погрижа…

О. Хр. Събев: А аз моля операцията за изгонването на червените свещеници оттам да почне, защото това само ще ги сплаши. На мен ми предлагаше мой приятел, от Областния комитет на партията, който завежда висшето образование в Ловчанска област, ми предлагаше тези дни да ми осигурят дори да замина за Сорбоната, в Съветския съюз, и работа... Той лично ми помогна тука - за квартирата ми. Разбира се, аз не приех… Но мене знаят, че не могат да ме сплашат и остава единственият вариант да ме купят. Но неофициално работят. Аз искам официално да го направят предложението… И тогава аз се принудих да го изгоня. Онзи ден искаше да дойде на всяка цена, аз бях още в гладна стачка и много бях изтормозен, четвъртия ден, много лошо го понесох - а той ми надува главата. И му казах: ако дойдеш, ще те съобщя по “Свободна Европа”. Той мисли, че майтап си правя. И въобще се наложи малко грубо да се отнеса с него. ... Аз му казах , че „те са една мръсна клика, която се е провалила, която се проваля, която няма бъдеще; къде си тръгнал, умен човек си!” Той ми е колега по първото образование, той е атомен физик също, завежда лаборатория по атомна физика.

А. Манолова: Ама Вие физик ли сте?

О. Хр. Събев: Атомен физик съм. Първо образование и второто – Богословския факултет.

А. Манолова: Именно за това сте толкова организиран.

О. Хр. Събев: Научен сътрудник бях в Съветския съюз, девет месеца в Москва, Физически институт към Академията. Както и да е. Баща ми е активен борец против фашизма, лежал е в затвора преди 9и и те не могат да пишат за мен, че съм фашист, разбирате ли? Но, ето сега започват да правят събрания, че… искал съм да свалям властта с кръв. Тя стана една голяма работа… Хората ми са дърпани всички, викани, са карани да подпишат декларация. Аз им дадох инструкция никой да не подписва, ама някои са се излъгали да напишат, че са готови да умрат за Христа и такива работи, че са с издавани присъди на Държавна сигурност и какви ли не неща. Разбираш ли? Казвам им, няма да пишете нищо, те за такива случаи процедират така. Викат ги като свидетели, като свидетели да се подпишат. Аз само Ви надух главата.

А. Манолова: Има още нещо друго, което искам да ви кажа. Имената на преследвани свещеници, хора, членове на Дружеството и други, ако ми дават, аз има къде да ги ... не е само в Амнести…, тука дружеството във Франкфурт, което веднага ги дава на агенциите.

О. Хр. Събев: Да, да, дружество Франс … интернешенъл

А. Манолова: А, не, то е отделно

О. Хр. Събев: Така ли?!

А. Манолова: Не, то е на отделно…

О. Хр. Събев: А Георги Минчев заминава вече…

А. Манолова: Разбрах, обади се днеска…

О. Хр. Събев: Вижте, той искаше да работи от името на Комитета там, но аз му казах, понеже боя се, че той може да дерайлира малко. Нали, аз много държа сътрудниците ми точно да изпълняват предначертанията. Хубавото е, че малко се знае за стратегията, която аз съм избрал. И самите ми хора за някои работи само се досещат, както и точния списък на хората остава само в мое разпореждане. Така аз си осигурявам възможността да изненадвам противника с предварително подготвени операции: това бяха литийните шествия, после бяха другите неща, които вършехме. Това е необходимо за делото… И за туй, ако някой се отклони от инструкциите ми, аз съм много недоволен; на мойте хора също не давам да ми се месят. Кадрово се опитаха да ми се месят от Профсъюза хора, не е доктора, той е много интелигентен, и аз направих един скандал, въпрос направих, защото има неща, които аз си зная сам, неща, които сме планирали, или ги знаят само хора, които са посветени в дадена операция. Прощавайте, нали ...

А. Манолова: Не трябва да ми се извинявате, моля ви се ...

О. Хр. Събев: Разбира се, да не си помислите, че тоя е маниак… Добре…Вижте, аз съм вярващ човек, но и съм много практичен, държа много на думата, не материалист, аз съм и беден, нямам никакви спестени пари, но държа всичко да бъде много изпипано и логически да бъде обосновано. Та мисълта ми е, че искам строго да се спазва... Георги Минчев може да залитне, той сега иска да вадим болните от болниците, от психиатриите… Това нещо, това е работа на Дружеството. Мойта работа сега е на теоретично ниво. Отлагам всички тези конкретни неща. Ходихме при него, интервюирахме го. Аз дори не знам кой се намеси в неговия случай, Амнести интернешанъл мисля, че се намеси за него. Франкфурт? Петър Манолов обажда ли се?

А. Манолова: За него? С мене не е говорил, но това може би е било, когато г-жа Узунова е била тук, това не зная. Но аз лично говорих с Франкфурт тогава.

От.Хр.Събев: Много Ви благодаря. Значи той е задължен и на Вас. Георги искаше нещо да помага на Комитета. Аз му казах: без отец Благой, понеже той не е член, не е подавал молба при мен… Георги Минчев може да помага, само ако отец Благой Топузлиев цензурира работата. Значи, да имат предвид, моля Ви, където трябва да се провери, че държа всичко да минава през цензурата на отец Благой. Аз тука-така не съм го пратил... Добре, за Иван Бонев, не Ви дадох пълните данни. Искате ли ги?

А. Манолова: Чакайте, аз записах, една секунда, записала съм нещо, да видя имам ли за него повече данни.

О. Хр. Събев: ЕГН и личния паспорт трябват ли?

А. Манолова: Не, интересуват се от възраст, къде е раждан.

О. Хр. Събев: Да взема все пак да ви дам нещо?

А. Манолова: Дайте ми ги. Включвам, да.

О. Хр. Събев: Свещеник Иван Тенев Бонев, гр. Кърджали, (адрес), член на централното ръководство на Комитета. Това са данните му.

А. Манолова: Възраст?

О. Хр. Събев: Мисля, че е 53 година, обаче съм записал на друго място. Това необходимо ли е?

А. Манолова: Да, искат възраст обикновено, но горе-долу, това е така, ориентировъчно.

О. Хр. Събев: То няма друг такъв свещеник от Кърджали. Него го е заплашвал митрополита, вече на няколко пъти го викат. И много твърдо се отнасят с него, така, крещят му и се опитват… Той много беше разстроен. Каза ми: „На какво основание те ще подозират, че мога да стана провокатор?!” Беше страшно възмутен. Мен даже и не се опитват ..., щото който е предназначен да бъде обесен, няма да бъде удавен, нали? …Отец Георги Божков - имате, мисля, че ви дадох данните... имате ги всичките.

А. Манолова: Дадохте ми всичките.

О. Хр. Събев: Чудесно. Понеже не бях подготвен за вашето обаждане и не съм ...

А. Манолова: Ако има нещо, аз ще ви се обадя утре.

О. Хр. Събев: Да… Но те няма да се примирят. Вижте, ние имаме работа с хора, които няма да се примирят. Те си останаха същите. Вълкът кожата си мени, но нрава си не.

А. Манолова: Ами, за съжаление е така.

О. Хр. Събев: Аз ги зная! Всички тоталитарни режими са такива. Дано демокрацията победи навсякъде - и в нашта мила родина! Защото винаги ще има хора, които ще са зле и ще страдат, но това е неугодно на Бога, на Христа….

А. Манолова: Дано... Отнасяли са се много грубо с него?

О. Хр. Събев: Вижте, г-н Костов изрично каза, че апаратчиците на властта може да не са обезателно хора на работа в Държавна сигурност. Това може да са дори монаси, дори владиците… Така: Дякон Стоян (Стилиан?) Николов Николов от град Шумен, Надежда Йорданова Илиева, тя е по линия на просветата, тя е учителка, отец Иван Бонев, Стефан Иванов Христов. С тия хора са се отнасяли ... Главния инспектор, Петър, са го викали да го оглеждат, за запаса, ... само го огледали, да го видят кой е ... Но тези, които изброих, много, много лошо са се отнасяли към тях, са крещели и т.н. Хората не искат да бият тъпана за тях, не искат да се шуми, защото ..., може би имат право, ще изчакаме още малко да се съберат повече…

А. Манолова: Една секунда само, ако обичате.

О. Хр.Събев: Сега, вижте какво ... не, няма повече да записваме нищо ...

(21.04.1989 г., ролка № 161)

Откъс от интервю с Димитър Томов

(…) Румяна Узунова: Какво очаквате от конференцията в Париж? До нас достигнаха сведения, че са изпратени покани на българи, включително и на членове на Независимото дружество?

Димитър Томов: Да. Наистина ние имаме устното потвърждение от три места и аз също, че ми е изпратена покана от международната Фондация "Бъдеще" да замина за Париж. Д-р Тренчев дори случайно я получи. И четирите покани са изпратени по едно и също време, но аз, Петър Манолов и Христофор Събев не сме ги получили. Аз съм сигурен, че тя е пристигнала в Михайловград и съм убеден, че поканата е заключена в някоя огнеупорна каса на милицията. Тя ще стои там докато някой не нареди да върнат личната ми кореспонденция. Както вече казах, покана за Париж имам, но не съм я получил. Затова пък получих известие за запас от 50 дни точно в дните, в които се провежда тази конференция. Този месец за втори път ме викат военните - и то все тогава, когато Дружеството има изяви. Отначалото за 20 дни, а сега за 15 дни. Това съвсем не е случайно. Чувате ли ме? Аз подозирам, че през това  време ще бъда подложен на психологически, а може би и на физически терор. Което вероятно ще бъде отмъщение заради независимия ми начин на мислене и стремежа ми към действително преустройство, а най- вече заради участието ми в Независимото дружество.

(вероятно април 1989 г., ролка № 20)

Съобщение от Разградско

Р. Узунова: Румяна Узунова на телефона от Радио “Свободна Европа”, да, чувам Ви. Не ме ли чувате?

Мъжки глас: Ало! Чувам, чувам.

Р. Узунова: Говорете!

Мъжки глас: Аз съм 27 годишен мъж. Обаждам се от България. Имам едно детенце на 3 годишна възраст. Искам обрязване на детето. Към кои органи да се обърнем, към лекарите ли? Отиваме при лекарите: „Ние, викат, нямаме право”. Щото през всяка седмица докторът минава по домовете, … „Свали, нали, панталоните, да проверим дали е обрязано”, нали. Много лошо положението.

Р. Узунова: Не ви разбрах, кой проверява дали децата са обрязани или не?

Мъжки глас: Фелдшерите, фелдшерите по селата.

Р. Узунова: В училище ли?

Мъжки глас: Не, не по училище. Детето още не отива на училище. Минават, по домовете минават.

Р. Узунова: И проверяват?

Мъжки глас: Всеки понеделник минават - като на визитация, и пишат. Има едно момченце сега, направи обрязване, ще отиде за година сигурно.

Р. Узунова: Да, да. Минават по домовете ви и проверяват дали децата са обрязани, така ли? Всеки понеделник?

Мъжки глас: Да, всеки понеделник.

Р. Узунова: Вие от къде се обаждате?

Мъжки глас: От България.

Р. Узунова: Град, село? Искате ли да кажете?

Мъжки глас: Разградска област.

Р. Узунова: Кое село? Ако искате - кажете, ако искате - не. Ако искате, кажете си името?

Мъжки глас: Тука съм на телефонна централа, от една телефонна централа се обаждам.

(24.02.1989 г., ролка № 213)

Разговор с Халил(?) Сюлейманов Исинов(?) (Халим Хюсеинов?)

Румяна Узунова: Първо две-три думи, за да чуя гласа Ви? А, всичко е наред, можете да почвате…

Халил Исинов: Казвам се Халил Сюлейманов Исинов. Жител съм на град Търговище. Член съм на Независимото дружество за човешки права в България. Аз работя като багерист в каменна кариера село Едвен, Михайловградски окръг, където бях интерниран от остров Белене. Останах да работя там, понеже дъщеря ми, която е трети клас, трябваше да завърши училището. Заедно с Ремзи Мехмедов от Бургас, който още е задържан в град Бойчиновци …, нас вземаха властите напоследък да ни гонят много... Третиран съм от `79а година. Бях разпитван в килиите на град Търговище, след това бях изпратен на о. Белене. След Белене бях интерниран в село Едвен, Михайловградска област. В момента съм още тука. Има и други другари, които са още третирани, не са изпратени още в областта. Един от тях е Ремзи Мехмедов от Бургас, другият е журналиста Фейзулов от Сливен, другите са Исмаил Мехмедов от Бургас също - в село Плешивец и Демир от Варна. Има и други другари, които са във Врачански окръг, които ги познавам от остров Белене. Това е директорът от Сливен и живее в село Кривене, другият е другарят Искендеров, който е в село Каменно поле, има един в село Драшан – Али Орманлиев, и философът Мехмед е в село Върбица… Ние често имаме среща с другаря Томов тука. Може би за това, на 2и (март) при мене дойдоха на местоработата трима от Държавна сигурност, които разпитваха за Дружеството и лично за него. И ми наредиха на 3и, 4и и 5и март да не напускам пределите на село Едвен, Михайловградска област.

Румяна Узунова: Защо точно тогава?

Х. Исинов: Беше ми наредено на 7и да се явя в Общинското управление на МВР в Михайловград, стая № 51. На 7и не ме приеха, остана за 8и. Аз се явих, бях разпитан от другаря Ампов, с когото имаше още един другар. Впоследствие разбрах, че е началник, някакъв заместник към областното МВР. Мене предимно ме разпитваха за другаря Томов и за Дружеството…

Р. Узунова: За Димитър Томов?

Х. Исинов: (…) и за моя приятел Ремзи Мехмедов. Отговорих им, че ние не вършим нищо против правителството и нямаме такива намерения. Ние дискутирваме и искаме нашите права, които са ни отнети и без основание сме изпратени в затворите на Белене, а после интернирани. И че продължават да ни третирват… Беше ми поставен въпросът дали съм напускал пределите на Едвен през трите дни. Аз казах, че не, понеже органите на властта ме наблюдаваха непрекъснато. Накрая беше ми наредено да не напускам с. Едвен до края на месец март, защото съм се бил бъркал в някои неща, в които не трябвало да се бъркам…

Р. Узунова: Кои? Какви неща?…

Х. Исинов: Но аз бях предупреден още преди месец, месец и половина от директора на предприятието СП “Агрострой” др. Илиев да подам молба – иначе ще бъда уволнен, по нежелателен член. Разбира се, той, човекът нямаше никаква вина - беше му наредено отгоре. Аз също се познавам и с другаря Братанов, с когото сме дискутирали и сме се срещали много често…

Р. Узунова: Кой Братанов?

Х. Исинов: Вчера, на 20и, на месторабота моята съпруга е била посетена от органите на Държавна сигурност. Жена ми се казва Бахрия Алиева, също от град Търговище. И била разпитана за моите връзки и срещи с другаря Томов. Тя, разбира се, нали е част от мене, всичко отричала, че нищо не вярно. Не ми е ясно какво искат още от нас? Защо третират мене и семейството ми, а даже и единствената ми дъщеря, която е само на девет годинки!? Аз не крия, че съм член на Дружеството за човешките права в България, познавам и неговите членове, имам и връзки тесни с тях. И моля другарите да прекъснат третирането към нас и към нашето Дружество... Благодаря Ви. Днес, 21 март 1989 година.

Р.Узунова: Съгласен ли сте да излъчим това по радиото?

Х. Исинов: Да, съгласен съм. Други въпроси имате ли?

Р. Узунова: Не.

(Интервюто е направено с две обаждания. Основният му текст е от 21.03.1989 г., ролка № 13, а добавния текст – 16.03.1989г., ролка №357)

Разговор на П. Бояджиев с Ибриям Рунтов, с. Долно Изворово, Казанлъшко

(запис на разговор, който се чува много лошо) „Ибриям Рунтов: Ибрям Рамазанов Рунтов, баща ми е Рамазан Ахмедов Рунтов и брат ми Хасан Рамазанов Рунтов. Не ни дават да напускаме района на селото. Село Долно Изворово, област… околия Казанлъшка. Идва старши лейтенант Николов

П. Бояджиев: Старши лейтенант Николов, от кой комисариат?

Ибриям Рунтов: ... районно управление Казанлък. Той идва последния път и ни даде декларация, която трябваше да подпишем. Аз отказах да подпиша. И в Декларацията писах, че ако е…

П. Бояджиев: Тя от коя дата е ?

И. Рунтов: Идва в петък. Сега, в петък. Коя дата?... 26, 25, значи на 24 вечерта. И той ни донесе една декларация.

П. Бояджиев: Какво пишеше в декларацията?

И. Рунтов: В декларацията пишеше имената ни – съответно българските имена, да не напускаме района на селото. Аз го попитах: „В декларацията наистина го пише, но защо не трябва да напускам селото?” Той каза, че не знаел. Това било по заповед на началника на МВР-то.

П. Бояджиев: На началника от Казанлък?

И. Рунтов: От Казанлъшкото МВР, да. После аз написах под това нещо, в декларацията, че никой не е в състояние да ми обясни защо нямам право да напускам пределите на селото и отказвам да го подпиша. Както и го направих, не го подписах.

П. Бояджиев: Беше ли готов да ти остави копие?

И. Рунтов: Не. Аз му казах, че няма да го подпиша и му казах, че когато били в затвора, трябва да му съставим копие, нещо от тоя род, да се запознаем и ние...

П. Бояджиев: Той не иска да ти даде на тебе?

И. Рунтов: Не. Той каза, че такива работи не се оставяли. Понеже това не е било за нашето или нещо от тоя род, нали, а пък било просто такова предупреждение. Аз казах: „След като няма да оставиш копие за мене, няма да го подпиша.” И направих това, което ти казах, де.

П. Бояджиев: Никакъв документ не иска да ти даде на тебе?

И. Рунтов: Никакъв. След това ...

П. Бояджиев: Същото искаше от Рамадан?

И. Рунтов: Да, ама той ги нямаше в къщи. Баща ми беше на работа. И той каза, че за тях нямало такова нещо. Брат ми можел да ходи на работа, от работа не искали да го спират. Но по-главното е било за мен, аз да не напускам.

П. Бояджиев: А ти къде работиш?

И. Рунтов: Аз работя в Казанлък. Нямам право да напускам района на селото.

П. Бояджиев: А как ще работиш тогава?

И. Рунтов: Ами това нали се пада събота и неделя.

П. Бояджиев: А, ти нямаш право да напускаш събота, неделя и понеделник?

И. Рунтов: Петък вечерта, събота, неделя - и в понеделник може да си ходиш. После ... по джамиите направихме една проверка тука. От тука всички, наброяващи двадесет села, дето има джамии, само в пет села е разрешено - и то само в петък. За два часа се отварят джамиите. В другите села няма, не им разрешават. Затворени са ... и край. Селата трябва ли да ги кажа?

П. Бояджиев: Ами ако има джамия и ако има село..., трябва да го кажеш, да.

И. Рунтов: Ами селата: село Скобелево, нали, ти го знаеш - в Хасковска…, Казанлъшките села:, село Хаджи Димитрово, пак същите области. Село Крън, село Ранина (?), село (?), село Манолово, село Осетеново, село Александрово,… как бяха тия другите села: село Якимово, село Бузовград, село Асен, Сахране, и с. Тъжа. Предполагам, няма други.

П. Бояджиев: В тези села има джамии?

И. Рунтов: Има джамии, но не работят.

П. Бояджиев: Но не ги отварят? Но има ходжа, има човек, който може да ги отвори?

И. Рунтов: Не, това имах предвид - ходжите ги изгониха от тука. Ходжите ги гонят от работа. Например Хюсеин ходжа, който беше ходжа в село Асен, е изгонен от работа и джамията е затворена.

П. Бояджиев: Те, ако дават на населението, то населението ще плаща на ходжата и той пак ще отиде, ще пей?

И. Рунтов: Да. Така е, да.

П. Бояджиев: А те не му разрешават да отиде, но населението може да си намери ходжа, който да отиде..

И. Рунтов: Да, навсякъде могат да си намерят ходжа, обаче не дават…

П. Бояджиев: ... който да отиде да води молитвата. Той може да си работи и друго, като не може само това. Нали така? Той може да си работи и друго, да му се плаща от населението и той да води молитвата. Нали така?! Има я тази възможност? Населението иска и тъй нататък…

И. Рунтов: И другото, което искам да ти кажа: тези, пилотките, нали ги знаеш, шапките. Например в Гоцеделчевска община са забранили да се носят. Само за това, че имало... горе, приличало на фес и който го хванат, глобяват го по 20 лева.

П. Бояджиев: На какво приличало? Приличало на фес?( смях )

И. Рунтов: Защото имало отгоре нещо като папионка... руските пилотки, сините такета…, как им викат - пилотки... или де да знам как… Те са с български държавен стандарт. Те се правят в завод, но в този район, Гоцеделчевския, са забранени да се носят и който се хване с такава работа, се глобява 20 лева и не се допуска в магазин да пазаруват, в автобус да се качват хората - от този район. А не дай си боже да облечеш гащи /шалвари по-точно/. В магазина не се допускат с гащи, в автобус не може да се качиш. И най-фрапиращото, което е: Халил Бялков са го извикали в съвета, в с. Корница, Гоцеделчевска община, викат го в съвета да заведе детето да видят дали е обрязано. И когато той отказва да заведе детето, го глобяват 200 лева! А пък Айше, пак Бялкова, влизат от съвета – партийният секретар и кметът - в къщата й, намират фередже, нарязали го с ножица, и пет чифта гащи също нарязани с ножица, в собствената й къща.”

(И. Рунтов, член на Мюсюлмански комитет за спасение, 30.03.1989 г., ролка № 95)

Съобщения от България, препредадени от Петър Бояджиев:

Женски глас: Обаждам се от България. Другарю Бояджиев, обаждам се от името на съпруга ми Джемал Мехмедов Салилов, прекръстен на Емил Мартинов Кърджалиев. Казвам се Каймет Юсеинова Салилова прекръстена на Кърджалиева. Поради насилственото ни побългаряване през 1985 година вече 5 години съпругът ми е по затворите на остров Белене, Бобов дол и в момента е интерниран в с. Ресен, Михайловградска област. От името на съпругът ми и от мое име ви моля в най-скоро време да се разберем с Вас дали да ни изпратите журналист, който да ни посети на място. Живея в с. Езерово, Варненска област, адрес (…)

(Сигнал за заета линия…)

П. Бояджиев: Нещо, което искам да ти прочета. То така и пише: да се прочете… някаква молба, от една жена, която иска да се прочете по радиото: „До Държавния съвет на НРБ, копие Министерството на правосъдието, копие МВР; Молба от Каймет Салилова, българското име е Джеда Юлианова Кърджалиева, живуща в с. Езерово, адрес, Варненска област. Уважаеми господа, с настоящата молба се обръщам към Вас, за да разрешите долупоставения въпрос. Както се знае, аз съм представител на турското етническо малцинство в НРБ. Поради това, че вече 4 години сме под ударите на българските власти заради убеждението си, че принадлежиме към турската нация … Както подчертах, заради убежденията си съпругът ми беше интерниран на о. Белене, след това в Бобов дол, в момента е принудително изселен в Западна България, гара Ресен, Михайловградска област. Както се вижда, спрямо моето семейство и спрямо мен са нарушени чл. 35, т. 4; чл. 45, т. 7 от Конституцията на НРБ във връзка с Хелзинкските споразумения и Заключителният документ от Виенската среща за сигурност и сътрудничество. И в светлината на тези договорености по човешките права в техните национални измерения аз чрез молбата си заявявам, че не желая да живея в НРБ. Намирам за целесъобразно да се възползувам от чл. 34 във връзка с чл. 93, т. 26 от Конституцията на НРБ и също така, изхождайки от чл. 13 от документа, приет на 10 декември 48 г от ООН, който гласи, че „всеки човек има право свободно да се придвижва и да си избира местоположение в пределите на всяка държава, всеки човек има право да напуска всяка страна, в т.ч. и своята страна.” Според същия документ може да се възползувам и от чл. 14 и 15. Като имате предвид всичко това – гореизложеното, считам, че в най-скоро време ще вземете положително отношение по повдигнатия въпрос от мен, т.е. ще ми издадете задграничен паспорт. 4 февруари 89 г., с. Езерово, Варненска област. Тук отдолу пише: Нека се излъчи по радиостанциите.” Това е. Ще се обадя пак към обяд…

Данаил Омуртагов: Казвам се Данаил Найденов Омуртагов. Живея в с. Лятно (?) , област Шуменска, адрес… Преди една седмица се помъчихме да се свържем с др. Томов и бяхме задържани от органите на КДС в Михайловград. Двама от колегите бяха задържани… Ние се помъчихме тогава да ставаме членове на Независимата организация. И сме вече членове. И аз бях избягал и се срещнах с Томов. След като се върнахме, бяхме задържани от органите на властта в гр. Каолиново и бяхме разпитани. Един от КДС-то, казва се подполковник Тодор Николов, от Варна ли беше, от къде не знам, дошъл в Каолиново, ми се заканваше много – със юмруци по масата удряше,… Не ми нанесе побой нещо, но се заканва много… И аз Ви моля, ако може, по радио „Свободна Европа” повече информация да дадете за Независимата организация, щото чакаме и слушаме, и напоследък в нашия край има голям наплив, от различни села и краища, за да бъдат членове на Независимата организация. И понеже ние вече станахме доста известни, след като станахме активисти или членове на Дружеството и всеки се мъчи да се добере до нас, да пита нещо как става, какво става… Но нашите села са просто обградени от органите на властта, само и само да не могат да се срещнат с нас хората. Много Ви моля, да предават по западните радиостанции повече за Организацията. Също така, един от членовете е брат ми Найден Омуртагов, живеем в една и съща къща, една и съща улица, всичко е еднакво… Благодаря Ви много, Извинявайте…

Р. Узунова: Ало… Това е получено на 10 март…

(П. Бояджиев, бивш политзатворник, живее в гр. Марсилия, Франция; Недатирано, ролка № 95)

Разказ на Ремзи Мехмедов Бекиров

Ремзи Бекиров: Готови ли сме? Казвам се Ремзи Бекиров, от Михайловград се обаждам. В момента съм интерниран в град Бойчиновци, Михайловградска област, от о-в Белене. Жител съм на с.Черноград, Бургаска обл., вече 5 г. съм отделно от семейството си. Чуваме ли се? Член съм на Независимото дружество за човешки права в България. Станах член на Дружеството, защото подкрепвам техните мисли и идеали - като другарите Едуард Генов, Цеко Цеков, Благой Топузлиев, Илия Минев, Петър Манолов, Димитър Томов, Цветан Златанов, Катя Маркова и много други другари. Познавам членовете на Дружеството, които са честни и почтени граждани като художника Димитър Томов, с който се лично познавам, и Цв. Златанов, и много други. Вероятно след моето интервю ще бъда арестуван, арестуван и изтезаван, но аз и нашето Дружество не вършим нищо против властта; ние нямаме никакви лоши намерения, което е вписано в програмата на Дружеството. Ние се борим и ще се борим за справедливост и за човешки права, които българските власти са подписали в Хелзинки през 1975 г., в Мадрид 1983 г. и Виенската среща 1989 г. Защо всички остават в късче хартия? Мога да Ви цитирам думите на един служител на ДС, гр. Кърджали, който се казва Ламбрев, който е казал: ”Ние въпреки че подписахме всичко във Виена, но няма да изпълняваме нищо”; също мога да Ви твърдя отношението на един друг шеф на МВР, гр. Айтос, Ангел Хинков, който ме напсува на майка и ме заплашва с куршум за мойта позиция. Изпрати ме в Главно следствено управление с цел да ме тикне в затвора. За съжаление, не стана неговото. (…) Също така, къщата на Халим Сюлейманов в Търговище, който в момента се намира в с. Ерден(?), Михайловградска обл., на 24и, 25и и 26и беше блокирана от служителите на МВР. Даже телефоните на Търговище са били блокирани - за разговор със семейството на Бахрие Алиева. Аз лично не съм осъждан; защо, без никакво обяснение ме третират от пет години? Това ли са човешките права в България? Нима мойто семейство няма нужда от баща, от дядо? Вече съм поел всякакви рискове; милеем за пълна демокрация. 30 март 1989 г., предал Рамзи Мехмедов Бекиров от с. Черноград, Бургаска обл., в момента интерниран в гр. Бойчиновци, адрес, Михайловградска обл. Благодаря на всички, които слушат, а който не слуша… Хубаво е човек да живее свободно, и то в навечерието на 21 век. Другаря Димитър Томов, художника, от Михайловград, тази сутрин рано беше прибран запас.

Р.Узунова: Ало, чувате ли ме?

( 31.03.1989 г., ролка № 153)

Изявление на Сабри Искендеров

А. Манолова: Един момент, моля, моля, почнете пак… Искате да прочетете изказването на секретаря, нали? Почнете пак от начало изказването.

Али Хюсеинов: „Изявление на Секретаря на Демократичната лига за защита правата на човека в България Сабри Искендеров. На 24 март 1989 г. в с. Камено поле, Врачанско, където съм интерниран, пред квартирата, където живея, спря кола с рег. № (номер) на Държавна сигурност, гр.Враца. Бяха двама – единият служител слезе от колата и влезе в двора ми. И ми каза да дойда с тях в Съвета. Заповядаха ми да взема със себе си регистрационния талон на личната си кола и свидетелството за правоуправление, за справка - и повече не ми ги върнаха. Когато попитах: „Въз основа на какво е всичко това?”, отговор не получих. Поисках трите му имена, на служителя – той отказа да ги каже. Още веднъж демонстрираха беззаконие, за кой ли път! Когато пристигнахме в Съвета, влязохме в една стая, единият служител започна да пише предупредителен протокол, който е извънреден - за не напускане на селото от мен на 24, 25, 26 и 27 март. А другият служител, междувременно, започна неоснователна нападка срещу Демократичната лига, на която организация съм секретар. С няколко думи казах, че нашата организация е основана въз основа на Чл. 52, ал. 1 от Конституцията на НРБ; че е хуманитарна организация, а не както казват те – анти социалистическа и незаконна. Ако някой нарушава Конституцията и законите, това не сме ние, а самата власт, която не зачита собствената си Конституция и поетите задължения във връзка с човешките права. Отговорът на служителя от ДС беше следният: „Докато си в България, така ще бъде. Когато напуснеш България, прави каквото щеш.” В горепосочените дати бях наблюдаван денонощно, включително и с бинокъл. Всички коли, влизащи и излизащи от улицата, бяха проверени като в митница. Извънредни протоколи са подписали, или устно - със заплахи, всички мои бивши другари от Белене. Целта е ясна: на 26 март един наш бивш другар от Белене на име Хайзула Хайзулов, бивш учител в с. Голямо Соколово, Търговищко, прави сватба на дъщеря си. Заплашени са дори хората от същото село, че ще ги викат в МВР. Сватбата не е била кървава - никога нямаше да бъде!, но е била много сълзлива. Мисля си аз: „Кому е нужно всичко това? Защо властта се страхува от хора като нас, които искаме нещата да се казват с истинските си имена?” Да оставим политиката настрана; да погледнем икономическата страна на тая сватба. Този наш другар, за да ни кани на сватба, това означава, че ще ни храни, а вие знаете: за да храниш 50 или 1000 човека, колко средства трябва да хвърлиш!”

(С. Искендеров, секретар на Демократичната лига за правата на човека в България, 5.04.1989 г., ролка № 316)

Съобщение на Наим Наимов

Наим Наимов: В петък бях в с.Острово, Разградска община. Там били задържани членове на Дружеството, например: Недим Идризов Лингинов, който е бил задържан от 5-ти и освободен на 7-ми, и бил малтретиран; лично не можах да говоря със същия.; и Мустафа Исмаилов Лингинов, също Хайри Еминов Заимов. Лично говорих с Алиибрям Алиосманов Кючуков, който е над 50-годишна възраст, бил малтретиран: първо са го ударили по краката, а после – по главата удари. Това го е сторил следователят Веселин Илиев Веселинов от Разградската милиция. Защо са тия побоища от страна на милицията? Защо без призовки се викат? Аз имам „превантивна мярка”, милицията дежури пред вратата ми, денонощно. Също така и на Фейзи Реджебов от с.Таслаково, и на Закир от с.Правда, които… ние вечер се подписваме и се вардим от милицията – пазят ни.

А. Манолова: На какви основания ви викат?

Н.Наимов: Не знам, превантивна мярка. Не мога да Ви кажа. Това е само заради членството ни в Дружеството. От 16 март е тая „превантивна мярка”. Писах до Министъра на вътрешните работи жалба, после до Прокуратурата в гр. Дулово, до областния Прокурор и Прокурора на НРБ – протест. Но не получих никакъв отговор. Ние, наште членове, ние сме обикновени хора. Аз съм като че ли уволнен от работа; аз съм професионалист-шофьор; досега съм лишен от правоуправление за една година и санкция 300 лв. - че съм нарушил Правилника; всъщност няма нищо общо с това - всичко това е заради членството ми. И други наши членове има по същия метод уволнени от работа: Реза от с. Листец, автобусен шофьор, инструктор-шофьор Неджми от с.Вокил също е уволнен... На съпругата ми също е направена санкция 80 лв. и са смъкнати номерата на автомобила ми, на личния ми автомобил. Казаха, че технически не е изправен - а старшината, когато взимах служебната книжка, каза: „По нареждане отгоре!” Отидох в гр. Силистра на технически преглед, автомобилът е в изправност. Дадоха ми временна служебна (бележка) и я представих на Началник КАТ - гр. Дулово, но не ми върнаха номерата. Нито служебната ми книжка. Същото е сторено на Фейзи Реджебов – пълномощника: вземата му е служебната книжка на автомобила. Само и само да не се движим! А Огнян Николов, следовател, който ми каза, че е бил юрист, и е дошъл лично за нас, … и как така сме бъркали в мозъците на хората, какво сме им обещавали с тяхното членство в това Дружество? Той лично, пред съпругата ми каза, че ще вземе всички мерки и средства, само и само ний да се откажем от членството си в Дружеството. На 16-и или 17-и вечерта, или миналата сряда - на 5-и около 21 и 30 ч. – предупреждение, по телефона беше, акцента беше български. Ще Ви го цитирам по-точно: „Обаждаме се, здравей, Наимов, ми каза; обаждам се, не искам да си съобщя името, но Ви предупреждавам: милицията готви за твойто очистване, или на твойте деца, или съпругата ти... Пази се много!” Аз го предупредих по телефона, че моят телефон постоянно се подслушва, но той не обърна внимание; и преповтори всичко това. Аз му казвам, че аз се пазя от такива неща.

(Н. Наимов, пълномощник на НДЗПЧ, 11.04.1989 г., ролка № 320)

Декларация на ръководството на НДЗПЧ в Североизточна България

С. Наимова: Казвам се Сабахат Наимова, член на Независимото дружество за защита правата на човека в България, член на независимия профсъюз “Подкрепа”. Заявление до Народното събрание на НРБ, до Министерския съвет на НРБ, до Главна прокуратура на НРБ, до всички средства за масова информация в НРБ, до Комитета по човешките права – гр. София, до всички правителства, подписали Виенските актове, до управителното тяло на Независимото дружество за защита правата на човека в гр. Пловдив, до общинска прокуратура гр. Дулово. Ръководното тяло… на Дружеството за защита правата на човека в България, Разградска област, в състав: Наим Галибов Наимов, пълномощник, живущ в …

А. Манолова: Наим Наимов, секретар на дружеството в Дулово… Така, сега можете да говорите.

С. Наимова: Захир Исмаил Мустафов, живущ в село Красен (?)… Ние, ръководството и членовете на Независимото дружество за правата на човека в Североизточна България от днес, 21, обявяваме безсрочна гладна стачка до удовлетворяване на следните ни искания: 1. Да се прекратят всички репресивни мерки, прилагани спрямо нас и спрямо Демократичната лига за защита правата на човека в България – като преследване, освобождаване от работа, физическо малтретиране, заплашване с физическо унищожаване, граничещи със садизъм; 2. Незабавно да се върнат иззетият регистър на НДЗПЧ в Разградска област без разрешението на прокурор; 3. Да се преустанови порочната практика за претърсване, и поставяне на подслушвателни съоръжения; 4. Писмено да бъдем уведомени, че ще се потърси отговорност от служителите на МВР, в т.ч. и КАТ, които проявяват прекалено „старание” и пристрастие при изпълнение на действията, посочени по-горе. Да се прекратят действията по чл. 39 от Закона за Народната Милиция…

А.Манолова. Стоп, Стоп! (лентата свършва)

(21.04.1989 г., ролка 161)

Съобщение от Дулово

Румяна Узунова: Ало, бихте ли казали няколко думи все пак ?

Женски глас: Поздравявам радио “Свободна Европа” - целия колектив за това, че винаги са с нас. С техните си предавания са близко до нас.

Обаждам се от името на НДЗПЧ в България и по-точно от името на Дружеството от Разградска област с център град Дулово. Вече двадесет дни надвисна страх над членовете, подложени на репресии от страна на властите. В продължение на една седмица в общинското управление на МВР в град Дулово бяха повикани пълномощникът Ружди /?/ Юсеинов и секретаря Наим Наимов. Те бяха заплашени, че ще бъдат съдени по чл. 108, чл. 109, чл. 273 и 321 от Наказателния кодекс. Отнеха им документите за правоуправление. Уж техните автомобили не са в изправно състояние. Извършен бе обиск в дома им без разрешението на прокурор. Бяха иззети документи на организацията. Наложиха им превантивна мярка “неотклонение”, като всяка сутрин се явяват в общинското управление на град Дулово за подпис. Подслушван и прекъснат бе телефонът на Наимов. Всички тези мерки бяха взети срещу тях, за да се откажат от дейността си. Членове на Дружеството са водени с коли на Държавна сигурност в Управлението, за да подписват декларации за отказване от Дружеството. Заплашват ги с уволнение от работа. Отнемат им документите за правоуправление, нанасят побой. Накърняват и унижават човешкото им достойнство. Нима това е начина, методът, с който ще убиват духа на човека, ще убиват истината, желанието на човека да иска това, което му се полага в името на човека. И нека да се разделим с девиза на Дружеството: “Робът се бори за свобода, а свободния - за съвършенство.“ Ало! Чувате ли ме? Благодаря Ви много.

Р. Узунова: Един момент, моля. Вие казвате, че подобни мерки се взимат през последната седмица.

Женски глас: Вече двадесет дни.

Р. Узунова: Има ли някакъв конкретен повод?

Женски глас: Ами аз се обаждам от името на двамата: пълномощника и секретаря на Разградска област.

Р. Узунова: Какъв е поводът? Има ли някакъв конкретен повод? И какво смятате да предприемете?

Женски глас: За сега… какво да предприемем?! Имат превантивна мярка за неотклонение двамата. Не ги пускат да излязат на вън от сутринта в седем до вечерта в осем часа. Ами това е, което имах да кажа, от името на организацията. Аз бях упълномощена да кажа това, което те ми наредиха. И това е.

Р. Узунова: Добре. Благодаря Ви.

(24.04.1989 г., ролка № 6)

Телеграма на Демократичната лига за защита правата на човека

Р. Узунова: По-високо! Включвам. Говорете.

Мъжки глас: Телеграма от Демократическата лига за правата на човека в България. До Международния информационен форум, който се провежда в Лондон. Уважаеми организатори и делегати на Информационния форум, ежедневно и с интерес следим за хода и резултатите от форума. Жалко, че такива форуми не се провеждат именно в държави, където открито погазват … разискваните от вас въпроси. /…/ на нашите съмишленици като делегати /.../ да станат приятели. България е една от държавите, не спазваща нито една точка от Виенската среща. Българското правителство открито преследва турското малцинство, открито заглушава всички турски радиостанции, които са официално регистрирани. Положението на турското малцинство от ден на ден се влошава. Особено тежко е положението на ръководството на Демократическата лига за защита на правота на човека в България и на нейните членове. Както знаете, ръководството на Лигата са интернирани в Михайловградска област и са напълно изолирани. На 25 април 1989 г. вечерта секретарят на Демократичната лига Али Орманлиев бе нападнат от пияни служители на МВР и са го малтретирали. Дъщеря му на Орманлиев три дена е била задържана от МВР в  Сливен, от която са искали да се откаже от членство в Лигата и от баща й. От 17 април насам съветникът по правните въпроси на Лигата – юристът Назъм Салиев - е задържан от органите на МВР - Силистра. Здравословното му състояние е тежко. Ние ви призоваваме за помощ и сътрудничество с юристи в Европа за незабавното му освобождаване и спиране на преследването му. Хайредин Алиев от Силистра постоянно е пазен от милиционери, за да няма контакт с желаещи да станат членове на Лигата. Отговорникът на Разградска област Али Хюсеинов принудително е подписал протокол за ненапускане на местожителството си за срок от шест месеца. На същият е съставен акт за 50 лв. за посещение на джамия. Органите на МВР са го заплашили, че ще го унищожат физически. Членът на Демократичната лига Хюсеин Илезов от Раковски, Разградска община на 29 април бил извикан в МВР – Разград и му бил нанесен силен, за да се откаже от членство в Лигата. Заплашвали са Юсуф Османов и Мехмед Адемов от същото село, които не са членове, а са подозрителни. Малтретирали са безброй хора - наши членове или решили да станат такива. За верността на текста на телеграмата ръководството и членовете на Демократичната лига отговарят пред българските и международни закони. Чрез Вас Демократичната лига излиза с проекто-предложение към Европейския съвет и тричленната Комисия, която от 12и до 18и юни ще посети България, където ще се запознаят с положението на турското малцинство: 1. Българското правителство да разреши между посрещачите да има и представител на Демократичната лига за защита на правата на човека в България. 2. Представител на Лигата постоянно да се движи с Комисията. 3. Ежедневно от средствата за масова информация в България и в чужбина най-подробно да се съобщава за хода и местонахождението на Комисията, за да няма фалшифициране между Комисията и турското малцинство и обратно. 4. Българското правителство да разреши на Комисията свободно да посети затворите, където се намират членове на турското малцинство и излежават присъда без вина. 5. Българското правителство да разреши на Комисията свободно да посети гробовете на жертвите, паднали през време на /…/ преименование. 6. …

Р. Узунова: Сега, бихте ли повторили имената, които казахте, още веднъж? Само имената.

Мъжки глас: Само имената. Момент. Али Орманлиев, Назъм Салиев - юриста, съветникът по правни въпроси към Лигата, после Хайредин Алиев, Алито го знаете…

Р. Узунова: Али – кой?

Мъжки глас: Али Хюсеинов. Хюсеин Илязов, Юсуф Османов и Мехмед Адемов.

Р. Узунова: Да, добре, понеже…

(Края на април 1989 г., ролка № 382)

Разказ на Авни Велиев

Румяна Узунова: Секунда. Да, сега е добре. Слушам ви. Кажете си най напред пак името...

Авни Велиев: Авни Алиев Велиев от село Зорница, окръг Хасковски. Роден съм през 49 година в бедно селско семейство - няма какво да се срамувам от това. Завърших висшето си образование във Висшия педагогически институт в град Шумен между 71 -75 година. Бях учител в град Джебел в продължение на десетина години. 84 година, на 13 септември съм арестуван и бях в затвора до 29 декември 88 година. Обвинението беше върху това, че поисках да създам организация, в която да намеря алтернативата, с която да се противопоставя на насилствената асимилация, която възнамеряваше българското правителство спрямо турското малцинство. Обаче бях предаден и за това попаднах в затвора. Излязох…

Р. Узунова: Един момент, моля… А какви бяха обвиненията срещу вас?

А. Велиев: Обвиненията: че клеветя политиката на БКП, че турците в България няма да бъдат асимилирани, нито ще бъдат преименувани с български имена и че всичко това е измислица на моята болна фантазия. Но, за съжаление, когато ме изведоха пред съда, вече нещата бяха променени до такава степен, до неузнаваемост, че моята защита беше най-много улеснена в това отношение, защото на 5 февруари 85 година вече по нашия край и изцяло в България рядко бяха тези, които не бяха си сменили имената поради натиска, оказан от страна на властите и войските на Министерството на вътрешните работи.

Р. Узунова: Но в такъв случай логично е да се каже, че обвиненията, които са поставени срещу вас за клевета, всъщност не са клевета?!

Авни Велиев: Да, всъщност не са клевета, но въпреки всичко съдът беше длъжен да подържа това обвинение, защото нямаха друго указание от Държавна сигурност. И за това ми дадоха максималната присъда по чл.108, глава І от Наказателния кодекс - 5 години. Но това като че ли беше малко, и ми приложиха чл. 24 от Наказателния кодекс, който гласи: „Увеличаване на предвиденото от закона лишаване от свобода от 5 години да бъде увеличено с още една втора”, така че получих максималната присъда - 7 години и половина …

Р. Узунова: Имахте ли право на адвокат, които да ви защитава?

А. Велиев: Имах право на адвокат, но въпреки честното отношение на адвоката, в това отношение не мога да виня човека, подразбрах не от неговите приказки, а по неговата защита, че беше заплашен от страна на Държавна сигурност. И въпреки всичко човекът направи онези съществени неща, които са необходими за пред съда по закон. Той се опита да ме защити по член 273 (или 9 беше), 279, за две години, да се противопостави на властите в България… и не можа да промени решението на съда

Р. Узунова: Осъдиха ви за клевета срещу народната власт, така ли?

А. Велиев: Да, срещу народната република. Членът горе-долу гласи така: „Клевета срещу народната република и антинародно деяние срещу народната власт, идеология, която е фашистка и антидемократична”, въпреки че аз защитавах абсолютно справедлива кауза, едно малцинство в НРБ.

Р. Узунова: Казахте, че в този момент асимилаторската политика срещу турското население в България вече е в пълен ход?

А. Велиев: Не само в пълен ход! Както вие можете да се осведомите от нашата преса в България, от изявленията на държавници в НРБ, това не само, че е в ход, но направо отричат съществуването на такова малцинство в България. Когато Тодор Живков сам даде интервю пред представител на английската преса през `80е години, че в България съществувало около 750000 души турско малцинство и че нашите училища, нашата култура, нашият език, нашите традиции се запазиха въпреки, въпреки че тогава също не се пазеха нито училищата, нито децата ни учеха на турски език, нито нашите вероизповедания можеха да се изпълняват така, както е дадено в нашия верски кодекс...

Р. Узунова: Вие обжалвахте ли присъдата ?

А. Велиев: Аз обжалвах присъдата както пред окръжен, така и пред Върховния съд. Настоявах по-добре да бъда осъден на смърт, отколкото така несправедливо, въпреки законите, въпреки Конституцията, да бъда осъден по този начин. Разбира се, съдът изслуша моята молба, изслуша моите аргументи, дадох писмено изложение пред Върховния съд, където мотивирано доказвах моята невинност, същото направих и пред Окръжния съд в мотивирана защитна реч и Възражение до следствените протоколи. Въпреки всичко нещата си останаха така, аз влязох в затвора, излежах си присъдата почти…

Р. Узунова: Къде бяхте в затвора, в кой затвор бяхте?

А. Велиев: Бях горе-долу 8 месеца в София, изолиран напълно; от там бях прехвърлен в Старозагорския затвор, поради нашето активно отношение в затвора бяхме пръснати през януари `87 г.

Р. Узунова: Кои бяхте пръснати: хора, затворници от турски произход?

А. Велиев: Точно така, хора, затворници от турски произход. От Старозагорския затвор бяхме пръснати и вече няколко пъти ги пръскат по останалите затвори и лагери в България. Все още чакаме някаква амнистия за тези затворници, някои от тях са осъдени по шпионски членове от Наказателния кодекс, някои за саботажи, въпреки че между всички нас нямаше нито един шпионин, нямаше нито един саботьор - въпросът беше нашият народ да се уплаши, да се примири с робската психика, да мълчи и да търпи.

Р. Узунова: Какви бяха условията в затвора?

А. Велиев: Условията в затвора… какво да ви кажа, трудно ми е да ви предам накратко, но те са от лоши по-лоши…

Р. Узунова: В смисъл на отношение към затворниците, или битови условия?

А. Велиев: Ами битовите условия не са за предпочитане, защото в килията нямаш нито тоалетна, нито мивка, всичко това става в една кофа…, разбирате ли? Въобще не е необходимо за тези неща да споменаваме, мисля, че светът добре познава българските затвори…

(А. Велиев, учредител на Независимото дружество „Виена `89”, края на април 1989 г., ролка № 130)

Интервю с Гюлтен Османова

Г. Османова: Баща ми е затворник в Стара Загора, политически затворник е.

Р. Узунова: Как се казва?

Г. Османова: Осман Османов. С него има още трима, или пет може би са.

Р. Узунова: От село Пет могили?

Г. Османова: Да. Махмуд Османов, Мехмед Адемов, Шефкет Мехмедов от с. Вълнаре, Юсуф - второто име не мога да ви кажа… също от Пет могили.

Р. Узунова: Вие също сте от Пет могили, така ли?

Г. Османова: От Нови Пазар съм. Баща ми е от Пет могили. Заявявам: моите писма баща ми не ги получава. Връщат ги, че съм член в Дружеството…

Р. Узунова: Дружеството за защита на човешките права? Бихте ли си казали пак името, за да се запише на лентата?

Г. Османова: Да. Гюлтен Османова.

Р.Узунова: Да. Благодаря ви.

Г. Османова: Чакайте, Румяна! Чакайте, Румяна Узунова! … Утре вечер искам… можете ли вие да ми звъннете?

Р.Узунова: Не знам, кой е телефона?

Г. Османова: (казва номер) - домашният ми.

Р.Узунова: ... от град Нови Пазар.

Г. Османова: Ще съобщя имена за гладна стачка.

Р.Узунова: Добре, обаче мене ме е страх, че в Нови Пазар не мога да звъня? Един момент така, сега да видя дали мога… Вие в къщи ли сте в момента?

Г. Османова: В момента съм в къщи.

Р.Узунова: Сега, аз ще се опитам… Един момент, един момент, секунда… Ало, Гюлтен Османова? Румяна Узунова се обажда от радио "Свободна Европа". Бихте ли казали с няколко думи: какво е положението на българските граждани от турски произход? Какви са вашите проблеми?

Г. Османова: Сега в момента държат нашето малцинство - турското население е … В гладна стачка сме… поради това, че не сме съгласни с името си.

Р.Узунова: С промяната на имената?

Г. Османова: С промяната на имената и със…, лишени сме от всичко, от правата си.

Р.Узунова: А как стана тази промяна на имената: доброволно или не?

Г. Османова: Никакво доброволно. Просто ни подадоха молби да си пишем имената. Просто ни… настояваха, нямаше как да се противопоставим, защото властта е по-силна от нас.

Р.Узунова: И какво е вашето българско име?

Г. Османова: Галя Орлинова.

Р.Узунова: А на баща ви?

Г. Османова: Баща ми е Орлин Орлинов - българското, турското име е Осман Османов.

Р.Узунова: И къде е сега той?

Г. Османова: Сега в момента е в затвора.

Р.Узунова: Защо, по каква причина?

Г. Османова: Търсеше правата си. Турските си права, гражданските си права.

Р.Узунова: И какво беше обвинението срещу него?

Г. Османова: Обвинението беше за три години и шест месеца. Наказан е по член 108-109.

Р.Узунова: За какво?

Г. Османова: Наказан е, че иска да съобщи на народа, на турския народ, че сме турци. Децата…, да си припомнят децата, ...че сме турци.

Вие имате ли връзка с него?

Г. Османова: С него - скоро бяхме на свиждане с баща си. И разбрах от свиждането, че моите девет писма не са дадени на баща ми. Не ги е получил въобще. И ако са дадени на други затворници писмата, са дадени само пликовете, не с писма. Плик е даден.

Р.Узунова: Писма от роднините им?

Г. Османова: От роднините.

Р.Узунова: А той какво говори? Добре ли са условията в затвора?

Г. Османова: На последното свиждане въобще нямаше настроение. Не можахме да разберем от какво е. Но нищо не можа да каже поради…, че те чакат: на всеки един затворник има един - да го чака на свиждането.

Р.Узунова: И слуша какво говорите?

Г. Османова: Да. Няма възможност излишни работи да приказваме. Просто мненията си да си изкаже…

Р. Узунова: Вие сте член на НДЗПЧ. Защо?

Г. Османова: Ще ви кажа с пример. Защото бях задържана, просто, от МВР- гр. Шумен. В Нови пазар, в РПК-то бях магазинерка, направиха ми ревизия с МВР, и аз не се съгласих, и подадох си молбата и за една седмица напуснах.

Р. Узунова: Къде работихте?

Г. Османова: Сега в момента никъде не работя.

Р. Узунова: Къде работехте?

Г. Османова: В РПК – гр. Нови пазар.

Р. Узунова: Да, благодаря ви.

(Г. Османова, активен участник в„майските събития” в Шуменско. По това време турците в България провеждат щафетни гладни стачки, за да обърнат внимание на световната общественост и специално на Симпозиума в края на май 1989 г. на ОССЕ за „човешкото измерение” в Париж върху положението си след т. нар. „Възродителен процес”. 11.05.1989 г., ролка № 382)

Преразказ на статия във в. „Либерасион”, Франция (съобщение на Петър Бояджиев)

Петър Бояджиев: „Либерасион”, брой… събота, девети, неделя - десети септември ...

Р.Узунова: Значи уикенда, броя…

П. Бояджиев: Да, точно така; пише: „България - дисидентство: български дисиденти са решили да направят „подарък” на милицията /т.е пише полицията/, като се въздържат от всякаква дейност на 15 септември – национален ден на милицията. За да спестят на полицаите следенията ли, как се казва, преследванията, телефонното подслушване и арестуванията, и за да може, по този начин, да им позволят те да ползват „спокойно” отпуска си за празника си. Е, това е.

(Между 10 и 15.09.1989 г., ролка № 158)

3. Насилието като реакция на управленчески проблем

Молба на Сабри Искандеров

Румяна Узунова: Да, Започнете отначало, че толкова много се говори… Казахте, че сте в изолация…

Сабри Искандеров: Толкова нашироко се говори за десталинизация, за престъпленията на Сталин, а тук българското правителство в момента знаете какво упражнява: насилие, особенно спрямо турското малцинство. И тримата сме изолирани. Дори Али Орманлиев… почина дядо му, и не го пуснаха на погребението му…

Р. Узунова: Малко по-високо, малко по-високо…

С. Искандеров: Ало, нещо прекъсват… Чувате ли?

Р. Узунова: Да, да, чувам….

С. Искандеров: Дори не го пуснаха на погребение на дядо му… Това не ми е ясно: едно говорят, съвсем друго вършат. Да. И обръщам се към вас, някакси … повече да се спирате във връзка с нашите въпроси.

Р. Узунова: Да, да, разбирам ви и ви съчуствам много /.../ Моля?!

С. Искандеров: Ние денонощно ви слушаме по радиото, немаме друг, така да се каже, източник на…

Р. Узунова: на информация, да…

С. Искандеров: … да, на информация, и само седим край радиоапаратите, нямаме право да напускаме селата… от табела до табела… И това насилие продължава… И не знам до кога ще продължава.

Р. Узунова: А колко души наброява вече вашата организация?

С. Искандеров: Преди бехме съобщили - над 135; и засега има нови. Но, Румяна, се въздържаме поради съображения, поне за момента…

Р. Узунова: Да, да. Разбирам.

С. Искандеров: … затуй дори… въпреки че е риск от моя страна, ако може, да се излъчи по радиото директно моя глас…

Р. Узунова: Добре, ще видя какво мога да направя...

С. Искандеров: Ако е възможно. Рискувам и се обаждам, така да се каже, от други места… В пълна изолация съм, подписвам се и сутрин, и вечер… Подписи … и сталинските методи продължават…

Р. Узунова: Добре, добре, ще видя какво мога да направя.

(Сабри Искандеров, секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България, интерниран, 9.03.1989 г., ролка № 39)

Съобщение на Петър Бояджиев:

П. Бояджиев: Освен това: Филип Симеонов – пълномощник, и секретар Наум Наумов на НДЗПЧ в Разградски окръг протестират срещу незаконното нахлуване на репресивните органи по домовете им без прокурорско разрешение за обиск; срещу призоваване в общинското управление на МВР в Дулово на членове на НДЗПЧ и натиск да се отказват от Дружеството; срещу изземването на документи на Дружеството, както и Конституцията на НРБ, публикувана в бр. 33 от 24 май 1976 г. на „Държавен вестник”, изрезки от съветския вестник „Известия”, Всеобщата Декларация на правата на човека от `48 г.; срещу изземване Програмата на НД, както и страници от юридическата статия „Твоите права, гражданино” и други решения и международни пактове, в които участва и България. Пълномощникът и секретаря протестират също срещу иззетите заявления за членство в НДЗПЧ.

( 30.03.1989 г., ролка № 95)

Интервю на Пламен Даракчиев с Янко Янков

П. Даракчиев: Добър ден, г-н Янко Янков. Вие излязохте на свобода, след мисля, че пет години затвор. Научихте и хубавата вест, че сте член на Комитета „Хелзинки уоч”. Искам първо да ви честитя. И да ви попитам, да ви помоля просто да кажете с няколко думи: Какво се случи `84а година? Първо - няколко думи за Вас и след това - около Вашия процес - няколко думи за слушателите…

Янко Янков: Добър ден. Работех като научен сътрудник първа степен в Института на науките за държавата и правото при БАН и като главен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет “ Климент Охридски “. Специалист съм по теория на социалното управление. В професионално отношение влязох в научен, идеологически, политически конфликт първоначално с ръководството на двете научни звена, и по-късно с цялата политическа система и с представителите на нашата власт. В резултат на всичко това бях уволнен от работата в тези две научни звена, и по-късно бях осъден, през `84а год., по чл. 108, чл. 109 ал. 1 от Наказателния кодекс и чл. 113 от Наказателния кодекс - или за противодържавна агитацияи пропаганда, организиране и ръководене на противодържавна организация или група и разпространяване на клеветнически твърдения против НРБ, Съветския съюз и Чехословакия. Делото, според мен - и винаги съм го подържал това: и по време на делото, и винаги ще го поддържам - беше образец на брутално несъобразяване с българските закони. Не е доказано абсолютно нищо от обвинението, а онова, което е доказано, въобще не е престъпление. Искам да кажа и следното: че едва вчера, когато бях освободен от затвора, на мен ми бе дадено да видя текста на присъдата. През цялото това време аз пишех стотици молби и жалби, изложения да ми бъде даден текста на присъдата, за да мога да се защитя, да атакувам, но това не ми беше дадено. По време на делото се вършеха твърде много нарушения на законността, а пък по-късно, в затвора тези нарушения на законността достигаха до най-брутални драстични изяви – побоища, няколко пъти жестоки побоища, … поставяне при изключително тежки условия, сред криминални рецидивисти, които бяха подстрекавани да ми нанасят физическо насилие и многократни побоища от надзирателите, работещи в затвора. Условията в затвора са такива, че просто е много трудно…

П. Даракчиев: Аз щях да ви питам за условията, но вие вече обяснихте. Бих ви помолил да коментирате обявяването на една от пресконференциите на Движенията цифра, число всъщност - 216 политически затворници в страната! Бихте ли коментирали до колко е достоверна…, доколко е достоверно това число?

Я. Янков: Да. Преди всичко искам да кажа, че много е трудно да се каже точно колко са политическите затворници в нашата страна. И трудностите произтичат от специалната политика, която се провежда в това отношение. Управление „Затвори” при МВР се е ориентирало към един специален подход в това отношение: криминалните затворници служат като база, сред която се дислоцират политическите затворници и по този начин е много трудно да се каже сред колко криминални затворници колко политически се намират. Почти във всеки затвор у нас има политически затворници.(…) Но аз мисля, че цифрата е около 200 – 250, а може би и повече, но във всички случаи не по-малко от 200.

П. Даракчиев: Г-н Янков, вие излязохте в една нова за страната ситуация, доста благоприятна и за гражданите, и за независимите движения. Бих искал да ви попитам: какви са ви плановете от тук нататък? Между впрочем разбрах, че вие сте усетили тази нова ситуация още при излизането ви от затвора, тъй като ви е върната цялата документация и вашите дневници. Бихте ли коментирали?

Я. Янков: Не, не ми е върната цялата документация, върната е част от нея. Действително, има известна промяна в духовния климат на нашето общество. Докато бях в затвора в Пазарджик се срещнах с твърде много жестокости, за които аз настоявах да се търси наказателна отговорност от виновниците, и ще продължавам да настоявам в това отношение. Но в Софийския затвор срещнах един по-друг климат, едно по-друго отношение. Вярно е, че един отговорен служител от Главна прокуратура, от отдел „Изпълнения на наказанията” - мой познат от студентските години… и той ми каза, че това е с цел да бъдат намалени аргументите, които аз притежавах против Системата. Но независимо от това, все пак провеждането на една такава цел се отрази и се отразява благоприятно. Върнаха ми и ми предоставиха само онази част от материалите и документацията, която засяга проблемите ми в Софийския затвор и в това отношение аз разполагам с материали. Но все още не са ми върнати материалите, които съм изготвял и по повод на които съм поставял … в Пазарджишкия затвор. Освен това все още не са ми върнати материалите по време на делото. Едва вчера научих за какво точно съм осъден и можах да прочета присъдата си. Но аз съм написал твърде много материали по време на съдебния процес - 110 страници защита - възражение по отношение на присъдата, 50 страници защитна реч, озаглавена “Фарисеи в храма“, която не ми е върната. Тези материали аз настоявам да ми бъдат върнати и ще настоявам да ми бъдат върнати, за да мога да ги предоставя на обществеността, да видят по какъв начин е било правораздавано по това време.

П. Даракчиев: А какви са вашите планове – това са лични, и за тия настоявания, а вашите обществени планове, ако мога така да се изразя, за участието ви в движенията?

Я. Янков: Мойте лични и обществени планове са да направя всичко възможно да се промени тази деспотична система, която съществува у нас.

П. Даракчиев: Благодаря ви, г-н Янков. Ние всички се радваме, че сте сред нас. И да си пожелаем всички успехи.

(Янко Янков, юрист, политзатворник; Скоро след 5.09.1989 г., ролка № 358)

А) Проблемът „Великден”

Интервю с о. Христофор Събев по повод празнуването на предстоящия Великден

Р. Узунова: Отец Христофор Събев?

Хр. Събев: Да на телефона.

Р. Узунова: Румяна Узунова Ви се обажда от радио Свободна Европа. Предстоят тези светли Великденски празници, как се чувстват членовете на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности? В какво настроение посрещате празника?

Хр. Събев: Ние сме много радостни да посрещнем най-великия празник за християнина, пък и за човечеството с едно служение на Господа, с една възможност да изявим и нашата вяра и да я защитим и то на дело, като изпълняваме думите на Христа “Който ме изповядва пред човеците и аз ще го изповядам пред Моя Отец небесни, а който се отрича от мене при шествие и аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесни”. Тоест, най-главното нещо, което, дълг на християнина е, изпълнявайки Божиите заповеди и да проповядва, да благовести за Христа и за неговото дело и да способства за разпространението на вярата и на Христовото учение в целия свят. Така че за нас този празник е т.да се каже, празник на Комитета, не само празник на всички християни, но и нещо особено е за нас, разбирате ли.

Р. Узунова: И как възнамерявате да го празнувате?

Хр. Събев: Ами, аз, така, говорих с членовете на Комитета. Мислим да се съберем на историческия хълм Света Гора, край Търново, извън града, за да не, нали да не пречиме на обществения ред или движението в града. Около 11 часа на 30 април, 11 часа сутринта, преди обяд сиреч. На 30 април, това е първият ден на Великден. Просто да се видим, да се поздравим с празника, да си раздадем по едно яйце, да изпеем Христос воскресе, тази песен, която се пее във всички църкви и навсякъде се пее в този ден, предполагам и в целия свят, където празнуват този ден. Най-светлия, най-прекрасния празник.

Р. Узунова: Едно мило събиране на хора…

Хр.Събев: Да, разбира се, но има слухове, че ще дойдат и западни кореспонденти, да видят, все пак, нали, дали свободно ние ще можем да се събираме. Сега, аз не знам доколко са оправдани тези слухове, но, разбира се, аз не мога да не поканя, не можах да се въздържа да не поканя и моя приятел Петър Манолов, на когото съм кръстил сина – скоро кръстих сина му, в дома му го кръстих и синът му, Манолчо, е християнин вече, и аз не мога, нали, да не видя това мое духовно чадо…

Р. Узунова: Кръщелника…

Хр. Събев: ... на Великден. Д-р Тренчев пък беше кръстник на детето и разбира се, и той също ще иска да бъде покрай Манолчо, и покрай Петър, и покрай мене в тия радостни часове, които вярвам, че никой не може да ни забрани и никой няма да дръзне да забрани на няколко християни да се съберат, и да се поздравят, и да се порадват малко, нали, да се почувстват свободни хора, поне по отношение на едно нещо, на религията. Нещо, което е аполитично, което е извън някакви стремежи, или нещо, което никой няма право да ни обвини, че търсиме някакво нарушение на власт, някакви амбиции и т.н. Просто да се съберем като хора. Дори аз бих казал, това не би било някакво религиозно събиране, едно традиционно народно събиране на няколко души за раздаване на великденски яйца, за една радост такава - тиха, кротка радост.

Р. Узунова: И не сте имали затруднения от страна на властите във връзка с това?

Хр. Събев: Аз не съм уведомявал властите, но днес бях извикан от г-н районния прокурор Саралиев, и той - по някаква призовка, разбира се, бях извикан - и той сподели с мен, че имало слухове, тъй като аз съм бил обиден от решението на Търновския съд за това, че не искат да ни регистрират Комитета, съм се гласял да правя някакви демонстрации в Търново точно в този ден и в това време. Аз го уверих, че такова нещо не може да стане, нали дадох му моята дума на свещеник, че аз няма да правя никакви и няма да допусна да стане демонстрация, тъй като ние ще се съберем извън града, първо. И второ, че аз не съм обиден от решението на съда, право се е на всеки съд е да взема решения както намери за добре, нали. В крайна сметка всеки си изпълнява задълженията както ги счита за правилно. Тъй че, това въобще пък ако бях, ако щях да правя такива демонстрации трябваше да го направя още, когато мина заседанието на 22 март, а защо чак на 30 април ще правя демонстрации по повод на едно решение на един съд. Освен туй чакаме обжалването, нали, то трябва да мине на 9 май.

Р. Узунова: И се разделихте с разбирателство?

Хр. Събев: С едно разбиране, аз видях един много разумен човек и се надявам, че в България такива не са малко също, и хора във властта, които ще проявят разбиране към неща, които не пречат, не са противодържавни, които не пречат и на никого, нито на обществото. Особено пък ние по началото не сме против държавата, не сме против, против обществото. Ние само искаме да се спазват законите. Малко по-съвършено да се спазват. Както и ние да ги спазваме, но и другите да ги спазват. Искаме просто да има разбирателство между хората, да има разумно отношение.

Р. Узунова: Мир и любов.

Хр. Събев: Да, мир и любов в името на Христа. И това разбира се, нашият Комитет е призван да подпомогне това нещо. Той е аполитичен и чисто религиозен комитет, а също и нашите братя пък от другите дружества за защита правата на човека, както и профсъюз Подкрепа, те нямат политически цели. Те желаят, нали доколкото аз знам програмата им, устава им, хората лично ги…, нали, на тези дружества. Моите впечатления са, че това са хора наистина благородни, с благородни цели и задачи. И хора, които нямат криминално минало, нямат някакви, нали, тъмни сенки върху биографията си. Тъй или иначе се надявам, че властите няма да проявят неразбиране. Трябва само да уведомя, по думите на г-н Саралиев, трябва да уведомя Общински съвет в Търново. Не да искам разрешение, трябва само да уведомя. Ще пусна сега след малко едно писмено уведомление, че ще се съберем.

(26.04.1989 г., ролка № 119)

Разказ на Стефан Комитов за задържането му

Румяна Узунова: Ало, Стефан Комитов. Христос воскресе!

Стефан Комитов: Воистина воскресе!

Р. Узунова: Румяна Узунова се обажда от Радио “Свободна Европа”.

Ст. Комитов: Заповядайте!

Р. Узунова: Вие сте член на Независимото дружество за защита на човешките права, член сте също така и на Профсъюза “Подкрепа”. Член ли сте на Дружеството за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности?

Ст. Комитов: Не, не съм член, но съм съмишленик на тез неща, защото те също са човешки проблеми и засягат правата на човека. Или - всички неща са в една посока.

Р. Узунова: В неделя (30.05.) членове на Комитета за защита на човешките права, граждани, вярващи имаха намерение да се съберат, да си раздадат великденски яйца, да си кажат “Христос воскресе”. Как мина празникът?

Ст. Комитов: Вижте сега, то нямаше празник действително, защото „нещата” тръгнаха още от сутринта рано. В къщи имах двама приятели, на които ще им кажа имената, единия беше дошъл за празника, а другия имаше проблеми, негови проблеми, които засягаха точно правата на човека и това е една много дълга история, която е и много трагична. (…) Тези хора снощи бяха в нас, също спаха в нас, и тази сутрин също бяха в нас. Сутрината в 8 часа в моя дом нахлуха 6 човека от Държавна сигурност, двама от Габрово, двама от Михайловград, двама от нашта КДС, Габровското КДС.

Р. Узунова: Дойдоха у вас в неделя сутринта?

Ст. Комитов: Нахлуха просто. Тяхен водач, който ми беше познат, е заместник- началникът на КДС Николай Димитров, полковник от Държавна сигурност. Дойдоха, влезнаха и веднага казаха “Тези двама другари ние ще ги задържим. Веднага да тръгват”. Аз казах “С какво право влизате в дома ми и с какво право вие моите гости искате да ги арестувате? На какво основание?”. Той казва: “Имаме нареждане от Прокуратурата”. “Добре, щом имате нареждане от Прокуратурата, дайте заповедта и постъпете според закона, както е реда”. Но те казват, че няма /…/, законите са в тях, силата е в тях и те да стават да тръгват. Двамата от Габрово ги прибраха - Пеньо Цветков от Габрово, моя приятел, и другия - Ангел Соколарски, който преди малко ви казах по какъв въпрос беше дошъл при мене, щот дойде много късно и съответно като говорихме, та преполови нощта и трябваше да спи в нас. Прибраха ги и те потеглиха, а заместник-началникът остана да си поговорим. Предупреди ме най-строго, че не трябва да напускам дома си да ходя на „сборището, което ний организираме”. Аз казах: “Това не е сборище. Ний сме граждани и християни, за нас това е един празник и ний имаме право. И няма такъв закон, който да ни забрани да отидем, да се срещнем с приятелите си и да си честитим празника”. Той повторно нареди, че аз не трябва да напускам дома. Аз казах, че въпреки всичко дома ще го напусна и ще отида. Никакъв документ не ми е даден писмен, значи, за мене тази устна заповед не е валидна и няма да стане това, което те искат от мене. Тогава той отправи нова закана спрямо мене, спрямо децата ми и съпругата ми. Сега, аз не мога да приема,… за мене може да отправят закани, но спрямо децата ми няма никога да ги приема тези закани. И това, което те извършиха, не е законно. Въпреки всичко те си отидоха, нали, с тези предупреждения, вземаха двамата ми приятели и ги отведоха. Къде отидоха не мога да ви кажа. В 10 часа аз излезнах от къщи, други двама приятели дойдоха, щото те разбрали, че има някакви…, нещо и дойдоха в нас. Заедно с тях аз тръгнах за срещата, която беше уговорена в 10 и половина. Докато вървехме по главната улица на града, близо до центъра спира служебна кола. В служебната кола имаше, … беше същия полковник Николай Димитров и двама от специалните части. Слезнаха от колата и ме спряха. Полковникът казва: “Гражданино Комитов, вие сте арестуван”. Казвам: “Кажете за какво основание вие ме арестувате”. Казва ми: “Няма много да знайте, вий сте арестувани”. Казвам му: “Дайте ми някакъв документ, нали, нареждане някакво писмено, че аз съм арестуван и за какво съм арестуван”. Но хората от Специалната служба хванаха ме под мишниците, хвърлиха ме в колата и ме закараха в МВРто. В МВРто просто аз разбрах защо са ме вземали. Два часа и половина с един тяхен служител си поприказвахме. Целта е била просто да не отида на срещата. Когато попитах тяхния служител от МВРто… Чакай да видя как се казваше, аз го записах някъде…, няма, в момента нямам точно тефтерчето, в което го записах името на този служител, той също е от Специалните служби. Попитах го: “Аз арестуван ли съм и за какво съм в МВРто”. Той казва: “Вие не сте арестуван”. Казвам: “Тогава на базата на какво основание съм при вас? Вие следовател ли сте, какъв сте?”. Той казва, че е служител на МВР и просто иска да си поговорим. Така че си поговорихме два часа и половина и бях освободен от МВРто. Сега, аз не мога да приема едни такива актове, защото за мен това е потъпкване на всякакви човешки права. В България някакви закони има, тези закони – и харни, или лоши, длъжни са да са спазват - и то най-вече от органите на МВР, а пък точно те нарушават всякакви закони. Сега, не знам какво друго мога да ви кажа. Единственото нещо е, че аз съм възмутен от тяхните закани, които се отправят спрямо мен и спрямо децата ми. И, нали, начина, по който се държат.

Р. Узунова: Аз се опитах да се свържа с отец Христофор Събев, но майка му много разстроено ми каза, че в неделя в 11 часа е бил арестуван, задържан.

Ст. Комитов: Аз разбрах също, че е арестуван.

Р. Узунова: И към 6 часа вечерта в неделя той все още не беше пуснат? Вие нещо да знаете по този повод?

Ст. Комитов: Аз звънях до тях, но не можах да разбера дали е пуснат. То не само отец Христофор е задържан, а и Иван Чолаков заедно с него е задържан. Задържани са хора от Стара Загора, които ги видях в МВРто и мене когато ме пускаха от МВРто, те бяха престояли 4 часа в МВРто и нямаха никакво решение, никакво обяснение на въпроса за какво са задържани. Просто бяха задържани в МВРто, обадиха ми се … те във фоайето бяха, имаше една преграда там. И не знам кога са ги пуснали, щото няма как да взема информация, не мога и да бъда пред МВРто да чакам кога ще ги освободят, а пък не са се и обадили да разберем какво е положението. Търсех моите съграждани Иван Чолаков и отец Христофор, но засега още нямам никаква информация дали са освободени и какво е станало с тях, и нямам никаква връзка.. При случая, когато бях арестуван, при мене имаше двама свидетели. Единият Красимир Кабакчиев, той работи в Института по български език на БАН, а другият мой приятел, с който се движехме по улицата заедно беше Георги Сотиров, артист от театъра „Константин Кисимов”. Те присъстваха на моето арестуване и по най-грубия начин бяха хвърлени в колата /…/ и грубите им обноски.

Р. Узунова: Да им знаете случайно телефоните?

Ст. Комитов: (чете телефонни номера) Кабакчиев, след като мен ме освободиха, той беше много възмутен и казва: “Стефане, не оставяй нещата, направи някаква декларация протестна и не оставяй нещата така. Аз ще свидетелствам за нещата, които са станали, на които присъствах”.

Р. Узунова: Ами, добре.

Ст. Комитов: Това са възмутителни неща, защото… какво да ви кажа?.... При нас вече безправието е нещо всекидневно.

Р. Узунова: Благодаря ви, г-н Комитов, дано пък…

Ст. Комитов: Моля ви, ако има някакви проблеми, моля ви, заповядайте.

Р. Узунова: Да, разбира се.

(1.05.1989 г., ролка 214)

Разказ на о. Христофор Събев за задържането му

Румяна Узунова: Един момент, един момент, че не съм изключила… Отец Христофор Събев, Румяна Узунова се обажда от Радио “Свободна Европа”. Христос воскресе, отец Христофор!

Отец Христофор Събев: Во истина воскресе, г-жа Узунова!

Р. Узунова: Хубав празник ли беше, успяхте ли да се съберете, да си размените великденски яйца, да си кажете “Христос воскресе!” с християните?

О. Христофор Събев: От този по-хубав празник не можахме да си направим, защото можахме да изпитаме какво е почувствал сам Господ, когато са Го водили на Разпятието - като агне на заколение. И това нещо можахме да изпитаме всичките християни. А за един християнин няма по-голяма радост от туй да пострада за Господа, но разбира се, за тез, които станаха маши на дявола, те са, за жалост, тези хора...

Р. Узунова: Нали прокурорът беше казал, че няма да имате никакви пречки?

О. Христофор Събев: На 29 април аз отидох в Съвета, в Търновския съвет по внушение на този прокурор, не да се иска разрешение, а да се уведоми Съвета. Отидох при г-н Пуйчев, който е шеф в този Съвет, той беше единствен от тези шефове, който имат някаква власт. Но всъщност ние много добре знаем, че тия неща се решават от по-горе стоящи, отколкото един г-н Пуйчев, но няма никакво значение. Това са подробности. Аз го уведомих за разговора ми с районния прокурор.

Р. Узунова: Във Велико Търново?

О. Христофор Събев: Във Велико Търново. И той каза: „Ние няма да допуснем това ваше сборище да стане!” Аз го помолих да се коригира, че това не е сборище, а събиране на християни и т.н. Той каза: “В качеството си на какъв вие правите това сборище?” Аз му казах, че за това не се иска никакво качество, никакви прерогативи, никакви специални пълномощия, защото това е просто едно народно събиране от рода на седенките, които са се правели винаги с раздаване на яйца, което е традиционно и за които пише във вестниците. Аз мога да ви цитирам точно броя на вестника, в който писаха за този старобългарски обичай на раздаването на яйца между хората на Великден. Освен това ние не замисляхме да правим някаква специална религиозна служба, или процесии, или някакви шествия, за да искаме някакви разрешения от властта. Аз му казах, че съм длъжен само да го уведомя, но той каза, че няма да се допусне това нещо. Тогава му казах, че няма да го моля повече, щом е така. И се прибрах в къщи. Това беше на 28и.

Р. Узунова: В събота или в петък?

О. Христофор Събев: В петък беше, аз тука малко се обърках, това стана на 28 април следобед. И обадиха ми се тревожни гласове на някои, и свещеник дори ми се обади, които казаха: “Имаме информация - ще опорочат нашето мирно събиране!” И аз имах предчувствието за такова нещо. Затова реших да не нощувам в къщи. Говорих с д-р Тренчев, разбрах, че там са ги предупреждавали от Държавна сигурност. Петър Манолов не беше предупреждаван специално. И се разбрахме, че ще се съберем въпреки всичко. И на 29и, към 15 часа аз напуснах къщата си и отидох в града с чанта, пълна с моите принадлежности за служба. И не нощувах в къщи, щото предполагах, че сутринта ще ме приберат още пред дома ми. Затова нощувах в града, при приятели. На сутринта се помолихме за Великден, след като си честитихме “Христос Воскресе”. И някъде към 10 часа излязохме. Да, към 10.40 на 30 април. Преди това говорихме с г-н Комитов, на 29и, и аз ги предупредих, че ще има такива арести, но те, с един адвокат Пеньо, не мога да ви кажа фамилията в момента, те се съмняваха: че как няма да се допусне това нещо?! И се оказа, че правилно съм ги предупредил. На сутринта още на ранина са арестували Пеньо и Ангел Соколарски от къщата на Стефан Комитов, като са влезли в дома му. Стефан се обади по телефона до квартирата, където бяхме. Аз тръгнах с двама приятели за срещата – с Иван Чолаков и с още един приятел /Да ти кажа ли името?/, и с г-н Иван Катъров; и минахме по ул. Гурко, излязохме към „Интерхотела”, който е до Стамболовия мост. Това беше вече към 11 без нещо, без няколко минути. И аз случайно, леко видях как един мъж тича зад гърба ми. Спокойно продължих, разбира се, щото такъв хубав празник, аз няма какво да се притеснявам... Пък и в крайна сметка за един християнин нищо не може да бъде притеснително. И разбира се, той не беше сам, затичаха се цяла група мъже, доста народ бяха, бяха може би някъде към…, а бе две коли хора бяха.

Р. Узунова: Униформени?

О. Христофор Събев: Не, цивилни. И се затичаха към мене. И двама души ми хванаха ръцете, аз се съпротивлявах, но те във всеки случай здравата се вкопчиха в ръцете ми, единия даже му трепереха ръцете, кат ме хванаха. Аз бях абсолютно спокоен. Моите приятели - те видяха това нещо. И ме набутаха в една кола. Аз се обърнах да ги видя, обаче ми пречеха, тези мъже ми пречеха да видя какво става с моите приятели, но все пак видях, че и двамата ги вкараха в някаква кола, но единия го пуснаха, Иван Катъров не го задържаха, само Иван Чолаков го задържаха. И за жалост и до този момент неговата съдба е неизвестна за нас. И значи, точно в 11 часа и 2 минути – 3, ме подкараха с колата по пътя от Интерхотел “Велико Търново”, на 30 април, точно на връх Великден дет се казва, ме подкараха към новия пазар в Търново и после по ул. „Димитър Иванов”. Точно на новия пазар ми сложиха една кърпа на лицето, да не ме виждат хората и най-важното - аз да не виждам къде ме водят, като казаха, че ме отвличат за откуп, за пари. Аз им показах мойто расо - то има две кръпки още от миналата година, от предишното арестуване, на 26 октомври като ме арестуваха на Димитров ден, бях го изгорил на печката, понеже заваля сняг тогава и се топлех. И то си остана така, не се закърпи, защото аз не съм видял пари и няма и да видя, и нямам желание да видя, защото един християнин не се продава за пари, нали…

Р. Узунова: Извинете, че ви прекъсвам, отец Христофор, тези хора представиха ли се, че са от Милицията?

О. Христофор Събев: Да, аз помолих да ми се представят, помолих да ми покажат документ за задържане, те отказаха да ми дадат какъвто и да е документ. И като излязохме от Търново, аз все пак виждах малко през тази кърпа, и ме подкараха по пътя към София, към Ловеч, и някъде преди Ново село има една такава сграда на КАТ - новопостроена сграда, те слязоха, щото ми бяха вземали паспорт и т.н., документите, слязоха да ги занесат там, до тази сграда. Тъй като ме уверяваха, че ме отвличат и че нямат нищо общо с Милицията, аз им казах: “Господа, аз виждам, че всъщност вие спирате тука пред КАТ и ми предавате тук документите” и те тогава ми нахлузиха на главата едно списание „Огонек” допълнително към кърпата. Малко ми беше трудно да дишам, пък и беше горещо, но дадоха възможност отдолу така с пръст да си повдигам кърпата отдолу, но се изпотих обилно, защото около час пътувахме в тая кола докато стигнем до мястото - аз не трябваше да зная как се стига до това място. Беше някаква вила, разбира се. По пътя аз се опитах да им кажа някои работи. Казах им: “Аз не си знам часа, ама и вий като хора и вий не си знаете вашия ден и час. И в крайна сметка, аз съм се молил на Христа да умра за него, така че може би е дошъл този час и Великден е най-хубавият ден за смърт на един християнин. По-хубава дата не може да има за това нещо, по-хубав ден.” И те,… господина, един така господин с бяла коса, интелигентен мъж, нали, който с една година каза, че е по-голям от мене, като си сравнявахме наборите, понеже аз му виках “мойто момче”, както на всички други им виках “мойте момчета”, защото нали съм дядо поп; и той каза, че все пак е с една година по-голям от мене, но аз му казах, че това е професионално, разбира се; и той ми каза, че ще ме репресира, ако продължа да говоря, и аз се концентрирах в себе си и започнах да се моля под кърпата. Беше малко задушно и аз помълчах десетина минути. На него му стана тоя път криво и каза: “За какво си мислите, отче?”. И аз казах: “Разговарям с Господа, мойто момче”. И той пак почна, така, той самият вече подхвана да говорим, защото цял час пътувахме след това. И аз му казах няколко приказки…, но между другото им казах, че им прощавам пред Господа каквото и да направят, защото те не са виновни. Той каза, че знаел този цитат от Евангелието: “Прости им, Господи, не знаят какво вършат”. Те наистина не са виновни, те са оръдия в ръцете на други хора - по-високо стоящи, които си играят с тях и на които те са просто едни инструменти. И тия хора ме закараха в някаква вила, тогава ми махнаха кърпата, аз можах да си избърша лицето, целият бях плувнал в пот. Казах им “Господа, /показах им да видят колко са ми спокойни ръцете/ и им казах “Така е и със сърцето ми. Ако знаете как сияе сега сърцето ми и вика “Благодаря ти, Господи, че вървя по твоя път!”” Щото и Господ са го водили така, без да вижда, с трънения венец - разбира се, при него всичко е било много по-страшно. И те ме увериха, че няма да ми сторят нищо страшно. Приютиха ме, така, в тази вила. Въпреки моето желание трябваше да изкарам до 21 часа на 30 април.

Р. Узунова: В неделя?

Отец Христофор Събев: Да, в неделя, от 11 часа сутринта до 21 часа аз бях на тяхно разпореждане и като безполезно безсловесно животно бях просто лишен от свобода, без да ми се покаже документ. Няколко пъти аз молих да ми се покаже документ. Те не се държаха грубо, не се държаха брутално вече във вилата, стремяха се да ми услужват с вода, предлагаха ми вода, искаха и алкохол да ми предлагат, но аз не приех, разбира се.

Р. Узунова: А, отец Христофор, продължиха ли тези заплахи за откупа, че ще искат пари за откуп?

О. Христофор Събев: Не, тези заплахи не продължиха вече, щото аз им казах: “Господа, все пак нямате работа с вчерашен човек и тая версия не върви при мене”. И след като на КАТ дават моите документи - там ги носиха, в тая сграда на КАТ - значи това са просто детски работи. После той каза: … това беше някаква игра от страна на този човек… “Гледахте ли „Хикс”-а, там имаше едно такова отвличане”… Значи нещо такова, обаче както и да е. Но не се държаха грубо във вилата, просто ме лишиха от свобода, накараха ме да си предам всички лични вещи, накараха ме да се съблека до кръста гол, за да видят дали нямам нещо, някакво средство, нали, евентуално да не извърша самоубийство сигурно. Аз ги уверих, че като християнин такова нещо не мога да извърша, тъй като това е най-големият грях за християнина. Но те ми вземаха часовника, копчетата на ризата ми вземаха /за ръкавелите/, и стотинките дори - въобще неща, с които бих могъл да си причиня някаква вреда, кръста ми вземаха дори. Прибраха ги и ми казаха “Няма да ги записваме, няма да правим опис”. И там стоях, на вилата стоях някъде… до 20 часа бях в тази вила. Защото пък си бяха пуснали телевизора и точно Кеворк завършваше „Всяка неделя”.

Р. Узунова: А, караха ли ви, отец Христофор, някакви показания да давате?

О. Христофор Събев: Не, аз по начало ги предупредих, че аз не пиша, много си ценя автографа. Казах на този човек, който ръководеше операцията: “Вий сте офицер?” “Ах, не съм офицер, ний нямаме нищо общо с Милицията”, но аз му казах: “Господине, аз не пиша. Ето - и му показах към себе си - това сега е тяло, утре може да го направите на труп, обаче аз не съм научен да пиша, забравил съм да пиша. Всъщност истината е, че си ценя автографа, както и думата”. И той каза” “Ний разбрахме това нещо” и някак си се смекчиха, като… и едно мъжко държание ги накара да .. Те разбраха, че нямат работа с човек, който се страхува. Аз им показах, че ръцете ми са много спокойни и не треперят, както нищо не трепваше в мен. И когато ме „закопчаха” /и когато ме арестуваха, сиреч/, и през цялото време бях много спокоен. Но като християнин не оказвах съпротива - това е в разрез с…, въобще ние не сме политически някакви или криминални престъпници, за да оказваме…, да буйстване, нито пък сме хора ненормални, нали! В крайна сметка пред силата няма смисъл - това бяха 7-8 души, които ме вардеха на вилата, аз бях сами. Аз дори им казах: “А бе, какво, на един поп да скачате толкова много народ, когато 2 души бяха може би достатъчно”. Но не мога да си кривя душата - те нищо лошо не ми причиниха там и го повториха, и сами го казаха: “Ние нищо лошо не сме ви направили, нали?!”. Само това, дето ме лишиха от свобода в продължение на… Колко часа са?, Тъй като ме върнаха точно в 21 часа… значи точно 10 часа ме лишиха от свобода и то на най-големия мой празник, на Възкресение Христово.

(1.05.1989 г., ролка № 214)

Обобщение (о. Христофор Събев)

Р.Узунова: Почваме сега… Отец Христофор Събев? След като така брутално не ви беше разрешено… Не, да почнем по-неутрално: А сега, когато вече това събитие отшумя, как преценявате отношението на властите към вашето решение, към вашето намерение да проведете едно мирно събиране на вярващи на Света гора?

О. Христофор Събев: Вие имате в предвид нашето арестуване? Нашето желание да се съберем на 30 април за Великден на историческия хълм Света гора и просто да се поздравим с този най-велик празник, ... разбира се, това отношение на българските власти е под всякаква критика. Те просто, така да се каже, допуснаха грешка. Не грях, а грешка. По-лошо от грях. Защото ако бяха оставили ние да се събереме, те щяха да имат по-малко проблеми от колкото сега си създадоха и настроиха хората срещу себе си с това че посягат, че провалят едно съвсем мирно и безобидно събиране на хората. Освен това арест на свещеник по време на Великден, задържане…

Р.Узунова: Пред очите на гражданството…

О. Хр. Събев: Разбира се, всички хора са възмутени… и тоя начин на задържане, това водене с покрита глава, някой нещо ми спомена, че така водели конете, така убивали конете... Покриват им главата и отгоре с един чук ги удрят по главата. Но някои пък - различни мнения, разбира се, ми се казват по телефона - някои пък се чудят как аз съм споделял тяхното „добро отношение” по време на задържането ми, в това отдалечено място на един час път разстояние от Търново. Разбира се, това може да се оправдае само и единствено със страх от страна на тия хора за бъдещето им. Защото в Съветския Съюз много неща вече излизат на бял свят и се знае за престъпления, вършени от органите на властта и на сигурността там, и те знаят, че рано или късно всичко ще бъде открито. За това те се държаха, стремяха се да се държат в самата вила, в самото място на задържане, така, че да не си усложняват си нещата за бъдещето.

Р.Узунова: Впрочем, претекстът да не допуснат гражданите, стичащи се към Света гора, претекстът е бил, че там се подготвя първомайското събиране, първомайското тържество. Провело ли се е то?

О. Хр. Събев: Не. Това не е претекст за арестуване. Такъв претекст не може да има за арестуване. Хората, които бяха арестувани, бяха… по-скоро на голямо разстояние от мястото на събирането.

Р.Узунова: Въпросът ми е дали първомайското тържество, първомайското честване се е състояло на следващия ден на същото място?

О. Хр. Събев: Аз нямам информация по въпроса. И не съм се интересувал. За мен беше ясно, че арестът ми,… ето, ареста на Пеньо Цветков и на Ангел Соколарски стана в дома на Стефан Комитов, което е едно голямо разстояние… на колко може да се каже, може би на около километър или два, или два километра разстояние от мястото на събирането. Моето арестуване стана на най-малко петстотин метра, повече дори, седемстотин метра разстояние от мястото на събирането. Така че нямат никакво оправдание, нали. Това е било претекст. Така са казали на гражданите, за да ги връщат. Но всъщност навсякъде е било обсадено. Хълмът Света гора, от сведенията, които имам, е бил обграден отвсякъде, имало е кордон просто. Горе на хълма е имало, … имаше хора, които успяха да се съберат в момента, наши хора, които ми дадоха някоя сравнително достоверна информация, че… и ми изброиха колите, които са били там, милиционерските и също и присъствието на войски от тъй наречените „Червени барети” /и аз не знам точно как…, не ги разбирам тези неща, но тия, с шарените дрехи/. Тъй или иначе са били мобилизирани твърде много хора. То си е тяхна работа.

Р.Узунова: Да. Благодаря ви, отец Христофор Събев.

О. Хр. Събев: Мога да кажа в допълнение, прощавайте, само … всъщност това задържане, което е, и арестуванията, които се правиха по Великден само още веднъж показаха отрицателните страни на този режим. Защото той постъпва безогледно към всички, в които се съмнява… и без да се извършва някаква добра проверка на фактите, без да се интересуват... Просто ей такива страшни мерки за осигуряване, едни безогледни мерки за осигуряване, което говори за една паника в тях. Те постъпват по едни панически начин и според мене, без да са оценили реално какво щеше да стане, какво нямаше да стане. Може би липсата на информация - те не са получили своя собствена информация, това ги е уплашило и за това те са искали да предотвратят нещо, което е им се видяло опасно. 

Р.Узунова: Но нали вие бяхте уведомили прокурора на Велико Търново какви са намеренията…

О. Хр. Събев: Да, но очевидно те не вярват на нашата дума и мисля, че от това недоверие, което изпитват към нас, естествено, последиците са за тях.

Р.Узунова: Да. Благодаря ви, отец Христофор Събев.

О. Хр. Събев: Моля. Благодаря ви и всичко добро… Не затваряйте…

(2.05.1989 г., ролка № 99)

Б) Проблемът „Декларация на граждани до Народното събрание от 7.05.1989 г.”

Разказ на Камен Каменов

Р. Узунова: Включих машината.

К. Каменов: Ако искате, да го направим като мое позвъняване до вас?

Р. Узунова: Ами,… добре. Добре.

К. Каменов: Знаете ли, един мой познат ме посъветва просто… една интересна идея. Казва: добре си го заработил това, което го правиш, но защо не им предложиш на хората /става дума за вас/ така да стане: че ти ги търсиш /т.е. аз – вас/. Защото, да не излезе, казва, че те проявяват активност и те се молят на наши хора, на българи, да дават информация и да сътрудничат с тях…

Р. Узунова: Ами, вижте. Аз това го правех, защото някои хора искат изрично да се каже, че ние сме ги потърсили. Още по-добре така.

К. Каменов: Още по-интересно, просто по-хубаво е да излезе и от нас малко, не само вие да ни търсите.

Р. Узунова: Да, да, благодаря ви за това. В такъв случай, да започваме.

К. Каменов: Ало? Добър ден. Обажда ви се Камен Каменов от София. Знаете ли, като се разхождам из софийските улици и съм вътре в нещата, реших да ви се обадя по един въпрос, който, струва ми се, интересува не само софиянци.

Р. Узунова: За кой въпрос става дума?

К. Каменов: Може би така ще бъде най-добре. Интересува ли ви такова нещо? Това са случки, адресирани не толкова до софиянци, колкото до хората извън София. Случва ми се да пътувам из България и в купето си говорим за нашите си проблеми, пък и с хората в провинцията, за проблемите на преустройството, знаете го това - българинът политиканства.Често у хората извън София, според мен, в такива разговори кристализира убеждението, че преустройството трябва да се движи – и реално се движи - от тук, от столицата. Обективно би трябвало да е така. Но често не е. Даже е обратното, според мен. Многото неформални дружества, например, поникнаха далече от столицата. Изключая Дискусионния клуб. А тук положението не е такова, каквото си го представят моите приятели от провинцията. Сигурно слушат хората от Карлово, хората от Козлодуй, с които сме говорили тези неща. Та за тях всъщност искам да кажа нещо. Но да не се впускам в общи приказки - просто ще разкажа епизод от софийския делник. Той се случи наскоро - между 10 и 15 май тази година. Т.е. преди няколко дни. Ало? Чувате ли ме? Вижте, пращене има някакво особено, но надявам се, че не става дума за подслушване. Всъщност, няма от какво чак толкова да се плашим. Та, ето го случаят: в „Работническо дело” от 11 май тази година има обстоен материал за работата на Народното събрание. Написаното е пъстро, според новите изисквания за гласност, и така нататък. Явно, за да опровергае факта за безгласността на Народното ни събрание. Вестникът съобщава, че срещу Закона за паспортите имало писмо от граждани. Ще си позволя да цитирам, начало на цитата: „Освен това има предложение от граждани, които изказват становището за евентуални отрицателни последици /възпроизвеждам част от писмото/, които биха могли да настъпят в резултат на либерализирането, както се изразяват те, на паспортния режим: като сочат изтичане на квалифицирани кадри, намаляване на резерва на работната сила, улесняване на извършването на валутни и митнически престъпления и други. Във връзка с това те предлагат да се въведат редица ограничения за издаване на задгранични паспорти. Всички тези съображения бяха обсъдени от Законодателната комисия и ние смятаме, че отделни изолирани случаи не могат да бъдат основание за ограничаване на правото на гражданите да получават паспорти и съответните визи.” Т.е. разбираме, че в Народното събрание имаме несъгласие с този Закон за паспортите. Това несъгласие е отхвърлено. Но какви са били тези разтревожени граждани?! Не са посочени. Тяхна си работа! Даже и да ги има, нека си кажат мнението. Внимателно прочетох вестника от 11и май – но нищо не разбрах за друго писмо до Народното събрание. На големия враг - българския гражданин - то беше прочетено своевременно и по радио "Свободна Европа". Сигурно не е стигнало до нашите средства за информация споменатото Обръщение.

Р. Узунова: За кого, за какво става дума?

К. Каменов: Става дума за Обръщението, което нашата българска редакция, тоест вие прочетохте - за предложението от български граждани за реформи.

Р. Узунова: Става дума за Декларацията, подписана от български граждани, български интелектуалци и адресирана до Народното събрание?

К. Каменов: Да, за нея става дума. Но, според нашите вестници, такава Декларация въобще не е постъпила. И сигурно не е стигнала до там.

Р. Узунова: Стигнала е. Тя е била предадена лично в канцеларията на Народното събрание от председателя на Дискусионния клуб.

К. Каменов: Да, да, разбирам. Аз с известна нотка ирония го казвам това, защото за тази Декларация не прочетохме нищо. Поне за сега. Може би някъде е отпечатана. Може би някъде нещо прибрано по вестниците, но и до този момент хората нищо не знаят за тази Декларация. Но както и да е.

(Декларацията, заедно с подписите, е внесена в деловодството на Народното събрание на 7.05.1989г. около обед от Александър Каракачанов и Деян Кюранов. 16.05.1989 г., ролка № 348)

Откъс от предаване на Радио „Свободна Европа” с интервю на д-р Желю Желев

Р. Узунова: Има събития големи и малки, значими или без значение за перспектива и развитие, има събития съдбовни или тясно личностни, има събития срамни, има събития радостни. За едни от тях средствата за масова информация говорят неспир с възторг и вълнение, други порицават с яростен гняв, за трети мълчат, сякаш нищо не е било, сякаш нищо не се е случило, сякаш нищо не е имало. Капак на тенджерата - та да не се знае какво кипи в нея. Ще спрем вашето внимание, драги слушатели, върху две последни събития в родината ни, по-точно върху две инициативи, противоположни по характер, противоположни по стил и методи на действие, които, обаче, до голяма степен характеризират състоянието на гласността и преустройството в България; които изразяват някои обществени отношения и готовността на политическата система да се вслуша разумно, трезво и конструктивно в тях. Едната инициатива е обществена, другата - на органи на режима. Български граждани правят опит да се обърнат към Народното събрание, чиято 10 сесия се открива на 9 май тази година. Те мислят трескаво и задълбочено, обменят мисли и идеи, за да съставят Декларация, адресирана до Народното събрание, в която се настоява българските закони да се приведат в съответствие с международните правни норми. До тук говорихме за обществената инициатива. Сега за другата: последната репресивна мярка на властите, насочена срещу свободната изява на мнения, срещу правото на българския гражданин да се обръща към своето Народно събрание, право, дадено му от Конституцията на НРБ. Независимият клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, на чиято дейност властите пречат активно и целенасочено от създаването му до ден днешен, дори не е инициатор на Декларацията до 10 сесия на Народното събрание, но тя е подписана от много членове на Клуба, както и от участници в движението „Екогласност”. Ударът на репресивните органи се стоваря в петък, на 5 май 1989 година, отново върху интелектуалците от спонтанно възникналия Клуб за дискусии, за обсъждане на преустройството в България с цел да се подпомогне въдворяването на едно наистина ново мислене. Съобщихме ви вече, че в петък, около 4 и половина след обяд е била проведена масирана репресивна акция. По домовете на 11 души са спрели милиционерски коли, органите на милицията и на следствените власти са извършили арести, претърсвания и конфискации. Впрочем, една дълга ръка прекъсваше телефонната линия при опитите ми да разговарям със старши научен сътрудник Желю Желев, автор на книгата за природата на фашизма, с известната българска писателка Блага Димитрова, чийто съпруг, литературоведа Йордан Василев също е бил между арестуваните, с д-р Елка Константинова, с проф. Иван Марев. Редица други телефони или изобщо не даваха сигнал, или чувах онова подозрително ехо, което не бих искала да коментирам. Някой писан български закон дава ли право на репресивните органи да прекъсват и подслушват телефонните разговори на българските граждани? Ще напомня само всеизвестната истина, че българските данъкоплатци плащат още щедрите заплати на този многоброен апарат, чиято благородна задача е да прекъсва връзката на българина със света. Все пак пълният списък с арестуваните в петъчния следобед вече е известен. Към 4 и половина следобяд на 5 май тази година с мъгляви обяснения, но с доста явни намерения, са били арестувани и лишени от свобода до към 10 часа вечерта следните български интелектуалци: доц. д-р Николай Василев, който в момента е председател на Дискусионния клуб; проф. Иван Марев; д-р Желю Желев, философ; доц. д-р Елка Константинова, литературовед; изкуствоведът Иван Джаджев; полковникът от запаса Борис Спасов; литературоведът Йордан Василев; писателите Евгения Иванова и Георги Величков; социологът Петко Симеонов и Деян Кюранов, политолог. Освен това в Общински комитети на партията са били викани писателите Александър Миланов и Марко Ганчев, проф. Чавдар Кюранов - социолог и Мария Бойкикева - философ. За въздействие навярно са били привикани и други интелектуалци. Домът на Желю Желев е бил преобърнат от долу до горе. В дома на писателите Евгения Иванова и Георги Величков е била претършувана само една стая, но отново е била конфискувана многострадалната документация на Дискусионния клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, която бе върната уж на добра воля. Прибран от едното любопитство ли е и ръкописът на новия роман на Евгения Иванова, който е още в проект, в пелени така да се каже. Впрочем, късно вечерта в събота, по-точно след полунощ, когато умората навярно е споходила блюстителите на реда, успях най-после да се свържа по телефона с д-р Желю Желев и да запиша на магнетофон казаното от него. Нека той ви запознае със съдържанието на Декларацията до 10 сесия на Народното събрание.

Желю Желев: Това е един от вариантите на тая декларация. Доколкото знам са 3. Различни варианта курсират из София. Мисля, че това е най-пълния, аз съм видял първия; вторият вариант, за когото се говори, не съм го виждал, и този, който ще прочета и който ми е известен, и в който по стечение на обстоятелствата и аз взех някакво участие. Почва с един увод: „До 10 сесия на Народното събрание, свикано в София на 9 май 1989 г. Уважаеми Председателю на Народното събрание, уважаеми народни представители. От няколко години европейските социалистически страни изживяват повратен момент в своето историческо развитие. Повечето от тях открито признаха, че командно-административните методи на досегашния реален социализъм са изчерпали възможностите си и се заеха да търсят пътища за надживяването им. Едни от тези страни като Съветския съюз, Унгария, Полша успешно възвърнаха полагащото им се място в нашата съвременна европейска история, решавайки сполучливо належащите политически проблеми. България за жалост не е между тях, а нито досегашното й развитие, нито качеството на нацията заслужават това. Маховикът на днешната българска история по една или друга причина е застинал на мъртвата точка и това не може да продължава до безкрайност. То създава непредсказуемо напрежение в цялата нация. Всички съзнаваме колко са трудни промените и всички сме съгласни, че те трябва да се извършат без сътресения в съдбата на отделния човек. Смятаме, че населението не само ще изчака по-търпеливо и по-безконфликтно промените, но и ще участва с ентусиазъм в тяхното реализиране, ако бъде успокоено с една принципна Декларация от Ваша страна за основните насоки в живота на страната ни през близкото бъдеще. Предлагаме Декларацията да съдържа следните основни точки.

Нещо като заглавие има: Декларация за основните принципи на гласността и преустройството в Народна република България

1. НРБ е неразделна част от стопанската и културна цялост на европейския континент, поради което всяка политика на изолационизъм спрямо други страни, както и да се мотивира, се счита за насочена срещу националните интереси на българския народ;

2. НРБ може достойно и равноправно да присъства в общността на европейските народи само като правова държава, която а) е привела в съответствие с приетите международни споразумения всички действащи в страната закони; и б) създала е твърди и надеждни гаранции за правата и свободите на своите граждани, записани във Конституцията, както и за спазването на законите; осигурила е равенство на всички пред закона;

3. Превръщането на НРБ в правова държава не може да бъде прерогатива на една група управляващи и привилегировани, тъй като много по-заинтересувани от тях от правовата държава са обикновените български граждани, които не ползват привилегии, не разполагат с власт и нямат надеждни гаранции за своите конституционни права и свободи. Преустройството в правната област не може да бъде и прерогатива на специалистите-юристи, тъй като то далеч надхвърля техните професионални интереси. Създаването на правовата държава може да бъде успешно само ако то стане дело на целия народ, на всички български граждани, на които трябва да бъде осигурено максимално широко участие в условията на максимално широка, с нищо неограничавана гласност;

4. В духа на политическия плурализъм българските граждани имат право да изказват своето мнение устно или в печата, в страната или чужбина, чрез наши или чужди медии, стига в тяхните изявления да няма призиви към терор и насилие;

5. Българските граждани имат правото да получават, преработват, създават, тиражират и разпространяват всякаква информация с изключение само на онази, която би могла да представлява непосредствена заплаха за отбраната на страната;

6. Всички видове тайни, които не са изрично изброени и обнародвани в специален Закон за държавната тайна, се обявяват за недействителни, равноправно достъпни за всички български граждани и подлежащи на разгласяване;

7. Със специален закон се въвежда 25 годишна давност за всички секретни документи, намиращи се в официалните държавни и партийни архиви, които след изтичането на този срок подлежат на разсекретяване и откриване на достъпа до тях на всички български граждани;

8. Като особено зловещ остатък на епохата на сталинизма, с отделна разпоредба се премахват секретните фондове към библиотеките, при което книгите и документите, съдържащи се в тях, минават на общ достъп в обикновените каталози;

9. Обявява се за престъпление срещу културата и цивилизацията забраняването, преследването, инкриминирането или унищожаването на произведения на литературата и изкуството, както и на други културни ценности, когато това се прави по политически или идеологически съображения;

10. Никой в НРБ не може да има монопол върху достъпа до националните средства за масова информация. Като национално достояние радиото, телевизията и пресата трябва да бъдат достъпни за всички български граждани, за всички възгледи и убеждения, стига те да не проповядват нетърпимост, насилие или терор. Затова и всяко дискриминиране на отделни индивиди или групи от хора по отношение достъпа до тях се осъжда като рецидив от мрачните времена на сталинско-ждановската културна политика;

11. Българските граждани имат правото да се организират в самодейни съюзи, без за това да е нужно да искат разрешение от правителството, ако в програмата на тези организации не се предвижда насилствено сваляне на съществуващия обществен строй. Чл. 52 от Конституцията на НРБ, който гарантира това право на българските граждани, следва да бъде стриктно спазван от изпълнителната и съдебна власт, за да не се пречи на гражданите да ползват конституционното си право;

12. Всички действащи в момента в страната закони следва незабавно да се приведат в съответствие с международните съглашения, под които стои подписът на българското правителство. Законите и правните разпоредби, които са принципно несъвместими с духа на международните съглашения, се обявяват за недействителни;

13. За недействителни се обявяват и всички закони и правни разпоредби, които под формата на конкретизация потъпкват членове от Конституцията на НРБ, като по такъв начин мълчаливо я суспендират. До изработването на съответните нови закони, които конкретизират и правилно прилагат съдържанието на Конституцията, ролята на такива закони изпълняват съответните членове от Конституцията на НРБ;

14. Като практическа стъпка към превръщането на НРБ в правова държава Народното събрание поставя под свой контрол финансовите разходи на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи и на Министерството на народната отбрана с оглед на тяхната разумна достатъчност, като си запазва правото на парламентарни дебати и по същността на тяхната дейност;

15. Народното събрание приема Закон за малцинствата в НРБ, в който се утвърждава политическо, икономическо и юридическо равноправие на тяхните представители с представителите на българското мнозинство и се забранява намесата в тяхния език, култура и традиционен начин на живот;

16. Религиозната и атеистичната дейност са равнопоставени пред закона, религиозната и атеистичната дейности са в равна степен отделени от държавата;

17. С оглед на положителното развитие на доверието и сигурността в Европа НРБ ще се застъпва за едновременното разпускане на противостоящите военни съюзи като отживели времето си.

Това е последното. И следва забележка, отнасяща се до подписващите този текст: подписалите излизат като части лица, които не представляват никаква организация и второ - подписването може да става и с особено мнение по една или повече точки от текста. Ало…

Р. Узунова: Да, да, чувам ви. Имате ли представа колко души са подписали тази Декларация?

Желю Желев: Нямам никаква представа, тъй като тази дейност явно е била блокирана от масираната акция на органите на властта.

Р. Узунова: И защо този удар се стовари точно върху членове на Дискусионния клуб за подкрепа на гласността?

Ж. Желев: Ами изглежда масово целият Клуб участва, макар че инициативата не идва от ръководството. Аз, доколкото разбрах, някъде от писателския съюз, там, от членове на Клуба е излязло… след това други са се присъединили, от другите творчески съюзи, но от неформалните групи, тези които участват най-широко, струва ми се, са точно дискусионният Клуб, „Екогласност” и поради това явно … това е създало впечатлението у органите, че е инициатива на ръководството на Клуба, което ние трябваше да доказваме там, че не е така.

Р. Узунова: И бихте ли разказали как протекоха в петък след обяд до късно вечерта събитията?

Ж. Желев: Както се е оказало навсякъде, някъде към 4 часа - това е била обща акция - са задържани набелязаните хора, от ръководството на Клуба главно…

Р. Узунова: Това са Елка Константинова, Иван Марев, вие, Георги Величков, Евгения Иванова, Петко Симеонов, Борис Спасов, Иван Джаджев, Николай Василев, Деян Кюранов?

Ж. Желев: Това са, мисля, единайсет души…

Р. Узунова: Единайсет души?

Ж. Желев: Възможно е да има и повече, но ние просто нямаме информация за това, защото, доколкото разбрах, много повече списъци … хора събират подписи из София.

Р. Узунова: А с вас как протекоха събитията?

Ж.Желев: В известен смисъл досадна беше цялата история. Дойдоха те вкъщи, представиха един протокол…

Р. Узунова: С подпис на прокурора?

Ж. Желев: Да. Попитах: „Кой е прокурорът?”, понеже името не се чете, казаха: „Няма значение”; Казах: „Как да няма значение! Искам да знам името на прокурора!” Единият каза, че е от главния прокурор. Казах: „Главният прокурор ли подписва тия работи?!” И на тази основа имах известен спор… Петко Симеонов беше при мен вкъщи, и него прибраха… казаха, че трябва да тръгна с тях, аз им казах…

Р. Узунова: А конфискация вкъщи, обиск у вас правиха ли?

Ж. Желев: Основен тараш. Още е разхвърляно, още не можем да оправим къщата.

Р. Узунова: Конфискуваха ли нещо?

Желю Желев: По списък в протокола 88 документа са конфискувани и са занесени в Главно следствено управление.

Р. Узунова: Документи във връзка с Клуба?

Ж. Желев: И във връзка с работата на Клуба разни документи, и мои документи, и книгата ми за фашизма, една френска книга „La temptatione totalitaire” - и нея като забранена книга, частни писма имах…

Р. Узунова: Да, слушам ви. И ви отведоха къде?

Ж. Желев: В Главно следствено управление, на ул. "Развигор"… Разни неща, разработка една са вдигнали, една статия за Горбачов, в повече екземпляри беше, която щеше да излиза в „Народна култура” преди свалянето на Продев, и нея са дигнали…

Р. Узунова: Ваша лична статия?

Ж. Желев: Да, лична статия.

Р. Узунова: И в Следственото управление?...

Ж. Желев: Е, там… (връзката прекъсва, характерно прещракване)

Р. Узунова: …Ало, ало, ало?!… На това място, както надявам се разбрахте, някой прекъсна телефонната линия. Успяхме все пак да продължим нашия разговор по телефона с д-р Желю Желев, но преди втория запис бих искала отново да прочета списъка на арестуваните в петъчния следобед интелектуалци, а именно – доц. д-р Николай Василев, председател на дискусионния Клуб; проф. Иван Марев; д-р Желю Желев – философ; доц. д-р Елка Константинова – литературовед; искуствоведа Иван Джаджев; полковника от запаса Борис Спасов; литературоведа Йордан Василев; писателите Евгения Иванова и Георги Величков; социолога Петко Симеонов, който в момента е бил в дома на Желю Желев и още Деан Кюранов - политолог. За така нареченото „събеседване” в Общински комитети на партията са били викани писателите Александър Миланов и Марко Ганчев; проф. Чавдар Кюранов и Мария Бойкикева – социолог. А сега продължението на нашия среднощен разговор с д-р Желю Желев:

Р. Узунова: Бяхме стигнали до Следственото управление…

Ж. Желев: Ами там казаха, че не било арест, ами не било и задържане, а разговор. Аз им казах…, те и другите другари долу-горе така са процедирали…, казали: „Щом не е задържане, как може така насилствено да ме карате тука?!”...

Р. Узунова: А те пристигнаха с кола и с милиция? Цивилни?

Ж. Желев: С кола, разбира се, четирима души. Двамата са останали тука да правят обиск, а двамата с Петко Симеонов ни закараха на „Развигор” в Следственото управление. След това другите двама, които ни арестуваха фактически, се върнали тука, да присъстват тука на обиска, който е траял плътно 4 часа…

Р. Узунова: Доста сериозен обиск!

Ж. Желев: Ами всичко е разхвърляно. Даже са бъркали из тенджерите в кухнята, да няма нещо скрито… Да, вижте, доста рутинна работа. По-интересно, според мен, е друго: просто някаква паника, страх от това, че хората широко, спонтанно искат да се обърнат към Народното събрание и да настояват за публикуването на Декларацията. Сега този проект, който аз ви прочетох, казах че е един от трите, за които се говори. Естествено, има много наивни неща вероятно от правна гледна точка; те са уязвими и недостатъчно обосновани и прочие; но най-интересното за мене е това интуитивно напипване на основните проблеми, твърдото желание за промени в тази област. И това е най-привлекателното в този документ. Лично аз ако бих го работил, бих настоял за много други неща, включително и за създаването на Конституционен съд, една широка мотивировка, преди да се напишат тези точки, кое в България налага тези неща, каква е реалната ситуация, докъде са стигнали работите, и прочие… както и свързаността с нашата историческа традиция… Но в този случай не е най-важното, важното е, че хората са напипали основните проблеми, които трябва да влязат в една такава Декларация и които действителното преустройство в правната област трябва да съдържа, трябва да осъществи.

Р. Узунова: И този документ, неговият път така прекъснат?! Мисля, че няма да може да стигне до Народното събрание или ще стигне?

Ж. Желев: Предполагам, че ще стигне по един или друг начин; предполагам, че ще стигне…, те… На много хора това не им се вярва. Не знам, не мога да кажа със сигурност…

Р. Узунова: И как си обяснявате тази враждебност, проявена към дейността на Клуба и към една такава обществена инициатива?

Ж. Желев: Ами към всички неформални групи у нас враждебността е тотална. Освен туй те много очакваха, че с първите репресивни мерки Клубът ще изчезне. Но той се оказа много костелив. При това показа, че може да работи и без да му разрешават зала и ... защото продължава това обсъждане на първата тема от плана, който беше набелязан…

Р. Узунова: Първата тема, която беше за преустройството?

Ж. Желев: Да, първата беше за преустройството, особености на преустройството в България и то по начин, които е независим от официалните власти - чрез кореспонденция. Ръководството изпрати писма до всичките членове на Клуба, които желаят да участват в това обсъждане да изпратят материали, тезисни до 3 страници, които желаят могат да направят и много по-пространни и широки изложения, разработки и прочие.

Р. Узунова: Но, както виждам, средствата за масова информация изобщо не проявяват интерес към тази дискусия?

Ж. Желев: Те и да проявяват интерес, те не могат да публикуват нищо, тъй като над тях е осъществен тотален контрол.

Р. Узунова: А вие предлагали ли сте някои теми, някои разработки, някои статии?

Ж. Желев: Аз лично?

Р. Узунова: Да.

Ж.Желев: Аз лично не съм предлагал, защото знам, че тази работа предварително е осъдена на неуспех. От Клуба и да се предложи, всички смятаме, че също е безнадеждна история. Те не са ни разрешили още зала, макар че, доколкото знам, нашият председател Николай Василев е поставил ултиматом до 10 дни ако не ни дадат зала, ще се направи първото събиране на открито в София.

Р. Узунова: Какви перспективи все пак виждате?

Ж. Желев: Ами перспективите са такива, че в края на краищата трябва да се примирят с факта, че в България също ще съществуват неформални групи, неформални организации и обединения и те ще се увеличават и по брой, и по количество. И постепенно ще заемат мястото, което им се полага. Според мене, с никакви средства това не може да бъде спряно. Никакви репресивни средства и мерки не могат да преустановят този процес.

Р. Узунова: Благодаря ви, Желю Желев. Впрочем, вие сте съгласен нашият разговор да бъде излъчен, нали?

Ж. Желев: Разбира се.

(недатирано, ролка № 187)

4. Насилието като управленска практика – 4 примера вместо обобщение

Интервю с д-р Сиво Чопаров(?)

Р. Узунова: Д-р Сиво Чопаров, Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. В началото на тази година четирима души, между които сте и Вие, написахте писмо, адресирано до Тодор Живков, във връзка с реабилитирането на Никола Петков. Какви бяха причините да се обърнете към Тодор Живков с това писмо?

С. Чопаров: Ами, вижте какво, ние смятаме Никола Петков за герой на България. Ние имаме предвид неговите дела, ние имаме предвид, че Отечественият фронт в България, който дойде в името на свободата: свобода на словото, свобода на печата, на вероизповеданията… Това обаче не се изпълни. Комунистическата партия, подпомогната от СССР, притисна нашата родина и Никола Петков трябваше да се оттегли, понеже програмата на ОФ не беше изпълнена.

Р. Узунова: Така, ами от кога Вие членувате в БЗНС?

С. Чопаров: Аз членувам в БЗНС от 1930 година.

Р. Узунова: Вашия живот е успореден с историята на Партията. Бихте ли разказали нещо повече за своя личен опит?

С. Чопаров: Аз съм бил в `31а, `32а, `33а година председател на Околийското настоятелство в Стара Загора, бил съм подпредседател на Окръжното настоятелство на ЗЕМС-а и след това, какво да ви кажа,… по-късно вземах участие, когато се сключи договора между Рибентроп и Молотов, вземахме участие една група тука, младежи-земеделци, против тоя договор, т. е. против нашествието на фашизма…

Р. Узунова: И какво последва?

С. Чопаров: Ми последва, нищо не последва…. защото диктатурата у нас се засили и ние трябваше да направим крачка назад. От `41а година съм от тази група, които разнасяха манифеста на д-р Г. М. Димитров: да се смятат империалистите, които пристигат в България, като окупатори.

Р. Узунова: Вие познавахте ли се лично с него?

С. Чопаров: Да.

Р. Узунова: И какви са впечатленията ви за политическата му ...?

С. Чопаров: Не мога да ... Какво да ви кажа, повече от добри са. Както с него, така и с Никола Петков. С Никола Петков бях по-близък.

Р. Узунова: Бихте ли ми разказали?

С. Чопаров: През време на диктатурата през `39а – `40а година съм се срещал неведнъж с Никола Петков… После, когато излезе в опозиция, също така съм се срещал.

Р. Узунова: И какви са впечатленията Ви от политическата му платформа и от него като човек?

С. Чопаров: Аз съм с отлични впечатления. С отлични впечатления, както от Програмата, така и от неговото държание. И затова именно, понеже неговото държание стана знаме - знаме на целия народ, ние искаме той да бъде реабилитиран. Да бъдат реабилитирани не само той, но всички негови съмишленици, които години наред, повече от 30 години бяха из затворите и из лагерите, и до днес.

Р. Узунова: След 9 септември как се развиха събитията?

С. Чопаров: След 9 септември?

Р. Узунова: Да.

С. Чопаров: Ми как, какво да ви кажа, те са развиха... От начало Н. Петков се помъчи да се изпълни програмата на ОФ.

Р. Узунова: Обаче?

С. Чопаров: Обаче противникът, т.е. комунистите, подпомогнати от руските войници тук в България се наложиха и не се..., въобще за програма нищо не.... Те искаха и можаха да наложат еднопартийния режим у нас… та Никола Петков, той отиде на бесилото.

Р. Узунова: А обвиненията срещу него имаха ли основание?

С. Чопаров: А, какви основания могат да имат обвиненията за него? Обвинението е - да сплашат българския народ, да тръгне назад и да приеме диктатурата. Няколко дена преди неговото задържане аз лично, д-р Чопаров, бях при него и знам много добре, че той не е правил никаква конспирация и не е съветвал никого за конспирация… А след няколко дена беше задържан и след това вече ви е известно какво стана с него.

Р. Узунова: А върху вас лично някакъв натиск, някакви репресии?

С. Чопаров: Върху мене?

Р. Узунова: Да.

С. Чопаров: Ами какво да ви кажа?! Аз бях на служба и след неговото обесване напуснах службата. На другата година влязох в затвора, след затвора в лагери лежах два пъти, след това като работник по строежите, докато навърша 60 години; т.е. 28 години. Чувате ли ме, из затворите, из лагерите и работих по строежите. Накрая, като навърших 60 години, напуснах, понеже не можех да работя тежка работа, бях интерниран извън Стара Загора – две години. Така че от `47а година фактически аз съм освободен в `75а година.

Р. Узунова: Мислите ли, че е дошло времето, политическият момент за реабилитация на Никола Петков?

С. Чопаров: Вижте какво сега: политическият момент за нас, това е борбата на полския и унгарски народи. Ние мислим, че след като те вече отиват към освобождение, време е и у нас да настане същото. Дейността на унгарския и полски народ ни вдъхновява…

Р. Узунова: И тази надежда ви накара да напишете писмото?

С. Чопаров: Кое ни накара ли?

Р. Узунова: Тази надежда ли ви накара да напишете писмото, че е дошло времето за реабилитацията?

С. Чопаров: Ами, времето точно, времето ни накара… да, как да ви кажа, мисля че времето е именно да поискаме тази реабилитация.

Р. Узунова: И какво се случи след като написахте и изпратихте това писмо?

С. Чопаров: Нищо не се е случило. Никой не ни е отговорил нищо. Не само това, тука от Стара Загора, сега напоследък, от… на 11 юли /…/ изпратихме писмо, до Държавния съвет. Обаче, всичко мълчи.

Р. Узунова: Не са ви пратили някакъв знак, че поне са получили писмото, така ли?

С. Чопаров: Ами ние го пратихме препоръчано, нали… така, разбрахме, че то е получено в канцеларията на Държавния съвет.

Р. Узунова: А за другите писма, които сте изпратили, не знаете нищо, така ли?

С. Чопаров: За другите нищо не знаем. Разбрах само това, че тези, които го подписаха, те са викани в Държавна сигурност и други предприятия.

Р. Узунова: А, вашта група, вие четиримата не сте викани никъде, така ли?

С. Чопаров: Аз съм викан в Държавна сигурност.

Р. Узунова: И какво говориха с вас?

С. Чопаров: Ами, държаха се много добре, аз им казах какво искаме, каква е нашта цел, казах им, че вярвам в онова, което искаме, казах им, че в утрешния ден както Никола Петков, така и неговите другари, които са били десетки години в затворите и из лагерите, ще бъдат реабилитирани. Вярвам в свободата, в демокрацията.

Р. Узунова: Бихте ли ми разказали малко повече за един друг от членовете на нашата група, за Железан Райков?

С. Чопаров: С Железан малко се познавам. Ние подписахме обаче, сега напоследък, преди колко дена…, да ви кажа, имахме една среща в София и поговорихме малко, но повече не мога нищо да ви кажа. Мисля, нали, че и той споделя всичките наши желания, мисли. Въпреки че сега е народен представител и си получава ... Аз го запитах получава ли възнаграждението си като народен представител и той ми каза “да”.

Р. Узунова: А вие знаете, че той остана в Швеция за известно време и след това се върна в България? Знаете ли какви са причините да остане в Швеция и след това да се върне в България?

С. Чопаров: Железан ли?

Р. Узунова: Да.

С. Чопаров: Не, не! Не, вижте какво: част от нашите приятели, които подписахме това нещо и отстрани, които прочетоха и разбраха чрез вас, вашта радиостанция, ни обвиняват защо сме го земали.

Р. Узунова: Защо сте взели Железан Райчев в групата?

С. Чопаров: Да, да. Понеже, той сега, като се приобщи към ОФ, вече доста години покрай тях …, и в един даден момент пък ги напусна, и просто стои на два стола. Или нито е на едното место, нито на другото, според мен. За мене, неговата политическа кариера е привършила.

Р. Узунова: Да, но все пак, той е един от подписалите писмото?!

С. Чопаров: Той държи на написаното. Даже като говорихме каза, че ние сме закъсняли. Трябвало още ... два месеца поне по-рано да го подпишем. Нали става въпрос за писмото, което подписахме и пуснахме на 10 февруари?

Р. Узунова: Да, да, точно така. А дали има много хора от вашата партия, репресирани след 9 септември?

С. Чопаров: След 9 септември?

Р. Узунова: Да.

С. Чопаров: Е, бол! Това са много хиляди, много хиляди. Аз съм изкарал шест години в остров Персин, в Белене.

Р. Узунова: И какви бяха обвиненията?

С. Чопаров: Ми, те бяха хиляди, хиляди. Особено `51а-2а година, бяха хиляди, в `56а година, след унгарските събития, бяхме по-малко, това бяха само култур-трегерите на движението и малко други, така по-простовати. Обаче първият път бяха хиляди, после имайте предвид, че други хиляди минаха през затворите, а някои отидоха на бесилото.

Р. Узунова: Д-р Чопаров, какви бяха обвиненията срещу вас?

С. Чопаров: Ами, какви обвинения, какви обвинения? Никой не ме пита за нищо.

Р. Узунова: Съд имаше ли?

С. Чопаров: … събират ни, Държавна сигурност. Първия път, `51 година, бях пет месеца следствен, питаха ме защо, какво, в какво вярваш и искаха да изтръгнат показания против ония, които готвеха през `52 година, т.е. членовете на Постоянното присъствие, да свидетелствам против тях. И понеже нищо не можаха да вземат от мен, ме пратиха в Белене.

Р. Узунова: С каква присъда? С каква присъда и с какви обвинения в присъдата?

С. Чопаров: Абе, с никакви обвинения, никой не ми каза обвиненията.

Р. Узунова: Присъдата си поне видяхте ли? Какво пише в нея?

С. Чопаров: Абе никакви, нищо не ми каза никой. Присъдата я взех… все още `51а-`52а година, `52а година наесен, след като бях две години цели, ми дадоха още пет години. И на другата година пък започнаха освобождаването, закриха лагера. `53а година наесен мен ме върнаха в Стара Загора от Държавна сигурност, от Държавна сигурност ме пратиха в затвора и след няколко месеца, през февруари месец, ме освободиха.

Р. Узунова: А мислите ли, че официалният Земеделския съюз…

С. Чопаров: Не ви чувам добре.

Р. Узунова: Мислите ли, че официалният Земеделски съюз е партия самостоятелна, със своя платформа, със свои възгледи, че защитава интересите на земеделците?

С. Чопаров: За мене те нямат платформа, те нямат програма. Тяхната програма е програма на Комунистическата партия. За мене това са кооптирани като земеделци, обаче това са комунисти. Има земеделци, има земеделци по селата, такива наивни, добри и т.н., обаче тяхното ръководство както в София, така и в окръжните градове, и така в областите, това са платени комунисти, комунисти, които изпълняват нарежданията на Комунистическата партия. И самият факт, че след като подписаха тези, значи последните 12 души ги викаха, вика ги народният представител, тука от Стара Загора, ведно с човек от Държавна сигурност. Чувате ли ме?

Р. Узунова: Да, да, чувам.

С. Чопаров: От Държавна сигурност. Каква самостоятелност може да си представите могат да имат те, така нар. Земеделци?! За нас те не са никакви земеделци. За нас това са комунисти, които изпълняват комунистически нареждания. И така мислиме да ги третираме и занапред.

Р. Узунова: А бихте ли ми казали нещо повече за другите двама души, подписали вашето писмо. Адвокатът Никодим Попов, от къде е той, колко е годишен.

С. Чопаров: Никодим Попов е роден `11а година, април месец. Той е от ломските села. Бивш адвокат, който, както мене, има служба като адвокат 7 години - и останалото време след 9 септември - из затворите и работи по строежите.

Р. Узунова: А Мишо Пожаравеца?

С. Чопаров: Митьо, него по-малко познавам. Той е бил в ръководството на Младежкия съюз.

Р. Узунова: Земеделския?

С. Чопаров: Земеделец, да.

Р. Узунова: А как възникна идеята да напишете това писмо?

С. Чопаров: Какво казахте?

Р. Узунова: Как възникна идеята да напишете това писмо?

С. Чопаров: Ами тая идея зрее у нас от преди две години. Две години мислехме, даже ние искахме още от начало да засегнем въпроса за възстановяването на Земеделския съюз, обаче другарите помислиха, че това е още рано, и затова се спряхме само на реабилитацията на Никола Петков. А писмото, второто, тука старозагорското писмо, дето са се подписали от старозагорско, тук вече искаме възстановяването на Съюза.

Р. Узунова: Отменянето на закона?

С. Чопаров: Е, разбира се ами, отменянето на закона и т.н. по съдебен ред, както трябва.

Р. Узунова: Аз просто да попитам, мислите ли, че е дошло времето в България за политически плурализъм?

С. Чопаров: Е-е-е, как да не е, то туй е… аз така мисля, че е време, че ний сме закъснели даже. Щом като времето е дошло в Полша и в Унгария, защо да не е дошло в България?! И не мислим, че в културно отношение сме изостанали повече от поляците, да кажем. Въпреки че нашия народ по- е изплашен, но мен ми се струва, че ние в състояние да се справи с този…

Р. Узунова: Но виждате сам, че дори срещу различни независими сдружения, неформални сдружения, които нямат никакви политически ..

С. Чопаров: О, не ви чувам, не ви чувам.

Р. Узунова: Виждате, че срещу различни независими сдружения, които нямат никакви политически претенции, има такива репресии срещу членовете им?!

С. Чопаров: Да, за тях не мога да ви кажа нищо. Всички тези, аз мисля, че ... има една италианска дума: per modo bazile, само така казват, изразява други желания, обаче и на тях цялата цел е именно демокрацията, свободата.

Р. Узунова: Не, става дума за политически...

С. Чопаров: Всички имаме една и съща цел, вървим по различни пътища. Разбирате ли ме?

Р. Узунова: Как си представяте бъдещето на страната, на България? Възвръщането …

С. Чопаров: Бъдещето?... А, сега това нещо, не мога да ви кажа аз. Това нещо не мога да ви кажа. Ние сме републиканци, имайте предвид. Републиканци!

Р. Узунова: Да.

С. Чопаров: За републиката. И така, много ни е неприятно, когато се говори или когато се чете на Стефан Груев там, мемоарите. Чувате ли ме?

Р. Узунова: Да, да, чувам.

С. Чопаров: Да. Защото мислим, че времето за монархия вече е отминало.

Р. Узунова: Мислите, че бъдещето на България е република, демократична република, плуралистична република, така ли?

С. Чопаров: Точно така, точно така!

Р. Узунова: И че една първа стъпка би била реабилитирането на лидерите на опозиционните партии?

С. Чопаров: Да, да, да.

Р. Узунова: А ако Земеделският съюз би могъл да се развива свободно в България, мислите ли, че ще има много привърженици?

С. Чопаров: Ами, при разпадането на Съюза ние имахме милион и половина, около 900 хил. души имаше възрастни и 600 хил. младежи, у Младежкия съюз. Тогаз милион и половина. Та половината да са измрели, пък имаме вече и младежи - и младежта вече се интересува. Чувате ли ме?

Р. Узунова: Да, да, чувам добре. (Мълчание) Да. В такъв случай, виждам, че вие имате надежда, че би могло да се възвърне плурализма в България. Така ли е?

С. Чопаров: Ама разбира се, разбира се. Ние с тия надежди живеем. Денем и нощем.

Р. Узунова: И срещу вас няма репресии? Така ли? Срещу подписалите писмото.

С. Чопаров: Срещу нас няма никакви репресии.

Р. Узунова: Нито по времето на подписването на писмото, нито сега?

С. Чопаров: Само са викани тук и там. Сега, снощи ми казаха, че един от тия, които подписаха, от тия 22 души на 11 юни, един е бил задържан 4 дена и е бил пуснат.

Р. Узунова: Вие присъединявате ли се към тяхното писмо?

С. Чопаров: Ама разбира се, с две ръце.

Р. Узунова: И това ли е максималната ви програма или това само е етап?

С. Чопаров: А, за сега е това, което извършваме. А какво ще бъде утре или други ден, то вече не можем да кажем. Ние вървим с времето. Нали ме разбирате?

Р. Узунова: Да, разбирам. Д-р Чапаров, вие какъв сте по специалност?

С. Чопаров: Ветеринарен лекар съм.

Р. Узунова: Да. И името ви е Сивчо, не Кирчо, така ли?

С. Чопаров: Сиво.

Р. Узунова: Сиво Чопаров, така ли?

С. Чапаров: Да.

Р. Узунова: Сега сте пенсионер?

С. Чопаров: Пенсионер, да.

Р. Узунова: Живеете в Стара Загора?

С. Чопаров: Живея в Стара Загора, да.

Р. Узунова: Продължавате да бъдете земеделец по убеждение?

С. Чопаров: Да.

Р. Узунова: И се надявате...?!

С. Чопаров: Да. В светлите дни, в утрешния ден на България.

Р. Узунова: Благодаря ви много, д-р Сивчо Чопаров.

С. Чопаров: Благодаря на Вас.

Р. Узунова: И за момент, не затваряйте.

(20.06.1989 г., ролка № 162)

Интервю със Стефан Вълков

Стефан Вълков: Добър вечер, г-жа Узунова. Аз съм Стефан Вълков, от Асеновград…

Р. Узунова: … подпредседател на Независимото дружество за защита на човешките права?!

Ст. Вълков: Да. Ето какво се случи с мен на 26и и 27и юли 1989 г. На 26и юли около 11.30 ч. жена ми намира под вратата на апартамента писмо със следното съдържание: /цитирам дословно/: „Стефане, ще те очистя преди да си замина, щото си предател, пък се правиш на чист!” Край на цитата. Жена ми отива при съседа, който е наш бивш квартирант и бивш прокурор на Асеновград, Иво Панчев се казва. При прочитане на писмото той я посъветвал от неговия телефон веднага да се обади на Началника на МВР, Асеновград. В 12.30 ч. набира МВР, но оттам й обясняват, че началникът е на обед; набира го в дома му, обяснява му положението; той (…) поискал писмото, и казал, че ще изпрати човек да вземе писмото. До 15 часа никой не дошъл и жена ми идва при мен на строежа /строя си ... /. Прочетох писмото, казах да бъде спокойна, да не се тревожи – това е провокация на Държавна сигурност. До 9.30 ч. на 27и юли никой не дойде да търси писмото. Аз отидох и занесох писмото на началника на МВР полковник Рогчиев. Разговорът с него беше сравнително спокоен. Предавайки писмото, му заявих: „Нося Ви писмото, което сте ми изпратили и искам да Ви съобщя, че съм го получил, да не се тревожите.” Той ме разбра, че знам, че е изненадан, че съществува такова писмо и че това не било в неговия стил на работа. И ми заяви, че ”без негово знание нищо не ставало в МВР”. Отговорих му, че ако това е така, му прави чест, но въпреки това следите водят в Държавна сигурност. Защото един човек, който е решил да убива някого, той няма предварително да го предупреждава, т.е. да оставя следи след себе си. А целта на това писмо е да се постигнат два резултата: първият, да се обвинят хората от турското малцинство в убийства и тероризъм и вторият, ако може, по някакъв начин, Стефан Вълков да бъде дискредитиран в обществото. Казах, че нямам друго какво да кажа и станах да си вървя. Но Рогчиев ме спря и по телефона извика Началника на Държавна сигурност, подполковник Карабекиров. Разговорът продължи около 3-4 мин в присъствието и на Карабекиров. Рогчиев каза на началника на Държавна сигурност, че писмото, което съм получил, било писано от Държавна сигурност.

Р. Узунова: Кой каза така?

Ст. Вълков: Началникът на МВРто обясни на началника на Държавна сигурност, че писмото е било написано от ДС - това предава той на него. Карабекиров скочи от стола си и с най-долни просташки ругатни и заплахи и с най-вулгарни псувни ме хвана за шията и започна да ме души и ревна: ” Рогчиев, отвори вратата и излизай!” А след неговото излизане Карабекиров ми пусна шията /бе започнал да ме задушава!/ и започна да ме бие с юмруци по главата, да ме рита където свари, да псува вулгарно и да отправя закани за моето унищожение… След около 6 – 7 минути Рогчиев отвори вратата и влезе в собствения си кабинет. Влизайки, той първи видя какво върши Карабекиров с мен /което бе непредвидено - влизането на началника/. Аз обърнах вниманието на началника със следните думи: ”Рогчиев, във Вашия кабинет и във Ваше присъствие виждате какво се върши с мен. Знайте, че всичко това ще го направя достояние където трябва.” – и си тръгнах. А той ми отговори: ”Нищо не се е случило!” На 28 юни 1989 г., след 2 дена, направих и изпратих на ген. Калудов, началник на Окръжно управление на МВР, гр. Пловдив, изложение (чете изложението), което завършва така: „Питам Вас, уважаеми генерале: В каква правова държава живея аз? Или тук важи законът на джунглата? И ако действително /…/ в една цивилизована и правова държава, тогава излиза, че за такива, най-меко казано неуравновесени и с психични нарушения служители няма място на държавната трапеза. Такива неуравновесени хора трябва да минат през лекарски преглед и да отидат на работа на полето, за да /…/. Надявам се, че този сериозен случай ще го разберете правилно и ще вземете съответни мерки, за да имам един достоен и гарантиран от законите живот. 1 юли 1989 г.” Чакам отговор от него…

Р. Узунова: Включих…

Ст. Вълков: Но за да се случи това, има предистория: на 25.12 1988 г. в Ихтиман се случи следното: бяхме се събрали за събрание на Дружеството в Ихтиман. Още на гарата бяхме арестувани около 15 - 20 души, отведени в МВР в Ихтиман и след около 3 часа освободени. След изпращането на Петър Манолов и мен за Пловдив, останалите се събират в София и на това събрание Петър Манолов е избран за секретар на Дружеството, а Стефан Вълков е избран за пълномощник на Пловдивския район. На 05.01.1989 г. дойдоха и ми предложиха да напусна Дружеството или България – представителите на ДС от Асеновград, во главе със Стойко Карабекиров. На 08.01. събранието беше насрочено в Асеновград, в моя апартамент, (адрес), което събрание продължи около 5 или 6 часа. На 11.01. събранието се състоя в дома на Петър Манолов в Пловдив – а вие знаете в подробности вече какво се случи в дома на Петър Манолов, че там бяхме всички арестувани и разкарвани по Държавна сигурност; оттам почна вече и гладната стачка, която продължи около 2 месеца.

Около средата на февруари ми предложиха да направя една среща и един разговор в Общинския народен съвет в Асеновград – да бъдело на неутрална територия. На тая среща ми предложиха да напусна България или да се оттегля от Дружеството, като ме заплашиха, че ще продължат да ме чернят във вестниците /бяха ме очернили вече в „Отечествен глас”, т.е окръжния вестник на Пловдив/. Една седмица след писането в „Отечествен глас” дойдоха представители от радио Пловдив във връзка със събранието, което се открива в събота за мойта /…/ и дето се изсипаха един куп лъжи по мой адрес. Аз не исках да давам интервю на Радио Пловдив, но те ме убедиха, че ще предадат само това, което ще кажа. Няма да бъде огласено, какъвто беше случая със същото радио с интервюто, вземено пред И. Минев, председателя на Дружеството. Тогава им дадох интервю, което и до днес не излъчиха, като допущам, че след прослушването на лентата Държавна сигурност е счела, че интервюто не е за пред хора… През април ме взимат от Асеновград и ме водят в Кърджали. В Кърджали са арестували няколко души от турското малцинство - някои от тях станаха членове на Дружеството. Там се игра един много долен номер. Всичко свърши добре в Кърджали, но вечерта се случи следното: един човек от турското малцинство с още двама души от Кърджали вечерта пристигат в Асеновград и идват в апартамента ми и ме заплашват, че съм бил предател и искали оръжие и пари. Аз ги попитах: „Някога да сме говорили за пари и за оръжие?” Те отвърнаха: „А бе не сме говорили, но Държавна сигурност за пари и за оръжие.” Аз му казах да отиде при човека, който го е изпратил и да му каже, че този номер няма да мине, той е сбъркал адреса. И туй писмо може би е плод на първата провокация, която се случи на мен лично ... А на другия ден сутринта отиват в Пловдив, в дома на Петър Манолов, и същата история повтарят пред Петър Манолов, съпругата му и сина му, като го обвиняват, че е предател, и другите двама се опитват да се нахвърлят върху него, но синът му изпищява, и Манолов, знаейки за тоя човек, че той не е честен – беше предупреден лично от мен, и го изгонва най-позорно от дома си, като го нарича „провокатор” и нещо от тоя род… Но можете да направите справка с Манолов.

На 21 май, на среща в Бачково, във връзка с турското малцинство се взе решение да се направи по три дена гладна стачка. Това, че са внедрени, нас не ни плаши, но се страхуваме от друго: да не вършат неща, които провокират Дружеството, които го злепоставят…

Р.Узунова: Ало?! Чувам Ви ... Свършихте ли?

(Ст. Вълков от Асеновград, подпредседател на НДЗПЧ, 6.07.1989 г., ролка № 145)

Разказ на Петър Манолов

Петър Манолов: Заплахата е от вторник, осем часа и седем минути. Първо се обажда жена, търси поета, после телефонът се взема от мъж, който казва, че „в България място за дисиденти и дисидентски движения няма!”. Цитирам дословно. Обръща се по име и казва: "Манолов, ако не престанете веднага правозащитната си дейност, а - броено от днес - до два месеца не напуснете страна, с детето ви ще се случи най-лошото.” Вчера преди обяд са се обадили на Манол да му кажат, че времето тече и че това, което е говорено с баща му остава в сила, а тази сутрин в осем часа и двадесет и пет минути също ми напомниха, мъжът ми напомни, че времето тече и предполагам, че всяка сутрин ще бъде около осем - осем и нещо. Предполагам, че това сигурно се извършва от кабинет, от работно място. Самото време показва, че е от такова място и утре около осем ще ги чакам пак да ми напомнят, че времето тече. Възнамерявам днес да се обърна към прокуратурата.

А. Манолова: Защото заплахите са анонимни?

П. Манолов: Анонимни са, но аз мисля, че при това плътно подслушване на телефона, на моя телефон, ... не е мой, той е чужд, т.е. той се ползва от всички други, но не и от мене, и аз нямам никакви права над него. Прекъсват си когато искат, особено в петък, събота и неделя. Изобщо се процедира с него като с не мой телефон... Аз не мисля, че някой може да се скрие, да издебне момент, в който този телефон не се подслушва и да отправи такава заплаха. Аз още мисля, че само гласността може да уплаши тъмните сили. Освен това пред къщата са арестували момче на име Александров, което е изпратено на лечение в психиатрията в Кърджали. Обадиха ми се разтревожени гласове за неговата съдба. Бих искал да зная каква е съдбата му. Той все пак е арестуван пред дома ми, нали?

А. Манолова (след прекъсване): Да. При нас …

П. Манолов: За това пък… Ало?

А. Манолова: Да. Да, слушам…

П. Манолов: Може ли вече извън апаратурата?

А. Манолова: Добре.

П. Манолов: … За зрението на жена ми… и те присъстваха едва ли не на прегледа за зрението на жена ми, което не е, ...само в кабинета не влязоха; до нас са и в магазините, и навсякъде, където отиваме, демонстративно - по главната улица на Пловдив; демонстративно - до гарата, и до билетното гише, демостративно - пред вагона, пред купето на влака за София; демонстративно - пред къщи. ..Мисля, че всички участват в програмата. Ало, нали не се записва това? Мисля, че са част от програмата за психически тормоз.

А. Манолова: Да, за всяване на страх. Значи, състоянието на отделни членове на Независимото дружество е, предполагам, подобно на вашето?

П. Манолов: Отношението към,.. да. От най-високо място е взето решението … да се ликвидира…

А.Манолова: Добре, аз се радвам, че все пак можах да ви чуя.

(7.04.1989 г., ролки № 103 и № 335)

Разказ на Валентин Топузлиев по повод изгонването му от България

Румяна Узунова: Така, включих машината: Валентин Топузлиев, един от координаторите на Независимото дружество за защита на правата на човека в България е току-що пристигнал в Австрия. Свързах се с него по телефона и първият ми въпрос, естествено, е: Искахте ли да напуснете България, доброволно ли, по своя воля ли сторихте това?

В. Топузлиев: Да, по своя воля! Колкото ако ви дадат шест дни да се подготвите и две алтернативи: или да напуснете страната, или да бъдете съден. Ако това мислите, че е по своя воля… Разбира се, аз подадох документи - както е по правилото - по принуда, и ми бяха дадени шест дни да се приготвя  да напусна страната.

Р. Узунова: А има ли връзка, Валентин Топузлиев, дейността ви в НДЗПЧ в България за вашето, както разбрах, недотам охотно заминаване?

В. Топузлиев: Разбира се, че има. Това беше основната причина, за да напусна България. Ако трябва да ви кажа точно, бях много пъти викан и разпитван заради дейността ми в Дружеството и накрая ми беше поставен въпроса точно както ви казах от предишния въпрос: да напусна или да бъда съден. По чл. 108 бях предупреждаван два пъти: веднъж за разпространение на програмата на Дружеството, а втори път - за контакта ми с хора с цел развиване на дейност на несъществуващо Дружество. На 19. 02. /1989/, когато за първи път бях извикан на разпит и беше ми направен обиск, намериха Програмата на Дружеството и ми бяха иззети писмата от пощата. Аз ги бях пратил на някои мои лични приятели, за да се запознаят и да видят, че това, което се пише в българските вестници за отделни членове и за Програмата (на Дружеството), не е вярно.

Р. Узунова: От вашата пощенска кутия или от пощата?

В. Топузлиев: Разбира се, от пощенската станция бяха иззети. И ми беше казано, че случайно едно от писмата се е отворило и служителката е видяла, че писмото е било с антинароден характер. И за това началникът на пощата е написал сигнал до съответните служби и те са реагирали...

Р. Узунова: Вие бяхте ли залепили добре пликовете?

В. Топузлиев: Разбира се, че бях.

Р. Узунова: А какво, според Вас Валентин Топузлиев, е сегашното състояние на Независимото дружество за защита правата на човека в България?

Валентин Топузлиев: Ами, аз мисля, че това движение сега, в момента, не може да се спре... Подчертавал съм го и при разпитите, защото съм виждал и знам колко хора идват и си подават молбите, за да влязат в Независимото дружеството… Ало!?

(В. Топузлиев не е брат на о. Благой Топузлиев, макар навярно да имат някаква роднинска връзка, 27.06.1989 г., ролка № 1)